Tyxo.bg counter

Кой финансира Октомврийската революция? А ИД?

Преди 90 години от политическа емиграция в Русия се върнали хората, които след известно време извършили октомврийския преврат през 1917 г. Един от тях е Лев Троцки, истинският организатор и вдъхновител на „Великия Октомври“

Откъде са парите, Льова?
За историците си остава загадка материалното благополучие на този „пламенен революционер“. Той никога не е живял в нужда: нито преди революционната си емиграция, нито по времето, когато заема важни държавни постове в Съветска Русия. Дори след като е изгонен от Сталин, Лев Давидович не пада на социалното дъно. Известно е, че изкарал живота си в една вила в Мексико с лична охрана.

Няколко интересни факта хвърлят светлина върху тайната на обезпечения живот на Троцки
През 1917 г. Троцки се връща в Русия от Ню Йорк на парахода „Християния“; в Русия току-що е избухнала Февруарската революция, която обявява амнистия на всичките политически емигранти. На пристанище Халифакс в Канада Троцки неочаквано е арестуван от местните власти, с обвинението, че пропагандирал в полза на Германия. Канада е член на Антантата, военнополитическия съюз, който воюва срещу Германската империя. Когато го обискират, откриват у Троцки 10 хиляди долара, днес това са 200 хиляди долара. Това се струва странно за полицията, защото революционерът твърди, че в САЩ е спечелил само 310 долара. Канадците не успяват да се разберат по тази работа, но са помолени Троцки да бъде освободен лично от администрацията на американския президент Уидро Уилсън! Това изглежда странно, защото неведнъж Троцки заплашва „проклетите буржуи“, има идеята за „световен революционен процес“, а за него се застъпват американските капиталистически акули…

Молбата на „акулите“ е удовлетворена и Троцки благополучно напуска Халифакс и заминава за Петроград да организира червената революция.

Тази история изплува отново през 1919 г., след октомврийския преврат, на заседанието на специалната Сенатска комисия, която разследва болшевишката дейност в Америка. Сенаторите изяснили, че Троцки не само изнесъл от САЩ голяма сума пари, но и внесъл в Европа немалко пари. Парите от Ню Йорк постъпили в една от шведските банки, а оттам доларите отивали за водене на комунистическата пропаганда в Русия и за въоръжаване на отрядите на Червената гвардия.

И това разследване е прекратено под натиска на президентската администрация…

Продължава по-надолд

Прилича ли ви на случая с ИДИЛ -"Ислямска държава"? Може да НЕ е случайно...

Следващият любопитен факт, свързан с живота на Троцки, след като е изгонен от Съветския съюз.

Неотдавна руски историци откриха в бившите архиви на ЦК на КПСС донесение на един агент на френското военно разузнаване, прехванато от съветските специални служби в началото на 30-те години. Този агент, който следил Троцки, докладвал на началството си, че изгоненият от Сталин червен вожд получава редовни парични преводи от 1-2 хиляди долара на месец. Френското разузнаване проследило целият път на тези постъпления, направен чрез банки в Европа. Вносителите били най-големите американски банкови структури – „Фърст Нешънъл банк“, „Нешънъл Сити Банк“ и „Гаранти тръст банк“.

Французите направили извода, че едни много влиятелни хора от САЩ плащат на Троцки за извършената работа.

Но коя точно работа?
Завладяването на Русия
За да се вникне във връзките на Троцки с американците, трябва да се разбере спецификата на отношенията между САЩ и Русия на границата между 19 и 20 век.

В края на 19 век и в резултат от бурното развитие на капитализма на предните позиции във финансовия свят излизат най-големите банкови обединения, съсредоточени на Уолстрийт в Ню Йорк. Тези банкови структури обединяват около себе си и цели промишлени отрасли. Кланът Рокфелер владеел едновременно и „Гаранти тръст банк“ и нефтената компания „Стандарт Ойл“. Според редица американски историци по това време у много магнати възникнала идеята за овладяването на света чрез разрушаването на националните икономики и цели държави.

Първата крачка към световното господство е приетият през 1884 г. „Акт на Берлинската конференция“, в която е закрепен принципът на т.нар. ефективна окупация. Всяка страна, която има суровинни ресурси, но не може ефективно да ги обработва, трябва да допусне да експлоатират нейните природни богатства международните концерни и синдикати; подразбира се, че това са героите от Лондонското Сити и нюйоркския Уолстрийт. Голямо значение се отдавало на завземането на руските суровини. Но руските царе не пожелали да вникнат в намеренията на международните финансови чудовища. Царете се интересували повече от изграждането на националната икономика. Цар Николай II издал указ, според който се позволявало чуждестранният капитал свободно да работи в Русия, но изнасянето на суровини и получаваната печалба се ограничавала в размер от 12,8%. Т.е. ако искаш да печелиш и продаваш нашите полезни изкопаеми, приеми руско гражданство и остави печалбата в Русия.

Така в страната се получили огромни пари, а след това започнал бурният икономически растеж в Русия. Английският експерт Едуард Торн писал през 1913 г.: „Ако западните страни не успеят да удържат Русия, към 1930 г. тя няма да има съперници. Европа и САЩ ще се окажат в краката на суровинния гигант…“

Затова не е странно, че дейците от Уолстрийт чрез своите марионетки в американското правителство обявяват негласна, но жестока война на Русия.

През декември 1911 г. посланикът на САЩ в Петербург връчил на руския министър на външните работи нота за прекратяването на договора за търговия и мореплаване, който съществувал между двете страни от 1832 г. В американската преса се разгоряла антируска кампания, Русия била наречена „варварска, дива, антисемитска“. А известният банкер и собственик на банковата къща „Кун, Леб енд Къмпани“ Джейкъб Шиф направо призовал „подлата Русия да се постави на колене“. Шиф и неговите съратници по Уолстрийт решили да разпалят вътрешни безредици в Руската империя и огромните финансови потоци потекли в касите на революционерите – от есерите до болшевиките. За „святото дело“ Шиф похарчил 20 милиона долара лични пари.

Как Троцки попаднал в полезрението на американците
Троцки попаднал в полезрението на американците още в годините на първата руска революция през 1905 г. Тогава Лейба Бронщайн оглавил Петроградския съвет на работническите депутати, който подготвял антиправителствения въоръжен метеж. Оттогава Троцки никога не изпитвал материална нужда.

Преди революционните събития от 1917 г. той пристигнал в Ню Йорк на оглед. Неговите кукловоди останали доволни, отчисленията за „революционната борба“ били увеличени; както се видя, само джобните пари на Троцки били 10 хиляди долара. Банкерите не забравили своето протеже и когато Троцки взел властта. Директорът на банката на Федералния резерв в Ню Йорк – Уилям Томпсън през 1919 г. лично внесъл в хазната на болшевиките един милион долара.

Часът на отплатата дошъл след Гражданската война. В рамките на Новата икономическа политика – НЕП, другарят Троцки отдал на американските компании правото неограничено да експлоатират суровините в Кавказ – основно манган и нефт. За десет години от съществуването на НЕП американците ежегодно изнасяли до 90% от всичките добити полезни изкопаеми и получавали доходи от много милиарди.

В международния отдел на главната финансова структура в Съветския съюз – Държавната банка, с протекцията на Троцки влезли американските банки „Гаранти тръст“, „Кун Леб“, „Чейз Нешънъл“ и др., които по-рано се засветили във финансирането на Октомврийския преврат. Тези задгранични учреждения от името на съветската Държавна банка наблюдавали всичките чуждестранни парични операции на съветската власт.

Валутата за изнасянето на суровините постъпвали в Държавната банка на Съветския съюз, откъдето парите се превеждали в сметки в САЩ, в същите банки, чиито фирми изнасяли суровините … Така експлоатацията на суровинните източници в Русия не струвала нищо на героите от Уолстрийт, но затова пък печалбите били такива, че и до днес водещите банки в Америка отказват да предоставят данните за своите доходи, които се отнасят до 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Освен парични средства на съхранение в САЩ били изпращани и златни запаси на Съветския съюз, получени в резултат от ограбването на богатите слоеве в бившата империя, от разоряването на църковните имоти и от продажбата на произведения на изкуството.

С една дума, разходите за болшевиките и персонално за Троцки, американците откупили с лихвите.

Те не забравили Лейба Бронщайн и след като бил изгонен от Съветския съюз по инициатива на Сталин. Банкерите продължили да го издържат и дори го заселили на охранявана вила в Мексико. Но очевидно вече им бил в тежест. Защото бившия болшевишки вожд е можел да се разприказва, а връзките с такава одиозна фигура като него в цивилизования свят се смята за върха на неприличието… / Издателство „Распер“

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни