Следвайте "Буднаера" в Телеграм

ДОКЛАД ВЪРХУ ОБВИНЕНИЯТА В ОТНЕМАНЕ НА ОРГАНИ ОТ ПРАКТИКУВАЩИ ФАЛУН ГОНГ В КИТАЙ

ОТНЕМАНЕ НА ОРГАНИ ОТ ПРАКТИКУВАЩИ ФАЛУН ГОНГ В КИТАЙ

СЪДЪРЖАНИЕ

1.     Въведение
2.     Методи на работа
3.     Твърдение
4.     Трудности при доказателствата
5.     Методи на доказване
6.     Елементи на доказателства и опровержение

Доловена заплаха
Политика на преследване
Насаждане на омраза
Масови арести
Репресии
Неидентифицираните и изчезналите
Източници на транспланти
Кръвни проби
Трупове с липсващи органи
Изповед
Признания
Периоди на изчакване
Уличаваща информация по уебсайтовете
Интервюта с жертвите
Общо за нарушенията на човешките права
Финансовите фактори
Корупция

7.     Правдоподобност
8.     По-нататъшни разследвания
9.     Заключения
10.       Препоръки
11.       Коментар
12.       Приложения

1. Писмена покана от Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг
2. Биография на Дейвид Матас
3. Биография на Дейвид Килгор
4. Интервюирани хора
5. Писмо до китайското посолство
6. Изявления на китайското правителство относно Фалун Гонг
7. Физическото преследване на Фалун Гонг
8. Кръвни проби, вземани от практикуващи Фалун Гонг, осъдени на затвор
9. Неидентифицирани практикуващи Фалун Гонг арестувани
10. Изчезвания
11. Данните на Амнести Интернешънъл за броя на ежегодно екзекутираните затворници в Китай
12. Трупове с липсващи органи
13. Запис на интервю
14. Запис на телефонни разследвания

1. Въведение ^

Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг в Китай (КРПФГ), неправителствена организация, регистрирана във Вашингтон, с клон в Отава, Канада, призова посредством писмо, датиращо от 24 май 2006 г., за нашето съдействие в разследването на твърденията, че държавни институции и длъжностни лица от правителството на Народна Република Китай са изземвали органи от живи практикуващи Фалун Гонг, убивайки практикуващите в процеса. Писмото е включено като приложение към този доклад. Много от приятелите на Китай, в това число и ние двамата, сме обезпокоени от тези твърдения. Имайки предвид сериозността им, както и собствените ни задължения към човешкото достойнство по цял свят, ние откликнахме на призива.

Дейвид Матас е адвокат по имиграционните въпроси, бежанските дела и човешките права с частна практика в Уинипег. Той е активен деец в поощряването на зачитането на човешките права като автор, говорител и участник в няколко неправителствени организации за защита на човешките права.

Дейвид Килгор е бивш парламентарен член и бивш държавен секретар на правителството на Канада за региона на Азия и Пасифика. Преди да стане член на парламента, той е бил върховен прокурор. Биографиите на двамата автори са добавени като приложения към този доклад.

2. Методи на работа ^

Ние проведохме разследването си независимо от КРПФГ, Асоциацията Фалун Дафа, всякакви други организации и други правителства. Направихме безуспешен опит за посещение в Китай, но бихме желали да идем, дори впоследствие, за да проведем втори етап от разследването, ако получаването на достъп до свидетелите и институциите се окаже възможно. Интервюирахме известен брой хора, изброени в приложение към този доклад, и прочетохме обширно всяка информация, свързана с доклада ни, която успяхме да получим. Не бяхме възнаградени за този доклад от никого, по-скоро изпълнихме задачата на доброволни начала.

3. Твърдение ^

Съществуват твърдения, че практикуващи Фалун Гонг са жертва на отнемания на органи приживе из цял Китай. Обвинението е, че отнемането на органи е налагано на несклонни на това практикуващи Фалун Гонг на много и различни места, съобразно системна политика, в голям брой.

Отнемането на органи е стъпка в трансплантациите на органи. Целта на отнемането на органи е да се осигурят органи за трансплантациите. Не е задължително трансплантациите да се извършват на същото място като отнемането на органи. Двете местонахождения са често различни, органите, иззети на едно място, са транспортирани до друго за извършването на трансплантацията.

Твърденията също така посочват, че органите са изземвани от практикуващи, докато те са още живи. Практикуващите са убивани в процеса на операциите по отнемането на органи, или непосредствено след това. Тези операции са форма на убийство.

И накрая, бяхме уведомени, че практикуващите, убити по този начин, са впоследствие кремирани. Не остава тяло, което да бъде прегледано и идентифицирано като източник на трансплант.

Мисълта за съществуването на подобна практика, и особено под ръководството на правителството, в началото на 21-ви век, когато стойността на човешкия живот най-сетне започва да се радва на по-широкомащабно уважение, е крайно обезпокоителна. И така, когато един от първите свидетели пред камера, с които се срещнахме в хода на разследването - жена, която не практикува Фалун Гонг – заяви, че съпругът й, хирург, й е казал, че лично е отстранил роговиците на приблизително 2000 упоени затворници, последователи на Фалун Гонг, в североизточен Китай за период от две години преди октомври, 2003 (когато отказал да продължи), ние бяхме потресени. Много от нещата, с които се сблъскахме оттам насетне, описани в този доклад, са почти също толкова тревожни.

4. Трудности при доказателствата ^

Твърденията сами по себе си са и трудно доказуеми, и трудно оборими. Най-доброто доказателство за доказването на всяко едно твърдение са свидетелските показания. За това предполагаемо престъпление обаче вероятно няма да има никакви свидетелски показания.

Хората, присъстващи на сцената на отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг, са или извършителите, или жертвите. Наблюдатели няма. Тъй като жертвите, съгласно твърденията, са убивани и кремирани, няма тяло, което да бъде намерено, нито пък аутопсия, която да бъде извършена. Няма оцелели жертви, които да разкажат какво им се е случило. Извършителите не са склонни да признаят неща, явяващи се престъпления срещу човечеството. Въпреки това, независимо че не получихме пълни признания, събрахме изненадваш брой признания чрез разследващи телефонни разговори.

На местопрестъплението, ако престъпление е било извършено, не остават следи. Щом екстрахирането на органи приключи, операционната зала, в която то е било извършено, изглежда като всяка друга празна операционна зала.

Затягането на контрола върху даването на сведения относно човешките права в Китай прави преценката на твърденията трудна. Китай за съжаление потиска репортерите и защитниците на човешките права. Няма свобода на словото. Тези, които докладват за нарушения на човешките права от вътрешността на страната са често хвърляни в затвора и понякога са обвинявани в издаване на държавни тайни. В този смисъл, мълчанието на неправителствените организации за защита на човешките права по въпроса за насилственото изземване на органи от практикуващи Фалун Гонг не ни казва нищо.

На Международната комисия на Червения кръст не е позволено да посещава затворници в Китай. Нито на всяка друга организация, загрижена за човешките права на затворниците. Това също отрязва един потенциален път на доказателства.

Китай няма достъп до информационното законодателство. Невъзможно е да получиш от китайското правителство информация за присажданията на органи – колко транспланта има, какъв е източникът на органите, колко се плаща за трансплантациите или къде отиват парите.

Действително опитахме да посетим Китай за този доклад. Усилията ни останаха безплодни. Помолихме писмено за среща с посолството, за да обсъдим условията за влизане в страната. Писмото ни е добавено като приложение към този доклад. Молбата ни за среща бе приета. Но човекът, който се срещна с Дейвид Килгор, бе заинтересован единствено от отричането на твърденията, а не от планирането на нашата визита.

5. Методи на доказване ^

Ние трябваше да разгледаме известен брой фактори и да определим дали те изграждат една цялостна картина, която да превърне твърденията в истинни или неистинни. Никой от тези елементи сам по себе сине потвърждава и не оборва твърденията. Заедно те обрисуват ситуацията.

Много от фактите, които взехме под внимание, не представляват неопровержими доказателства на твърдението. Но ако те не съществуваха, това би спомогнало в голяма степен за оборването му. Комбинацията от тези фактори, особено когато те са толкова много на брой, превръща тези твърдения в правдоподобни, дори и ако всеки един от тях, сам по себе си, вероятно не  би могъл да има този ефект. Докато всеки възможен елемент на опровержение, който успяхме да открием, не успява да опровергае твърденията, вероятността тези твърдения да са достоверни става значителна.

Доказателствата могат да бъдат индуктивни или дедуктивни. Криминалното разследване обикновено работи по метода на дедукцията, сглобявайки отделни доказателства в единно цяло.

Ограниченията, пред които бе изправено нашето разследване, наложиха жестоки рестрикции на този дедуктивен подход. Въпреки всичко, някои елементи, от които можехме да заключим какво се случва, бяха налични, и по-точно следователските телефонни разговори.

Освен това използвахме и индуктивни разсъждения, работейки отзад напред и обратно. Ако твърденията не бяха истинни, как бихме могли да знаем, че не са истинни? Ако твърденията са верни, кои факти биха били в съгласие с тях? Кое би обяснило реалността на твърденията, ако същите са реални? Отговорите на този тип въпроси ни помогнаха да стигнем до нашите заключения.

6. Елементи на доказателства и опровержение ^

Взехме под внимание абсолютно всички елементи на доказателство и опровержение, които бяха и които биха могли да бъдат налице. Някои улики не доведоха до никъде. Но ние опитахме да ги следваме въпреки всичко.

Доловена заплаха

Китайската комунистическа партия (ККП) започва да гледа на Фалун Гонг като на заплаха към нейния монопол на идеологическата власт над Китай в края на 90-те. Тази доловена заплаха не доказва твърденията. И все пак, ако на Фалун Гонг не се гледаше като на заплаха над властта на ККП, твърденията биха загубили силата си.

Фалун Гонг е основан в североизточен Китай през 1992 г. от Ли Хонгджъ. През 80-те години, Ли започва да практикува чигонг, вековна система от дихателни упражнения – понякога наричана „китайската йога” – за която се считало, че подобрява здравето и спомага за духовното израстване. Срещу чигонг във всичките му вариации започват репресии в цялата страна през 1949 г., след като ККП завзема властта в Пекин, но полицейската обстановка в държавата става по-малко тягостна през 80-те за всички форми на чигонг, включително и за Фалун Гонг.

По това време Фалун Гонг е едва наскоро развит от Ли и включва елементи от конфуцианството, будизма и даоизма. В основата си той преподава медитационни методи посредством упражнения, които имат за цел да подобрят физическото и духовното здраве. Движението не е политическо и последователите му се стремят да се придържат към истинност, търпимост и доброта, независимо от расовите, национални и културни различия. Насилието е недопустимо за последователите на Фалун Гонг. Ли регистрира своето движение пред правителствената Асоциация за проучване на чигонг и в средата на 90-те заявява, че има приблизително 60 млн. практикуващи. Самото Министерство на спорта към китайското правителство изчислява през 1999 г., че съществуват 70 млн. последователи.

Според книгата на проф. Мария Хсиа Чан, „Фалун Гонг”, издадена от Университета в Йейл през 2004,

„Според сведенията, хората на средна възраст и тези от средната класа съставляват основната част от последователите [на Фалун Гонг], въпреки че в редиците му също така се включват ученици и възрастни хора, както и селяни. Те са с всевъзможни професии: учители, лекари, войници, кадри на ККП, дипломати в чужди държави и други правителствени длъжностни лица. Още повече, има данни, че сред последователите на Майстор Ли са и съпругите и членовете на семействата на някои от най-висшите чиновници на Китай, в това число президента Дзян, премиера Жу и длъжностни лица от Държавния съвет, екзекутивния филиал на правителството.”[1]

Фалун Гонг е част от избухналата религиозна дейност в Китай от 80-те години насам като „част от пост-маоисткия ‘духовен вакуум’ на Китай и намаляването на партийния идеологически контрол над обществото…” [2] Широкообхватната притегателна сила на Фалун Гонг е отчасти базирана на неговата задача да интегрира съвременната наука с китайските традиции.

Преди забраната на Фалун Гонг през юли, 1999 г., неговите последователи се събират редовно в многобройни градове на Китай, за да правят своите упражнения. Както Чан отбелязва, само в Пекин е имало над 2000 места за практика. Премиерът на Китай например, добавя тя, изглеждал доволен от нарастващата популярност на движението на Ли, тъй като положителните му социални последици включвали намаляването на медицинските разноски за практикуващите, които често били здрави. Самият президент Дзян според сведенията започва да се занимава с чигонг през 1992, поканвайки член на Жон Гон, група с заявени 38 млн. члена по онова време, да лекува артрита му и болките му във врата (до началото на 2000 г. обаче, китайското правителство забранява Фалун Гонг, заклеймявайки го като „зла секта” и прогонва лидера му извън Китай.). 1

Личната конфронтация на Дзян с Фалун Гонг започва да се развива през 1996, заключават Чан и много други наблюдатели, когато книгата на Ли, „Завъртането на колелото на Закона”, е продадена в почти милион копия в Китай. Това алармира неспокойните лидери на партията, включително и Дзян, за нарастващата популярност на движението. Страхувайки се от възможността от политически бунт срещу правителството, те забраняват продажбата на „Китайски Фалун Гонг” и други публикации и насърчават недоволни поддръжници да обвиняват Ли в кражба от обществеността.  Чан отбелязва:

„Усещайки, че той и [Фалун Гонг] са изпаднали в немилост – и според сведенията, под натиска на властите – Ли емигрира в САЩ в началото на 1998, където оттогава е придобил постоянно местожителство.” 1

Ненасилствената фаза на кампанията продължава до май 1998, когато правителствен телевизионен репортер се отнася към Фалун Гонг като „суеверие”. Според проучването на Чан, това довежда до петиция до Дзян от около 100 души, оттеглили се от партията, правителството и армията, настояващи безуспешно за легализирането му. По-късно партията публикува статия в списание („Наука и технология за младежта”), в която Фалун Гонг е изтъкнат като суеверие и риск за здравето, тъй като практикуващите биха могли да откажат конвенционното медицинско лечение при сериозни заболявания. Голям брой последователи на Фалун Гонг протестират мирно срещу съдържанието на статията пред офиса на редактора в Тянжин. Когато в резултат на това започват арести и бой от страна на полицията, се организира друг акт на протест в столицата на страната. 1

На 25 април, 1999, между 10 000 и 16 000 обикновени китайски граждани се събират от сутрин до късно вечер пред щаба на ККП в Джоннанхай, в съседство със Забранения град на Пекин. Сред участниците са интелектуалци, правителствени чиновници и членове на партията. Протестът е мълчалив; няма плакати и нито един политически лозунг или предизвикателна мисъл не са изречени. Чан: „В деня на демонстрацията (Дзян) помоли да бъде повозен из Джоннанхай в лимузината си и се взираше в тълпата през тъмните прозорци. Тази нощ, явно разтревожен от демонстрацията, той писа до Политбюро, за да увери своите колеги във вярата си, че „Марксизмът може да триумфира над Фалун Гонг”. 1 Половинвековната монополна власт на ККП в Китай се оказва внезапно, според преценката на тогавашния й лидер, в смъртна опасност.

Дейвид Оунби, директор на Центъра за източноазиатски проучвания към Монреалския университет и специалист по съвременна китайска история, пише откровено за събитията от средата на 2001 г. и преди нея в документ, подготвен пет години по-рано за Канадския институт по международни отношения. 2 Оунби отбелязва,че

„привидно доброто естество на Фалун Гонг в Северна Америка и очевидно „злият” му характер в Китай биха могли да накарат канадците, които са загрижени за човешките права, да погледнат много сериозно на делото срещу Фалун Гонг в Китай”

Въпреки че китайските лидери се отнасят към Фалун Гонг като към „култ”, Оунби отбелязва, че

„в тяхната практика в Канада и САЩ има твърде малко неща в подкрепа на идеята, че групата е „култ” в общоприетия смисъл на думата. Делото на китайското правителство срещу Фалун Гонг като „култ” не може да бъде убедително, освен ако правителството не позволи потвърждение от трета страна относно твърденията за злоупотребите на Фалун Гонг в Китай. Китай е реагирал главно от страх пред възможността на Фалун Гонг да мобилизира последователите си…”

Политика на преследване ^

Ако събирането на органи от практикуващи Фалун Гонг бе широкоразпространено в Китай, човек би очаквал някаква правителствена политика, довеждаща до този ефект. При все това, секретността на формулирането на политиката в Китай не ни позволява да определим дали подобна политика съществува.

Въпреки това, действително знаем, че преследването на Фалун Гонг съществува като официална политика. Има няколко много силни политически изявления, добавени като приложения към този доклад, направени от правителството на Китай и Китайската комунистическа партия, призоваващи към преследването на Фалун Гонг, включително и към физическо преследване. Изявленията са в съгласие с твърденията, които чухме.

Според Ли Байген, тогавашен заместник-директор на Общинското планово бюро на Пекин, който присъстваше на срещата, през 1999 г. тримата мъже, оглавяващи Управление 610, свикали над 3000 длъжностни лица във Великата зала на народа в столицата, за да обсъдят кампанията срещу Фалун Гонг, която по онова време не вървяла добре. Демонстрациите в столицата продължавали. Началникът на Управление 610, Ли Ланчин, устно оповестил новата правителствена политика срещу движението: „съсипване на репутациите им, финансовото им разоряване и физическото им унищожение”. Изглежда, че точно след тази среща смъртните случаи на последователи [на Фалун Гонг] в ръцете на полицията започват да се регистрират като самоубийства.

Бяхме уведомени от практикуващи Фалун Гонг в Канада, че на много от практикуващите в Китай е било казано от изпълнители на закона в различни части на Китай, че „смъртта на практикуващи Фалун Гонг се брои за самоубийство и те ще бъдат кремирани незабавно”.

Насаждане на омраза ^

Практикуващите Фалун Гонг в Китай са лишени от човешки права и на думи, и на дела. Политическите директиви са съчетани с широкообхватно подстрекаване на обществото, както за да се оправдае политиката на преследване, така и за да се наберат участници и да се предотврати опозицията. Този вид набор от методи, насочен срещу определена група, се е превърнал и в предвестника, и в отличителния белег на жестоко потъпкване на човешките права, насочени срещу групата.

Според Амнести Интърнешънъл, китайското правителство е възприело три стратегии за потъпкването на Фалун Гонг: насилие срещу практикуващи, които отказват да се отрекат от убежденията си; „промиване на съзнанията”, за да се принудят всички известни практикуващи да изоставят Фалун Гонг и да се отрекат от него, и по-ефективна медийна кампания, която да настрои общественото мнение срещу Фалун Гонг.[3]

Медийната кампания изтъква инцидент от 23 януари 2001 г., когато петима души, обявени от правителството за практикуващи Фалун Гонг, включително и 12-годишно момиче и неговата майка, умишлено се самозапалват на площад Тянанмън. Държавната медия нееднократно излъчва шокиращи кадри на горящото тяло на момичето и материал, целящ да дискредитира групата след инцидента, променяйки според сведенията общественото мнение относно Фалун Гонг. Съществуват известни опасения дали всъщност правителството не е инсценирало целия инцидент.

Насаждането на омраза не е достатъчно специфично, за да определи формата, приета от преследването. Но то поощрява всевъзможни нарушения от най-лошия вид. Трудно е да си представим, че чутите от нас твърдения са истина, ако не беше този вид пропаганда на омразата. Щом този вид подстрекателство съществува, фактът, че хората биха се наели с подобно поведение срещу Фалун Гонг – да отнемат органите им и да ги избиват в процеса – престава да бъде невероятен.

Масови арести ^

Независимо от медийната кампания, стотици хиляди мъже и жени заминават за Пекин, за да протестират или да развяват плакати, призоваващи към легализирането на групата, почти ежедневно.[4] Авторката Дженифър Зен, живяла преди в Пекин, а сега – в Австралия, потвърждава, че е успяла да получи секретна информация, че до края на април 2001 г. са били извършени приблизително 830 000 ареста на последователи на Фалун Гонг.

Многобройни последователи на Фалун Гонг, задържани  своеволно, неясно и тайно, сами по себе си не доказват твърденията. Но обратното, отсъствието на подобен сбор от задържани, би разклатило твърденията. Една извънредно голяма група хора, подложени на прищевките и властта на държавата, без правото да се обърнат към всякаква форма на защита на правата им, създава потенциален източник на събиране на органи от нежелаещите.

Репресии ^

Енергичните мерки срещу Фалун Гонг включват създаването от президента Дзян на специална сила, Управление 6-10 [5] [6] във всяка провинция, град, окръг, университет, държавен отдел и всеки бизнес, собственост на държавата, за да поведе атаката. Нарежданията на Дзян към Управление 6-10 били да  се „унищожи” Фалун Гонг. Това включвало изпращането на хиляди и хиляди практикуващи в затвори и трудови лагери от началото на 1999. Държавният доклад от 2005 г. за Китай на американския Държавен департамент[7], например, посочва, че полицията [на Китай] управлява стотици центрове за задържания, с 340 трудово-превъзпитателни такива, като само последните сами по себе си са с капацитет за около 300 000 души. В доклада се посочва още, че броят на практикуващите Фалун Гонг, починали в ареста, е между няколкостотин и няколко хиляди души.

Неотдавнашният доклад[7] на Специалния рапортьор по изтезанията към Обединените нации отбеляза, че

„От 2000 г. насам, Специалният рапортьор и неговите предшественици са докладвали за 314 случая на предполагаеми изтезания на китайското правителство. В тези случаи става въпрос за над 1 160 души.” И „В допълнение трябва да се отбележи, че един случай, сигнализиран през 2003 г. (E/CN.4/2003/68/Add.1 para. 301), даде подробна информация за предполагаемите малтретирания и изтезания на хиляди практикуващи Фалун Гонг.”

Нещо повече, докладът посочва, че 66% от жертвите на предполагаеми изтезания и малтретиране са били практикуващи Фалун Гонг, като сред останалите жертви се числят уйгури (11%), проституиращи (8%), тибетци (6%), защитници на човешките права (5%), политически дисиденти (2%) и други (хора, заразени с вируса на СПИН и членове на религиозни групи 2%).

На местните власти повсеместно са били дадени неограничени правомощия да изпълняват нарежданията на Пекин през 1999 г. и след това. Това включва многобройни инсценировъчни опити оттам насетне да се демонстрира пред китайското население, че практикуващите извършват самоубийства чрез самозапалване, убиват и осакатяват членове на семействата си и отказват медицинско лечение. С течение на времето тази кампания постига желания ефект и много, ако не и повечето, китайци просто възприемат възгледите на ККП относно Фалун Гонг. Едва по-късно през 1999 г. Националното народно събрание прокарва впоследствие нови закони за Фалун Гонг, имащи за цел да легализират дълъг списък с незаконни действия, извършени срещу членовете му.

Част от телефонно записан материал от пекинския офис на в. Washington Post най-малко две години по-късно (5 август 2001 г.) [9] илюстрира жестокостта на тогавашните методи на Управление 6-10 и други агенти на режима срещу практикуващите Фалун Гонг:

„В полицейско управление в западен Пекин, Оуян бил разсъблечен и разпитван в продължение на пет часа. ‘Ако отговорех погрешно, тоест ако не кажех ‘да’, те ме удряха с електрошокова палка’, каза той. След това бил прехвърлен в трудов лагер в западните покрайнини на Пекин. Там надзирателите му наредили да стои прав с лице към стената. Ако мръднел, го удряли с електрошокова палка. Ако паднел от умора, отново го удряли с палката...”

„(По-късно) той бил изведен пред група затворници, също практикуващи Фалун Гонг, и се отказал от групата още веднъж пред записващите видеокамери. Оуян бил освободен от затвора и бил включен в класовете за промиване на съзнанието. След двадесетдневно дискутиране на Фалун Гонг по 16 часа дневно, той ‘завършил’. ‘Напрежението, на което бях подложен, бе, и все още е, неописуемо’, каза той. ‘През последните няколко години видях най-лошото, което човек би могъл да извърши. Ние действително сме най-лошите животни на Земята.’”

Оунби отбеляза, че организациите на човешките права

„са осъдили единодушно жестоката кампания на Китай срещу Фалун Гонг, а много правителства по света, включително и това на Канада, са изразили своята загриженост.” Той цитира доклада на Амнести Интърнешънъл от 2000 г., в който се изтъква, че 77 практикуващи Фалун Гонг са „починали в ареста или кратко след тяхното освобождаване, при подозрителни обстоятелства, от началото на репресиите през юли 1999 г.”

Неидентифицираните и изчезналите ^

Арестите сред Фалун Гонг, при все че в известен смисъл  те са просто обичайните китайски репресии, а практикуващите Фалун Гонг –мишени с лош късмет, разкриват необикновена характеристика. Практикуващи Фалун Гонг, дошли от цялата страна на площад Тянанмън в Пекин, за да апелират или да протестират, са арестувани. Разкрилите самоличността си пред заловилите ги са транспортирани обратно по родните им места. Семействата им биват въвлечени в дейностите на Фалун Гонг и им е оказан натиск да се присъединят към опитите да бъдат накарани практикуващите да се отрекат от Фалун Гонг. Ръководителите им на работните им места, колегите им, местните държавни управници са държани отговорни и наказвани поради факта, че тези хора са отишли в Пекин да апелират или протестират.

За да предпазят семействата си и за да избегнат враждебността на хората около тях, много от задържаните практикуващи Фалун Гонг отказват да се идентифицират. Това довежда то голям брой затворници, практикуващи Фалун Гонг, чиято самоличност е неизвестна за властите. Освен това, никой, който ги познава, не знае, че те са там.

Въпреки че този отказ за удостоверение на самоличността е бил извършен с целта да предпази, той може би е имал обратния ефект. По-лесно е да се измъчва човек, чието местонахождение е неизвестно за членовете на семейството му, отколкото човек, чието семейство знае къде се намира той. Тази група хора е забележително беззащитна, дори и по китайските стандарти.

Тази група неидентифицирани е била третирана особено лошо. Освен това, те са били прехвърляни тук и там из китайската система от затвори по причини, които не са били обяснени на затворниците.

Това ли е групата хора, превърнали се в източник на органи, отнети от практикуващи Фалун Гонг? Очевидно, самото съществуване на тази група не ни доказва, че това е така. Въпреки това, съществуването на тази група предоставя готово обяснение на източника на екстрахираните органи, ако твърденията са истина. Членове на тази група биха могли просто да изчезнат, без никой извън затворническата система да узнае. Информация за тази група на неидентифицираните е добавена като приложение към този доклад.

Всъщност, има много изчезнали практикуващи Фалун Гонг. Приложение към този доклад предоставя доказателства за тези изчезвания. Ако всеки един практикуващ Фалун Гонг беше налице и с изяснено положение, твърденията, пред които сме изправени, биха били опровергани. Но човек може да изчезне по различни причини. Изчезванията са нарушение на човешките права, за които Китай трябва да бъде държан отговорен. Но те не са задължително това нарушение.

Имаме всички основания да смятаме, че правителството на Китай е отговорно за изчезванията на много практикуващи Фалун Гонг. Тези изчезвания не доказват твърденията, пред които то е изправено. Но, подобно на много от другите фактори, които взехме под внимание, те са съвместими с тези твърдения.

Източници на транспланти ^

Съществуват много повече транспланти, отколкото източници, чиято самоличност може да бъде установена. Знаем, че някои органи идват от екзекутирани затворници. Много малка част са от доброволни донори, роднини на нуждаещия се. Но тези източници далеч не запълват общата бройка. Броят на екзекутираните затворници и доброволните донори изобщо не се доближава до броя на трансплантите.

Броят на екзекутираните затворници сам по себе си не е публично достояние. Ние боравим само с приблизителни изчисления, добавени под формата на приложение. Цифрите от тези изчисления са огромни, когато се вземе под внимание общия брой на екзекуциите, но далеч не доближават изчисления общ брой на трансплантите.

Източникът на поне 98% от органите за трансплантации е различен от донорите, членове на семейството.[10] В случая с бъбреците, например, само 227 от 40 393 транспланта – около 0.6% - присадени между 1971 и 2001 г. в Китай, идват от донори в семействата.[11] Китайските поданици, поради културни причини, не са склонни да даряват органите си след смъртта си. Все още не съществува организирана система за дарения на органи, сформирана в Китай.[12]

Китайското правителство призна, че използва органи от екзекутирани затворници едва миналата година[13] [14], въпреки че това е било извършвано в течение на много години. Режимът няма задръжки по отношение на търговията с органите на „враговете на държавата”.

Според архивите на Амнести Интърнешънъл[15], средният брой екзекутирани затворници между 1995 и 1999 г. е бил 1680 души годишно. Средният брой между 2000 и 2005 г. е бил 1616 годишно. Броят се мени от година на година, но общият среден брой за периодите преди и след започването на преследването на Фалун Гонг е едни и същ. Екзекуциите не могат да обяснят нарастването на трансплантациите на органи в Китай от започването на преследването срещу Фалун Гонг.

Съгласно публично оповестените данни, в Китай са извършени общо около 30 000[16] трансплантации преди 1999 г. и около 18 500[17] за периода от шест години между 1994 и 1999 г. Проф. Бинги Ши, вицепредседател на Китайската Медицинска Асоциация за Трансплантации на Органи, твърди, че е имало около 90 000[18] общо допреди 2005 г., оставяйки около 60 000 за шестгодишния период между 2000 и 2005 г. от началото на преследването срещу Фалун Гонг.

Другите идентифицирани източници на органи за трансплантации, доброволните донори от семейството и пациентите с мозъчна смърт, винаги са били много малко. През 2005 г. трансплантациите на бъбреци от живи донори възлизат на 0.5% от общия брой на трансплантациите за цялата страна.[19] Общият брой на донорите с мозъчна смърт за всички години и за цял Китай е 9 души, считано до март 2006 г.[20]  Няма никакъв признак за значително нарастване в някоя от тези категории през последните години. Както може да се предполага, неидентифицираните източници на органи за присаждане, направили възможни 18 500 трансплантации за шестгодишния период от 1994 до 1999 г., са осигурили същият брой органи за трансплантации през следващите шест години от 2000 до 2005. Това значи, че източникът на 41 500 транспланта за шестгодишния период от 2000 до 2005 г. е неизяснен.

Откъде идват органите за 41 500 трансплантации? Твърдението за събиране на органи от практикуващи Фалун Гонг предоставя отговор.

Тази празнина в бройките отново не доказва, че твърденията за събиране на органи от практикуващи Фалун Гонг са верни. Но обратното, едно пълно обяснение на източника на всички органи за присаждане, би оборило твърденията. Ако източникът на всички органи за трансплантации можеше да бъде проследен или до доброволни донори, или до екзекутирани затворници, тогава твърденията относно Фалун Гонг биха били опровергани. Но такова трасиране е невъзможно.

Изчислените бройки за екзекуциите в Китай често са доста по-високи от числата, базирани на публично оповестените данни за екзекуциите. Няма официален китайски репортаж за общата статистика относно екзекуциите, което оставя крайната сума отворена за пресмятания.

Техника, използвана от някои от хората, замесени в изчисляването на броя екзекуции, е броят на извършените трансплантации. Тъй като е известно, че поне някои от органите за присаждане идват от екзекутирани затворници, и че донорите от семейството са изключително малко, някои аналитици са заключили от броя на трансплантациите, че екзекуциите са нараснали.

Този аргумент е неубедителен. Не може да се съди за екзекуциите по трансплантациите, освен ако екзекуциите не са единственият предполагаем източник на транспланти. При все това, практикуващите Фалун Гонг са друг предполагаем източник. Невъзможно е да заключим, че тези практикуващи не са източник на органи за присаждане, поради броя на екзекуциите, който е по-малък от броя на трансплантите.

На територията на Китай е имало само 22 [21] действащи центъра за чернодробни трансплантации допреди 1999 г., сравнено с общо 500 в средата на април, 2006 г.[22] Броят на чернодробните трансплантации из цял Китай се явява 135 до 1998 г., за разлика от над 4000 само за 2005 г. За бъбреци тенденцията също е ясно изразена (3 596 транспланта през 1998 г.и близо 10 000 през 2005 г.).

Нарастването на органите за трансплантации в Китай е успоредно на нарастването на преследването на Фалун Гонг. Тези паралелни увеличавания, сами по себе си, не доказват твърденията. Но те са в съгласие с тях. Ако този паралел не съществуваше, това хипотетично обстоятелство би подкопало твърденията.

Кръвни проби ^

Знаем, че от задържаните практикуващи Фалун Гонг систематично са взимани кръвни проби. Чули сме толкова голям брой свидетелски показания за този факт, че няма никакво съмнение, че тези проби са действително вземани. Защо това се случва?

На самите практикуващи не се казва. Малко вероятно е пробите да са със здравна цел. От една страна, не е необходимо да се вземат систематично кръвни проби на човек, просто като превантивна мярка за здравето. От друга страна, здравето на задържаните практикуващи Фалун Гонг е пренебрегвано в толкова много други отношения. Звучи неправдоподобно властите да вземат кръвни проби от практикуващите Фалун Гонг  като превантивна здравна мярка.

Кръвните проби са необходимо условие за трансплантациите на органи. Донорите трябва да бъдат подходящи за реципиентите, така че антителата на реципиентите да не отхвърлят органите на донорите.

Самият факт за вземаните кръвни проби не доказва извършването на събиране на органи от практикуващи Фалун Гонг. Но обратното е вярно. Ако нямаше кръвни проби, твърденията щяха да бъдат опровергани. Широкоразпространеното вземане на кръвни проби от осъдени на затвор практикуващи Фалун Гонг отрязва този път на опровержение.

Трупове с липсващи органи ^

Голям брой членове на семействата на практикуващи Фалун Гонг, починали в затвора, сигнализират, че са видели труповете на любимите си хора с хирургически разрези по тях и с липсващи части от тялото. Властите не са дали никакво ясно обяснение за тези осакатени тела. И в този случай доказателствата за тези осакатени трупове са добавени като приложение към този доклад.

Имаме само няколко примера за подобни осакатени тела. Нямаме официално обяснение защо са били осакатени. Осакатяването им е в съгласие с отнемането на органи. Не можем дори да си представим защо иначе тези тела биха били осакатявани, а части от тях – отстранявани.

Изповед ^

Ние се срещнахме със свидетелка, която заяви, че съпругът й, който е хирург, й е казал, че той лично е отстранил роговицата на приблизително 2 000 упоени затворници, практикуващи Фалун Гонг, в североизточен Китай, за двугодишния период преди октомври, 2003, когато отказал да продължи. Хирургът заявил ясно пред съпругата си, че никой от „донорите” на роговица не оцелял след преживяното, тъй като други хирурзи отстранили други техни жизненоважни органи и всички тела били след това изгорени. Жената не е практикуваща Фалун Гонг.

Това признание е от втора ръка. Жената не признава нещо, извършено от нея. Тя по-скоро разказва за ужасно признание, направено пред нея от нейния съпруг.

Твърдението на този свидетел трябва да бъде преценено откъм достоверност, нещо, с което този доклад се занимава по-нататък. Тук можем да кажем, че, ако на него може да му се вярва, то доказва всичко само по себе си.

Признания ^

Единият от нас изслуша, с помощта на удостоверен преводач от китайски към английски език, цитираните записани телефонни разговори между длъжностни лица и хора, обаждащи се от името на Фалун Гонг общностите в Канада и САЩ. Бяха ни предоставени заверени копия на съответните записи на китайски и английски език. Точността на преводите на частите от тях, използвани в този доклад, е удостоверена от квалифицирания преводач, г-н К. И., квалифициран устен преводач към Правителството на Онтарио. Той гарантира, че е слушал звукозаписите на разговорите, към които се отнасяме в този доклад, и че е чел преписите на китайски и е превел английската версия на разговорите, и удостоверява, че преписите са коректни, а преводите – точни. Оригиналните звукозаписи на разговорите остават също налице. Единият от нас се срещна с двама от позвънилите в Торонто на 27 май, за да обсъдят откъде идват тези обаждания, по кое време са направени, звукозаписите, точността на преводите от китайски на английски и други характеристики на позвъняванията.

Една от позвънилите, „г-ца М.”, чиято самоличност няма да бъде разкрита, за да се избегне риска от причиняването на вреда на членовете на семейство й, които са все още в Китай, и която отсега нататък ще наричаме М, ни каза, че в началото на март 2006 г. успяла да си проправи път до Бюрото за обществена сигурност в Шанши. Отговарящият там й казал, че здрави и млади затворници са подбирани сред останалите за донори на органи. Ако кандидатите не можели да бъдат подмамени да предоставят кръвните проби, необходими за успешната трансплантация, продължил отговарящият с наивна откритост, длъжностни лица от управлението вземали пробите насила.

На 18 или 19 март 2006 г., М разговаряла с представител на Очното отделение в Болницата на народноосвободителната армия в Шенян, североизточен Китай, въпреки че не успяла да направи пълен запис на разговора. Записките й посочват, че човекът, представил се за завеждащ отделението, казал, че заведението е извършило „много операции на роговица”, допълвайки, че „също така имаме и пресни роговици.” Попитан какво означава това, завеждащият отделението отговорил: „…току що отнети от телата”.

В Армейска болница 301 в Пекин през април 2006 г., хирург, която казала на М, че тя самата е извършвала чернодробни трансплантации, добавила, че източникът на органите е „държавна тайна”, и че всеки, издал източника, „би могъл да бъде лишен от правото да извършва подобни операции.”

Вторият следовател към Световната Организация за Разследването на Преследването на Фалун Гонг извършила своите обаждания от континенталните щати и ще бъде наричана оттук нататък Н. Н позвънила в около 30 болници, центрове за задържания и съдилища в Китай и записала много от тях, признаващи, че използват органи от практикуващи Фалун Гонг. Единият от нас, който се срещна с нея в Торонто на 27 май отбеляза, че нейните методи, преводи и т.нт. са идентични в основата си с тези на М и следователно са приети и от двама ни като точно пресъздаване  на казаното по телефона. Същият удостоверен преводач работи върху текстовете на нейните записани разговори.

Признания на болници и центрове за задържания по време на телефонни разговори

ОРГАНИ ОТ ПРАКТИКУВАЩИ ФАЛУН ГОНГ СА ВСЕ ОЩЕ НАЛИЧНИ НА МОМЕНТА

Признание от центъра за задържания в Миджян: На 8 юни 2006 г., длъжностно лице от центъра за задържания в гр. Миджян, провинция Хейлонджян, признава, че в центъра по това време има поне пет или шест затворници от мъжки пол, практикуващи Фалун Гонг, на възраст под 40 години, налични като източници на органи. Г-н Ли от центъра дава също така и детайли по операцията на подбирането на затворници, практикуващи Фалун Гонг, за източници на органи за болниците:

Този център за задържания по това време сам определял хората, източници на органи, а не болницата.

Директорът на лагера за задържане, Куи, по време на разговора бил лицето за връзка относно източниците на органи.

Щяла да бъде взета кръв от затворниците, подбрани за източници на органи, като тези затворници не знаели целта на кръвната проба.

Центърът за задържания имал различни средства за получаване на кръвни проби от неохотни „донори”.

Болница Джоншан, Шанхай: Лекар от тази болница казва в средата на март, тази година, че всички органи идват от практикуващи Фалун Гонг.

Болница Чианфошан, Шандон: Лекар от тази болница намеква през март, че по това време имал органи от практикуващи Фалун Гонг и добавя, че през април щяло да има „повече от този тип тела…”

Болница Минзу, гр. Нанин:

През май, д-р Лу от тази болница заявява, че неговото учреждения не разполага с органи от практикуващи Фалун Гонг и съветва позвънилия да се обади в Гуанджоу, за да се снабди с такива. Също така той признава, че преди е ходел по затворите, за да подбира здрави практикуващи Фалун Гонг, на възраст между 30 и 40 години, за да използва органите им.

Медицински университет в Джънгджоу, провинция Хенан: В средата на март, тази година, д-р Уан от този център се съгласява, че „ние подбираме всички млади и здрави бъбреци…”

Болница във военния район Гуанджоу: Д-р Жу от тази болница заявява през април, тази година, че по това време имал бъбреци с кръвна група В от практикуващи Фалун Гонг, но щял да има „няколко партиди” преди 1 май и вероятно не повече до 20 май или по-късно.

Ориенталски Трансплантационен Център: Преди две седмици, длъжностно лице от тази болница заявява пред позвънилия, че „това не е проблем” за тази институция, когато позвънилият казва: „надяваме се, че донорите на бъбреците са живи. (Ние) търсим живи транспланти от затворници, например, да използваме живи тела на затворници, практикуващи Фалун Гонг, възможно ли е?”

Центрове за задържания и съдилища:

Първи Център за Задържания на град Чинхуандао: В средата на май, тази година, длъжностно лице в този център казва на позвънилата, че тя трябва да се свърже с Междинния Народен съд, за да получи бъбреци от практикуващи Фалун Гонг.

Междинен Народен съд, гр. Чинхуандао: Същия ден, длъжностно лице от Междинния Народен съд казва, че нямат бъбреци от практикуващи Фалун Гонг, но са имали в миналото, особено през 2001 г.

Първо Криминално Бюро към Народния съд в гр. Жинджоу: През май, тази година, длъжностно лице от съда заявил пред позвънилия, че за момента достъпът до бъбреци на практикуващи Фалун Гонг зависи от „квалификациите” на хората, търсещи органите.

