Как призракът на комунизма управлява нашия свят

Пета глава: Проникване в Запада (част 1)

Четвърта глава: Износ на революция

Трета глав: Масови убийства в Изтока

Втора глава: Европейски наченки на комунизма

Първа глава: Стратегиите на дявола за унищожаване на човечеството

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Въведение

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Предговор

призракът на комунизма

(Епок Таймс)

Медията "Епок Таймс" публикува серия от преводи от китайски език на нова книга със заглавие "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" на Редакционната колегия на книгата "Девет коментара за комунистическата партия".


Съдържание

Въведение

1. Комунизъм чрез насилие и ненасилие
2. Война със шпионаж и дезинформация
3. От Новия курс до прогресивизма
4. Културната революция на Запада
5. Антивоенното движение и движението за граждански права

Препратки


Въведение

Президентските избори през 2016 г. в САЩ бяха едни от най-драматичните от десетилетия насам. Макар избирателната активност да бе само 58 процента, предизборната кампания изобилстваше от обрати, продължили дори след вота. Победителят, кандидатът на Републиканците, Доналд Тръмп, беше обсаден от негативни медийни репортажи и протести в градове из цялата страна. Демонстрантите държаха плакати с надписи като: "Това не е моят президент" и обявиха Тръмп за расист, сексист, ксенофоб и нацист. Имаше искания за повторно преброяване на гласовете и заплахи за импийчмънт.

Разследващи журналисти разкриха, че много от тези протести са били подстрекани от групи с определени интереси. Както бе показано в "Америка под обсада: гражданска война 2017", документален филм на режисьора от щата Флорида, Тревър Лудън, значителна част от демонстрантите са били "професионални революционери" с връзки с комунистически режими и други авторитарни държави, като Северна Корея, Иран, Венецуела и Куба. Творбата на Лудън също подчерта ролята на две известни американски социалистически организации: Световната партия на сталинските работници и Социалистическата организация на маоисткия път за свобода. [1]

Изследвайки комунистическото движение от 80-те години на 20-и век насам, Лудън установява, че леви организации са направили Съединените щати основна мишена за проникване и подривна дейност. Американските политика, образование, медии и бизнес все повече се придвижват на ляво под влиянието на умело позиционирани личности. Докато след Студената война хората по света приветстваха триумфа на свободния свят, комунизмът незабелязано превземаше обществени институции в западното общество, в подготовка за финалната битка.

Америка е светлината в свободния свят и изпълнява дадената ѝ от Бог роля на световна полиция. Участието на Съединените щати определи изходите от световните войни. По време на Студената война, изправена пред заплахата от ядрен холокост, Америка успешно блокираше Съветския блок до разпада на комунистическите режими в Съветския съюз и Източна Европа.

При написване на Декларацията за независимост и Конституцията на Съединените щати, бащите-основатели на Америка приложиха своето знание за западните религии и философски традиции. Тези документи признават за безспорни правата, дадени на човек от Бог — започвайки от свободите на убежденията и речта — и въвеждат разделение на властите, за да гарантират републиканската система на управление. Гражданската война в Съединените щати е с цел пълно установяване на основополагащите принципи на Америка чрез слагане край на робската институция. Над 200 години, тези принципи неотменно поощряват "домашно спокойствие" и осигуряват "общо благополучие", обещано в преамбюла на Конституцията.

Свободата в западното полукълбо е в пряко противоречие с целта на комунизма, която е да зароби и унищожи човечеството. Маскирайки се зад красиви визии за колективно, равноправно общество, комунизмът направлява своите пратеници в човешкото общество да осъществяват неговите схеми по цял свят.

Докато комунизмът се проявява в източните страни, като Съветския съюз или Китай, под формата на тоталитарни правителства, масови кръвопролития и унищожаване на традиционната култура, той потайно и последователно придобива контрол върху Запада, чрез подривна дейност и дезинформация. Той подкопава икономиката, политическите процеси, социалните структури и моралните устои на човечеството, за да причини неговия упадък и унищожение.

Тъй като комунистическата партия няма водещи позиции в западните страни, комунистически поддръжници, умишлено или не, се дегизират, като проникват във всякакъв вид организации и институции. Има най-малко четири основни сили, движещи комунистическата подривна дейност в Запада.

Първият агент на подривна дейност е Съветският съюз; той основа Третия интернационал (Коминтерн), за да разпространява революцията по цял свят. В началото на 80-те години на 20-и век, китайските комунисти започнаха икономически реформи. Китайската комунистическа партия (ККП) установи политически, бизнес и културен обмен, който ѝ даде възможност да проникне в Запада.

Второто средство за подривна дейност са местните комунистически партии; те работеха с комунистическата партия на Съветския съюз и Коминтерна.

Третото средство са икономическата криза и социалните размирици през последните няколко десетилетия; те накараха много западни правителства да възприемат социалистически политики, което доведе до устойчиво движение в ляво.

Четвъртата подривна сила са симпатизантите и поддръжниците на комунистическата партия и социализма. Тези другари служат на комунизма като пета колона от "полезни идиоти" в западното общество, помагайки за унищожаване на неговата култура, за посяване на морален упадък и за подкопаване на законни правителства.

Далеч извън обхвата на тази книга е да предостави цялостни данни за комунистическото проникване в Запада, предвид непрозрачната и сложна същност на това проникване. Чрез разбиране на основните линии обаче, читателите могат да започнат да осъзнават как действа злото, и да се научат да виждат през слоевете измама. От съображения за краткост, тази глава предоставя общ преглед на влиянието на комунизма в Съединените щати и Западна Европа.

1. Комунизъм чрез насилие и ненасилие

В популярните представи, комунистическата партия е синоним на насилие, и не без причина. В "Манифест на комунистическата партия", Маркс и Енгелс казват: "Комунистите мразят да прикриват своите възгледи и цели. Те открито заявяват, че крайните им цели могат да бъдат постигнати само чрез принудителното отхвърляне на всички съществуващи социални условия." [2]

Фактът, че комунистическите режими на Русия и Китай взеха властта посредством кървави революции и използваха насилието като инструмент за репресии, отклони вниманието от по-незабележимите форми на комунизма.

Клонът на марксизма, подкрепящ кървава революция, е представляван от ленинизма, който изменя теорията в два важни аспекта. Според Маркс, комунистическата революция ще започне в развити капиталистически страни, но Ленин вярва, че социализмът може да бъде изграден в Русия, която е сравнително изостанала в своето икономическо развитие.

Вторият и по-важен принос на Ленин към марксизма е доктрината за изграждането на партията.

Изграждането на партията всъщност се състои от възприемане на техники за принуда, измама и насилие, присъщи на престъпните организации, и раздвижването им с марксистка социално-икономическа теория. Според Ленин, работническата класа е неспособна да развие класово съзнание или сама да изиска революция, затова трябва да бъде подтикната към действие отвън. Агентите на революцията ще бъдат организирани в стройно дисциплиниран пролетарски "авангард" — комунистическата партия.

Британското Фабианско общество, създадено през 1884 г., година след смъртта на Маркс, поема по друг път в борбата за налагане на социализма. Логото на фабианците представлява вълк в овча кожа, а името им идва от Квинт Фабий Максим, римския генерал и диктатор, известен с тактиките си на изчакване.

Върху корицата на "Фабиански преглед", първата брошура на групата, има следната бележка: "За правилния момент трябва да чакаш, както Фабий чакал най-търпеливо, когато воювал срещу Ханибал, макар мнозина да порицали неговото изчакване; но когато времето дойде, трябва да нанесеш силен удар, както направил Фабий, иначе твоето чакане ще е било напразно и безполезно." [3]

За да прокара постепенно социализма, Фабианското общество разработва политиката на "проникване", с цел да се възползва от свободни пролуки в политиката, бизнеса и гражданското общество. Фабианското общество не ограничава действията на своите членове, а ги поощрява да прокарват социалистически идеи, като се присъединяват към подходящи организации и угодничат на важни хора, като министри, висши административни служители, индустриалци, ректори на университети и църковни водачи. Сидни Уеб, председател на Фабианското общество, пише:

Като Общество, ние приветствахме присъединяването на мъже и жени с всякаква религиозна вяра или с никаква, изрично настоявайки, че социализмът не е секуларизъм; и че самите предмет и цел на цялото съзнателно колективно действие е развитието на отделната душа или съзнание или характер. ... Нито ограничихме своята пропаганда към нововъзникващата Работническа партия, или към онези, готови да нарекат себе си социалисти, или към извършващите физически труд, или към коя да е конкретна класа. Излагаме своите предложения, едно по едно, възможно най-убедително, пред всички, които биха ги изслушали — консерваторите, когато получим достъп до тях, църквите и параклисите от всяка вяра, различните университети, и либералите и радикалите, заедно с останалите социалистически общества, по всяко време. Това ние нарекохме "проникване": и то беше важно откритие. [4]

Много членове на Фабианското общество са млади интелектуалци. Те изнасят речи и публикуват книги, списания и брошури сред обществото. През 20-и век, Фабианското общество се мести на политическата сцена. Уеб става представител на фабианците в новоформираната Работническа представителна комисия на Работническата партия.

В Работническата партия, Уеб очертава партийния устав и партийната програма. Възприемайки водеща роля във формирането на политика, Уеб се опитва да направи фабианския социализъм водеща идеология на партията. Фабианското общество по-късно придобива влияние в Съединените щати, където съществуват множество групи във факултетите за приложни изкуства на много университети.

Дали ще е комунизмът с насилие на Ленин или ненасилственият комунизъм на Фабианското общество: и двата са манипулирани от злия призрак на комунизма и имат същата крайна цел. Комунизмът с насилие на Ленин не отхвърля ненасилствени средства. В книгата си "Левичарството — детска болест на комунизма", Ленин критикува комунистическите партии в Западна Европа, които отказват да сътрудничат на така наречените от него "реакционни" работнически профсъюзи или да се присъединят към "капиталистическия" национален парламент.

Ленин пише в книгата си: "Изкуството на политиката (и правилното разбиране на комуниста за неговите задачи) се състои в правилната преценка на условията и момента, в който авангадът на пролетариата може успешно да вземе властта, в който е способен — по време и след завземане на властта — да спечели подходяща подкрепа от достатъчно широки слоеве от работническата класа и от не-пролетарските работнически маси, и в който по-натам е способен да поддържа, укрепва и разширява властта си чрез възпитаване, обучаване и привличане на все по-широки работнически маси." [5]

Ленин подчертава отново и отново, че комунистите трябва да крият истинските си намерения. С цел завземане на властта, не могат да се отхвърлят каквито и да било обещания или компромиси. С други думи, за да постигнат своите цели, те могат да са безскрупулни. По пътя към властта, и руската Болшевишка партия, и ККП използват насилие и измама във възможно най-голяма степен.

Жестокостта на съветския и китайския комунистически режими отвлече вниманието от ненасилствения комунизъм в Запада. Бърнард Шоу, ирландски драматург и представител на Фабианското общество, пише: "Също достатъчно добре изясних, че социализмът означава или равенство на дохода, или нищо, и че при социализма няма да ви е позволено да сте бедни. Ще бъдете насилствено хранени, обличани, настанявани, учени и наемани независимо дали ви харесва или не. Ако бъде открито, че нямате достатъчно характер, заслужаващ всички тези неприятности, е възможно любезно да ви екзекутират." [6]

Фабианското общество се специализира в дегизировка. То избира Шоу, литератор, за да прикрие истинските цели на ненасилствения социализъм зад красиви думи. Но жестокостта се намира под повърхността. Западни комунистически партии и техните разнообразни фронтови организации подстрекават млади хора да създават хаотична атмосфера. Те участват в нападения, вандализъм, обири, палежи, бомбени атентати и убийства, с цел да тормозят и сплашват своите врагове.

2. Война със шпионаж и дезинформация

Комунизмът счита нацията за репресивна структура на класовото общество, и цели да премахне националната принадлежност. В "Манифест на комунистическата партия", Маркс и Енгелс заявяват, че "работниците нямат страна". Манифестът завършва с думите: "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!"

Под водачеството на Ленин, болшевиките основават първата социалистическа страна в Русия и незабавно учредяват Комунистическия интернационал (Коминтерн), за да подбуждат и разпространяват социалистическата революция по света. Целта на Съветския съюз и на Коминтерна е да свалят легитимните режими на всяка нация по света и да създадат социалистическа световна диктатура на пролетариата. През 1921 г., далекоизточният клон на Коминтерна основава ККП, която превзема Китай през 1949 г.

Наред с ККП, комунистическите партии по света се допитват до Коминтерна за насока и приемат негови финансиране и обучение. Разполагайки с ресурсите на огромна империя, комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) набира активисти по цял свят и ги обучава как да извършват подривни дейности в собствените си страни.

Основана през 1919 г., комунистическата партия на САЩ (КПСАЩ) е пример за организация, следваща Коминтерна и КПСС. Макар самата КПСАЩ никога да не става основна политическа сила, нейното влияние върху Съединените щати е все пак значително. КПСАЩ заговорничи с активисти и организации, с цел проникване в работническите и студентските движения, църквата и правителството.

Д-р Фред Шварц, пионер на американската антикомунистическа мисъл, казва през 1961 г.: "Всеки опит за оценка влиянието на комунистите според техния брой е като опит за определяне силата на корпуса на кораб чрез сравняване площите с и без дупки. Една дупка може да потопи кораба. Комунизмът е теория на неколцината дисциплинирани, които контролират и направляват останалите. Един човек на чувствителен пост може да контролира и манипулира хиляди други." [7]

Сега е известно, че по време на Втората световна война в американското правителство е имало действащи съветски тайни агенти. Въпреки това и въпреки антикомунистическите усилия на сенатор Джоузеф МакКарти, леви политици, учени и медии скриват или потулват фактите от обществеността.

През 90-те години на 20-и век, американското правителство разсекретява "Операция Венона", дешифрирана от американските тайни служби през 40-те години на 20-и век и до края на Втората световна война. Тези документи показват, че най-малко 300 съветски шпиони работят в правителството на САЩ, включително като високопоставени служители в администрацията на Рузвелт с достъп до свръхсекретна информация. Други агенти използват позициите си, за да влияят на американската политика и дипломация.

Сред идентифицираните като съветски шпиони са Хари Декстър Уайт, служител на министерство на финансите на САЩ, Алджър Хис, служител на Държавния департамент и Юлиус и Етел Розенберг, съпрузи, екзекутирани на електрическия стол за предаване на военни тайни и атомни технологии на Съветския съюз.

Съобщенията, засечени и декодирани с "Операция Венона", са само върхът на айсберга; пълният обхват на съветското проникване в правителството на САЩ остава неизвестно. Като високопоставени американски служители, някои съветски агенти имат възможност да влияят на важни политически решения.

Алджър Хис, съветският шпионин в Държавния департамент на САЩ, изиграва ключова роля като съветник на президента Франклин Д. Рузвелт по време на Конференцията в Ялта в края на Втората световна война. Той спомага за определяне поствоенните териториални уредби, изготвя устава на ООН, взема решения за размяна на затворници и други подобни.

Хари Декстър Уайт, доверен помощник на американския финансов министър Хенри Моргентау-младши, спомага за създаване на Бретънуудското международно финансово споразумение и е едно от главните лица, стоящи зад основаването на Международния валутен фонд и Световната банка.

Уайт поощрява Националистическата партия на Китай (Гоминдан) да зачисли И Джаодин, таен член на ККП, в китайското министерство на финансите. След като поема поста през 1941 г., И разработва катастрофални валутни реформи, които уронват репутацията на Гоминдан и облагодетелстват възхода на ККП.

Някои историци твърдят, че влиянието на съветските шпиони и техните леви поддръжници в американската външна политика е накарало Съединените щати да прекратят военната помощ за Гоминдан по време на Китайската гражданска война след Втората световна война. Континентален Китай все повече пада в плен на ККП.

Някои учени, като М. Стентън Еванс, смятат, че съветските шпиони са най-успешни в упражняването на политическо влияние. [8] Уитъкър Чеймбърс, съветски информатор и сътрудник на КПСАЩ, който по-късно дезертира и свидетелства срещу други шпиони, казва: "Агентите на вражеската сила имаха възможност да направят много повече от това да крадат документи. Те бяха в позиция да влияят на външната национална политика в интерес на основния враг на нацията, и не само в изключителни случаи, ... а за вземането на ежедневни решения." [9]

Юри Безменов, агент на КГБ, който дезертира на Запад, обсъжда съветските подривни методи в своите книги и медийни изяви. Според Безменов, популярните шпиони в стил Джеймс Бонд, които взривяват мостове и се прокрадват наоколо, за да откраднат тайни документи, нямат нищо общо с действителността на шпионажа. Само 10-15 процента от персонала и ресурсите на КГБ участват в традиционни шпионски операции, останалите отиват за идеологическа подривна дейност.

Безменов казва, че подривната дейност протича в четири етапа: първият е насърчаване на културен упадък и деморализация на вражеската страна; вторият е създаване на социален хаос; третият е подстрекаване на криза, която да причини гражданска война, революция или нашествие от друга страна, което кулминира в четвъртия и последен етап: поставяне на страната под контрола на комунистическата партия. Това се нарича "нормализация".

Безменов, с псевдоним Томас Шуман, изброява три области за извършване на подривна дейност: мисъл, власт и социален живот. Мисълта обхваща религията, образованието, медиите и културата. Властта включва правителствената администрация, правната система, правоприлагащите органи, въоръжените сили и дипломацията. Социалният живот е представен от семейството и общностите, здравето и отношенията между хора от различни раси и социални класи.

Например, Безменов обяснява как понятието за равенство е манипулирано за създаване на безредици. Агенти ще рекламират каузата на егалитаризма, карайки хората да се чувстват недоволни от своите политически и икономически обстоятелства. Активизмът и масовите безредици ще бъдат съпроводени с икономическа безизходица, допълнително изостряща отношенията между работна сила и капитал във влошаващ се цикъл на дестабилизация. Всичко това ще кулминира в революция или нашествие от комунистически сили. [10]

Йон Михай Пачепа, най-високопоставеният офицер от разузнаването в комунистическа Румъния, дезертира в САЩ през 1978 г. Той разкрива как бившият Съветски съюз и комунистическите режими в Източна Европа прилагат стратегии за психологическа война и дезинформация срещу западните страни. Според Пачепа, целта на дезинформацията е да промени отправната рамка на хората. С манипулирани идеологически ценности, хората ще бъдат неспособни да разберат или приемат истината, дори когато е представена с преки доказателства. [11]

Според Безменов, първият етап на идеологическата подривна дейност обикновено отнема от 15 до 20 години — това е времето, необходимо за образоване на едно ново поколение; вторият етап отнема от 2 до 5 години, а третият само от 3 до 6 месеца. В реч от 1984 г., Безменов казва, че първият етап е бил осъществен в по-голяма степен, отколкото съветските власти са очаквали първоначално.

Докладите на много съветски шпиони и служители на разузнаването, както и разсекретени документи от Студената война показват, че тактиките за проникване са били движещата сила зад Контракултурата през 60-те години на миналия век.

През 1950 г., сенатор Маккарти започва да изобличава степента на комунистическо проникване в американското правителство и общество. Но четири години по-късно, Сенатът гласува той да бъде порицан, а правителствената инициатива за премахване на комунистическото влияние е стопирана. Това е една от главните причини за упадъка на Съединените щати.

Заплахата от комунистическо проникване не е намаляла след рухването на Съветския съюз и края на Студената война. Например, Маккарти е клеветен от леви политици и медии в продължение на дълги години. Днес, маккартизмът е синоним на политическо преследване — знак, че лявото крило успешно е установило превъзходство в идеологическата борба.

Десетилетията потисничество и очерняне на американски антикомунистически герои като Маккарти са показател за обща тенденция. Както отбеляза един консервативно настроен американски политически коментатор, анти-американизмът е естествен компонент в глобалното ляво движение. Лявото крило се бори със зъби и нокти в защита на прелюбодейци, извършители на аборти, престъпници и комунисти, като в същото време подкрепя анархията и противостои на цивилизацията.

3. От Новия курс до прогресивизма

На 24 октомври 1929 г., четвъртък, се срива Нюйоркската фондова борса. Кризата плъзва от финансовия сектор и обхваща цялата икономика, и не пощадява коя да е развита нация в Западния свят. Безработицата засяга над една четвърт от населението, безработните надхвърлят 30 милиона. Промишленото производство в главните индустриални страни, различни от тези под управлението на Съветския съюз, спада средно с 27 процента. [12]

В началото на 1933 г., по-малко от 100 дена след като Рузвелт встъпва в длъжност, са представени много законопроекти за разрешаване на кризата. Възприема се политика на засилена правителствена намеса в икономиката и се прокарват главни реформи: Конгресът приема Извънредния закон за банките, Закона за земеделско регулиране, Закона за националното възстановяване и Закона за социалното осигуряване. Въпреки че Новият курс на Рузвелт в основни линии приключва до избухването на Втората световна война, много институции и организации, възникнали през този период, продължават да формират американското общество до ден днешен.

Рузвелт издава повече постановления от всички президенти през 20-и век, взети заедно. Въпреки това, безработицата в Съединените щати не пада под двуцифрено число до началото на войната. Истинският ефект на Новия курс е да насочи американското правителство в траектория на високи данъци, голямо правителство и икономическа намеса.

В книгата си от 2017 г. "Голямата лъжа: изобличаване нацистките корени на американското ляво", консервативният автор Динеш Д‘Соуза твърди, че Законът за националното възстановяване, който е изходният пункт в Новия курс на Рузвелт, в основни линии поставя края на американския свободен пазар. [13]

Според книгата "Безразсъдството на Франклин Делано Рузвелт" (2003 г.) на историка Джим Пауъл, Новият курс удължава Голямата депресия, вместо да я спре: Законът за социалното осигуряване насърчава задълбочаване на безработицата, докато високите данъци затрудняват здравословния бизнес, и тем подобни. [14] Икономистът и лауреат на Нобеловата награда, Милтън Фридман, хвали творбата на Пауъл: "Както Пауъл демонстрира без капка съмнение, Новият курс възпрепятства възстановяването от свиването, удължи и допринесе за безработицата, и подготви почвата за все по-инвазивно и скъпоструващо правителство." [15]

Президентът Линдън Джонсън, който пое властта след убийството на президента Кенеди през 1963 г., обяви "Войната срещу бедността" по време на реч през 1964 г. и започна националните програми под надслов "Великото общество". За кратко време, Джонсън издаде серия заповеди, основа нови правителствени агенции, подсили социалната държава, повиши данъците и драматично разшири държавните органи.

Интересно е да се отбележат приликите между административните мерки на президента Джонсън и "Новата програма на Новия дневен ред на комунистическата партия на САЩ", публикувана през 1966 г. Гъс Хол, генерален секретар на КПСАЩ, казва: "Комунистическото отношение към ‚Великото общество‘, може да се обобщи в пословицата, че двама души спящи в едно легло може да имат различни мечти. Ние, комунистите, подкрепяме всяка мярка на ‚Великото общество‘, защото мечтаем за социализъм."

"Едно легло", споменато от Хол, се отнася до политиките на "Великото общество". [16] Макар КПСАЩ да подкрепя инициативата "Великото общество", намерението на Джонсън е да подобри Съединените щати в условията на демократичната система. Намерението на комунистическата партия е да улесни прехода на Съединените щати към социализма, стъпка по стъпка.

Най-сериозните последици от "Великото общество" и "Войната срещу бедността" са тристранни: те увеличават зависимостта от социална защита, възпират хората от работа и увреждат семейната структура. Политиките за социална защита подкрепят семействата с един родител, на свой ред насърчавайки развода и извънбрачните деца. Според статистически данни, децата родени от извънбрачни връзки през 1940 г., са 3,8 процента от всички новородени; през 1965 г. делът им нараства до 7,7 процента. През 1990 г., 25 години след реформата "Великото общество", цифрата е 28 процента, а през 2012 г. достига 40 процента. [17]

Разпадането на семейството води със себе си серия от широко разпространени последствия, като увеличено финансово бреме за правителството, нарастваща престъпност, западане на семейното образование, семейства живеещи в бедност поколения наред, и манталитета за "права", който води до по-висок дял на доброволна безработица.

Цитат, приписван на шотландския историк и юрист, лорд Александър Фрейзър Тайтлър, гласи: "Демокрацията не може да съществува като постоянна форма на управление. Тя може да съществува само докато избирателите открият, че могат да си гласуват сами щедрост от държавния бюджет. Оттогава насетне, болшинството винаги гласува за кандидата, който обещава най-много облаги от държавния бюджет, в резултат на това, демокрацията винаги се срива заради свободна фискална политика, и е винаги последвана от диктатура." [18]

Китайска поговорка гласи: "От пестеливост към разточителство е лесно, но обратното е трудно." След като хората развият зависимост от социални помощи, става невъзможно правителството да намали мащаба и типовете облаги. Западната социална държава се е превърнала в политическо тресавище, за което политиците и държавните служители нямат решение.

През 70-те години на 20-и век, крайните леви изоставиха революционните условия, които държаха американците нащрек, и ги замениха с по-неутрално звучащите "либерализъм" и "прогресивизъм". Читателите, живели в комунистически страни, са запознати с последния термин, тъй като думата "прогрес" е използвана от комунистическата партия като квази синоним на "комунизъм". Например, под термина "прогресивно движение" се има предвид "комунистическо движение", а под "прогресивни интелектуалци" се има предвид "про-комунистически настроени личности" или тайни членове на комунистическата партия.

Либерализмът, междувременно, не се отличава съществено от прогресивизма, тъй като носи същия подтекст на високи данъци, скъпа социална система, голямо правителство, отхвърляне на религия, морал и традиция, употребата на "социална справедливост" като политическо оръжие, "политическа коректност" и войнствено насърчаване на феминизъм, хомосексуализъм, сексуални извращения и тем подобни.

Нямаме намерение да сочим с пръст коя да е политическа фигура или личност, тъй като е наистина трудно да се направи коректен анализ и преценка в условията на сложни исторически развития. Ясно е, че призракът на комунизма действа в Изтока и Запада от началото на 20-и век. Когато кървавата революция успява в Изтока, тя разпространява влиянието на комунизма в правителствата и обществата в Запада, придвижвайки ги все по-наляво.

Особено след Голямата депресия и започвайки от заключителния етап на Първата световна война, Съединените щати възприемат все по-социалистически политики, като социалната държава, докато атеизмът и материализмът подкопават моралните устои на американското общество. Хората се отдалечават от Бог и традиционния морал, отслабвайки устойчивостта си към измамата.

4. Културната революция на Запада

60-те години на 20-и век, повратен момент в съвременната история, стават свидетел на безпрецедентното движение на Контракултурата, помитащо в посока Изток - Запад. За разлика от Културната революция на китайските комунисти, западното движение на Контракултурата изглежда има множество акценти, или по-скоро няма какъвто и да било акцент.

През десетилетието между 60-те и 70-те години на 20-и век, най-вече младите участници в движението на Контракултурата са мотивирани от разнообразни стремежи. Някои се противопоставят на Виетнамската война, други се борят за граждански права, трети прокламират феминизма и осъждат патриархата, четвърти подкрепят правата на хомосексуалистите. Отгоре на всичко това е ослепителен спектакъл от движения срещу традицията и държавата, които се застъпват за сексуална свобода, хедонизъм, наркотици и рок музика.

Целта на тази Културна революция на Запада е да унищожи праведната християнска цивилизация и нейната традиционна култура. [19] Привидно неподреден и хаотичен, този международен културен преход произтича от комунизма.

Младите участници в движението на Контракултурата почитат три идола: "трите М-та" — Маркс, Маркузе и Мао Дзъдун.

Херберт Маркузе е ключов член на Франкфуртската школа: група интелектуалци марксисти, свързани с Института за социални изследвания в Университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт. Институтът е основан през 1923 г.; неговите учредители използват концепцията за критическата теория, за да нападат западната цивилизация и прилагат марксизма в областта на културата.

Един от основателите на школата е унгарският марксист Дьорд Лукач. През 1919 г., той задава прочутия въпрос: "Кой може да ни спаси от западната цивилизация?" [20] В разяснение по темата, той казва, че Западът е виновен за престъпления, свързани с геноцид, спрямо всяка цивилизация и култура, на която се е натъкнал. Американската и западната цивилизации, според Лукач, са най-големите в света хранилища на расизъм, сексизъм, нативизъм, ксенофобия, антисемитизъм, фашизъм и нарцисизъм.

През 1935 г., марксистите от Франкфуртската школа се местят в Съединените щати и стават част от Колумбийския университет в Ню Йорк. Това им дава възможност да разпространят своите теории на американска земя. Със съдействието на други учени с леви убеждения, те покваряват няколко поколения американски младежи.

Комбинирайки марксизъм с фройдиски пансексуализъм, теориите на Маркузе забързват движението за сексуалната революция. Маркузе вярва, че потискането на нечия същност в капиталистическото общество представлява възпрепятствани освобождение и свобода. Следователно, е необходимо противопоставяне на всички традиционни религии, морал, ред и държава, за да бъде обществото трансформирано в утопия с удоволствие без ограничения и усилия.

Прочутата творба на Маркузе, "Ерос и цивилизация", заема важно място сред огромното количество творби на франкфуртските учени, по две специфични причини: първо, книгата комбинира мисли от Маркс и Фройд, и превръща критиката на Маркс срещу политиката и икономиката в критика срещу културата и психологията. Книгата също изгражда връзки между франкфуртските теоретици и младите читатели, улеснявайки културния бунт през 60-те години на 20-и век. [20]

Маркузе казва: "[Движението на Контракултурата може да бъде наречено] културна революция, тъй като протестът е насочен към цялата културна институция, включително морала на сегашното общество. ...Има нещо, което можем да кажем с пълна увереност: традиционната идея за революция и традиционната стратегия за революция приключиха. Тези идеи са старомодни. ...Трябва да предприемем разсейващ и разпръскващ тип разпадане на системата." [21]

Малцина сред непокорните младежи успяват да схванат тайнствените теории на Франкфуртската школа, но идеите на Маркузе са прости: бъдете срещу традицията, срещу властта и срещу морала. Отдайте се без задръжки на секс, наркотици и рокендрол. "Правете любов, а не война". Докато казвате "не" на всички властови и обществени норми, вие сте смятани за участник във "възвишената революционна кауза". Да станете революционер е просто и лесно; нищо чудно, че привлича толкова много млади хора по онова време.

Трябва да бъде подчертано, че макар много от бунтарски настроените младежи да действат по своя воля, много от най-радикалните студентски лидери на фронтовата линия на движението са обучавани и манипулирани от чуждестранни комунисти. Например, ръководителите на "Студенти за демократично общество" са обучавани в Куба.

Студентските протести са пряко организирани и подбудени от комунистически групи. Крайнолявата фракция "Уедърмен" се отделя от "Студенти за демократично общество" и обявява през 1969 г.: "Противоречието между революционно настроените народи на Азия, Африка и Латинска Америка, и империалистите, оглавявани от Съединените щати, е основното противоречие в съвременния свят. Развитието на това противоречие подкрепя борбата на хората по целия свят срещу американския империализъм и неговите лакеи." Тези думи са написани от Лин Бяо, втория най-могъщ лидер на комунистически Китай по онова време, и са поместени в серия негови статии със заглавие "Да живее победата на Народната война!" [22]

Точно както Културната революция нанася необратима вреда на китайската традиционна култура, движението на Контракултурата причинява мощен катаклизъм в западното общество. На първо място, то превръща в норма много субкултури, принадлежали на по-долните прослойки на обществото или представлявали разновидности на преобладаващата култура. Сексуалната революция, наркотиците и рокендролът бързо разяждат моралните ценности на младежта и я превръщат в пасивна корозивна сила, насочена срещу Бог, срещу традицията и срещу обществото.

На второ място, движението на Контракултурата създава прецедент за хаотична дейност и насърчава широк набор от антисоциални и анти-американски начини на мислене, подготвяйки почвата за последващата улична революция.

На трето място, след като през 60-те години на 20-и век, младежите завършиха своя активистки жизнен цикъл, те влязоха в университети и изследователски институти, взеха магистърски и докторски степени и станаха част от американското общество. Привнесоха марксисткия мироглед и своите ценности в образованието, медиите, политиката и бизнеса, и по този начин подкрепиха ненасилствената революция из цялата страна.

След 80-те години на 20-и век насам, лявото в голяма степен превзе и установи позиции в популярните медии, академичните среди и Холивуд. Управлението на президента Роналд Рейгън за кратко обърна тази тенденция, но тя се възроди през 90-те години на 20-и век и достигна връх през последните години.

5. Антивоенното движение и движението за граждански права

В романа "1984" на Джордж Оруел, едно от четирите океански министерства е министерството на мира, което отговаря за военните дела на партията. Обърнатото значение на неговото име всъщност има дълбок смисъл: когато нечия сила е по-малка от тази на врага, най-добрата стратегия е да заявиш желание за мир. Подаването на маслинова клонка е най-добрият начин да скриеш предстояща война. Съветският съюз и други комунистически страни бяха и продължават да бъдат специалисти в тази стратегия, ползвана за проникване в Запада.

Световният съвет на мира е създаден през 1948 г. Първият му председател е френският физик Фредерик Жолио-Кюри, член на френската комунистическа партия. Втората световна война е току-що приключила, и Съединените щати са все още единствената страна, произвела и изпробвала атомната бомба.

След като понася огромни загуби във войната, Съветският съюз агресивно и хитро прокламира световен мир, за да отблъсне натиск от Запада. Световният съвет на мира е пряко контролиран от Съветския комитет на мира, организация, свързана със Съветската комунистическа партия. Той тръби по целия свят, че Съветският съюз е миролюбива страна и осъжда Съединените щати като господстващ войнолюбец.

Високопоставеният съветски служител и идеологически лидер Михаил Суслов популяризира лозунга "борба за мир", и той се превръща в опора на съветската реторика.

"Настоящото антивоенно движение свидетелства за волята и готовността на най-широките народни маси да защитят мира и да попречат на агресорите да хвърлят човечеството в пропастта на още едно кръвопролитие", пише Суслов в пропаганден памфлет през 1950 г. "Задачата сега е тази воля на масите да се превърне в енергични, конкретни действия, целящи да осуетят плановете и стандартите на англо-американските подбудители на войната." [23]

Съветският съюз спонсорира множество организации и групи, като например Международната федерация на профсъюзите, Световната младежка асоциация, Международната федерация на жените, Международната федерация на журналистите, Световната федерация на демократичната младеж, Световната федерация на учените и други, за да подкрепят твърденията на Световния съвет на мира. Лозунгът "световен мир" застава на фронтовата линия в информационната война на комунистите срещу свободния свят.

Владимир Буковски, прочут съветски дисидент, пише през 1982 г.: "Членове на по-старото поколение все още си спомнят манифестациите, митингите и петициите през 50-те години на 20-и век. ...Сега съвсем не е тайна, че цялата кампания беше организирана, проведена и финансирана от Москва, през така наречения Фонд на мира и доминирания от Съветския съюз Световен съвет на мира." [24]

Генералният секретар на комунистическата партия на САЩ, Гъс Хол, казва: "Има необходимост да разширим борбата за мир, да я ескалираме, да въвлечем повече хора и да я направим гореща тема във всяка общност, всяка група, всеки профсъюз, всяка църква, всяко семейство, всяка улица и навсякъде, където се събират хора." [25]

Руснаците разгръщат движението "борба за мир" на три вълни по време на Студената война, като първата е през 50-те години на 20-и век. Втората връхна точка е антивоенното движение през 60-те и 70-те години на 20-и век. Според свидетелства на Станислав Луньов, бивш офицер от съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ) (военно разузнаване), който дезертира от Русия в Съединените щати през 1992 г., парите, похарчени от Съветския съюз за антивоенна пропаганда в западни държави, са два пъти повече от тези за военна и икономическа помощ в Северен Виетнам. Той казва: "ГРУ и КГБ финансираха почти всички антивоенни движения и групи в Съединените щати и други страни." [26]

Роналд Радош, бивш марксист и активист от времето на движението срещу войната във Виетнам, признава: "Нашето намерение никога не е било да спрем войната, а по-скоро да използваме антивоенните настроения, за да създадем революционно социалистическо движение у дома." [27]

Третото главно антивоенно движение възниква в началото на 80-те години на 20-и век, когато Съединените щати изстрелват ядрени ракети със среден обхват в Европа. Протестиращите срещу войната настояват Съветският съюз и Съединените щати да ограничат своя ядрен арсенал, но Съветският съюз никога не спазва международните спогодби.

Изследване, проведено от Правната комисия в Сената на САЩ през 1955 г., открива, че за 38 години от основаването си, съветският режим е подписал близо 1000 двустранни или многостранни договори с различни страни по света, но е нарушил почти всички обещания и договорки. Авторите на изследването отбелязват, че Съветският съюз вероятно е най-малко надеждната от всички големи нации в историята. [28]

Тревър Лудън казва, че през 80-те години на 20-и век, движението срещу ядреното оръжие в Нова Зеландия е тайно спонсорирано от Съветския съюз посредством обучени специални агенти. В резултат на това, Нова Зеландия се оттегля от договора за сигурност между Австралия, Нова Зеландия и Съединените щати (известен като договора АНЗЮС, Тихоокеанския пакт за сигурност), и по този начин излага тази малка страна с население от по-малко от 4 милиона души на заплахата от комунизъм. [29]

След атаките на 11 септември, в Съединените щати се провежда серия масови антивоенни демонстрации и протести. Зад тези демонстрации стоят организации, тясно свързани с комунистите. [30]

Американското движение за граждански права използва гражданско неподчинение, за да приведе политическите институции на САЩ в съответствие с принципите, върху които са основани Съединените щати.

Разумният и мирен отговор на реални проблеми помага на Съединените щати да преодолеят наследството от расова несправедливост. Но реалните проблеми, посочени от движението за граждански права, предоставят плодородна почва за комунистическа подривна дейност.

От края на 20-те години на 20-и век, комунистическата Работническа партия открива огромния потенциал за революция сред чернокожите американци. Те призовават за основаване на Съветска "Негърска република" в средните части на Юга, по това време дом на голям брой чернокожи. [31] Наръчникът с комунистическа пропаганда "Негрите в Съветска Америка", публикуван през 1934 г., предлага комбинация от расова революция в Юга с цялостна пролетарска революция. [32]

Елементи от движенията за граждански права в Съединените щати през 60-те години на 20-и век получават подкрепа от съветската и китайската комунистически партии. Когато Леонард Патерсън, чернокож и бивш член на КПСАЩ, обучаван в Москва, се оттегля от партията, свидетелства, че водачите на бунта и размириците сред американските чернокожи се ползват със силната подкрепа на партията. Той и генералният секретар на КПСАЩ, Гъс Хол, са обучавани в Москва. [33]

През 1965 г., ККП прокарва лозунга "световна революция" и призовава "широките селски райони" на Азия, Африка и Латинска Америка да обградят "световните градове" на Западна Европа и Северна Америка, точно както по време на Китайската гражданска война, ККП първо завзема провинцията, а после разгромява Гоминдан в градовете.

Най-жестоките организации в движението за права на чернокожите, като например Движението за революционна дейност и Партията на черните пантери, са все подкрепяни или пряко повлияни от ККП. Движението за революционна дейност се застъпва за насилствена революция и е считано от обществеността за опасна екстремистка организация. Разформировано е през 1969 г.

Партията на черните пантери ползва ККП за свой модел както за формата, така и ученията си, включително ползва лозунгите "политическата сила минава през дулото на пистолета" и "цялата власт принадлежи на народа". "Цитати от председателя Мао" ("Малката червена книга") е задължително четиво за всички членове.

Подобно на ККП, Черните пантери подкрепят насилствената революция. Един от партийните лидери, Елдридж Клийвър, предсказва през 1968 г. вълна от терор, насилие и партизанска война. "Малката червена книга" е развявана по време на много събрания на чернокожи. Преобладаващо червеният цвят по време на тези събрания поразително напомня на сцени в Китай по същото време. [34]

Макар много от призивите на движението за граждански права да са приети от широката общественост, радикалната черна революционна идеология не изчезва. Неотдавна тя се върна под формата на движението "Черните животи имат значение" ("Блек лайвс метър"). [35]

Хората по света искат мир и пацифизмът е древен идеал. През 20-и век, далновидни и състрадателни хора посветиха своите усилия на намаляване неразбирането и конфликта между нациите. Заради исторически обстоятелства, в Съединените щати и други западни държави съществува расова дискриминация. Хората се опитват да я елиминират чрез образование, средства за масова информация и протести.

Но призракът на комунизма се възползва от идеологическите тенденции и социалните конфликти в западните държави. Той сее недоволство, насажда омраза, създава насилие и мами и манипулира масите от хора, които първоначално не таят лоши намерения.

Препратки

[1] "Интервю с Тревър Лудън", Кепитъл Рисърч Сентър, https://capitalresearch.org/article/an-interview-with-trevor-loudon/

Работническата световна партия е основана през 1959 г. и е "посветена на организиране и борба за социалистическа революция в Съединените щати и по света". За повече информация, посетете: "Кой стои зад Работническата световна партия, групата, организирала събарянето на статуята на войник-конфедерат в Дърам, американския щат Северна Каролина", http://abc11.com/politics/who-are-the-workers-world-party-and-why-durham/2314577/

[2] Карл Маркс, "Манифест на комунистическата партия", Маркс/Енгелс Интернет архив, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1848/communist-manifesto/ch04.htm

[3] А. М. МакБрайър, "Фабиански социализъм и английска политика, 1884-1918 г.", Кеймбридж: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 1966 г., стр. 9

[4] Мери Агнес Хамилтън, "Сидни и Беатрис Уеб, Изследване по съвременна биография", Сампсън Лоу, Марстън и Ко. Лимитед, https://archive.org/stream/in.ernet.dli.2015.81184/2015.81184.Sidney-And-Beatrice-Webb_djvu.txt

[5] Владимир Илич Ленин, "Левичарството — детска болест на комунизма", Marxists.org

[6] Бърнард Шоу, "Наръчник на интелигентната жена по социализъм и капитализъм", Брентанос Пъблишърс Ню Йорк, https://archive.org/details/TheIntelligentWomensGuideToSocialismAndCapitalism

[7] Цитат от "Истината за Американския съюз за граждански свободи", запис от заседание на Конгреса: работа и разисквания на 87-ия Конгрес, сесия първа, https://sites.google.com/site/heavenlybanner/aclu

[8] М. Стентън Еванс и Хърбърт Ромерщайн, Въведение към "Тайните агенти на Сталин: подкопаване правителството на Рузвелт", Ню Йорк: Трешолд Едишънс, 2012 г.

