Tyxo.bg counter

Нечувано зло! Държавна машина за убийства + Центрове за отнемане на органи + Избрани за елиминиране = Над 1.5 милиона убити!

Трансплантационните хирурзи в Китай изглежда имат неизчерпаем източник на човешки органи. Някои се оплакват заради 24 часови смени, през които извършват трансплантации една след друга. Други изискват допълнителни скоро придобити органи – за всеки случай. Някои болници могат да се сдобият с органи за няколко часа, докато за други има информация, че разполагат с два, три или четири резервни органа като презастраховка, ако първият бъде от отхвърлен.

Всичко това се случва от близо десетилетие в Китай, без в страната да има установена система да даряване на органи. Китай официално твърди, че органите идват от няколкото хиляди екзекутирани затворници на година. При телефонни разговори с разследващи, лекарите пък казват, че източникът на органите е държавна тайна. Междувременно, многобройни практикуващи медитативната практика Фалун Дафа, преследвана от режима в Китай, изчезват безследно. Много други разказват, че са подлагани на кръвни тестове, докато са държани в ареста.

Безпрецедентен доклад, съставен от малък екип от специалисти, публикуван на 22 юни, документира в детайли екосистемата от стотици китайски болници и трансплантационни центрове, които работят в Китай от 2000 г. насам, без да вдигат много шум.

Според доклада, те общо са имали капацитета да извършат между милион и половин и два милион и половина трансплантации през последните 16 години. Авторите предполагат, че от 2000 г. насам действителният брой извършени трансплантации е между 60 000 и 100 000 на година.

„Крайното заключение на тази актуализация, както и на предишните ни разследвания е, че Китай масово избива невинни хора“, заявява един от авторите, Дейвид Матас, по време на представяването на доклада в Националния клуб на пресата на 22 юни.

Докладът, озаглавен „Кървава реколта/Клането: Актуализация“, се основава върху предишната работа на авторите по темата. Той е представен малко след приемането на официална резолюция срещу насилственото отнемане на органи от Камарата на представителите в Сената на САЩ. Изследването поставя експлозивен въпрос: Извършва ли Китай медицински геноцид в огромен мащаб?

Значителни печалби

Многопрофилната болница на Народната освободителна армия, чиято основна мисия е да осигурява медицински грижи за висшестоящи служители на комунистическата партия и армията, разполага с едно от най-съвременните и най-добрите оборудвания в Китай. Броят на трансплантациите, извършени в болницата е военна тайна. През първите години след 2000 г, нейното клинично подразделение, Болница 309, печели най-много пари именно от трансплантации.

„През последните години, трансплантационният център е отделът в болницата, който носи основните приходи, с доходи от 30 милиона юана през 2006 г. до 230 милиона юана през 2010 г. - растеж близо 8 пъти в рамките на 5 години“ - заявяват от болницата на своя сайт. Това е увеличение на приходите близо 30 милиона долара за този период.

Многопрофилната болница на Народната освободителна армия не е единствената здравна институция, която с охота приема тази изгодна „бизнес възможност“. Болницата Дапин в Чончин, филиал на Трети военен медицински университет, също успява да увеличи приходите си от 36 милиона юана преди края на двадесети век, когато тепърва започва да извършва трансплантации до близо един милиард юана през 2009 г. – растеж от близо 25 пъти.

Дори Хуан Дзиенфу, китайският говорител на системата за трансплантации на органи, заяви пред уважаваната бизнес медия "Сайдзин" през 2005 г.: „Съществува тенденция трансплантациите на органи да се превърнат в основен инструмент за изкарване на пари.“

При условие, че не съществува доброволна система за даряване на органи и в същия момент броят на екзекутираните затворници намалява, как е постигнат този забележителен растеж из цял Китай, като в същото време, времената за чакане за орган са в рамките на седмици, дни, а често и часове? На този въпрос отговаря докладът, съдържащ 817 страници.

Докладът, базирайки се на директни свидетелства и документи на китайската здравна система, стига до заключение, че някои от жертвите може дори да не са били мъртви, докато са отнемани органите им.

„Това е изключително трудно за провеждане изследване“, каза Ли Хейгъ, професор при медицинския център на университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц, Германия и член на американската организация „Лекари против насилственото отнемане на органи“ относно доклада.

Докладът съдържа изчерпателни данни за всички известни центрове за трансплантации в Китай – над 700, заедно с броя на леглата, степента на заетост, хирургически персонал, тренировъчни програми, нова инфраструктура, време за чакане за органи, официално обявен брой на трансплантациите, използването на лекарства против отхвърляне на органи и други. На базата на тези данни, авторите изчисляват общия брой извършени трансплантации – повече от един милион.

