Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Танцът на САЩ и „Ислямска Държава”: крачка напред, две назад – по план

Поразително доказателство, че Ислямска държава е последното творение на Американската империя

Джоаким Хагопян (Joachim Hagopian), Global Research, 10.05.2015 г.
Превод: ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА/Българска Легия за информационна защита

Правителството на САЩ отчаяно се опитва да наложи обществено мнение, че ръководените от САЩ коалиционни сили в Близкия Изток са отблъснали успешно тайно създаденото от САЩ чудовище и враг на стероиди – Ислямска държава (ИД, позната още като ИДИС/ISIL/”Ал Кайда”/, големият лош вълк на „мюсюлманските” терористи или каквото предпочитате, след като американските федерални власти не изглежда да са

се спряли на конкретно име за последното опасно плашило, което се спотайва и се кълне, че ще избива американци). И накрая, точно предишната събота Пентагонът беше „освежен” от празнуването на новината, че американските командоси „Delta Force”, в смело и изненадващо нападение в Сирия, са убили лидера на ИД, Абу Сайаф (Abu Sayyaf), пленили са и са затворили жена му и уж са се сдобили с „ценни находки” от разузнавателната информация на ИД.

Въпреки че федералните бързо обявиха, че Сайаф е един от главните лидери на ИД, “Guardian” съобщи, че той нито е в някой от списъците на висшите ръководители на ИД, нито е определена цена за главата му, за залавянето или смъртта му, и че се смята само за играч на средно ниво. Предполага се обаче, че Сайаф е ключова фигура за ИД в набирането на средства чрез продажба на гориво на черния пазар за Турция, т.нар. главен съюзник на Америка в региона. До миналия юли ИД печелеше чисто по милион на ден от продажби на петрол. „Washington Post” разкри, че ръководената от САЩ въздушна кампания от миналия август сериозно е засегнала печалбите от петрола, като е унищожила контролираните от джихадистите рафинерии в Сирия. Независима медия обаче твърди, че американските и израелските изтребители са разрушили рафинериите на правителството на Асад и силозите за съхранение на зърно, което е навредило както на сирийското правителство, така и на сирийския народ.

В събота министърът на отбраната Ащън Картър (Ashton Carter), в зарево от блестяща реторика по повод нападението на специалните сили в Сирия, злорадо каза: „Операцията е още един значителен удар по ИД и е напомняне за това, че САЩ никога няма да се поколебаят да откажат сигурен рай за терористите, които заплашват нашите граждани и гражданите на нашите приятели и съюзници.”

Но само ден по-късно последният удар върху имперската пропаганда, че е отбелязала скорошен прогрес в борбата с ИД, беше новината, че Рамади, най-големият град в западен Ирак, тъкмо е бил завладян от терористите на ИД. Серия експлозии на бомби-самоубийци в коли и бронирани булдозери съсипаха силите на иракската защита и позволиха на джихадистите на ИД да вземат контрола върху столицата на провинция Анбар, обитавана от сунити. Приблизително 500 души бяха убити и повече от сто хиляди жители напуснаха Рамади, но бяха хванати в капан и блокирани на моста, който е единственият изход на изток към Багдад, намиращ се само на 70 км. разстояние. Твърди се, че шиитската милиция е на път към победения град, нещо което предстои да бъде яростно оспорван сблъсък през следващите дни.

Въпреки че Пентагонът омаловажи значението на падането на Рамади, Антъни Шейфър (Anthony Shaffer), лейтенант-полковник в пенсия, старши научен сътрудник в лондонския Център за политически изследвания, каза пред CNN: „Рамади е лоша новина, точка. Нещата няма да се оправят. Военните единици, които сме обучили в иракската армия, масово слагат оръжие и бягат.” Миналия юни същата тази иракска армия се обърна и избяга от Мосул, като предостави на ИД мощна опора, сега укрепена допълнително в опустошената от войната страна.

Като говорим за Мосул, предполагаше се, че тази пролет американските коалиционни сили ще нападнат в ответ и ще завземат обратно втория по големина град в Ирак. Но поради недостатъчния капацитет на иракските сили за водене на ефективна сухопътна война срещу ИД, преди два и половина месеца Пентагонът беше принуден да се откаже от плана за пролетна офанзива и да го остави висящ до есента или до второ нареждане. И сега, със загубата на Рамади, е сигурно, че военната политика на Обама „срещу ИД” в Ирак още веднъж ще понесе нарастваща унищожителна критика като пълен и унизителен провал. Това обаче в действителност зависи от индивидуалната перспектива, както ще бъде обсъдено накратко. Ръковдените от САЩ коалиционни въздушни нападения в Сирия и Ирак не успяха да предотвратят експанзията на ИД. Преди четири месеца беше отбелязано, че откакто през миналия август започна въздушната кампания на САЩ, ИД е удвоила завоеванията си в Сирия и вече контролира повече от една трета от територията на страната. По същия начин както американската военна политика за използване на дронове-убийци предизвика само повече омраза към Америка в страните, в които беше приложена – Пакистан, Йемен, Афганистан, Ирак и Сомалия, същият обратен ефект се появява и в Сирия, където симпатиите сред местното населението към ИД се увеличават. В допълнение, сирийските опозиционни групировки горчиво се оплакаха от това, че ръководените от САЩ коалиционни сили не успяха да координират бомбардировките с бунтовниците, като по този начин не им дадоха възможност за тактически напредък в изтласкването на ИД обратно. Изглежда въздушните нападения са повече за шоу, отколкото за действително неутрализиране на врага.

Може би това е така, защото американските въздушни нападения наистина са ловки упражнения за успокоение на света. Данни за полети на необозначени американски и английски хеликоптери, които извършваха тайни въздушни доставки на храна, оръжия и медицинско оборудване за очакващите ги на земята бойци на ИД, бяха неколкократно съобщавани от иракски и ирански източници. В момента, в който Обама се закле да залови ислямските терористи в Сирия, много наблюдатели вече знаеха, че истинските му намерения са да тръгне срещу Асад. Неговото бързане за въздушни нападения над Сирия беше осуетено след извършената от САЩ фалшива атака с химически оръжия в предградие на Дамаск през август 2013 г., реалозирана от подкрепяните от САЩ бойци на Ал Кайда, а не от Асад, който беше фалшиво обвинен. Така внезапно „новата и подобрена” престъпна ИД стана неговото удобно извинение още веднъж да тръгне срещу Асад под измамната преструвка да бъде изкоренен ислямския тероризъм.

Вече изминаха точно девет месеца откакто Пентагонът започна да хвърля бомби и над Сирия, и над Ирак. Точно малко по-рано през този месец американските военни безсрамно излъгаха, като отрекоха, че никоя от няколкостотинте въздушни атаки и в Сирия, и в Ирак, не е убила дори един цивилен. Най-накрая, след като беше съобщено, че 52-ма цивилни са били убити от бомбите на коалицията в Сирия, Пентагонът неохотно се съгласи да започне разследване. Групата-наблюдател Сирийска обсерватория за човешки права твърди, че по нейни наблюдения, минимум 66 цивилни са били убити при въздушните нападения само в Сирия. Наскоро, в село на десет километра от Мосул, беше убито цяло петчленно семейство, в това число бременна жена и осемгодишната ѝ дъщеря, и случаят излезе наяве в Ирак. По преценка на Крис Удс (Kris Woods), основател на Airwars.org, само в Ирак от въздушните нападения са загинали поне 455 човека.

След като през април беше съобщено, че главният лидер на ИД Абу Бакр ал-Багдади през март е бил сериозно ранен вследствие на въздушните нападения, беше излъчен негов рядък запис, който призоваваше „всеки мюсюлманин” да се бие за ИД или в собствената си страна, или в самата ИД. Предполага се, че целта на посланието му е била да се покаже на света, че лидерът на ИД е още жив и е добре, независимо от мнимото му раняване.

Очевидно концентрираната кампания за бомбардиране не успя дори да намали притока на млади „западняци”, които да се бият като ислямски джихадисти в Сирия и Ирак. В скорошно съобщение на ООН се заключава, чеповече от 25 000 бойци за ИД са пристигнали от миналия юли в Сирия, Ирак и Йемен от над 100 държави, т.е. че много държави са склонни да се присъединят към ислямската екстремистка кауза. Със сигурност ще бъде полезно да се разбере защо толкова много хора бързат да се присъединят към врага.

Както е обичайно във всяка война на САЩ, Пентагонът винаги представя далеч по-оптимистична картина от тази, която истинската реалност изобщо позволява. Типично е американските главнокомандващи да лъжат, за да оправдаят войните си. Като се започне от генерал Уестморленд (Westmoreland) във Виетнам, през генерал Петрeaс (Petraeus) в Афганистан, до последния главнокомандващ Лойд Остин (Loyd Austin) – все същата стара песен.

Държавните секретари също са известни с това, че дават прекалено раздути и боядисани в розово мнения. Да припомним кандидата за президент Хилари Клинтън и нейната увереност, след като Кадафи беше свален в Либия. И след това нейният посланик Кристофър Стивънс (Christofer Stevens) и трима други американци бяха убити на 09.11.2012 г. в Бенгази, а покривалото, което е даваше Държавният департамент за нелегалната ѝ контрабанда на оръжия за Сирия, беше почти вдигнато. И сега нейният наследник Джон Кери, в отговор на победата на ИД в Рамади, изрази подобна увереност, че досега провалялите се въздушни удари ще изтласкат врага от града. „Аз съм убеден, че когато силите се прегрупират с течение на времето през следващите седмици положението (с „контрола над ИД) ще се промени.”

Междувременно силите на ИД в момента са се насочили към историческия град Палмира в Сирия, където има опасност да разрушат много значителни древни, на 2000 г., архитектурни паметници. Изглежда един от защитените от ЮНЕСКО културни паметници ще бъде следващата жертва на страховития враг. Освен оскверняването на религиозни гробници и църкви в Близкия Изток, които принадлежат както на мюсюлманите, така и на християните, освен мъченията, преследванията и масовите убийства на християни и мюсюлмани шиити, включително и зрелищните повтарящи се обезглавявания на западни журналисти и помощни работници, злокобната сила, която вече почти цяла година шокира света, очевидно не може да бъде спряна, независимо от усилията на на най-смъртоносната убийствена сила на планетата, американската армия, която ръководи широки коалиционни сили, и извърши хиляди въздушни удари и атаки с дронове и отделни сухопътни операции.

Става ясно, че има прекалено много впечатляващи доказателства за това, че ИД е последното творение не американската империя, един сътворен враг, чиято цел е да се разшири безкрайната глобална война и разрухавъв всички богати на ресурси региони по земята. Рейгън и Буш-старши използваха в ранните осемдесет години машината „Ал-Кайда” на Осама като наемна сила на терен във войната на Вашингтон чрез заместители срещу съветската империя, което най-накрая доведе до нейната смърт през същото десетилетие. После, през 90-те години, Ал Кайда беше използвана за „балканизирането” на Югославия на 13 обезличени, неефективни малки парчета, създадени да служат като имперски бази срещу Русия, възкръсналия враг от времето на Студената война, също както и Близкият Изток. Тогава главната роля изиграха деветнадесетте джихадисти на Осама, петнадесет от които бяха от Саудитска Арабия, използвани като подставени лица във вътрешното дело от 09.11., почти половината от които и сега са си живи и здрави. Само трите хиляди американци, които в този фатален ден бяха убити и принесени в жертва от неоконсерваторите Буш и Чейни с помощта на Израел и Саудитска Арабия, са мъртви. Обширната и дълга история на тайното използване на „Ал-Кайда”/ISIL/ИД от страна на правителството на САЩ в качеството на често повтарящ се негов фактически съюзник в измислената фалшива „война с тероризма” не е нищо друго, освен една дяволска измама, действаща по цялата планета. Ислямска държава е фалшив враг на САЩ, задействан от вашингтонската криминална клика като нейно наето и платено от империята средство.

На фона на тази по-обширна и точна картина на зловещата истина, която ръководи както американската външна политика, така и ИД, като анализираме скорошните събития в Близкия Изток, правейки връзка между нещата, смисълът започва да се очератава и картината започва да става по-ясна. Американската империя иска войната в Близкия Изток да продължи вечно по плана на империалистите. Исторически погледнато, за Вашингтон от десетилетия Израел и Саудитска Арабия са дяволската ос на партньорство в престъплението в Близкия Изток и Северна Африка. Те, заедно с други съмнителни ислямски съюзници като Турция и Катар, вече десетилетия наред спонсорират тероризма в нечестив престъпен съюз със САЩ. Скандалният неоконсервативен списък на седемте суверенни държави, които трабва да бъдат превзети за пет години, цитиран от Уесли Кларк, беше предварителният план на нещата, които трябваше да се случат. Сирия и Иран останаха единствените страни, които трябва да бъдат отметнати по този списък.

Така, дори и само по тези причини, нахлуването на ИД в Ирак през юни, извършено с американски товарни пикапи „Тойота” и тежко въоръжение, беше просто част от плановете на западната олигархия. САЩ успяха да свалят багдатската кукла на конци Малики, който беше забранил американското военно присъствие в Ирак след оттеглянето на САЩ през декември 2011 г.. Сега с временните неуспехи в Мосул и Рамади, американската империя финализира постоянното си военно присъствие както в Ирак с 3 000 американски войници, така и в Афганистан, където има други 10 000 американски войници, като се очаква да пристигнат и още НАТО-вски сили, като по този начин си осигури почти гарантирана перспектива за продължаване на непрекъсната война в двете страни. Сигурно е, че в Ирак войната между иракските сили, привидно финансирани, обучавани и подкрепяни от САЩ, и хвърлени директно срещу опонента им ИД, тайно финасирана, обучавана и подкрепяна от федералното правителство, ще продължи да се разгаря неопределено дълго време. Тази многовековна стратегия за поддържане на война, като се подкрепят и двете страни, е била стандартна процедура за действие в олигархичната игра още от времето на двете световни войни като винаги печеливша „разделяй и владей” формула, прилагана векове наред както у дома, така и зад граница.

Като използва американската империя и нейните стари приятели-съюзници да му вършат мръсната работа, глобалистичният дневен ред от дълго време добива нефт и ценни ресурси до тяхното изчерпване, докато държи както окупираните, така и „неокупираните” държави слаби и провалени. В тази политика активна роля имат смяната на режимите, оркестрирани от Държавният департамент, неправителствените организации, ЦРУ, НАТО и американските Сили за специални операции, всички те, работещи заедно за окупирането на практически всички държави на земята, за да са сигурни, че отгледаните и контролирани от Империята правителства-марионетки навсякъде по света ще улеснят печалбите на кликата МВФ-Световна банка, подхранвайки нейната неустойчива, дългово базирана, световна икономика, на практика заробвайки хората от всички краища на планетата. На фона на това геополитическо разбиране всяка държава, която се противопостави на тормоза и плашещото подчинение под заплаха от сила от страна на САЩ, просто се разкъсва на парчета чрез брутална атака и окупация или от американската армия, или от съюзник-заместител като ИД.

Единствено Русия, Китай и техните съюзници Иран, въвлечената във война Сирия, Северна Кореа и Куба, и в по-малка степен Венецуела, успяха да устоят на тоталното господство на имперската хегемония. Но разбира се, те бяха безмилостно нападнати от американската пропаганда и лъжи, за да бъдат демонизирани като врагове на Запада и да бъдат наказани с безкрайни икономически санкции. И още, освен геополитическото оръжие, кибер- и валутните войни, които стават по-горещи от всякога (освен може би смекчаването на отношенията с Куба), САЩ, като световна сила, се намират в състояние на бърз упадък, докато периферната им западна икономика е близо до пълен колапс, оставяйки всички така наречени „врагове на САЩ” да станат глобалните победители, както се случва напоследък. При настоящия висок риск от ядрена война срещу Русия, точно в този момент планетата е в състояние на голяма преориентация на силите от Запад на Изток.

В условята на нарастващо гражданско недоволство, предизвикано от разклатената икономика, приличаща на кула от карти, съпроводено от бруталния гнет на тоталитарната полицейска държава, упражняван от американското федерално правителство, се прави учението „Нефритен шлем” (Jade Helm) като най-голямата военна операция в модерната истори на САЩ. На Китай, кредиторът на американската нация от длъжници (17,5 трилиона долара дълг), напълно му е писнало от вашингтонската глобална агресия и от ролята на САЩ като единствена глобална супер сила, и ако лошото предчувствие във връзка с предстоящата операция „Нефритен шлем” се окаже вярно, то някакъв катаклизъм се задава на американския все по-притъмняващ хоризонт. При толкова много спекулации и съмнения, които се въртят около него, и при толкова много дупки в дигата на язовира, която изглежда е готова да се скъса, дали от природни бедствия, или от надигащи се човешки бедствия, подготвяни толкова дълго, някои американски граждани и граждани от други части на света се стягат и се подготвят за неизбежния крах, докато останалите са все още неосъзнати и затъпени от плана на глобалистите. Вие от кои ще сте?

Източник: globalresearch.ca

anonybulgaria.wordpress.com

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!