На картата на Китай, която следва, са обозначени местата, на които персонал от болници или центрове за задържания е правил признания пред телефонните следователи:

карта на Китай с обозначени местата, на които персонал от болници или центрове за задържания е правил признания пред телефонните следователи

Повечето извадки от телефонните разговори са в приложение. За илюстративна цел следват извадките от три разговора:

Център за задържания в гр. Миджиан, провинция Хейлонджян (8 юни 2006)

М: „Имате ли източници [на органи], практикуващи Фалун Гонг?...”

Ли: „Преди имахме, да.”

М: „А сега?”

Ли: „…Да.”

М: „Можем ли да дойдем, за да изберем, или ни ги доставяте директно?”

Ли: „Доставяме ви ги.”

М: „А цената?”

Ли: ”Ще я обсъдим след като дойдете.”

М: „…Колко източника на органи, практикуващи Фалун Гонг, на възраст под 40 години имате?”

Ли: „Доста.”

М: „Мъже ли са, или жени?”

Ли: „Мъже”

М: „Така, за … [затворниците] от мъжки пол, практикуващи Фалун Гонг, колко от тях имате?”

Ли: „Седем, осем, имаме [поне] пет-шест в момента.”

М: „От провинцията ли са или от града?”

Ли: „Провинцията.”

Болница Минзу в гр. Нанин, автономна област Гуангси (2 май 2006):

М: „Можете ли да намерите органи от практикуващи Фалун Гонг?”

Д-р Лу: „Нека Ви кажа, че нямаме никаква възможност да [ги] набавим. Доста трудно е да се намерят в момента в Гуангси. Ако не можете да чакате, предлагам Ви да отидете до Гуанджоу, защото там е много лесно да набавят органите. Имат възможност да (ги) търсят из цялата страна. Докато извършват чернодробната трансплантация, в същото време могат да Ви набавят бъбрек, така че за тях това е много лесно. От много места, където запасите не достигат, отиват при тях за помощ…”

М: „Защо им е лесно да ги набавят?”

Лу: „Защото са важна институция. Те контактуват със (съдебната) система от името на целия университет.”

М: „Значи те използват органи от практикуващи Фалун Гонг?”

Лу: „Точно така…”

М: „…[Органите от практикуващи Фалун Гонг], които сте използвали преди, от центрове за задържания ли бяха, или от затвори?”

Лу: „От затвори.”

М: „И са били от здрави практикуващи Фалун Гонг…?”

Лу: „Правилно. Подбирахме добрите, защото гарантираме качеството на нашите операции.”

М: „Това означава, че вие самите подбирате органите.”

Лу: „Правилно…”

М: „Колко годишен е обикновено източникът на органа?”

Лу: „Обикновено между 30 и 40 години.”

М: „Значи вие отивате до затвора, за да подберете сами?”

Лу: „Правилно. Трябва да подберем.”

М: „А ако избраният не желае да му бъде взета кръв?”

Лу: „Той със сигурност ще ни позволи да го направим.”

М: „Как?”

Лу: „Със сигурност ще намерят начин. За какво се притеснявате? Тези неща изобщо не би трябвало Ви тревожат. Те си имат своите процедури.”

М: „Човекът знае ли, че органът му ще бъде отстранен?”

Лу: „Не, не знае.”

Ориенталски Трансплантационен Център (наричан също Първа Централна Болница на гр. Тянжин), гр. Тянжин, (15 март 2006):

Н: „Главен лекар Сон ли е?”

Сон: „Да, кажете моля.”

Н: „Нейният лекар й казал, че бъбрекът е доста добър, понеже той [източникът] практикува … Фалун Гонг.”

Сон: „Разбира се. Имаме от всички онези, които дишат и са с пулс… До сега, за тази година, имаме над десет бъбрека, над десет такива бъбрека.”

Н: „Над десет такива бъбрека? Имате предвид живи тела?”

Сон: „Да, така е.”

Периоди на изчакване ^

Уебсайтове на болници в Китай рекламират кратки периоди на изчакване за трансплантации на органи. Трансплантите от отдавна починали донори не са приложими поради разграждането на органите след смъртта. Ако приемем тази самореклама на болниците за чиста монета, те ни казват, че съществува голям брой хора, понастоящем живи, които са налични почти при повикване като източници на органи.

Периодите на изчакване за транспланти на реципиенти в Китай изглежда са много по-ниски от всякъде другаде. На сайта на Китайския Международен Трансплантационен Спомагателен Център е упоменато, че „може да отнеме само седмица, за да се намери подходящият донор (на бъбреци), като максималното време е един месец…”.[23] По-нататък се казва, че „Ако нещо се обърка с органа на донора, на пациента ще бъде предоставена опцията да му бъде предложен друг донор и операцията да бъде извършена отново след една седмица.”[24] Сайтът на Ориенталския Трансплантационен Център заявява в началото на април, 2006 г., че „средният период на изчакване (за подходящ черен  дроб) е две седмици.”[25] На Интернет страницата на болница Чанджън в Шанхай пише: „…средният период на изчакване за набавяне на черен дроб е една седмица за всички пациенти”. [26]

За сравнение, средният период на изчакване за бъбрек в Канада е бил  32.5 месеца през 2003 г., а в Британска Колумбия - още по-дълъг – 52.5 месеца.[27] Ако, както е посочено, периодът на издръжливост на един бъбрек е между 24-48 часа, а на черния дроб – около 12 часа[28], наличието на огромна банка с бъбречно-чернодробни „донори” би трябвало да е единственият начин за трансплантационните центрове на Китай да осигурят на клиентите толкова кратки изчаквания. Удивително кратките периоди на изчакване, рекламирани за перфектно съответстващи органи, предполагат съществуването както на компютърна система за подбиране на подходящи транспланти, така и на голяма банка с живи бъдещи „донори”.

Рекламите не определят практикуващите Фалун Гонг като източника на тези органи. Но други идентифицирани източници няма. Дори ако това, че практикуващи Фалун Гонг са източникът на тези органи, е само твърдение, то това е единственото твърдение, с което разполагаме. Нито една друга голяма група хора, понастоящем живи, не са били отъждествени пред нас като източници на органи в достатъчни количества, за да посрещне огромната нужда от транспланти, която днес се явява и бива посрещана в Китай.

Уличаваща информация по уебсайтовете ^

Някои от материалите, налични по уебсайтовете на различни трансплантационни центрове в Китай отпреди 9 март 2006 г. (когато твърденията относно широкомащабните отнемания на органи изплуват на повърхността в канадски и други световни медии) също са уличаващи. Разбираемо, голяма част от тях е била премахната оттам насетне. Така че тези коментари ще се отнасят само за сайтове, които все още могат да бъдат намерени в архивирани места, с посочено местонахождение на сайта или в коментарите, или като бележки под линия. Изненадващо количество само-обвинителен материал все още е достъпен за уеб браузърите през тази последна седмица от юни. Тук ще изредим само четири примера:

Уебсайтът на Спомагателния Център към Китайската Международна Мрежа за Трансплантации

(http://en.zoukiishoku.com/)

(гр. Шенян)

Докъм 17 май 2006 г., този уебсайт посочва в английската си версия (китайската очевидно изчезва след 9 март), че центърът е бил установен през 2003 г. към Първа Афилиирана Болница на Китайския Медицински Университет „…специално за чуждестранни приятели. Повечето пациенти са от всички краища на света.” В началното изречение към уводните думи на сайта[29] се заявява, че „Източници на viscera (речникова дефиниция: „меки вътрешни органи…включително мозък, бели дробове, сърце и т.н.”) могат да бъдат намерени незабавно!” На друга страница  на същия сайт[30] се намира следното заявление: „…броят на операциите по трансплантации на бъбреци е поне 5000 годишно из цялата страна. Толкова много трансплантации са благодарение на подкрепата на китайското правителство. Върховният народен съд, главният държавен юрисконсулт, полицията, съдебната система, министерството на здравеопазването и гражданската администрация съвместно са постановили закон, гарантиращ, че даренията на органи са с подкрепата на правителството. Това е уникално в цял свят.”

В раздела „въпроси и отговори” на сайта могат да бъдат намерени:

„Преди трансплантацията на бъбрек от жив човек, ще осигурим функционирането на бъбреците на донора…Така че е много по-сигурно отколкото в други страни, където органът не е от жив донор.”[31]

„Въпрос: Органите за трансплантации на панкреас от пациенти с мозъчна смърт ли идват?”

„Отговор: Нашите органи не са от пациенти с мозъчна смърт, тъй като състоянието на органа може да не е добро.”[32]

Уебсайтът на Ориенталски Център за Трансплантации на Органи

(http://www.ootc.net)

(гр. Тянжин)

На страница, за която бяхме информирани, че е била променена в средата на април (но която все още може да бъде видяна като архив[33]) се намира твърдението, че от „януари 2005 до днес, сме извършили 647 чернодробни трансплантации – 12 от които тази седмица; средният период на изчакване е две седмици.” Диаграма, премахната почти по същото време (но все още налична като архив) посочва, че на практика стартирайки през 1998 (когато е провел едва 9 чернодробни трансплантации), до 2005 [центърът] e извършил цели 2248.[34]

Диаграма посочваща чернодробните трансплантации от 1998 до 2005 които центърът e извършил
За сравнение, според Канадския Регистър на Присадените Органи, общият брой на трансплантациите на органи от всякакъв вид за Канада през 2004 г. е бил 1773.

Уебсайтът на Чернодробния Трансплантационен Център към Университетска Болница в Жяотан

(http://www.firsthospital.cn/hospital/index.asp)

(Шанхай)

В пост от 26 април, 2006 г.[35], уебсайтът www.sohu.com казва отчасти: „Случаите на чернодробни трансплантации (тук) са седем през 2001 г., 53 през 2002, 105 през 2003, 144 случая през 2004, 147 през 2005 и 17 случая през януари, 2006 г.”.

Уебсайтът на Центъра по Трансплантации на Органи към Болницата в Чанджен, афилииран с Военен Медицински Университет #2

(http://www.transorgan.com/)

(Шанхай)

След 9 март, 2006 е премахната страница [от сайта]. (Архивираната интернет страница е налична.[36]) Тя съдържа следната графика, отразяваща броя на ежегодните чернодробни трансплантации, извършени от този център:

графика, отразяваща броя на ежегодните чернодробни трансплантации, извършени от този център

Във формуляра „Молба за чернодробна трансплантация”[37], най-горе пише, че „…Понастоящем, [разходите] за чернодробния трансплант, операционната такса и разноските по хоспитализирането възлизат общо на около 200 000 юана (66,667 канадски долара), а средният период на изчакване за набавяне на черен дроб е една седмица за всички пациенти в нашата болница…”

Интервюта с жертвите ^

Проведохме голям брой интервюта с жертви на репресиите срещу Фалун Гонг, понастоящем пребиваващи в Канада. Тези интервюта разкриха дейности от страна на властите, които, макар и неубедителни, взети сами за себе си, бяха в подкрепа на твърденията и съвместими с тях, в контекста на всичко останало, взето от нас под внимание.

Г-ца Йуджи Уан, Ванкувър

Един от двама ни се срещна с г-ца Уан в Торонто на 27 май в Университета в Торонто и изслуша нейната дълбоко  обезпокоителна лична история. Заради това, че е практикуваща Фалун Гонг и следователно внезапно „враг на народа” от средата на 1999 г., тя прекарва по-голямата част от времето си между 2000 и края на 2001 г. в трудови лагери, с 20-50 души, натъпкани в килия с площ от приблизително 15 кв.м. В края на 2001 г., на прага на смъртта поради различни форми на изтезания за дълъг период от време в следствие на отказа й да се откаже от убежденията си, тя е пратена в болница на „лечение”, включващо приблизително три месеца принудително захранване след като тя започва гладна стачка в отчаяние, и още побои, нанесени от главорезите от Управление 6-10.

В Харбин, Уан е прегледана обстойно в няколко болници, и извършващите прегледа лекари установяват, че е с увреждания на органите. По-късно, когато дочува лекар да казва, че тя никога не би се възстановила, персоналът от Управление 6-10 „внезапно изгуби интерес към мен и аз (впоследствие) успях да избягам от болницата.” Когато след време здравето й се възстановява, тя намира начин да се премести в страна в Близкия Изток, но дори там, агенти на Управление 6-10 правят опити за отвличането й, тъй като тя критикува режима на Дзян пред китайски туристи на посещение в страната. Уан изтъква голямата заслуга на хората от канадските имиграционни власти за тяхната намеса и за това, че са й дали възможност да дойде в Канада като бежанец.Тя е убедена, че е оцеляла само защото заловилите я в Харбин решили, че не могат да извлекат полза от нея като продадат органите й, които, както те заключили, били увредени от техните „лечения”.

Г-н Сияохуа Уан, Монреал

По време на срещата с г-н Уан на 27 май, той предостави подробно изявление относно периодите му на преследване от властите за периода между 2001 и 2002 г. Започва се, когато полицията го арестува в институт по дизайн в гр. Кунмин, където той работи като инженер, претърсва дома му, открадва компютъра му и го отвежда в затвора. Съпругата му и двегодишното му дете могат единствено да крещят срещу потеглящата полицейска кола. В затвора той е пребиван, докато изпадне в несвяст, от дългосрочни съкилийници по нареждания на директора, чиято постоянна мантра е: „ Побоят е единственият начин да се третира ( Фалун Гонг)”.

По-късно Уан е прехвърлен в местния „център за промиване на съзнания”. Когато е освободен, той бяга в отдалечен район на страната без семейството си, където намира работа, докато е отново арестуван като един от „най-издирваните престъпници” на Управление 6-10. Той свършва в Юнанския принудителен трудов лагер #2, произвеждащ изкуствени скъпоценни камъни и кристали за износ посредством прилагане на хромен оксид по време на производствения процес. Поради отказа му да се отрече от вярата си във Фалун Гонг, Уан е държан там в продължение на почти две години. Косата му посивява от постоянното излагане на действието на химикала и 16-часовите работни дни.

През януари 2002 г., местната болница извършва подробен медицински преглед на всеки затворник, практикуващ Фалун Гонг, включително електрокардиограма, рентген на цялото тяло, изследвания на черния дроб, кръвта и бъбреците. Преди това, полицията му казва: „Комунистическата партия се грижи за вас толкова много. Тя иска да преобразува Фалун Гонг на всяка цена.” Знаещ твърде малко за вероятната истинска цел на изследванията по онова време, Уан съдейства. Като по чудо, той успява да напусне Китай и да се добере до Канада в началото на 2005. Той също възхвалява канадските имиграционни власти за това, че измъкват него и семейството му  [от страната] бързо.

Г-ца На Ган, Торонто

Г-ца Ган работи като митничар на Международното летище в Пекин в продължение на 11 годни до средата на юли, 1999 г., когато тя и петима други практикуващи Фалун Гонг се опитват да се възползват от обусловеното конституционно право на всеки гражданин да отправя петиции на определено място в близост до щаба на ККП в централен Пекин. Полицията пребива групата и завлича всички тях в чакащи коли. Впоследствие, тя е хвърляна в затвора в пет други случая, тъй като отказва да се отрече от Фалун Гонг. Когато психиатър я преглежда в болница и я обявява за психично здрава, полицията все пак я задържа в заключена стая с крещящи пациенти за осем дни. Когато по-нататък тя развява лозунг на площад Тянанмън, гласящ „истинност-доброта-търпимост”, тя бива ритана от полицията. Обратно в ареста е бита от други затворници по нареждане на управата и принуждавана да стои с часове в снега без връхна дреха.

През март 2000 г., инцидентът с лозунга й докарва едногодишна присъда под домашен арест, отстраняване от Комунистическата партия и преустановяване на заплатата й. До края на годината тя е обратно в претъпкана килия предимно с последователи на Фалун Гонг. Когато отказва да прочете на глас статия, очерняща Фалун Гонг, полицай започва да я рита в главата многократно. След това тя е преместена в женския трудов лагер в Пекин, където разправата е толкова жестока, че накрая тя подписва гаранция, че се отрича от Фалун Гонг. Тя успява да напусне Китай и да се отправи към Канада поради страх от по-нататъшно преследване през май, 2004 г., но без съпруга си и дъщеря си.

Наблюденията на Ган, касаещи отнемането на органи, са вероятно неубедителни. Многобройни затворници, практикуващи Фалун Гонг, задържани с нея в Пекин – някои клетки помещаващи около 30 жени – са идентифицирани единствено чрез четирицифрени номера. Една нощ, тя се буди от шумове, за да открие на следващата сутрин, че някои от номерираните й съкилийнички са били завлечени от килиите си и повече не се връщат обратно. Човек не може честно да заключи най-лошото в случая, без да знае повече. В продължение на пет месеца в средата на 2001 г. тя е част от група за принудителен труд, състояща се от около 130 затворници, практикуващи Фалун Гонг, предимно жени. Само членовете на Фалун Гонг в групата са отведени от военни в близка полицейска болница за изследвания на кръв и урина, рентген и очни прегледи. Тези медицински грижи й изглеждат по онова време в пълен разрез с всичко останало, преживяно в лагера. Едва по-късно тя научава за отнемането на органи, извършвано на територията на Китай.

Общо за нарушенията на човешките права ^

Фалун Гонг не е единствената жертва на нарушенията на човешките права в Китай. Безспорен факт е, че органите на осъдените на смърт затворници са събирани след екзекуцията.

Освен Фалун Гонг, други основни мишени на нарушения на човешките права са тибетците, християните, уйгурите, активистите на демокрацията и защитниците на човешките права. Липсата в Китай на законови механизми за управление, поставени, за да предотвратяват нарушенията на човешките права, като независима съдебна система, право на адвокат при задържане,  изправянето на затворник пред съд, за да се види дали е правилно задържан, правото на публичен процес, е крещяща. Китай, според неговата конституция, е управляван от Комунистическата партия. Той не е управляван от закона.

Тази всеобща тенденция за нарушаването на човешките права, както много други фактори, сама по себе си не доказва твърденията. Но тя премахва елемент на опровержение. Невъзможно е да кажем за тези твърдения, че не са в унисон с цялостната картина на зачитането на човешките права в Китай. Докато тези твърдения, сами по себе си, са изненадващи, те са по-малко изненадващи при държава, имаща архива на човешките права на Китай, отколкото биха били при много други държави.

Финансовите фактори ^

 В Китай, трансплантациите на органи са високодоходен бизнес. Можем да проследим пътя на парите на хората, плащащи за трансплантации на определени болници, които извършват такива, но не можем да отидем по-далеч от това. Не знаем кой прибира парите, получени от болниците. Заплатени ли са замесените в криминално събиране на органи сестри и лекари с извънмерни суми за своите престъпления? Това беше въпрос, на който ни бе невъзможно да отговорим, тъй като нямаше как да узнаем къде отиват парите.

Уебсайтът на Спомагателния Център към Китайската Международна Мрежа за Трансплантации

(http://en.zoukiishoku.com/)

(гр. Шенян)

Преди обозначеното му премахване от сайта през април, 2006, размера на приходите от трансплантации бе упоменат в следната ценова листа:

Бъбрек: 62 000 щ.д.

Черен дроб: 98 000 – 130 000 щ.д.

Черен дроб – бъбрек: 160 000 – 180 000 щ.д.

Бъбрек – панкреас: 150 000 щ.д.

Бял дроб: 150 000 – 170 000 щ.д.

Сърце: 130 000 – 160 000 щ.д.

Роговица: 30 000 щ.д.

Стандартен метод за разследване на всяко едно обвинение в престъпление, при което парите сменят притежателя си, е да се проследи пътя на парите. Но що се отнася до Китай, затворените му врати означават, че трасирането на парите е невъзможно. Това, че не знаем къде отиват парите, не доказва нищо. Но също така и не опровергава нищо, включително и тези обвинения.

Корупция ^

Корупцията е основен проблем в Китай. Държавните институции понякога работят по-скоро за облагата на тези, които ги управляват, отколкото за благото на народа.

Военни болници из страната оперират независимо от Министерството на здравеопазването и, докато цифрите около техните трансплантации на органи са секретни, ние разбираме, че са големи. Осъществяването на трафик с жизнените органи на практикуващи Фалун Гонг би бил в съгласие с многобройните други търговски дейности от страна на Китайската армия, особено през годините допреди 2004 г., когато Дзян бе председател на Военната комисия на страната.

Широкоразпространената корупция на официалните китайски институции повдига въпроса дали отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг за трансплантации, ако това действително съществува, се случва в резултат на официална политика, или в резултат на спекулации от страна на отделни болници, възползващи се от беззащитността на задържаните групи практикуващи Фалун Гонг в техните региони. Политиката на репресии срещу Фалун Гонг означава, че те [практикуващите] са в затвора без права, на разположение на корумпираните власти. Насаждането на омраза срещу Фалун Гонг и тяхната дехуманизация значи, че те могат да бъдат клани и избивани безскрупулно от онези, които се поддават на тази официална пропаганда на омраза.

Дали събирането на органи от практикуващи Фалун Гонг, ако то наистина съществува, е в резултат на официална политика или на неофициална корупция, за нас е трудно да бъдем абсолютно сигурни по този въпрос. Китайските управници, на теория управляващи страната, понякога имат сериозни затруднения да определят дали корупцията съществува, да не говорим за това как да й сложат край. За нас, хората отвън, е по-лесно да стигнем до извод за последиците – дали предполагаемото събиране на органи действително съществува или не – отколкото да определим дали тази практика, ако тя съществува, е в резултат на политика или корупция.

7. Правдоподобност ^

Ние стигаме до извода, че на устните признания в записите от интервютата на разследващите може да се вярва. За нас няма никакво съмнение, че интервютата действително са били проведени с хората, за които се твърди, че са интервюирани в указаните време и място, и че записите точно предават казаното.

Освен това, на самото съдържание на казаното може да се има доверие. Особено в съпоставка с наскорошното международно недоволство относно събирането на органи с приближаването на Олимпиадата Пекин 2008, признанията, направени в различните учреждения, са в разрез с интересите за слава на китайското правителство в опитите му да убеди международната общност, че широкоразпространеното избиване на практикуващи Фалун Гонг заради жизнените им органи не се е случвало.

Свидетелските показания на съпругата на хирурга, за когото се твърди, че е съучастник в отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг,бяха за нас правдоподобни, отчасти поради прекомерната им изчерпателност. Тази изчерпателност обаче представляваше и проблем за нас, тъй като предоставяше солидно количество информация, която бе невъзможно да бъде потвърдена, взета самостоятелно. Ние не бяхме склонни да базираме откритията си на информация от самостоятелен източник. Така че, в края на краищата, разчитахме на показанията на този свидетел по-скоро само като потвърждение и съгласуваност с други доказателства, отколкото като на информация от самостоятелен източник.

В процеса на работа се натъкнахме на известен брой хора, скептични към обвиненията. Този скептицизъм има редица различни причини. На места той напомня изявлението на върховния съдия на САЩ, Феликс Франкфуртер, през 1943 г. към полски дипломат, в отговор на разказаното му от Ян Карски за Холокоста. Франкфуртер казва:

„Не казах, че този млад човек лъже. Казах, че съм неспособен да повярвам на казаното от него. Има разлика.”

Твърденията в този случай са толкова шокиращи, че е почти невъзможно да им се повярва. Ако са истинни, те биха представлявали гротескна форма на зло, което, въпреки цялата поквара, на която човечеството е било свидетел, би било новост за планетата. Самият ужас ни кара да отстъпим назад с неверие. Но тази липса на вяра не означава, че твърденията не са истинни.

8. По-нататъшни разследвания ^

Очевидно, този доклад не е последната дума по темата. Има много неща, които ние самите, при дадена възможност, бихме направили, преди да довършим доклада. Но това би значело да следваме пътища на разследването, които за момента не са отворени за нас. Ще приветстваме всякакви коментари на съдържанието му, както и всяка допълнителна информация, която индивиди или правителства биха желали да предоставят.

Бихме искали да видим архивите на китайските болници за трансплантации. Има ли архиви на писмените съгласия? Има ли данни за източниците на органи?

Донорите могат да преживеят много форми на трансплантационни операции. Никой не може да оцелее след пълно дарение на черен дроб или сърце. Но даренията на бъбреци обикновено не са фатални. Къде са оцелелите донори? Бихме искали да извършим произволен анализ на даренията, за да видим дали бихме могли да установим донорите.

Членове на семействата на починали донори би трябвало и да знаят за даденото от донорите съгласие. В противен случа, членовете на семействата би трябвало сами да са дали съгласието си. И тук бихме искали да извършим произволен проучване на най-близките роднини на починали донори, за да видим дали семействата сами са дали съгласието си за даренията, или са знаели за съгласието, дадено от донора.

През последните години Китай е зает със значителното увеличаване на учрежденията за трансплантации на органи. Това увеличаване вероятно е било придружено от предварителни проучвания, посочващи източниците на органи. Бихме желали да видим тези предварителни проучвания.

В идеалния случай, бихме желали да извършим понататъшни разследвания, преди да достигнем до някакви трайни изводи. Но самото желание за впускане в понататъшно разследване би могло да изиска сформирането на предварителни заключения. Ако в този момент можехме да решим, че в тези твърдения няма нищо, бихме могли също така и да заключим, че допълнително проучване би било безпредметно.

9. Заключения ^

Позовавайки се на това, което знаем за момента, стигнахме до прискърбното заключение, че твърденията са верни. Вярваме, че е имало, и продължават и до днес, широкомащабни изземвания на органи от несъгласни на това практикуващи Фалун Гонг.

Стигнахме до извода, че правителството на Китай и бюрата му в многобройните части на страната, и в частност болниците, но също така и лагерите за задържане и „народните съдилища”, от 1999 г.  насам са убили голям, но неизвестен брой затворници, практикуващи Фалун Гонг, осъдени заради социални протести. Жизнените им органи, в това число сърцата, бъбреците, черните дробове и роговица, са всъщност своевременно отнемани насила за продан на високи цени, понякога на чужденци, които обикновено са изправени пред дълги изчаквания за доброволни дарения на такива органи в родните им страни.

Колко от жертвите са били първо осъдени за някакво престъпление, тежко или не, в справедливи съдилища, ни е невъзможно да изчислим, тъй като подобна информация се явява недостъпна както за китайци, така и за чужденци. Струва ни се, че голям брой човешки същества, числящи се към мирна, доброволна организация, обявена за незаконна преди седем години от президента Дзян, понеже той е счел, че тя може да заплаши господството на Комунистическата партия на Китай, са били в резултат екзекутирани от медицински лица заради органите им.

Заключението ни не е в следствие на нито едно самостоятелно доказателство, а по-скоро на съвкупността на всички доказателства, които сме взели предвид. Всяко едно от разгледаните от нас доказателства е, само по себе си, проверимо и, в повечето случаи, неоспоримо. Взети заедно, те обрисуват съкрушителна цялостна картина. Тяхната комбинация е това, което ни убеди.

10. Препоръки ^

  1. Няма нужда да казваме, че събирането на органи от несъгласни на това практикуващи Фалун Гонг, ако то се извършва, както ние вярваме, трябва да престане.
  2. Събирането на органи от несъгласни на това донори, било то систематично или широкоразпространено, е престъпление срещу човечеството. Ние, с източниците и информацията на наше разположение, не сме в позицията да проведем криминално разследване. Криминалните органи в Китай би трябвало да разследват обвинението за възможно завеждане на дело.
  3. Правителствените, неправителствени и междуправителствени организации за човешките права с далеч по-добър следователски капацитет от нашия би трябвало да погледнат на тези твърдения сериозно и да решат сами за себе си дали те са верни или не.
  4. Член 3 от Протокола на Обединените Нации за Предпазване, Потискане и Наказание на Трафика с Хора, забранява, наред с други практики, … отнемането на органи. Правителствата би трябвало да се обърнат към съответното бюро на ОН (предлагаме Комитета против изтезанията към ОН и Специалния рапортьор по изтезанията към ОН) да разследват дали правителството на Китай е въвлечено, или се замесва понастоящем, в нарушения на някои от условията по член 3. Ако това е така, необходимите постъпки в търсене на разрешение на проблема би трябвало да бъдат предприети с преднамерена бързина.
  5. Докато китайският закон за трансплантации на органи бъде ефективно приложен, чуждестранните правителства не би трябвало да издават визи на лекари от Китай, възнамеряващи да пътуват в чужбина с цел обучение по трансплантации на органи или телесни тъкани. На всеки лекар от Китай, за когото се знае, че е замесен в трафика на органи на затворници, трябва да бъде перманентно отказван достъп от всички чуждестранни държави.
  6. Всички държави би трябвало да подсилят законите си срещу престъпленията с трафика на органи. Законите би трябвало да изискват от лекарите да докладват на властите на своята държава за всякакви доказателства, посочващи, че пациент е получил орган от човек, използван за незаконна търговия в чужбина, като по дефиниция да се включват и хората, арестувани в чужбина.
  7. Всички би трябвало да предотвратяват и, най-малкото, да обезсърчават своите съграждани от получаването на транспланти в Китай, докато китайският закон за присаждането на органи бъде стриктно приложен. При необходимост, държавите би трябвало да отказват паспорти или да отнемат паспортите на онези, които пътуват за Китай за трансплантации на органи.
  8. Докато международната общност не бъде удовлетворена от ефективното прилагане на новия китайски закон за трансплантациите на органи, чуждестранните капиталовложители, медицинските организации и отделните специалисти от сферата на здравеопазването не би трябвало да участват в никакви проучвания или срещи в областта на присаждането на органи, спонсорирани от китайското правителство. Чуждестранните компании, които понастоящем предоставят стоки и услуги на трансплантационните програми на Китай, би трябвало да спрат и да се въздържат от такива, докато китайското правителство може да демонстрира, че техният закон за трансплантации на органи е ефективен.
  9. Настоящата форма на диалог между Канада и Китай по въпросите за човешките права би трябвало да бъде прекратена. Канадският политолог и бивш дипломат, Чарлз Бъртън, наскоро обяви диалога за лингвистична шарада. Поглеждайки назад, можем да отбележим, че правителството сгреши, давайки съгласието си за двустранните диалози в замяна на прекратяването на спонсорството от страна на Канада на годишната нота, критикуваща китайското правителство пред тогавашната Комисия по човешките права към Обединените нации.
  10. Репресиите, хвърлянето в затвора и жестоката разправа с практикуващите Фалун Гонг трябва да бъдат прекратени незабавно.
  11. Всички учреждения за задържане, включително и принудителните трудови лагери, трябва да бъдат отворени за инспекции от международната общност посредством Международния комитет към Червения кръст или други организации – хуманитарни или на човешките права.
  12. Китайските болници би трябвало да съхраняват данни за източника на всеки трансплант. Тези данни би трябвало да бъдат достъпни за инспекция от длъжностни лица към международните организации на човешките права.
  13. Всеки донор на органи би трябвало да даде писменото си съгласие за даряването. Тези съгласия би трябвало да бъдат достъпни за инспекция от длъжностни лица към международните организации на човешките права.
  14. Китай и всяка една държава, понастоящем страна от Конвенцията против изтезанията, включително и Канада, следва да се присъединят към Изборния протокол на Конвенцията срещу изтезанията.
  15. Всяка една трансплантация на орган, била тя даряване или приемане, би трябвало да има официално одобрение от правителствена надзорническа агенция, преди да бъде осъществена.
  16. Екстрахирането на органи от екзекутирани затворници трябва да бъде прекратено незабавно.
  17. Използването на трансплантациите на органи за търговски цели би трябвало да спре. Органите за трансплантации не би трябвало да са за продан.

11. Коментар ^

Приемането на първата препоръка би значело да се приеме, че твърденията са верни. Всички останали препоръки, които правим, не изискват да се приеме, че твърденията са истинни. Предлагаме възприемане на останалите препоръки при всички случаи.

Приемането на следващите три препоръки би значело да се повярва поне малко на твърденията. Следващите три препоръки не изискват приемането на твърденията за истинни; но те имат смисъл само ако съществува реална вероятност твърденията да са истина.

Останалите препоръки имат смисъл и могат да бъдат приложени, независимо дали твърденията са истина или лъжа. Следващите пет препоръки са адресирани до международната общественост, призовавайки я да насърчава зачитането на международните стандарти за трансплантациите на органи в Китай.

Добре ни е известно, че правителството на Китай отрича твърденията. Според нас, най-правдоподобният и ефективен начин за китайското правителство да подкрепи това опровержение е да изпълни всички останали препоръки в този доклад, след първите осем от тях. Ако останалите препоръки бъдат изпълнени, взетите тук под внимание твърдения вече не биха могли да бъдат изказвани.

Към всички онези, които са скептични към твърденията, молим ви да се запитате какво бихте предложили, за да предотвратите, във всяка една държава, превръщането на твърдения като тези, в истина. Списъкът от разумни предпазни мерки за предотвратяването на дейност от вида на тази, разгледана тук, липсва почти напълно в Китай. Допреди влизането в сила на новия закон, много от основните предпазни мерки за предотвратяването на предполагаемите тук злоупотреби не бяха налице. Този закон не попълва пропуските, освен ако – и докато – той не бъде приложен в своята цялост.

Всяка една държава, не само Китай, трябва да засили правозащитните си механизми, за да предотврати отнемането на органи от несъгласните, от живеещите в крайна бедност, от беззащитните. Каквото и да мисли човек за твърденията – и тук отново повтаряме, че сме убедени  в тяхната  истинност - Китай е забележително незащитен, за да предотврати извършването на вида дейности, отбелязани тук.

Съществуват многобройни причини, поради които смъртното наказание е погрешно. Не на последно място е нарастването на броя на екзекутираните. Когато държавата убива беззащитни човешки същества, вече задържани заради престъпленията си, става твърде лесно да се направи следващата крачка, да се отнемат органите им без тяхното съгласие. Това е крачка, която Китай несъмнено е направил. Когато държавата иззема органи от екзекутирани затворници без тяхното съгласие, следваща стъпка е, че става твърде лесно и изкусително да започнат отнемания на органи от други оклеветени, обезличени, беззащитни затворници без тяхното съгласие, особено когато от това ще се спечелят огромни количества пари. Призоваваме правителството на Китай, независимо от становището им относно разгледаните тук твърдения, да укрепят защитата си срещу дори и най-малката възможност за събиране на органи от практикуващи Фалун Гонг без тяхното съгласие.

С уважение,

Дейвид Матас и Дейвид Килгор

______________________                      ________________________________

Дейвид Матас                                          Дейвид Килгор

Отава,

6 юли 2006 г.

12. Приложения ^

(ПРИЛОЖЕНИЯ 1-12 са в отделен файл на

http://OrganHarvestInvestigation.net или http://investigation.go.saveinter.net)

1. Писмена покана от Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг

2. Биография на Дейвид Матас

3. Биография на Дейвид Килгор

4. Интервюирани хора

5. Писмо до китайското посолство

6. Изявления на китайското правителство относно Фалун Гонг

7. Физическото преследване на Фалун Гонг

8. Кръвни проби, вземани от практикуващи Фалун Гонг, осъдени на затвор

9. Неидентифицирани практикуващи Фалун Гонг арестувани

10. Изчезвания

11. Данните на Амнести Интернешънъл за броя на ежегодно екзекутираните затворници в Китай

12. Трупове с липсващи органи

13. Запис на интервю ^

Интервю с бившата съпруга на китайски хирург, отстранявал роговици от практикуващи Фалун Гонг

На 20 май 2006, г-н Дейвид Килгор проведе интервю в САЩ с бившата съпруга на китайски хирург, отстранявал роговици от затворници, практикуващи Фалун Гонг. Следващият по-долу запис бе съкратен и редактиран, така че да предпази онези, които в противен случай биха били в опасност поради публикуването на това интервю.

У – Бивша съпруга на китайски хирург, отстранявал роговици от практикуващи Фалун Гонг, хвърлени в затвора.

А – Друго лице, също присъствало на интервюто и задало два въпроса.

Килгор: „… Най-близкият човек, видял това да се случва, е „У”. Кога през 2001 г. се увеличиха доставките на храна за [болница Суджиачуен]?

У: Около юли. През лятото.

Килгор: Юли 2001. Вие сте била в  счетоводния отдел?

У: Отдел по статистика и логистика.

Килгор: Отдел по статистика и логистика. Какво се случи? Първо се увеличи снабдяването с храна и след това – хирургическото оборудване?

У: През юли 2001 г. имаше много хора, работещи в Отдела по статистика и логистика. Някои от тях, от снабдяването, ми носеха разписките за подпис, след като правеха поръчките. На разписките забелязах резки повишения в доставките на хранителни продукти. Освен това, хората, отговорни за материално-техническото обезпечение, доставяха храна на учрежденията, където бяха задържани практикуващи Фалун Гонг. Друг медицински персонал дойде в нашия отдел, за да докладва за поръчките на медицинско оборудване. Според разписките, доставките на медицинско оборудване също бяха нараснали рязко.

Килгор: Между другото, местата, където държаха практикуващи Фалун Гонг, подземните ли бяха?

У: В задния двор на болницата имаше едноетажни къщи, от тези, строени обикновено за строителните работници. След седем месеца, потреблението на храна и други продоволствия постепенно намаля. По това време хората се досетиха, че може би задържаните са били преместени в подземните приспособени за целта места.

Килгор: Кога намаляха доставките? Септември? Октомври?

У: След около четири или пет месеца.

Килгор: В края на 2001 г.?

У: Да.

Килгор: Колко голямо увеличение отчетохте, според [разписките за храна, които сте видели]? Колко души бяха там, по Ваша преценка?

У: Човекът, отговорен за снабдяването с храна и за доставянето на храна на задържаните практикуващи Фалун Гонг, ми каза, че имало между 5000 и 6000 практикуващи. По онова време, много бюра по обществена сигурност и болници в много райони задържаха голям брой практикуващи Фалун Гонг. Много хора, работещи в болницата, включително и аз, не бяхме практикуващи Фалун Гонг. Така че не обръщахме внимание. Ако не беше случилото се през 2003 г., когато открих, че бившият ми съпруг бе директно замесен в това, вероятно изобщо нямаше да се интересувам. Голяма част от хората, работещи в нашия отдел, са членове на семействата на чиновници от системата на здравеопазването. По някои въпроси вътрешно бяхме наясно, но никой от нас не би дискутирал тези неща.

Килгор: Когато намалиха доставките, къде мислите, че отидоха практикуващите?

У: Решихме, че са били освободени.

Килгор: В края на 2001 г., вие решихте, че са били освободени?

У: Да.

Килгор: Всичките 5000 са били освободени?

У: Не, все още имаше практикуващи Фалун Гонг, задържани в болницата, но броят им постепенно намаляваше. По-късно, през 2003 г. научих, че практикуващи Фалун Гонг са били прехвърлени в подземния комплекс и в други болници, понеже нашата болница не можела да поеме толкова много хора.

Килгор: Те напуснали къщите или колибите, за да отидат под земята?

У: Да, научих това през 2002 г.

Килгор: Споменахте ли, че не сте била човека, който им е доставял храна, докато практикуващите са били държани в къщите или колибите в задния двор?

У: Не, не бях.

Килгор: Знаехте ли кой е доставял храната им, след като те са напуснали вашата сфера на правомощия?

У: Не знаех.

Килгор: Чух, че много от тези хора са били убити заради органите им. През 2001 и 2002г. Правилно ли е това разбиране?

У: През периода 2001-2002 г. не знаех нищо за отнемането на органи. Знаех само за задържането на тези хора.

Килгор: И така, не узнахте за това, докато съпругът Ви не Ви каза през 2003.

У: Точно така.

Килгор: Той каза ли Ви, че през 2001-2002 г. той вече е бил започнал да извършва тези операции?

У: Да, започнал е през 2002 г.

Килгор: Бившият Ви съпруг е започнал през 2002 г.?

У: Да.

Килгор: Знаехте ли общо взето дали е имало операции [за отстраняване на органи] от 2001 г. насам?

У: Операциите започнаха през 2001 г. Някои бяха извършвани в нашата болница, а други – в други болници в района. Разбрах го през 2003 г.

В началото той също извършвал операциите, но не знаел, че това са практикуващи Фалун Гонг. Той беше неврохирург. Отстранявал роговица. От 2002 г. насам той узнал, че тези, които оперирал, са практикуващи Фалун Гонг. Тъй като нашата болница не бе за трансплантации на органи – тя отговаряше само за отстраняването им – той не знаеше как бяха присаждани тези органи.

Килгор: Бившият Ви съпруг е започнал да взима органи от практикуващи Фалун Гонг, започвайки откога?

У: В края на 2001 г. той започнал да оперира, но не знаел, че тези живи тела са на практикуващи Фалун Гонг. Разбрал го през 2002 г.

Килгор: Какви органи взимал?

У: Роговица.

Килгор: Само роговица?

У: Да.

Килгор: Тези хора живи ли са били, или мъртви?

У: Обикновено на тези практикуващи Фалун Гонг била поставяна инжекция, причиняваща сърдечна недостатъчност. През това време тези хора били вкарвани в операционните зали, за да бъдат отстранени органите им. На пръв поглед сърцето им спирало да бие, но мозъкът все още функционирал, поради инжекцията.

Килгор: Как се е наричала инжекцията?

У: Не зная названието й, но причинявала сърдечна недостатъчност. Не съм била сестра или лекар. Не зная имената на инжекциите.

Килгор: Причиняваща сърдечна недостатъчност – в повечето, или във всички случаи, или в някои от тях?

У: При повечето хора.

Килгор: И така, той взимал роговицата на тези хора, после какво ставало с тях?

У: Тези хора били вкарвани в други операционни зали, за да им бъдат премахнати сърце, черен дроб, бъбреци и т. н. По време на една операция, докато той работел съвместно с други лекари, научил, че това били практикуващи Фалун Гонг, че органите им били отстранявани приживе и че не ставало въпрос само за отстраняване на роговица – отстранявали много органи.

Килгор: Извършвали го в отделни зали, нали така?

У: В по-късния период от време, когато тези лекари работели съвместно, те започнали да извършват операциите заедно. В началото, поради страх от изтичане на информация, различните органи били отстранявани от различни лекари в различни зали. По-нататък, когато спечелили пари, те вече не се страхували. Започнали да отстраняват органи заедно.

Що се отнася до други практикуващи, върху които били извършвани операции в други болници, бившият ми съпруг не знаел какво се случвало с тях впоследствие. Колкото до практикуващите в нашата болница, след като техните бъбреци, черен дроб и т.н. и кожа били отстранявани, оставали само кости и плът и т.нт. Телата били хвърляни в котелното на болницата.

В началото не повярвах напълно, че това се е случило. Защото някои лекари, които са имали инциденти по време на операции, могат да изпаднат в самозаблуда. Така че се консултирах с други лекари и други чиновници от правителствената система на здравеопазването.

Килгор: През 2003 или 2002 г.?

У: 2003.

Килгор: Съпругът Ви се е занимавал единствено с роговици?

У: Да.

Килгор: Колко операции на роговица е извършил съпругът Ви?

У: Той каза около 2000.

Килгор: Роговицата на 2000 души, или 2000 роговици?

У: Роговицата на около 2000 души.

Килгор: Това е от 2001 до 2003 г.?

У: От края на 2001 до октомври, 2003 г.

Килгор: И тогава той е напуснал?

У: По това време аз научих за това, а той спря да го прави.

Килгор: Къде е отивала тази роговица?

У: Обикновено се събираше от други болници. Имаше съществуваща система, управляваща този бизнес на отнемане и продажба на органите на други болници или други райони.

Килгор: Наблизо или надалеч?

У: Не зная.

Килгор: Всичките сърца, черен дроб, бъбреци и роговица са заминавали към други болници?

У: Да.

Килгор: Знаехте ли на какви цени ги продават?

У: Тогава не знаех. През 2002 г. обаче, на един съсед му бе присаден черен дроб. Струваше 200 000 юана. Болницата таксуваше малко по-евтино китайци, отколкото чужденци.

Килгор: През коя година, 2001 или 2002?

У: 2002.

Килгор: Какво е било казано на Вашия съпруг? Как са се оправдали? Това са били напълно здрави хора…

У: В началото не му било казвано нищо. Бил молен да помага в други болници. Всеки път, когато правел такава услуга обаче, или предоставял този вид помощ, получавал много пари и възнаграждения в брой – няколко десетки пъти надвишаващи нормалната му заплата.

Килгор: Каква е общата сума, която е получил за отстраняването на 2000-те роговици?

У: Стотици хиляди щатски долара.

Килгор: В щатски долари ли са били изплатени?

У: В китайски юани. Възлизащи на стотици хиляди щатски долара.

Килгор: Колко китайски лекари са работили върху тези отстранявания на органи в болницата, и в коя област? За стотина лекари ли говорим, или за десетки, или за десет?

У: Не знам точно колко хора са го правели. Но знам, че четирима или петима лекари, които ни бяха познати в нашата болница, го правеха. И в други болници, лекари на обща практика също го правеха.

Килгор: Има ли някакви записки в отдела по статистика относно броя на хората, върху които са били извършвани операции?

У: Нямаше никаква подобаваща процедура по въвеждане на данните за такъв тип операция. Така че нямаше начин да установим броя операции по нормалния начин.

Килгор: След като практикуващите бяха прехвърлени в подземния комплекс в края на 2001 г., знаехте ли откъде бяха доставките им на храна?

У: Храната все още идваше от нашия отдел, просто количеството постепенно намаля. В края на 2001 г. решихме, че те са били освободени. През 2003 г. научих, че не са били освободени, а прехвърлени в подземните части или в други болници.

Килгор: Подземният комплекс от войската ли бе ръководен, или от болницата? Вие споменахте, че храната все още е била от болницата.

У: Ние не бяхме отговорни за доставките на храна за хората, арестувани и държани под земята.Ето защо имаше такова голяма разлика в снабдяването с храна, когато хората бяха прехвърлени в подземния комплекс. Но храната за някои от задържаните бе предоставяна от болницата, а за други – не. Намаляването на храната не бе пропорционално на намаляването на броя задържани.

Килгор: Какво Ви каза съпругът Ви относно подземния комплекс? 5000 души убити, или над 5000?

У: Той не знаеше колко души са задържани под земята. Просто бе чул от други, че хора са държани под земята. Ако са били извършвани по три операции дневно, след няколко години на операции от 5000 – 6000-те души не биха останали много. Цялата тази схема и търгуването с органи са били организирани от правителствената система на здравеопазване. Отговорността на лекарите е било просто да правят, каквото им е било казано.

Килгор: Той самият не е слизал в подземния комплекс?

У: Не е.

Килгор: Оперирал ли е изобщо в подземния комплекс?

У: Никога не е бил там.

Килгор: Всички тези хора, били ли са мъртви, когато върху тях е била извършвана операция? Или сърцата им спирали? Той знаел ли е, че са били убивани впоследствие? Те все още не са били мъртви.

У: В началото не знаел, че това са практикуващи Фалун Гонг. С течение на времето разбрал, че са практикуващи Фалун Гонг. Когато извършили повече отстранявания на органи и набрали смелост, тези лекари започнали да ги извършват заедно, този лекар премахвал роговицата, друг отстранявал бъбрека, третия изваждал черния дроб. По това време този пациент, или този практикуващ Фалун Гонг, знаел каква щяла да бъде следващата стъпка по отношение на тялото му. (Преводачът добави превода на двете пропуснати изречения: Да, сърцето спирало да бие, но те били все още живи.) Ако кожата на жертвата не била одрана и само вътрешни органи били иззети, отворите по телата били затваряни и агент подпечатвал документацията. Телата били изпращани в крематориума в близост до област Суджиачуен.

Килгор: Само ако кожата била отстранена са били изпращани в котелното?

У: Да.

Килгор: Каква бе обикновено изтъкнатата „предполагаема” причина за смъртта?

У: Обикновено нямаше специфична причина, когато телата бяха пращани в крематориума. Обикновено причините бяха: „Сърцето спря да бие”, „сърдечна недостатъчност”. Когато тези хора бяха арестувани и затваряни, никой не знаеше имената им или откъде идваха. Така че, когато ги пращаха в крематориума, никой не би могъл да предяви искане за телата им.

Килгор: Кой предписваше наркотика, каращ сърцето да спре да бие?

У: Медицинска сестра.

Килгор: Сестра, работеща за болницата?

У: Медицински сестри, спечелвани за каузата от тези лекари. Лекарите, включително и бившият ми съпруг, дойдоха в тази болница през 1999 или 2000 г. Той доведе своята медицинска сестра. В началото, когато отнемането на органи започна, сестрите бяха назначавани на лекарите. Каквото и да правят лекарите, техните медицински сестри ги придружават, що се отнася до операциите по премахване на органи. Тези сестри не бяха като лични секретарки.

През 2003 г., здравните правителствени власти изпратиха много лекари, замесени в операциите по отстраняване на органи, в област, поставена под карантина от правителството поради ТОРС. Тези лекари вярваха, че са изпратени на това място, за да живеят или да умрат там. Искам да кажа, правителството вече искаше да умъртви тайно първата група, въвлечена в отстраняването на органи. Така че ги изпратиха в заразена с ТОРС област в Пекин.

В този момент съпругът ми осъзнал, че е опасно да върши това и че по всяко време биха могли да го убият и да се разправят с него като със съучастник. По-късно, когато искаше да напусне, някой наистина се опита да го убие.

Килгор: В болницата ли?

У: Извън болницата.

Килгор: Можете ли да ни разясните по-подробно?

У: В края на 2003, след като научих за ситуацията, той се върна от Пекин. Вече не можеше да води нормален живот. След като разбрах, той послуша съвета ми и реши да престане да върши това. Подаде оставката си. Беше около Нова година на 2004.

През февруари 2004 г., след като оставката му бе приета, през последния месец на работата си в болницата той довършвал нещата си. По това време получихме телефонни заплахи у дома. Някой му казал: „Внимавай, животът ти е в опасност.”

Един ден си тръгнахме от работа следобед. Имаше двама души, вървящи срещу нас, които се опитваха да го убият. Ако бяхте жена, щях да Ви покажа белега си, защото го блъснах встрани и поех удара. Мъжете нямат много добра интуиция, така че той продължи да върви. Когато осъзнах, че двамата  щяха да извадят ножа, за да го намушкат, го блъснах встрани и поех удара вместо него. Насъбраха се много хора и бях изпратена в болница. Онези двама мъже избягаха.

Килгор: От коя страна? (Уточняване мястото на белега)

У: От дясната.

Килгор: Знаете ли кои бяха тези двама души?

У: В началото не знаех. По-късно разбрах.

Килгор: Кои бяха?

У: Научих, че те са били главорези, наети от правителствената система на здравеопазването. Майка ми беше лекар.

След като тези неща се случиха, нашите приятели ни посъветваха да се разведем и така аз и децата да се отделим от съпруга ми. В края на краищата, децата ни и аз не участвахме в никое от тези неща. Така че се разведохме в края на 2003, много малко  преди Нова година.

Килгор: Колко души мислехте, че са все още живи?

У: Първоначално пресметнах, че са останали около 2000 души по времето, когато напуснах Китай през 2004 г. Но вече не мога да посоча бройка, понеже Китай все още арестува практикуващи Фалун Гонг и има [поток от] хора задържани и освобождавани. Така че вече не мога да дам цифра.

Килгор: Как стигнахте до тази бройка, 2000, през 2004 г.?

У: Според това колко е оперирал бившият ми съпруг и колко – други лекари. И какъв брой са били изпратени в други болници. Добрите лекари са с връзки в системата на здравеопазването. Много от тях са били съученици в медицинските училища. Бройката бе изчислена от неколцината замесени лекари. Когато бяхме заедно в тесен кръг, те обсъждаха общия брой хора. По това време тези лекари не искаха да продължат. Искаха да заминат за други държави или да се прехвърлят в други области. И така, общият брой на загиналите бе изчислен и получен от тези лекари.

Килгор: Каква е тяхната оценка на броя на убитите?

У: Според тяхната преценка – 3000-4000 души.

Килгор: Това е оценката, направена от всички лекари?

У: Не. От трима лекари, с които бяхме познати.

Килгор: Има ли още нещо, което бихте искали да кажете?

У: Китайци или не, хората мислят, че е невъзможно в Суджиачуен да са били задържани толкова много практикуващи Фалун Гонг. Те се съсредоточиха единствено върху тази болница в Суджиачуен. Понеже повечето хора не знаят, че съществува подземен комплекс. Искам да кажа, че дори и нещата да бяха приключили в Суджиачуен, в други болници това продължава. Тъй като работих в Суджиачуен, знам за Суджиачуен. Другите болници и центрове за задържания… инспекциите и налагането на контрол над тези учреждения би спомогнало за намаляването на смъртните случаи.

Що се отнася до китайците, когато един от тях напусне страната, неговите роднини са все още в Китай. Той не се осмелява да пристъпи напред и да каже истината. Страхува се, че това би могло да постави членовете на семейството му в опасност. Това не значи, че не знае за това.

А: Майка Ви знае ли какво правите?

У: Да.

А: Тя все още ли работи в правителствената система на здравеопазването?

У: Не, тя се пенсионира преди много време. Тя е почти седемдесетгодишна.

14. Запис на телефонни разследвания ^

Център за задържания в град Миджиан, провинция Хейлонджан (8 юни 2006г.):

М: Имате ли източници [на органи], практикуващи Фалун Гонг? …

Г-н Ли: Преди имахме, да.

М: …а сега?

Г-н Ли: … Да.

……

М: Можем ли да дойдем да изберем, или ни ги доставяте директно?

Г-н Ли: Доставяме ви ги.

М: А цената?

Г-н Ли: Ще обсъдим след като дойдете.

……

М: Колко [източника на органи, практикуващи Фалун Гонг] на възраст под 40 години имате?

Г-н Ли: седем, осем, имаме [поне] пет-шест сега.

М: От провинцията ли са, или от града?

Г-н Ли: От провинцията.

Шанхайска клиника по трансплантации на органи към болница Джоншан (16 март 2006 г.):

М: Здравейте. Вие лекар ли сте?

Лекар: Да, лекар съм…

……

М: … И така, колко ще трябва да чакам [за операция по присаждане на орган]?

Лекар: Около седмица след като пристигнете…

М: Има ли от вида органи, които идват от практикуващи Фалун Гонг? Чух, че са много добри.

Лекар: Всички наши са от този вид.

Болница по чернодробни трансплантации в гр. Чиянфошан, провинция Шандон (16 март 2006 г.):

Рецепционистка: Изчакайте за секунда. Ще Ви повикам лекар.

Лекар: Здравейте. Как сте?

М: … От колко време извършвате [тези операции]? …

Лекар: …Над четири години.

……

М: Доставките на черен дроб… тези от практикуващи Фалун Гонг, искам да попитам дали имате от този тип?

Лекар: Няма проблем да дойдете тук.

М: Това значи, че имате от тях?

Лекар: … През април ще има повече от този тип източници… сега, постепенно, имаме все повече.

М: Защо че има повече през април?

Лекар: Това не мога да Ви обясня…

Болница Минзу в гр. Нанин, автономна област Гуанси (22 май 2006 г.):

М: Можете ли да намерите органи от практикуващи Фалун Гонг?

Д-р Лу: Нека Ви кажа, че нямаме никаква възможност да [ги] набавим. Доста е трудно да се намерят в момента в Гуанси. Ако не можете да чакате, предлагам Ви да отидете в Гуанджоу, защото за тях е много лесно да набавят органите. Те са способни да ги търсят из цялата страна. Докато извършват чернодробната трансплантация, в същото време могат да Ви набавят бъбрек, така че за тях това е много лесно. От много места, където запасите не достигат, отиват при тях за помощ.

……

М: Защо им е лесно да ги набавят?...

Лу: Защото са важна институция. Те контактуват със съдебната система от името на целия университет.

М: Тогава те използват органи от практикуващи Фалун Гонг?

Лу: Точно така…

……

М: … [Органите от практикуващи Фалун Гонг], които сте използвали преди, от центрове за задържания ли бяха, или от затвори?

Лу: От затвори.

М: И са били от здрави практикуващи Фалун Гонг…?

Лу: Правилно. Подбирахме добрите, тъй като гарантираме качеството на нашите операции.

М: Това означава, че вие самите подбирате органите.

Лу: Правилно…

……

М: Колко годишен е обикновено източникът на органа?

Лу: Обикновено са между 30 и 40 години.

М: … Значи вие отивате до затвора, за да подберете сами?

Лу: Правилно, трябва да подберем.

М: Ами ако избраният не желае да му бъде взета кръв?

Лу: Той със сигурност ще ни позволи да го направим.

М: Как?

Лу: Те със сигурност ще намерят начин. За какво се притеснявате? Тези неща изобщо не би трябвало да Ви тревожат. Те си имат своите процедури.

М: Човекът знае ли, че органът му ще бъде отстранен?

Лу: Не, не знае.

Шанхайски чернодробен трансплантационен център в болницата към Университета Жиаотон (16 март 2006 г.):

М: Искам да знам колко дълго [пациентите] трябва да чакат [за чернодробна трансплантация].

Д-р Дай: С наличните ни органи, имаме всеки ден. Извършваме ги всеки ден.

М: Ние искаме свежи, живи [органи].

Д-р Дай: Те всички са живи, всички са живи…

М: Колко [чернодробни трансплантации] сте извършили?

Д-р Дай: Извършили сме към 400-500 такива… Вашата главна задача е да дойдете, подгответе пари, достатъчно пари, и елате.

М: Колко струва?

Д-р Дай: Ако всичко протече гладко е около  150 000 юана… 200 000 юана.

М: Колко дълго трябва да чакам?

Д-р Дай: Трябва да проверя кръвната Ви група… Ако дойдете днес, мога да направя това за Вас в рамките на една седмица.

М: Чух, че някои са от онези, които практикуват Фалун Гонг, онези, които са много здрави.

Д-р Дай: Да,имаме. Не мога да говоря открито с Вас по телефона.

М: Ако ми намерите от този тип, идвам много скоро.

Д-р Дай: Няма проблем. Моля елате.

М: …Как е фамилията Ви?...

Д-р Дай: Аз съм д-р Дай.

Трансплантационен център към Медицинския университет в Джънджоу, провинция Хенан (14 март 2006 г.):

Д-р Уан: …[Органът] със сигурност е здрав… Ако не е здрав, няма да го вземем.

М: Чух, че бъбреците от практикуващи Фалун Гонг са по-добри. Имате ли от тях?

Уан: Да, да, ние подбираме все млади и здрави бъбреци…

М: Тоест от тези, практикуващи този вид [Фалун] Гонг.

Уан: Колкото до това, можете да сте сигурна. Съжалявам, не мога да Ви кажа много по телефона.

М:От извън града ли ги набавяте?

Уан: Имаме местни и такива от извън града.

……

М: Как е вашата фамилия?

Уан: Уан.

Ориенталски център за трансплантация на органи (наричан също  Първа Централна болница на гр. Тянжин), гр. Тянжин, (15 март 2006 г.):

Н: Главен лекар Сон ли е?

Сон: Да, кажете моля.

……

Н: Нейният лекар й казал, че бъбрекът е доста добър, понеже той [източникът] практикува … Фалун Гонг.

Сон: Разбира се. Имаме от всички онези, които дишат и са с пулс… досега, за тази година, имаме над десет бъбрека, над десет такива бъбрека.

Н: Над десет такива бъбрека? Имате предвид живи тела?

Сон: Да, така е.

Болница Тонгжъ в гр. Ухан, гр. Ухан, провинция Хъбей (30 март 2006 г.):

Н: Колко трансплантации на бъбреци можете да направите за една година?

Служебно лице: … Нашият отдел е този, който извършва най-много такива за цялата провинция Хъбей. Извършваме голям брой, ако източниците са в изобилие.

Н: … Надяваме се, че тези източници на бъбреци за живи. [Ние] търсим живи транспланти от затворници например, да бъдат използвани живите тела на затворници, практикуващи Фалун Гонг. Възможно ли е?

Служебно лице: Това не е проблем.

Генерална болница на военен район Гуанджоу, провинция Гуандон (12 април 2006 г.):

Н: Д-р Жу ли е…?

Жу: Да, аз съм.

Н: Аз съм от болница 304. … Имам двама роднини в болница 304. Нямаме достатъчно запаси от бъбреци точно сега. Извършихме голям брой [бъбречни трансплантации] през 2001, 2002 и 2003 г. …

Жу: Така…

Н: Открихме, че бъбреците от млади хора и [практикуващи] Фалун Гонг са по-добри. Как стоят нещата с вашата болница, що се отнася до бъбреци от Фалун Гонг?

Жу: Имаме много малко бъбреци от Фалун Гонг.

Н: Но все пак имате някакви?

Жу: Не е трудно за [кръвна група] B. Ако дойдете тук, можем да го уредим бързо, определено преди 1 май.

Н: Ще има партида преди 1 май?

Жу: Няколко партиди.

Н: Ще имате ли някакви след 1 май?

Жу: След 1 май може да се наложи да изчакате до 20 май или по-късно.

……

Първи Център за задържания на град Чинхуандао, провинция Хебей (18 май 2006 г.):

Н: Първи център за задържания на град Чинхуандао ли е?

Служебно лице: Кажете?

Н: Извършваме бъбречни трансплантации и нямаме достатъчно органи.

Служебно лице: Няма нужда да звъните тук. Просто позвънете в съда.

Н: Кой съд?

Служебно лице: Става дума за Междинния народен съд. Трябва да звъните там за подобни неща.

Н: През 2001 г. вие предоставихте живи органи от млади и здрави хора, практикуващи Фалун Гонг…

Служебно лице: Няма нужда да говорите за онова време. Изминаха толкова много години. За момента е чрез съда. Просто позвънете там.

Втори център за задържания на град Чинхуандао, провинция Хебей (18 май 2006 г.):

……

Н: … Чудя се дали все още имате живи източници на органи от хора като онези, които практикуват Фалун Гонг?

Служебно лице: Не, нямаме Фалун Гонг [органи] точно сега. Има много малко хора – почти никакви. През по-ранните години от 2000 г. насам [имаше] много Фалун Гонг [органи].

……

Междинен народен съд в гр. Чинхуандао, провинция Хебей (18 май 2006 г.):

……

Н: Може ли вашият съд да ни предостави някакви живи бъбреци от млади и здрави хора?

Служебно лице: Независимо дали добри или лоши, нямаме никакви. Не е имало екзекуции след Пролетния фестивал…

Н: … Имам предвид живи бъбреци от млади и здрави хора, практикуващи Фалун Гонг. Имахте много през 2001 г. …

Служебно лице: Преди имахме…

Н: … Не просто екзекутираните затворници – такива живи органи, като от Фалун Гонг…?

Служебно лице: Не, това, за което говорите, бе през 2001 г. Сега трябва да се изправим пред действителността…

……

Първо криминално бюро на Междинния народен съд в Жинджоу (12 май 2006 г.):

Н: Започвайки през 2001 г. ние винаги [сме получавали] бъбреци от млади и здрави хора, практикуващи Фалун Гонг, от центрове за задържания и съдилища… Чудя се дали все още имате подобни органи във вашия съд за момента?

Служебно лице: Това зависи от вашите квалификации… Ако имате добри квалификации, все още можем да ви предоставим известен брой…

Н: Ние ли трябва да ги вземем, или вие ще ги приготвите?

Служебно лице: Позовавайки се на минал опит, вие ще дойдете да ги вземете.

Н: … Какви са квалификациите, които трябва да имаме?

Служебно лице: Да кажем, че тази година е много по-различно от изминалите години. Тази година ситуацията е много тежка… Политиката е много строга. Преди няколко години имахме добри връзки с Пекин, но напоследък е много напрегнато… Всичко се свежда до взаимна изгода…

Висш народен съд в Кунмин (31 май 2006 г.):

Н: Свързахме се с вашия съд на няколко пъти през 2001 г. Може ли вашият съд да ни предостави от онези живи бъбреци от младите и здрави практикуващи Фалун Гонг…?

Служебно лице: Не съм сигурен. Подобни неща се отнасят към държавните тайни. Не мисля, че това е нещо, за което можем да разговаряме по телефона. Ако искате да получите повече информация по тези въпроси, по-добре се свържете с нас по възприетия ред, става ли?

^

[1] Книгата на проф. Мария Хсиа Чан, „Фалун Гонг”, публикувана от Йейлския университет през 2004 г.

[2] „Фалун Гонг и канадската политика на Китай”, Дейвид Оунби, том 56, International Journal, Канадския институт по международни отношения, пролет 2001.

[4] „Малцина от членовете на голяма секта пред съдебен процес, казва Пекин”, The New York Times, 2 декември 1999, http://www.cesnur.org/testi/falun_023.htm , или „Признат провал на енергичните мерки”, South China Morning Post, 22 април 2000 г., от Уили Уо-Лап Лам.

[5] Приложение 6, (7 юни 1999 г.) „Речта на другаря Дзян Дзъмин на срещата на Политбюро на ККП относно ускоряването на разправата с и разрешаването на проблема ‘ФАЛУН ГОНГ’”

[6] СЪВМЕСТНА РЕЗОЛЮЦИЯ 188, САЩ http://thomas.loc.gov/cgi-bin/query/z?c107:hc188

[7] Държавни доклади на американския Държавен департамент върху извършваните дейности относно човешките права – Китай, 8 март, 2006 г. (http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2005/61605.htm)

[8] Комисията по човешките права към Обединените Нации: Доклад на специалния рапортьор по изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни наказания или отношение, Манфред Новак, по време на неговата мисия в Китай от 20 ноември до 2 декември, 2005 (E/CN.4/2006/6/Add.6), 10 март 2006 г. (http://www.ohchr.org/english/bodies/chr/docs/62chr/ecn4-2006-6Add6.doc)

[9] Washington Post Foreign Service, „Насилие сломява Фалун Гонг: Китай систематично унищожава групировката”, Джон Помфрет и Филип П.Пан, 5 август 2001 г.

(http://www.washingtonpost.com/ac2/wpdyn?pagename=
article&node=&contentId=A33055-2001Aug4
)

[13] „Китай да ‘разчисти’ търговията с органи на екзекутирани затворници”, The Times”, 03 декември, 2005 г.

http://www.timesonline.co.uk/article/0,,25689-1901558,00.html

[14] „Пекин обмисля нов закон за трансплантации на органи от осъдени на смърт затворници”,

http://caijing.hexun.com/english/detail.aspx?issue=147&sl=2488&id=1430379 , сп. „Кайжин”/ бр. 147, 28 ноември 2005

[15] Индекс на годишните доклади на АИ: http://www.amnesty.org/ailib/aireport/index.html, оттук може да бъде избран годишният доклад за всяка година.

[16] http://www.biotech.org.cn/news/news/show.php?id=864 (China Biotech Information Net, 2002-12-02) http://www.chinapharm.com.cn/html/xxhc/2002124105954.html (China Pharmacy Net, 2002-12-05) Архивирана страница: http://archive.edoors.com/content5.php?uri=
http://www.chinapharm.com.cn/html/xxhc/2002124105954.html

http://www.people.com.cn/GB/14739/14740/21474/2766303.html („People’s Daily”, 2004-09-07, от информационна агенция Шинхуа)

[17] „Броят на бъбречните трансплантации (Азия и Средния и Близкия изток) 1989-2000 г.”, Medical Net (Япония), http://www.medi-net.or.jp/tcnet/DATA/renal_a.html

[19] „Настоящата ситуация на даряването на органи в Китай от позорно петно до стигма”, Abstract, Световен Конгрес по Трансплантации, http://www.abstracts2view.com/wtc

Джонхуа К Чен, Фанюн Зен , Чаншън Мин, Джуние Ма, Джипин Дзян. Институт по присаждане на органи, болница Тонгжи, Медицински колеж Тонгжи, HUST, Ухан, Китай.

http://www.abstracts2view.com/wtc/view.php?nu=WTC06L_1100&terms

[22] Според заместник-министъра на здравеопазването, г-н Хуан Жиефу, http://www.transplantation.org.cn/html/200604/467.html („Lifeweekly”, 2006-04-07). Архивирано на: http://archive.edoors.com/render.php?uri=http%3A%2F%2F
www.transplantation.org.cn%2Fhtml%2F200604%2F467.html+&x=26&y=11

[25] Заглавната страница е променена. Архивираната страница се намира на:

http://archive.edoors.com/content5.php?uri=http://www.ootc.net/special_images/ootc1.png

[27] Канадски Регистър на присадените органи, Канадски Институт за Здравна Информация, (http://www.cihi.ca/cihiweb/en/downloads/CORR-CST2005_Gill-rev_July22_2005.ppt), юли 2005

[28] Система за подбор на подходящи донори, Организация за набавяне и трансплантация на органи (ОНТО)

http://www.optn.org/about/transplantation/matchingProcess.asp

[29] Оригиналната страница е била променена, По-стари версии все още могат да бъдат намерени в Интернет архив: http://web.archive.org/web/20050305122521/http://en.zoukiishoku.com/

[30] http://en.zoukiishoku.com/list/facts.htm

или използвайте архивираната версия на страниците на: http://archive.edoors.com/render.php?uri=http%3A%2F%2F
en.zoukiishoku.com%2Flist%2Ffacts.htm&x=24&y=12

[36] Адресът на премахнатата страница през март, 2005 в Интернет архива е:

http://web.archive.org/web/20050317130117/
http://www.transorgan.com/about_g_intro.asp

Дейвид Матас и Дейвид Килгор6 юли 2006 г.
Превод: Цвета Петкова, София, България

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!