Това заключение, обаче, е само едната страна на историята.

„Това е огромна система. Всяка болница има толкова много лекари, сестри и хирурзи. Това само по себе си не е проблем. Китай е голяма страна“, посочва д-р Ли в телефонно интервю. „Но от къде идват всички тези органи?“

Тела в плен

Органи за трансплантации не могат да бъдат изземани от мъртви тела и да се складират докато има нужда от тях; те трябва да бъдат премахнати от тялото на донора преди или скоро след смъртта, и бързо да бъдат имплантирани в тялото на пациента. Кратките срокове и логистиката около процеса превръщат съвпаденията на органи в повечето страни комплицирана област, със списъци от чакащи и специални екипи, които насърчават членовете на семействата на жертви на фатални инциденти да дарят органите на своите починали близки.

Но в Китай, изглежда донорите чакат за пациенти.

Болница Чандзен в Шанхай, главен медицински център на Народната освободителна армия, отчита 120 извършени „спешни трансплантации на черен дроб“ през април 2006 г.

Терминът се отнася за пациенти приети в живото-застрашаващо състояние в болница или център за трансплантации, за които е намерен подходящ орган в рамките на няколко часа или дни. Това се случва рядко в другите страни.

Но болница Чандзен публикува материал в китайския „Журнал за клинична хирургия“, относно успеха си със „спешните трансплантации“. „Най-краткото време за трансплантация за пациент, след като постъпи в болница е четири часа“, пише в материала.

За една седмица, от 22 април до 30 април 2005 г., болницата извършва 16 чернодробни и 15 бъбречни трансплантации.

Първата афилирана болница при университета Джъдзян публикува собствено проучване за извършените „спешни трансплантации на черни дробове“. Така между 2000 г. и 2004 г. за 46 пациента е намерен донор в рамките на 72 часа.

Дори официалният Регистър на трансплантациите на черен дроб, в презентация от 2006 г. сравнява броят на „избирателно насрочени“ трансплантации с броя на спешните. Според доклада са извършени 3 181 нормални трансплантации и 1 150, или малко над една четвърт, „спешни“.

Тези явления са изключително трудни, ако не невъзможни, за обяснение с официалните изнесените данни от страна на Китай. Това сами по себе си представляват достатъчни доказателства, за да се вярва, че е възможно Китай да използва затворници като жива банка за органи.

„Това за мен е много емоционално“, казва Уенди Роджърс, австралийска специалистка по биоетика при университета МакКуаър. В миналото нейната приятелка преживява чернодробна недостатъчност поради хепатит и се нуждае от трансплантации в рамките на три дни за да оцелее.

„Беше изключителен късмет, че бе намерен съответстващ орган в тези времеви рамки“, спомня си д-р Роджърс.

“Но да бъдат направени 46 подред? Трудно ми е да се сетя за друго правдоподобно обяснение, освен насилствено отнемане на органи при нужда.”

Докладът, базирайки се на директни свидетелства и документи на китайската здравна система, стига до заключение, че някои от жертвите може дори да не са били мъртви, докато са отнемани органите им. Свидетелствата включват показанията на бивш работник в здравеопазването и бивш полувоенен полицейски служител, който лично става свидетел на отнемане на органи от жив човек, извършено без обезболяващи средства.

Избрани за елиминиране

Авторите на новия доклад, разчитайки на предишни доказателства и нови открития, смятат, че основната популация в Китай, която става жертва по този начин (насилствено отнемане на органите им с цел трансплантация), са затворници на съвестта. Основна част от затворниците на съвестта в страната са практикуващи Фалун Дафа.

Фалун Дафа е традиционна практика от будистката школа, станала изключително популярна в Китай през деветдесетте години на миналия век. Тя включва пет медитативни упражнения и придържане към принципите Истинност, Доброта и Търпение. Отначало държавата мълчаливо поддържа Фалун Дафа и нейно официално проучване сочи, че до 1999 г. над 70 милиона души се самоопределят като последователи на практиката. Така броят им надхвърля дори броя на членовете на комунистическата партия.

През юли 1999 г. тогавашният лидер, Дзян Дзъмин, започва национална кампания за елиминиране на Фалун Дафа. Първоначално действията му срещат неодобрението на неговите колеги, но чрез премахване на неудобните и назначаване на лоялни към него хора на важни постове, той съумява да превърне кампанията срещу Фалун Дафа в средство за консолидиране на влиянието му в партията.

Отнемането на органи като средство за елиминиране на последователите на Фалун Дафа изглежда започва на следващата година.