[9] М. Стентън Еванс и Хърбърт Ромерщайн, Въведение към "Тайните агенти на Сталин: подкопаване правителството на Рузвелт", Ню Йорк: Трешолд Едишънс, 2012 г.

[10] Томас Шуман, "Любовно писмо до Америка", Лос Анджелис: У.И.Н. Алманак Панорама, 1984 г., страници 21–46

[11] Йон Михай Пачепа, Роналд Дж. Ричлак, "Дезинформация", УНД Букс

[12] Уан Цън-цай, "Съвременна световна история", Сан Мин Бук Ко., Лимитед Тайпе, 1994 г., страници 324–329

[13] Динеш Д‘Соуза, "Голямата лъжа: изобличаване нацистките корени на американското ляво", Чикаго: Регнъри Пъблишинг, 2017 г., глава 7

[14] Джим Пауъл, "Безразсъдството на Франклин Делано Рузвелт: как Рузвелт и неговият Нов курс удължиха Голямата депресия", Ню Йорк: Краун Форум, 2003 г.

[15] Джим Пауъл, "Безразсъдството на Франклин Делано Рузвелт: как Рузвелт и неговият Нов курс удължиха Голямата депресия", Ню Йорк: Краун Форум, 2003 г., задна корица

[16] Дж. Едуард Грифин, "По-смъртоносен от война", https://www.youtube.com/watch?v=gOa1foc5IXI

[17] Николас Еберщат, "Великото общество на 50", Американ Ентърпрайз Инститют, http://www.aei.org/publication/the-great-society-at-50/ Друга препратка относно последствията от социалната политика е книга на същия автор: "Нацията на обезпечените: американската епидемия за права", Темпълтън Прес, 2012 г.

[18] Елмър Т. Питърсън, "Това е същността на свободата", Дейли Оклахоман, 1951 г. Този цитат е също приписван на френския историк Алексис дьо Токвил

[19] Уилям С. Линд, глава VI, "По-нататъшно изучаване на Франкфуртската школа", издание под редакция на Уилям С. Линд: "Политическата коректност: кратка история на една идеология", Фрий Конгрес Фаундейшън, 2004 г., страници 4–5, http://www.nationalists.org/pdf/political_correctness_a_short_history

[20] Уилям С. Линд, "Какво е културен марксизъм?", http://www.marylandthursdaymeeting.com/Archives/SpecialWe

[21] Реймънд В. Рен, глава II, "Историческите корени на 'политическата коректност'" издание под редакция на Уилям С. Линд: "Политическата коректност: кратка история на една идеология", Фрий Конгрес Фаундейшън, 2004 г., стр. 10

[22] Шън Хан, Хуан Фън Джу, "Бунтарското поколение: движението на западни студенти през 60-те години на 20-и век", превод на Лин Бяо: https://www.marxists.org/reference/archive/lin-biao/1965/09/peoples_war/ch08.htm

[23] Михаил Суслов, "Защита на мира и борба срещу подбудителите на войната", Ню Сенчъри Пъблишърс, февруари 1950 г.

[24] Владимир Буковски, "Движението за мир & Съветският съюз", Коментари мегъзин, 1982 г., https://www.commentarymagazine.com/articles/the-peace-movement-the-soviet-union/

[25] Джефри Г. Барлоу, "Москва и движението за мир", Бекграундър, Херитидж Фаундейшън, 1982 г., стр. 5

[26] Станислав Луньов, "През очите на врага: автобиографията на Станислав Луньов", Вашингтон, Регнъри Пъблишинг, 1998 г., стр. 74, стр. 170

[27] Робърт Чандлър, "Сенчест свят: възраждащата се Русия, глобалното ново ляво и радикалният ислям", Вашингтон, Регнъри Пъблишинг, 2008 г., стр. 389

[28] Антъни С. Сътън, "Изводи" от "Най-добрият враг, когото можеш да си купиш", Дофин Пъбликейшънс, 2014 г.

[29] Тревър Лудън, "Враговете отвътре: комунисти, социалисти и прогресивисти в Конгреса на САЩ", Лас Вегас: Пасифик Фрийдъм Фаундейшън, 2013 г., страници 5–14

[30] "Комунисти ръководят антивоенното движение", доклад, 19 февруари 2003 г., https://www.aim.org/aim-report/aim-report-communists-run-anti-war-movement/

[31] Джон Пепър (Джоузеф Погани), "Проблеми на американските негри", Ню Йорк: Уъркърс Лайбръри Пъблишърс, 1928 г., https://www.marxistsfr.org/history/usa/parties/cpusa/1928/nomonth/0000-pepper-negroproblems.pdf

[32] Джеймс У. Форд и Джеймс Алън, "Негрите в съветска Америка", Ню Йорк: Уъркърс Лайбръри Пъблишърс, 1934 г., страници 24–30

[33] Леонард Патерсън, "Обучих се в Москва за черна революция", https://www.youtube.com/watch?v=GuXQjk4zhZs

[34] Дж. Луис Хийт, редактор, "Убийте свинете! История и литература на Партията на черните пантери", стр. 61

[35] Търстън Пауърс, "Как 'Черните животи имат значение' връща традиционния марксизъм", Федералист, http://thefederalist.com/2016/09/28/black-lives-matter-bringing-back-traditional-marxism/

Източник: https://www.theepochtimes.com/chapter-5-infiltrating-the-west_2562641.html

Източник/ци: https://www.falun-bg.info/n

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни