ТОЗИ материал от сайта НЕ МОЖЕ да бъде препубликуван!

Как се е появило човечеството

Г-н Ли Хонгджъ основател на духовната дисциплина Фалун Гонг.

Най-напред бих искал да предам поздравите си на всички по повод настъпването на Китайската Нова година.

Нова година обикновено е време да се споделят няколко приятни думи по този повод. Но аз виждам надвиснала опасност, която се приближава към човечеството, и бях призован от божествени същества по тази причина да предам няколко неща на всички хора в този свят. Всяко от нещата, които предстои да разкрия, е висша, строго пазена тайна и се споделя, за да даде истинска картина на положението и да предостави на хората още един шанс за спасение.

Първо е въпросът как се е появило човечеството. От зората на своето сътворение до последните си дни Вселената е преминала през изключително дълъг период от време, състоящ се от четири етапа: Формиране, Застой, Упадък и Унищожение. Когато бъде достигната крайната точка на етапа Унищожение, пълното заличаване на всичко в по-голямото космическо тяло, включително Вселената, в която съществуваме, настъпва мигновено и всички живи същества загиват!

Когато човек умре, това е само въпрос на западане и разпадане на физическото му тяло, докато истинската му душа (която е това, което той наистина представлява, и която не умира с отминаването на физическото тяло) ще продължи в следващ живот, прераждайки се. Така както Вселената преминава през Формиране, Застой, Упадък и Унищожение, така и човешките същества преминават през раждане, старост, болест и смърт. Това са закони на Вселената, на които са подвластни дори висшите същества, само че времевият период е по-дълъг, а процесът е по-продължителен според това колко велики са тези същества. Животът и смъртта не са болезнени за тях и те остават съзнателни през тези процеси; за тях това е сякаш просто смяна на дрехи. Казано по друг начин, обикновено животите всъщност не умират. Но когато Вселената и космосът се разпаднат в последния етап от процеса Формиране, Застой, Упадък, Унищожение, животите вече няма да се прераждат и повече няма да съществуват нито живот, нито материя, като всичко ще се превърне в прах и ще остане само празнота. В момента човешкият свят преживява последния период от фазата Унищожение в хода на Формиране, Застой, Упадък и Унищожение. Всичко в тези последни времена, както е предопределено, се е променило към по-лошо и затова унищожението е неизбежно. Именно поради тази причина светът е толкова смутен. Добрите мисли са рядкост, съзнанията на хората са станали изкривени, развратът и злоупотребата с наркотици са широко разпространени, а хората изповядват атеизъм. Това е неизбежно в последния етап на космоса и говори за времето, до което сме достигнали!

Създателят цени всички небесни същества, които съществуват, както и всички животи, които са добри и мили, и всички славни творения в космоса. Затова в началото на етапа Упадък Той поведе множество божествени същества към най-външния пласт на космическото тяло (известен най-общо като „това, което е извън Божествената сфера“), място, където няма божествени същества, и създаде Земята. Но Земята нямаше способността да съществува самостоятелно; беше необходимо да има съответстваща космическа структура, с която тя да образува циркулационна система, включваща живот и материя. Поради тази причина Създателят създаде по-обширно пространство извън Земята, което висшите същества наричат „Трите сфери“. Преди да настъпи последното време на спасението, на нито едно висше същество, независимо колко велико е то, не беше позволено да влиза или излиза от това пространство без разрешението на Създателя. Пространството на Трите сфери включва три основни сфери: Сферата на желанието (ю), която се състои от животите на тази Земя, включително човечеството; втора сфера, Сферата на формата (съ), която е над нея; и трета сфера, още по-нагоре, известна като Сферата без форма (у съ). Всяка следваща сфера е по-висша и по-славна от тази под нея, макар че никоя не може да се сравни с Божествената сфера или с множеството небесни царства още по-високо. „Небето“, за което хората обикновено говорят, всъщност се намира или в Сферата на формата, или в Сферата без форма, в рамките на Трите сфери. Всяка от Трите сфери има по десет нива, което прави общо тридесет и три нива, ако се включат самите Три сфери. Човешките същества живеят в Сферата на желанието и това е най-ниското от всички нива, с най-лошата среда. Животът тук е болезнен и кратък, но още по-страшно е, че в човешкия свят малко от нещата, които хората приемат за истини, всъщност са валидни. Това, което човешките същества смятат за вярно, в по-голямата Вселена като цяло се счита за обратното (с изключение на висшите истини, които светите същества са предали на човека). Например божественото не смята за правилно този, който победи в битка, да стане владетел, територия да бъде завземана с военна сила или силните да бъдат смятани за герои, тъй като това включва убиване и насилствено отнемане от другите. Това не е пътят на Вселената, нито начинът, по който висшите същества постъпват. И все пак в човешкия свят тези неща са неизбежни и се приемат. Това са пътищата на човешкия свят, но те са противоположни на пътищата на Вселената. Затова, ако човек желае да се върне на небето, трябва да следва истинските, висши закони и да работи върху себе си. Някои хора са доволни, когато животът им е малко по-добър от този на другите. Но такива хора се сравняват само с други човешки същества в тази човешка сфера, докато всички тук всъщност живеят в това, което се счита за кошчето за отпадъци на Вселената. Трите сфери са установени в най-външната периферия на космическото тяло и всичко тук е изградено от най-ниските, най-грубите и най-мръсните частици — молекули, атоми и други подобни. В очите на висшите същества това е мястото, където се изхвърлят отпадъците на Вселената. Затова те гледат на това ниво от молекули като на прах или „глина“ и го виждат като най-низшето място. Това е произходът на вярването в някои религии, че човекът е бил направен от божественото от глина. Човекът наистина е бил оформен от материя на молекулярно ниво.

Когато божествените същества създали човека, те направили това по повеля на Създателя и Той ги инструктирал всяко от тях да създаде човешки същества по свой собствен уникален образ. Поради тази причина съществуват бялата, азиатската, черната и други раси. Макар външният им вид да се различава, душите в тях са дадени от Създателя. И затова те имат общи ценности. Целта, която Създателят е имал, когато е наредил на божествените същества да създадат човека, е била да използва човека в последните времена, когато ще предложи спасение на всички животи в по-голямата Вселена, включително на небесните същества.

Но защо Създателят би накарал божествените същества да създадат хора на толкова ниско и низше място? Защото, тъй като това е най-ниското ниво на Вселената, то е най-трудното място и само когато нещата са тежки и болезнени, човек може да се издигне чрез духовна практика и да се освободи от своята карма. Когато човек сред болезнени преживявания все пак успява да запази добри мисли, да има благодарност и да бъде добър човек, той израства чрез това. Спасението е процес на издигане от ниско към високо и затова трябва да се започне от дъното. Животът е труден за всеки, който живее тук. Съществуват напрежения между хората, когато се стремят да се справят по-добре, ужасното състояние на природната среда и фактът, че самото преживяване изисква много мисъл и усилия, за да назовем само няколко примера. Всички тези обстоятелства дават на хората възможности да развиват себе си и да намаляват кармата си. Сигурно е, че преминаването през трудности може да помогне на хората да изкупят греховете и кармата си. А всеки, който успее да остане добродушен сред болезнени ситуации и междуличностни проблеми, ще натрупа заслуги и добродетел и в резултат ще постигне издигане на душата си.

С настъпването на съвременните времена Създателят възнамеряваше да използва главно човешкото тяло, за да спаси многото животи на Вселената. Затова душите, които първоначално се намираха в повечето човешки тела тук, бяха заменени от души на висши същества, които се въплътиха в тях. С човешко тяло те можеха да намалят своята карма и грехове, понасяйки трудности. И в това място, лишено от истина, те можеха, като се придържат твърдо към висшите истини, предадени от Бог или от свети същества, и като постоянстват в доброто и милосърдието, да постигнат издигане на душите си. Последните времена вече са настъпили и Небесната порта, която води извън Трите сфери, е отворена. Създателят избира за избавление онези, които са постъпвали така, както описвам.

Всичко във Вселената е станало нечисто по време на фазите Формиране, Застой и Упадък и е станало по-нисше, отколкото когато творението е започнало. И затова нещата са се насочили към Унищожение. С други думи, всичко в по-голямата Вселена се е развалило, животите на творението вече не са толкова добри, колкото са били в самото начало, вече не са чисти и всички са натрупали карма и грехове. Това е причината да настъпи Унищожението. Този вид грях е онова, което в религиозен контекст се нарича първороден грях. За да може Вселената да бъде спасена, Създателят насочи множество висши същества и божествени владетели да слязат на Земята и да приемат човешка форма в тази среда, където да страдат, да се издигат, да изкупят греховете си и да се изградят наново, като в резултат се възнесат обратно на небето. (Създателят пресъздава Вселената едновременно със спасяването на човечеството.) Новата Вселена е съвършено чиста и просто славна. Ако в такава трудна среда човек все още може да запази мислите си добродетелни; ако може да устои срещу яростната атака на съвременните ценности и възгледи и да се придържа към традиционните; и ако все още вярва в божественото въпреки атаките от страна на атеизма и еволюционизма, тогава този човек ще изпълни целта си: да получи спасение и да се върне на небето. Цялата лудост, която сега се разгръща в света, е била планирана като такава за последната фаза от божествени същества. Тяхната цел е била да изпитат животите тук и да видят дали са достойни за спасение, както и да им дадат шанс в този процес да изплатят греховете и кармата си, докато преминават през трудни неща. И всичко това е направено, за да могат хората да бъдат спасени и да получат избавление обратно към небето.