Доказателствата, че това се случва са на лице от десетилетие. За първи път обаче, броят на жертвите се оценява толкова високо, обемът на доказателствата е толкова поразителен и централната роля на режима е толкова ясна.

И тримата автори, Дейвид Килгор, Дейвид Матас и Итън Гутман, са публикували преди доклади по темата, но за първи път обединяват сили. Така, дори те остават изненадани от резултатите.

„Случвало ли ви се като дете, да вземете камък от земята и да видите всичкия живот под него – мравки и насекоми. Това е преживяването, когато работихме по този доклад“, каза Гутман, журналист, чиято книга по темата, „Клането“, бе публикувана през 2014 г.

Килгор е бивш канадски парламентарист, а Матас е известен защитник на човешките права; двамата публикуват книгата „Кървава жътва“ през 2009 г., която е продължение на доклада, издаден със същото име през юли 2006 г.

През последните няколко години, разследващите злоупотребите с трансплантации в Китай, основно смятаха, че мащабът на отнемането на органи е намалял или поне практикуващите Фалун Дафа и другите затворници на съвестта вече не са основните жертви.

Авторите откриват, че това не съвпада с действителността. „Те са построили чудовище“, казва Гутман „Наблюдаваме гигантски маховик, който изглежда вече не може да бъде спрян. Не смятам, че зад него седи само желанието за печалби, вярвам, че е идеология, масови убийства и прикриване на ужасни престъпления, като единственият начин да ги прикриеш е да продължиш да убиваш хората, които знаят за него.“

Гръбнакът на доклада, който представлява и най-голямата му глава, включва изчерпателни данни от всяка болница в Китай, известна, че извършва трансплантации. От идентифицираните 712 болници, на 164 са отделени детайлни индивидуални доклади.

Центрове за отнемане на органи

Например на многопрофилната болница на Военното управление в Нандзин са отделени 2 страници. Докладът обхваща богатата кариера на Ли Лейшъ, основателят на център за изследване на бъбрека при болницата. Докладът съдържа документи, издадени от партията, които правят задължително изучаването на „модела“, представен от него. Режимът посочва, че Ли е изградил един от най-бързо растящите центрове за трансплантации на бъбреци в страната.

В интервю от 2008 г., тогава 82-годишният Ли казва, че в миналото, обикновено е извършвал 120 трансплантации на бъбреци годишно, но днес прави само по 70. За друг главен хирург има данни от 2001 г., че извършва „стотици трансплантации на бъбреци за година“. Персоналът на болницата се състои от 11 главни и 6 помощник-хирурга, занимаващи се с трансплантация на бъбреци. Така, според доклада, общият обем от подобни операции може да достига близо хиляда на година.

Подобен изумителен обем трансплантации се появяват навсякъде из доклада.

В многопрофилна болница Фуджоу, също част от Военното управление в Нандзин, д-р Тан Дзиенмин лично ръководи 4 200 трансплантации на бъбреци до 2014 г., според неговата биография на уебсайта на Китайската асоциация на медицинските доктори.

Болницата Синчяо, афилирана с Трети военен медицински университет, в югозападен Чунцин разкрива, че е извършила 2 590 трансплантации на бъбреци до 2002 г., включително 24 в един ден.

Джу Дзийе, директорът на Пекинския университетски трансплантационнен център, заявява през 2013 г. „Имаше една година, през която нашата болница извърши 4 хиляди трансплантации на бъбреци и черни дробове.“

През юни 2004 г., материал публикуван в Медицинския Журнал на Въоръжените полицейски сили на китайския народ, включва таблица, която посочва, че в Пекинската болница на дружбата и Болница Нанфан в Гуанджоу са извършили над 2 000 бъбречни трансплантации до края на 2000 г. Повечето са извършени в рамките на малко повече от година, като се има предвид, че до 1999 г. трансплантациите в Китай са по-скоро рядко срещана медицинска ниша.

Болница след болница, страница след страница, се посочват цифри като тези: от източници като официални китайски публикации, включително на режима, вътрешни бюлетини, уебсайтове на болници, медицински журнали, медийни доклади и още.

Без изключение, тези болници отбелязват такива впечатляващи цифри едва след началото на 2000 г. Масивното развитие на инфраструктурата и програмите за подготовка на хирурзи също водят своето начало от тогава – скоро след началото на преследването срещу Фалун Дафа.

Държавна машина за убийства

Официалното становище на режима за източника на органите се променя вече няколко пъти. През 2001 г., когато за първи път, избягал китайски служител излезе с твърдението, че режимът използва затворници, осъдени на смърт като източник на органи, официалните говорители отрекоха твърденията, като обясниха, че Китай разчита основно на доброволни дарения на органи.

