Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Джон Макейн – Диригента на „Евромайдана“ и „Арабската пролет“
Джон Макейн е американския политик, който ще влезе в историята като сенатора, пътувал най-много в историята на САЩ и като „диригент“ на дузина преврати. Макейн е американския сенатор, който е взел участие във всички „цветни революции“, организирани от ЦРУ през последните две десетилетия
alterinformation.
wordpress.com със съкращения
Американския сенатор Джон Макейн, лидера на републиканците, който беше победен на президентските избори през 2008г. от Барак Обама е неуморим пътешественик. Характерното за неговите пътешествия в страните от Близкия Изток и последно в Украйна е, че след това се случват идентични събития. В разгара на украинската криза Джон Макейн първо кацна в Киев, където се срещна с лидерите на „Майдана“, а по-късно предприе обикола в Източна Европа, посещавайки американските сателити в региона последователно – Полша, Румъния и 
икногнито в България, като целта беше да „консултира“ правителствата на източноевропейските буфери на НАТО срещу Русия как да се държат относно случващото се в Украйна. Макейн още беше силно ангажиран да обърне внимание на енергийните проекти в България. С Бойко Борисов обсъдиха „Южен поток“, а с представители на правителството („Орешарски“) той се увери, че американската „Уестингхаус“ ще получи своето по отношение на АЕЦ „Козлудуй“, а няколко дни по-късно правителството замрази руския проект „Южен поток“.
В настоящата статия ще разгледаме по-интересните моменти в богатата биография на американския ястреб. Разказва известния френски публицист Тиери Майсан.
На 4 февруари, 2011г. в Кайро НАТО проведе среща, на която се взе решението да бъде стартирана операцията, добила известност като „Арабската пролет“. В последствие документите на редица разузнавателни агенции потвърдиха, че „Арабската пролет“ е дирижирана от американците и НАТО. Имах възможността да се запознаяс един такъв документ, касаещ въпросната среща. Срещата беше организирана и ръководена от Джон Макейн. В документа се посочват членовете на либийската делегация на срещата, която е водена от тогавашния „номер две“ след Муамар Кадафи в Либия – Махмуд Джибрил, който тогава е инструктиран да премине на страната на „диригентите“ и да стане опозиционер в изгнание. След свалянето на Кадафи Джибрил беше назначен за премиер на временното бунтовническо правителство, а на изборите през 2012г., оглавяваната от него Коалиция Съюз на националните сили спечели най-много места в либийския парламент – 38 от общо 80.
През 2011г. в резултат на срещата, организирана от американския сенатор, се стартира и началото на „гражданската“ война в Сирия. Появява се онзи мистериозен акаунт в социалните мрежи – Syrian Revolution 2011 – чиито администратори организираха протестите в Дамаск, започнали на 11 февруари. Отначало протестите са мирни, но в последствие (както стана и в Украйна) бяха организирани кръвопролития, за да се дестабилизира централната власт на държавата.
По-късно, на 16 февруари, 2011г. в Бенгази (Либия) се провежда демонстрация в памет на жертвите, членове на „Ислямската групировка за борба в Либия“, изклани през 1996г. в затвора Абу Салим. Мирната демонстрация е окървавена от радикали, които започват да стрелят по тълпата и охраняващите ги представители на реда. В същото време представители на либийското движение за борба вече са в Либия, пристигнали от Египет и кординирани от неидентифицирани маскирани хора едновременно атакуват 4 военни бази в 4 различни града. Така започна кървавия преврат, наричан от западната преса „демократична революция“. Да се готви Сирия.
На 22 февруари Джон Макейн вече е в Ливан. Там се среща с членове на партията на Саад Харири, който е натоварен с задачата да започне прехвърлянето на оръжия в Сирия. Тогава, напускайки Бейрут, той предприема „проверка“ на границата на Ливан и Сирия и избира подходящите места, през които да започне вкарването на оръжия и ислямисти в Сирия. Той избира няколко погранични селца, сред които Ерсал, който до днес е една от основните точки за преминаването на наемниците от Ливан в Сирия.
Срещите организирани от сенатор Макейн могат да бъдат описани като „натискането на спусъка“ на дълго планирания план на Вашингтон. План, включващ атаката над Либия и Сирия, в която сред основните участници са Обединеното Кралство и Франция.
Нелегалното пътуване до Сирия, април 2013
През май, 2013г. сенатор Джон Макейн осъществява дръзко навлизане в Сирия през Турция, за да се срещне с лидерите на „въоръжената опозиция“. Срещата му остана в тайна до завръщането му във Вашингтон. Срещата му с лидерите на джихадистите в Сирия нямаше как да се проведе без помощта на ционистката организация Syrian Emergency Task Force, ръководена от ционисти, служители на американската AIPAC, която официално претендира, че работи за „демокрацията“ и правата на гражданите на Сирия.
На снимките, разпространени след срещата, прави впечатление присъствието на Мохамад Нур, един от говорителите на терористичната групировка, която се счита за сирийски клон на „Ал Кайда“ – „Фронт Ан Нусра“, които се прочуха като едни от най-фанатичните джихадисти, участвали в безброй кланета на сирийци и християни, канибализъм и обявения чрез специална „фетва“ „сексуален джихад“ над всички жени в Сирия. Нур е изпечен терорист, който е отговорен за отвличането на 11 ливански шиити в Азаз. Запитан каква е връзката между него като американски сенатор и човек, обвързан с „Ал Кайда“, Джон Макейн заявява, че не познава Мохамад Нур, който просто го е поканил да се снимат и това е причината за общата им снимка.
На разпространена снимка от срещата на Макейн с лидерите на „Сирийската свободна армия“ се вижда присъствието на терориста Ибрахим ал-Бадри, който от 4 октомври, 2011г. е сред петте най-издирвани терористи от Съединените щати. За съдействие за залавянето му се предлагат $ 10 милиона долара. Сенатор Макейн е сред малцината, които явно могат да помогнат за това.
Но най-важното е, че ал-Бадри (известен още като Абу ал-Багдади) е човекът, който само месец преди срещата си с Джон Макейн създаде „Ислямска Държава в Ирак и Леванта“, която към днешна дата превзе над една трета от окупирания от САЩ и НАТО Ирак и обяви създаването на ислямски халифат. Именно представител на ИДИЛ обезглави американския журналист Джеймс Фоули.
Трудно е да се разбере логиката на Макейн, по която той определя „Сирийската свободна армия“ като умерена опозиция. ИДИЛ взима дейно участие във войната срещу Башар Асад в Сирия, докато успоредно с това американския президент Барак Обама обяви война на терористичната организация. Заключението е, че между „Фронт Ан-нусра“, „Ал Кайда“, ИДИЛ и „Свободната сирийска армия“ няма никаква разлика и са под контрола на един и същи „работодател“.
Източник: http://alterinformation.wordpress.com/2014/08/24/942814012/
"Великата Измама": Как да се финансира комунизма, докато се имитира противопоставяне
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!