Това означава, че целта на живота на хората на тази Земя не е да постигнат нещо в света. Всички интензивни усилия и опити, които хората полагат в живота, и стремежът им да получат това, което искат, дори когато прибягват до безскрупулни средства, в крайна сметка само ги правят неморални. Причината хората да дойдат в този свят и да станат хора е да изкупят греховете и кармата си и да постигнат значителен духовен напредък. Хората са дошли в този свят, за да получат спасение. Те са дошли и са приели човешка форма, за да очакват Създателя и Неговото спасение обратно към своето небесно царство. И докато са чакали, са натрупвали заслуги през многото си минали животи; това е била целта на преражданията на хората. Смутната природа на този свят е предназначена да направи нещо велико от тези животи. Разбира се, има хора, които, когато са търсили божествена помощ във времена на беда, не са били удовлетворени от резултата и са започнали да ненавиждат Бог, дори в резултат са се обърнали срещу Него. Някои дори са се обърнали към демоничната, тъмна страна, извършили са още повече грехове и са създали още повече карма. Онези, за които това се отнася, е най-добре бързо да се осъзнаят и да помолят Бог за прошка, ако все още искат да имат шанс да достигнат безопасност. Всичко, което се случва в живота на човек, независимо дали изглежда заслужено или не, в действителност е кармично последствие от това, което той е направил в миналите си животи, било то добро или лошо. Количеството благословии и добродетел, които човек е натрупал в миналите си животи, определя каква съдба го очаква в този живот или може би в следващия. Ако човек живее благословен и добродетелен живот сега, може би в следващия му живот това ще се превърне във висока позиция и заплата, или може да се прояви като различни видове богатство и късмет. Това би включвало и дали човек има щастливо семейство, или дори как ще се развият децата му и така нататък. Това е основната причина някои хора да са богати, а други бедни, някои да заемат високи постове, докато други са лишени от средства и бездомни. Това няма нищо общо с дяволските глупости, които зловещият комунизъм бълва за равенство между богати и бедни. Вселената е справедлива. Онези, които вършат добро, са благословени за това, докато онези, които вършат зло, ще получат възмездие, ако не в този живот, то в следващия. Защото това е неизменен закон на Вселената! Небето, Земята, Божественото и Създателят еднакво проявяват състрадание към всички животи. Небето и Земята, също както човекът и божественото, са създадени от Създателя и никога не е така, че Той да предпочита едни животи и да ощетява други. Причината някои хора да водят щастлив живот, а други не, се свежда изцяло до награди и възмездия за минали дела.

Когато виждате хора да печелят или губят в живота, изглежда, че това се случва по нормален начин чрез неща в този свят. Но в крайна сметка това са кармичните последици от миналите дела на тези хора. Дали хората имат нещо или нямат, дали печелят или губят в живота, ще се проявява по начини, които съответстват на този свят. Затова, независимо дали сте богати или бедни в живота, трябва непременно да вършите добро, да се въздържате от зло, да останете добри и мили, да бъдете духовни и благочестиви и с радост да помагате на другите. Правейки това, ще натрупате благословии и добродетел и ще пожънете наградите им в следващия живот. В миналото по-старото поколение в Китай често говореше за неща като това да не оплакваш съдбата си, когато нещата са трудни, и да си спечелиш по-добър следващ живот, като натрупваш добродетел чрез добри дела. Смисълът беше, че е безполезно да се молиш на Бог за помощ, ако в предишния си живот не си вършил добри неща и не си спечелил благословии. Вселената има свои закони и дори висшите същества трябва да им се подчиняват. Дори те ще бъдат наказани, ако вършат неща, които не трябва. Затова нещата не са толкова прости, колкото хората ги приемат. Трябва ли хората да очакват висшите същества да им дадат каквото поискат в молитвите си? Предпоставката е човек да е натрупал благословии и добродетел за това през минали животи. И така, нещата, които идват при вас, са вследствие на благословиите и добродетелта, които имате! Това диктуват законите на Вселената. Но погледнато на фундаментално ниво, получаването на това, което искате, не е крайната цел на натрупването на благословии и добродетел. Истинската цел на натрупването им е да проправят пътя ви обратно към небето. И това е най-важното, а не краткият миг щастие, който те могат да ви донесат в този живот!

Учителят Хонгджъ Ли
20 януари 2023 г.

Превод и редакция: БУДНАЕРА, 21 януари 2023 г.. Обновена 6 юни 2026 г.

Източник: https://en.minghui.org/html/articles/2023/1/21/206699.html

Защо Създателят се стреми да спаси всички животи

Защо този свят е сфера на незнанието

Г - н Ли Хонгджъ е основател на духовната дисциплина Фалун Гонг. Практиката съчетава медитация и леки упражнения с нравствена философия, съсредоточена върху принципите на истинност, състрадание и толерантност.

След като г - н Ли представя практиката на обществеността в Китай в началото на 90 - те години, около 100 милиона души започват да я практикуват. Оттогава практиката се е разпространила в повече от 100 страни по света.

Г-н Ли е четирикратно номиниран за Нобелова награда за мир, както е номиниран и от Европейския парламент за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта. Той е носител на Международната награда за религиозна свобода на Freedom House.

Тази статия от г-н Ли, преведена от китайски, е публикувана от The Epoch Times по повод китайската Нова година.

Източник/ци: Falun Gong Founder Li Hongzhi Publishes ‘Why Do Human Beings Exist’ (theepochtimes.com)