През 2005 г. представителите на режима започнаха да намекват, че всъщност се използват затворници, осъдени на смърт. След като обвиненията за отнемане на органи станаха публични през 2006 г., китайският режим започна да настоява, че основно използва органи от екзекутирани затворници, които доброволно са се съгласили на това.

Но страшното заключение, което бавно се налага от информацията, публикувана в доклада, включващ 2 000 бележки, е че цялата индустрия е съзнателно създадена за изключително кратко време – веднага след като става достъпен нов източник на органи.

Този извод се налага от значителната намеса на държавата в индустрията, както на централно, така и на местно ниво. От началото на 90-те, китайската система за здравеопазване е основно приватизирана, като държавата плаща единствено за инфраструктура, докато болниците се финансират самостоятелно.

Центърът за трансплантации в болница Жъндзи увеличава болничните си легла със светкавична скорост. Към края на 2004 г. броят им е едва 13. Две седмици по-късно стават 23, 90 – през 2007 г., 110 – през 2014 г.

През 2006 г. Първа централна болница в Тиендзин добавя цяла 17 етажна сграда с 500 легла, единствено за пациенти за трансплантации. Това не е единственият пример; докладът съдържа снимки на често впечатляващи сгради.

Появява се цяла индустрия за лекарства срещу отхвърляне на органи, докато китайските болници започват да развиват свои собствени разтвори за запазване и транспортиране на органите от донора до пациента.

Както казват от центъра за трансплантации, свързан с Китайския медицински университет в Шънян на своя уебсайт: „За да можем да извършим толкова много трансплантации всяка година, трябва да благодарим с цялото си сърце на правителството. В частност Върховният народен съд, Народната върховна прокуратура, Системата за обществена сигурност, съдебната система, министерството на здравеопазването и министерството на вътрешните работи заедно обнародваха закони, установяващи, че придобиването на органи е подкрепено и защитено от правителството. Това е единствено по рода си в света.“

Авторите на доклада отказват да посочат броя на жертвите. Въпреки, че е възможно в някои случаи няколко органа да са иззети от единствен източник, до 2013 г. Китай имат само местна система за съвпадение на органите. Китайските хирурзи се оплакват от огромното прахосничество на органи в китайската трансплантационна индустрия, където често от един донор се използва само един орган. Следователно при извършени между 60 и 100 хиляди операции годишно, броят на жертвите може и да е достигнал близо милион и половина.

Според обобщението на трансплантационната индустрия от Доклада на китайската медицина: „В момента, тъй като Китай няма интерактивна регистрационна система, понякога се взима само бъбрек от донор и много други органи са просто прахосани.“

Матас заяви на пресконференцията на 22 юни: „Феноменът на използване на повече от един орган от човек се случва, но е в статистически незначителен обем.“

Според Лан Лиугън, заместник-директор на хирургията на 303 болница на Народно-освободителната армия в провинция Гуанси, до началото на 2013 г. има само две болници, които могат да се сдобият и да трансплантират повече от един орган от един донор. „Такива операции използват по оптимален начин донорския ресурс“, обясни той. „Днес само страни като САЩ, Германия и Япония могат да правят едновременно трансплантации на повече от един орган от един и същи донор.“

Авторите публикуват техните открития по времето, когато климатът на мненията по въпроса изглежда започва да се променя: журналистите са по-склонни да разглеждат темата; правят се документални филми, които вземат награди; броят на етиците и лекарите, които се занимават с трансплантации и които остават отвратени, след като научават как системата за трансплантации в Китай расте.

Наскоро Камарата на представителите на САЩ прие резолюция, изразяваща безпокойство, относно отнемането на органи в Китай. Членовете на камарата определиха случващото се в азиатската страна като „жестоко“ и „отблъскващо“.

Документалният филми „Трудно за вярване“, излъчван по станциите на PBS, изследва как проблемът е посрещнат от журналистите и лекарите. Тежестта на случващото се в Китай, вече десетилетие и половина, едва сега започва да се усеща.

Роджърс, австралийски биоетик, споделя, че открива, че другите намират за доста трудно осъзнаването, какво се случва в Китай.

„Трябваше да опиша в детайли на приятелка от Германия, която също е биоетик. Тя се занимава с много предизвикателни теми по цял свят“, разказва тя. „Тя буквално не можеше да ми повярва. Попита: 'Как така все още не знам за това?'“

Източник: ТheЕpochТimes.com, превод: falun-bg.info

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни