Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 6: БУНТ ПРОТИВ БОГ

Глава 5: ПРОНИКВАНЕ В ЗАПАДА

Съдържание:

1. Изток. Жесток бунт срещу Бог

1. Как Съветският съюз унищожи православната религия с насилие
2. Китайската комунистическа партия унищожава културата и религията, и разрушава връзката между човека и Бога

  • ККП унищожава традиционната китайска култура
  • Унищожаване на основите на традиционната култура
  • Преследване на религиите

II. Запад. Проникване и ограничаване на религиите

1. Проникване в религията
2. Ограничаване на религиите

III. Теологията е изкривена от злия дух на комунизма

IV. Религиозен хаос

Въведение

Почти всички народи по света имат свои древни митове и легенди, в които се разказва как богове са създали хората по свой образ и подобие, поставяйки основите на техните морал и култура. Тези традиции предоставят пътя за връщане към Небето за онези, които вярват в своите богове. На Изток и Запад има летописи и легенди за това как Нуива и Йехова са създали своите народи.

Боговете наставляват човека да спазва техните заповеди, в противен случай човекът ще бъде наказан. Когато настъпи всеобщ упадък на морала, Боговете унищожават хората, за да запазят чистотата на Вселената. Много народи по света имат легенди за големи наводнения, унищожили цели цивилизации. Някои от тях са описани много подробно.

В определени периоди на историята просветлени или пророци са се прераждали в човешкия свят, за да поддържат морала и да коригират сърцата на хората, така че да не позволят да бъдат унищожени и да водят тези цивилизации към развитие и зрялост. Такива личности са били Мойсей и Исус на Запад, Лао Дзъ на Изток, Шакиамуни в Индия и Сократ в Древна Гърция.

Човешката история и култура помагат на хората да разберат какво са Буди, Даоси и Богове, какво означава вярата в Бог и как да се усъвършенстват / култивират хората. Различните школи за култивация учат кое е праведно и кое ерес, как да различаваме истината от лъжата и доброто от злото. Те учат хората да чакат Създателя да се върне на Земята преди края на света, за да бъдат спасени и да се върнат в Рая.

Щом хората прекъснат връзката си с Бога, който ги е създал, техният морал бързо ще тръгне надолу. Някои раси са изчезнали така, например легендарната цивилизация на Атлантида, която за една нощ е била погълната от морските дълбини.

На Изток, особено в Китай, духовната вяра се корени в сърцата на хората посредством многовековната традиционна култура. Така е трудно да се заблудят китайците и само чрез лъжи може те да бъдат принудени да приемат атеизма. За да изкорени тази 5-хилядолетна вяра и култура, злият дух на комунизма до голяма степен използва насилието, за да унищожи елита като носител на традиционната култура, а след това, използвайки измамната пропаганда, той мами хората поколение след поколение.

На Запад и в други части на света религиите и вярванията са основните форми за поддържане на връзката между човека и Бога, както и крайъгълният камък за поддържане на нравствените стандарти. Въпреки че злият дух на комунизма не успява да установи комунистическата тирания в тези страни, той постига целта си за унищожаване на ортодоксалните религии и покваряване на хората с измама, заместване на понятията и проникновенията.

I. Изток. Жесток бунт срещу Бог

1. Как Съветският съюз унищожи православната религия с насилие

Комунистическият манифест призовава за унищожаване на семейството, църквата и суверенната държава. Очевидно унищожаването и принизяването на религиите е една от важните цели на комунистическата партия.

Маркс, който от вярващ в Бога става сатанист, е знаел добре за съществуването на богове и дяволи. Освен това той много добре е разбирал, че е трудно за хората, особено религиозните, да приемат демоничните учения. Затова Маркс се застъпва за атеизма от самото начало, като заявява, че „религията е опиум за народа“, „комунизмът започва с атеизъм“ и т.н.

Хората не се нуждаят от поклонение към дявола, но ако не вярват в богове, дяволът може да завладее душата им, да ги поквари и в крайна сметка да тласне хората към ада. Затова комунистическите партии пеят: "Никога не е имало Спасител в света / Няма божества, няма императори, на които да разчитаме / За да създадем щастие за човечеството, трябва напълно да разчитаме на себе си!"

Маркс критикува остро религиите и боговете в своята теория, а след като завзема властта през 1917 г. Ленин използва държавни механизми, за да ги атакува. Ленин използва насилие и други жестоки тактики, за да се разправи с православните религии и праведните вярвания, и да накара хората да се отдалечат от Бога.

През 1919 г. Ленин започва мащабно унищожение на религиите под предлог, че забранява разпространението на старото мислене. През 1922 г. Ленин приема секретна резолюция, според която имуществото и културните ценности, особено в най-богатите религиозни институции, трябва да бъдат конфискувани „безмилостно, без съмнение и възможно най-скоро“. Той казва: "Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия разстреляме, толкова по-добре, защото на тази "аудитория" трябва да се даде урок, за да не се осмели да мисли за съпротива в продължение на няколко десетилетия."

За кратко време са разграбени много църковни имоти, затворени са църкви и манастири, арестувани и екзекутирани са хиляди свещеници.

След смъртта на Ленин, Сталин продължава делото му и започва изключително брутални чистки през 30-те години. Освен членовете на комунистическата партия, жертви на чистката стават интелектуалци и религиозни хора. Сталин нарежда „безбожен петгодишен план“ в страната, така че „името на Бог да бъде забравено в страната“. Той заявява, че когато изпълни този план, последната църква ще бъде затворена и последният свещеник ще бъде унищожен, а Съветският съюз ще се превърне в "плодородна земя" на атеизма и никой никога няма да намери там дори и следа от религия.

Според консервативни оценки, по време на тази кампания 42 хиляди свещеници са били измъчвани до смърт. Към 1939 г. в целия Съветски съюз е имало малко над 100 православни църкви, докато преди основаването на СССР е имало над 40 хиляди такива църкви. Така 98% от православните църкви и манастири са затворени в СССР. Католическите църкви също са унищожени. През този период представители на културата и интелектуалците са затворени в ГУЛАГ или са екзекутирани.

По време на Втората световна война, за да се възползва от финансовите и човешки ресурси на църквите за съпротивата срещу Германия, Сталин преустановява преследването на вярващите, което оставя впечатлението, че може да реабилитира религиите. Той обаче има своя цел: да установи строг контрол върху възстановените православна и католическа църкви, и да ги използва като инструмент за унищожаване на традиционните религии.

Така през 1961 г. Алексий II е назначен за свещеник на Православната църква в СССР. През 1964 г. той става йерарх. През 1990 г., преди разпадането на СССР, той е със званието Патриарх на Москва и на цяла Русия. След разпадането на СССР, когато някои архиви на КГБ биват разсекретени, се оказва, че Алексий II е работил за КГБ.

По-късно самият Алексий II признава, че е бил компрометиран и е станал агент на КГБ. Той открито се разкайва: „За да се защити едно нещо, беше необходимо да се даде нещо друго. Имаше ли в онези години в Съветския съюз други организации или хора, които трябваше да носят отговорност не само за себе си, но и за хиляди други съдби, и които не бяха принудени да правят същото? Но на онези хора, които са били компрометирани, са мълчали, са били принудени да са пасивни или да изразяват лоялност, насърчавани от църковните водачи, които са наранявани и не само в името на Бог, аз се моля за извинение, разбиране и прошка".

По този начин, под контрола на комунистическия зъл призрак, религията се превръща в инструмент за промиване на мозъци и измама на обществото.

Комунистическата партия на Съветския съюз не запазва фалшиви религии на своята територия, но систематично разпространява извратеното си влияние по цял свят.

2. Китайската комунистическа партия унищожава културата и религията, и разрушава връзката между човека и Бога

ККП унищожава традиционната китайска култура

Въпреки, че Китай не е имал една религия за всички, както в други страни, китайците също имат силна вяра в Богове и Буди. Религиозният живот в Китай е уникален: за разлика от други региони, пълни с религиозни конфликти, конфуцианството, будизмът, даоизмът и дори западните религии винаги съжителстват мирно в Китай. Тези вярвания са в основата на традиционната култура на Китай.

Въпреки големия потоп, който унищожава човечеството, Китай запазва цялата си цивилизация. Китайската нация продължава да се развива оттогава. Китай води хроника на своята 5000-годишна история и създава една великолепна и впечатляваща епоха, която печели уважението на много народи. Китай е наричан „небесен“. Китайската култура оказва значително влияние върху цяла Източна Азия, формирайки голяма територия на китайскатата цивилизация. Откриването на Пътя на коприната и разпространението на Запад на четири велики изобретения (хартията, компасът, барутът и пресата) стимулират формирането на глобалната цивилизация и оказват врияние върху развитието на Европа и дори на цял свят.

Великолепната култура на Китай и вярванията от 5000 години са интегрирани в гените на китайците. Ето защо тази култура бива взета на прицел от злия призрак на комунизма, който решава да я унищожи. Но просто чрез измама и обещания е невъзможно китайците да се откажат от своята традиционна хилядолетна култура и вяра, и да приемат западната идеология на комунизма. Следователно ККП трябва да използва всякакви тактики в продължение на десетилетия от непрекъснати политически кампании. След бруталните убийства ККП подкопава същността на религията, преследва интелектуалците и унищожава традиционната китайска култура, включително паметници на културата (като архитектура, храмове, културни реликви, картини, древни произведения и т.н.). Партията се опитва да прекъсне връзката на хората с Боговете, за да постигне целта си да унищожи традиционната култура и хората.

Унищожавайки традиционната култура, партията систематично създава порочна партийна култура, използвайки я за обучението на оцелелите да подкопават традиционната култура. Някои последователи на злия дух на комунизма са се превърнали в инструменти за убиване на останалите хора.

ККП добре разбира как да използва икономическите интереси, политическото промиване на мозъци и други способи, за да накара хората да се подчинят на нейното влияние. Чрез непрекъснати политически кампании, репресии и убийства ККП натрупва много опит, който й позволява да се подготви за последната битка между доброто и злото в човешкия свят.

Унищожаване на основите на традиционната култура

Земевладелците и селската аристокрация, както и търговците, учените и градските служители, са били елитът на китайската традиционна култура. Те изпълняват мисията на унаследяване и предаване на китайските традиции. В ранните етапи на завземането на властта през 1949 г. ККП стартира серия от кампании като “Реформа на земята”, “Потискане на контрреволюционерите”, “Борба срещу трите злини” и “Борба срещу петте злини”, които имат за цел физическото унищожаване на собствениците на земята и благородниците в селата, както и на капиталистите в градове. Разграбвайки общественото богатство по време на терора, партията унищожав елита, който е наследявал и разпространявал традиционната култура.

В същото време, използвайки методите на „институционалните корекции“ за „идеологическа реформа“ на учените и налагайки им материализъм, атеизъм и теория на революцията, ККП систематично промива мозъците на новото поколение студенти, внушавайки им омраза към традиционната култура. По време на кампанията „Борба срещу десните“ през 50-те години на 20 век всички бунтовни интелектуалци са уволнени, затворени в лагери за принудителен труд и хвърлени на дъното на обществото. Партията превръща учените, чиито възгледи някога са били на уважение и са направлявали обществото, в обект на насмешки и подигравки.

След унищожаването на елита на обществото, процесът на унаследяване и предаване на традиционната китайска култура, продължил поколения наред, се прекратява. Младите хора вече не се възпитават, социализират и формират в тази култура, поради което те стават вече поколение без традиционна култура.

След края на кампанията „Борба срещу десните“ в семействата, училищата и обществото не остават независими гласове. Но това не е достатъчно за ККП. В края на краищата по-старото поколение все още съхранява в паметта си идеите на традиционната култура, а материалните ценности на традиционната култура, включително древните артефакти и сгради, са навсякъде. Освен това традиционните ценности продължават да се предават посредством изкуството.

Така през 1966 г. ККП започва своята “Велика културна революция”, която има за цел да унищожи традиционната култура в масов мащаб. Използвайки непокорния характер на младежта, чиито мозъци са промити след основаването на Китайската народна република, партията стартира кампанията „Унищожаване на четирите отживелици“ (стари идеи, стара култура, стари обичаи и стари навици), за да нанесе непоправими щети и да доведе традиционната китайска култура до катастрофа.

След “Културната революция” адският огън на унищожението на четирите отживелици се разгаря по цял Китай. Манастири, храмове, статуи на Буди и картини, артефакти и културни предмети биват напълно унищожени. За кратко време същността на китайската култура, унаследявана и предавана с хилядолетия, е унищожена до такава степен, че е невъзможно да се възстанови.

До началото на “Културната революция” в Пекин е имало над 500 храма и манастира. Всеки от хилядите градове в Китай е имал градска стена, храмове, манастири и множество паметници на културата. Древните артефакти са навсякъде. Дори при най-плитко разкопаване на земята е можело да се намерят древни реликви с размер от 2 до 20 чи (1 чи е 1/3 метър, бел. прев.) Но по време на Културната революция огромен брой от тези предмети са унищожени.

Кампанията „Борба с четирите отживелици“ унищожава не само местата за религиозни обреди, молитви и поклонение - древни места, които са били свързващо звено между човека и Небето - но и унищожава праведната вяра в сърцата на хората, включително вярата в хармонията между хората и Вселената. Много хора, смятащи, че подобни традиции вече не са уместни, може да не се замислят, но когато хората скъсат връзката си с Боговете, те от своя страна губят защитата на Боговете и се приближават до опасна бездна, изпадането в която е само въпрос на време.

За да прекъсне връзката на китайците с техните предци и Богове, ККП започва да очерня прадедите на китайците, както и да укорява и отхвърля традиционната култура. Страните по света обикновено почитат своите предци и царе, ценят своите традиции. Мъдреците и философите в китайската история също предават блестяща култура. Тази култура е ценност, която принадлежи на Китай и на света, и е достойна за уважение от бъдещите поколения.

Но в очите на ККП и на нейните безсрамни пропагандисти, императорите, генералите, учените и талантливите хора от древен Китай са безполезни. Подобно унижение на предците е наистина рядкост в историята. Под ръководството на ККП китайците отхвърлят Бога, престават да уважават предците си и унищожават своята култура, което ги изправя пред опасен път.

Преследване на религиите

Религиозната вяра е жизненоважен компонент в традиционната китайска култура, а световноизвестните даоизъм, будизъм и конфуцианство се преплитат в своето великолепие и продължават да съществуват в продължение на хиляди години китайска история. Много западни религии също изиграват известна роля в китайската история.

След като ККП завзема властта насилствено през 1949 г., тя поема пътя на Съветския съюз. От една страна, ККП насърчава атеизма и стартира идеологическа война срещу вярата в Бог. От друга, по време на различните политически движения ККП използва насилието и натиска, за да потуши и унищожи религиите, включително убивайки религиозни последователи. Преследването на православните вярвания става сериозно и достига своя връх през 1999 г., когато ККП започва кървавото преследване на Фалун Гонг.

Още след 1949 г. ККП започва да преследва широко религията и да забранява религиозните събирания. ККП изгаря Библията и свещените писания на много религии. Тя жестоко преследва християни, католици, последователи на даоизма и будисти, като освен всичко друго изисква лична регистрация и покаяние за така наречените от нея грешки. Онези, които отказват да се подчинят, биват строго наказвани.

През 1951 г. ККП заявява също, че тези, които продължават да посещават религиозни събирания, ще бъдат екзекутирани или затворени доживотно. Многобройни будистки монаси са прогонени от манастирите и принудени да живеят и работят в светски условия. Католици и западни свещеници в Китай са затворени и изтезавани. Китайските свещеници са също хвърлени в затвора, а вярващите са екзекутирани или изпращани в лагери за принудителен труд за „превъзпитание“. Християнските свещеници и последователи на християнството споделят съдбата на католиците.

След 1949 г. повече от 5000 китайски католически епископи и свещеници са затворени или екзекутирани, като оцелелите са едва няколкостотин. Някои чуждестранни свещеници, живеещи в Китай, също са екзекутирани. Останалите са депортирани. Убити са над 11 000 католици. Множество вярващи са арестувани или глобени. Непълна статистика показва, че през първите няколко години от идването на ККП на власт около 3 милиона вярващи и членове на религиозни организации са арестувани или екзекутирани.

Подобно на Комунистическата партия на Съветския съюз, ККП създава надзорни органи за всяка религиозна деноминация, за да засили властта си над тях. Като например Китайската даоистка асоциация и Китайската будистка асоциация, а срещу католиците ККП създава Китайската патриотична католическа асоциация, като всички те биват изцяло контролирани от ККП. Асоциациите са създадени така, че всички религии да следват волята на партията, която контролира и „коригира мисленето” на вярващите. В същото време ККП използва тези асоциации, за да сее раздор и да корумпира православните религии отвътре.

Същите методи прилага ККП и към тибетския будизъм. След като китайската армия окупира Тибет през 1950 г., ККП започва брутално преследване на тибетските будисти. Така 14-ият Далай Лама избягва от Тибет през 1958 г. и живее в изгнание в Индия. ККП го обявява за сепаратист. През май 1962 г. 10-ти Панчен лама представя доклад пред Държавния съвет на ККП за унищожаването от страна на Комунистическата партия на тибетската култура, особено на будистките традиции:

„Служители от националността хан разработиха план, мобилизираха нашите тибетски служители и някои активисти, които не разбират, че играят ролята на изпълнители на този план, който предполага унищожаването на будистки статуи, писания и будистки сутри в тибетски манастири, разположени в села, малки градове и големи земеделски райони, където се отглежда добитък.

Изключение правят много малък брой манастири, включително четири големи защитени манастира. Те твърдят, че правят това за масите и се крият сред масите, за да създадат голямо движение за унищожаване на Буда статуите. Будистките писания, сутри и статуи на Буда се хвърлят във водата, хвърлят се от пиедестала на земята, разбиват се и се унищожават. Те безмилостно и брутално разрушават манастири, будистки зали, "мани" (съоръжения), стени и ступи, крадат много бижута от статуи на Буди и ценни предмети от будистки ступи. Поради факта, че държавните органи за обществени поръчки не придирят при закупуване на цветни метали, те закупиха много статуи на Буди, ступи и съдове за дарения, направени от цветни метали, и насърчават унищожаването на тези предмети.

В резултат на това някои села и манастири изглеждат като случайно разрушени по време на бомбардировки, а войната току-що приключи. Непоносимо е да ги гледаш. Нещо повече, те обиждат религията, като използват Tripitaka като материал за тор, изображенията на Буди и будистки сутри се използват за направата на обувки. Това е абсолютно неприемливо. Поради факта, че те направиха много неща, които дори луди хора едва ли щяха да направят, хората от всички слоеве на живота са силно шокирани, чувствата им са оскърбени, те са обезсърчени и разстроени. Те ридаят, а от очите им капят сълзи. „Нашата област е превърната в район на тъмнината„, се чуват техните отчаяни викове.“

След като започва културната революция през 1966 г., много лами са принудени да се върнат в светското общество и много ценни писания са изгорени. До 1976 г. от 2700 храма, които първоначално са съществували в Тибет, са останали само осем. Храмът Джоканг, построен над 1300 години преди династията Танг, който е и най-важният храм в Тибет, е също разграбен по време на “Културната революция”.

В Китай култивацията по Даоиската школа има древна история. Преди повече от 2500 години Лао Дзъ оставя писанието “Дао Те Чинг”, състоящо се от 5000 йероглифа. То представлява същността на култивацията / усъвършенстването в даоизма. Разпространението на „Дао Те Чинг“ не се ограничава само до страните на Изток. То е преведено в много страни от Запада на родните им езици. Но по време на “Културната революция” Лао Дзъ е критикуван за лицемерие, а “Дао Те Чинг” е наречен "феодална отживелица".

В същността на конфуцианството лежат добротата, праведността, нравственият стремеж към добро, правилно поведение, мъдрост и доверие. Конфуций оставя нравствените стандарти за бъдещите поколения. По време на “Културната революция” метежниците от Пекин докарват "червената гвардия" в Куфу, родния град на Конфуций, които изгарят древни книги и унищожават хиляди исторически надгробни паметници, включително надгробния паметник на Конфуций. През 1974 г. ККП стартира друго движение, „Критика на Лин Бяо и Конфуций“. ККП смята, че не си струва да подкрепя традиционното мислене на конфуцианството за това как трябва да живее човек, както и нравствените стандарти на конфуцианството.

Още по-жестоки и трагични са репресиите, които ръководителят на Комунистическата партия Цзян Земин започва през 1999 г. срещу Фалун Гонг (Фалун Дафа) и последователите на тази практика, които се култивират по принципите на "Истина-Доброта-Търпение". Освен това партията започва насилствено събиране на органи от живи практикуващи Фалун Гонг, престъпление, което никога не е съществувало до тогава на тази планета.

За няколко десетилетия ККП напълно унищожава китайската хилядолетна традиционна култура, нравствени ценности и вяра в усъвършенстването. В резултат на това хората вече не вярват в богове, отвърнали са се от Бог, изпитват духовна празнота и нравствените им ценности западат. Така обществото продължава да се се влошава с всеки изминат ден.

II. Запад. Проникване и ограничаване на религиите

Злият призрак на комунизма също системно планира атака срещу вярващите в некомунистическите страни. Чрез Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) и Китайската комунистическа партия (ККП), злият дух използва пари и шпиони, за да проникне в религиозните институции на други държави под предлога на „религиозен обмен”, да заблуди вярващите или директно да ги атакува и да въведе социалистическа и комунистическа идеология в религията. Това кара вярващите да продължават да се покланят и да вярват в религии, които са вече променени от комунистическата идеология.

1. Проникване в религията

Къртис Бауърс, продуцент на документалния филм “Програма за действие: Изтрий Америка до основи”, разкрива, че е намерил показания на Манинг Джонсън, старши член на комунистическата партия, направени пред Конгреса през 1953 г., където Джонсън казва:

„След като Кремъл установи тактиката на проникване в религиозните организации, действителната механика на прилагане на „новата линия“ беше въпрос на проследяване на общите събития на църковното движение в Русия, където комунистите откриха, че унищожаването на религията може да се извърши по-бързо чрез навлизане на комунистическите агенти в църквите, опериращи отвътре на самите църкви ...

Като цяло идеята беше да се измести клерическия начин на мислене от духовния към материалния и политическия - разбира се, политически означава политика, основана на комунистическата доктрина за придобиване на власт. Вместо духовно мислене, нови и силни пристрастия бяха насочени към въпроси, водещи до комунистическата програма за краткосрочни материални облаги. Тези социални искания, разбира се, бяха от такъв характер, че борбата за тях имаше тенденция да отслаби съществуващото ни общество и да го подготви за окончателното завладяване от комунистическите сили."

Злият дух на комунизма прави точно това. Така например някои прикрити марксисти проникват в християнските църкви в Съединените щати. Те влизат в семинариите през 80-те и 90-те години и преподават по свой начин на новото поколение свещеници и пастори, които след това започват да влияят на религиите в Съединените щати.

Българският историк Момчил Методиев прави обширни изследвания в архивите на Българската комунистическа партия (БКП) по време на Студената война и разкрива факта, че разузнавателната мрежа на комунистическите страни от Източна Европа работи в тясно сътрудничество с партийните религиозни комитети, за да проникне и да повлияе на международните религиозни организации.

В световен мащаб една от организациите в Източна Европа, която е инфилтрирана до голяма степен от комунистическите агенти, е Световният съвет на църквите (WCC). Създаден през 1948 г., WCC е световна междуконфесионална християнска организация. Членовете на съвета са йерархии на основните клонове на християнството, представляващи около 590 милиона души от 150 държави. Следователно WCC е основна сила в световните религиозни среди.

WCC обаче е първата международна религиозна организация, която включва в редовете си комунистически страни (включително Съветския съюз и неговите сателити) по време на Студената война и получава финансова подкрепа от комунистическите страни.

Комунистическата инфилтрация на WCC е увенчана с важни победи, като избирането през 1975 г. на митрополита на Ленинградската Руска православна църква Никодим за президент на WCC. Друга победа е, че българският комунистически шпионин Тодор Събев е заместник генерален секретар на WCC между 1979 и 1993 година. Историкът Момчил Методиев отбелязва, че Никодим е влязъл в WCC през 70-те години по указание на КГБ и е бил подкрепен от епископи и агенти от България.

Въз основа на публикуван документ от архива на КГБ от 1969 г. Историкът в Кеймбридж, професор Кристофър Андрю пише, че по време на Студената война важни представители на Руската православна църква в WCC тайно са работили за КГБ, като са имали скрито влияние върху политиките и действията на WCC. Разсекретен от КГБ документ от 1989 г. показва, че тези представители на Руската православна църква, контролирана от КГБ, прокарват успешно интересите си в публичните програми на WCC.

Ако разберем как източноевропейските комунисти са проникнали и манипулирали църквите, е лесно да разберем защо WCC игнорира възраженията на своите членове и настоява да спонсорира през януари 1980 г. Африканския национален съюз на патриотичния фронт на Зимбабве (ZANU-PF). ZANU-PF е агресивен комунистически партизански отряд, известен с убийството на мисионери и свалянето на търговски самолети.

ККП също прониква в WCC чрез Китайския християнски съвет, партиен инструмент за контрол над религията. Съветът е единственият официален представител на комунистически Китай в WCC. Поради финансови и други влияния, WCC подкрепя интересите на ККП в продължение на много години.

В началото на 2018 г. генералният секретар на WCC прави официално посещение в Китай и се среща с ръководители на няколко християнски организации, контролирани от ККП, включително Китайския християнски съвет, Националния комитет на Триединното патриотично движение на протестантските църкви в Китай и Държавната администрация по вероизповеданията. В Китай броят на членовете на неофициални християнски групи (подземни църкви) е много по-голям от броя на членовете на официалните църкви, но делегатите на WCC не се срещат с никоя от неофициалните християнски групи, за да избегнат търкания с официален Пекин.

2. Ограничаване на религиите

Проникването на злия дух на комунизма на Запад придобива широкомащабен характер. Религията е ударена с идеология и действия, които подриват Бога. Идеи като „отделяне на църквата от държавата“ и „политическа коректност“ идват от идеите на комунизма и са били използвани за подкопаване и саботиране на православните праведни религии.

САЩ са създадени като нация под всевишието на Бог. Всички президенти на САЩ, когато полагат клетва, слагат ръка на Библията и молят Бог да благослови Америка. В наши дни, когато религиозни хора критикуват поведението, идеите и политиките, които се отклоняват от наставленията на боговете, или се изказват срещу забранените от Бога аборти и хомосексуализъм, комунистите в САЩ и войнствените леви са в настъпление. Те използват принципа на „отделяне на църквата от държавата“, за да заявят, че религията няма нищо общо с политиката, с което се стремят да ограничат Божията воля и да подкопаят Божиите предупреждения и ограничения на човешкото поведение.

В продължение на хилядолетия боговете са се явявали на онези, които са вярвали в тях. В миналото хората с праведна вяра са съставлявали голяма част от обществото и са оказвали огромно положително влияние върху социалния морал. Днес хората могат да говорят за Божията воля само в църквата. Извън църквата не могат да критикуват или да се противопоставят на опитите за подкопаване на Божиите ограничения на човешкото поведение. Религията почти губи функцията си да поддържа нравствеността в обществото и в резултат на това моралът в САЩ върви надолу.

През последните години политическата коректност достигна нови висоти до такава степен, че хората се колебаят да кажат „Весела Коледа“ в страна, основана на християнството. Това се дължи единствено на твърдението на някои, че е политически некоректно и накърнява чувствата на нехристияните. По същия начин, когато хората открито говорят за вярата си в Бога или се молят на Бог, някои твърдят, че това е дискриминация спрямо хората с различна вяра, включително невярващите. Всъщност на всички хора е позволено да изразяват своята вяра, включително да се покланят на своите Богове и това няма нищо общо с дискриминацията.

Сега в училищата не е позволено да се преподават предмети, свързани с въпроси на праведната вяра и традиционните ценности. Учителите не трябва да говорят за Създателя по причината, че науката все още не е доказала съществуването на Бог. Науката също трябва да докаже валидността на атеизма и теорията на еволюцията - но тези теории се преподават в училищата като истина. От друга страна, речи с нападения, отхвърляне и богохулство срещу Боговете се защитават и прославят под знамето на свободата на словото.

Проникването на злия дух на комунизма в обществото и манипулирането на религията, културата, образованието, изкуството и закона са изключително сложни и системни въпроси. Те ще бъдат обсъдени подробно в следващите глави.

III. Теологията е изкривена от злия дух на комунизма

През миналия век различни изкривени вероизповедания намират своите последователи, защото комунистическата идеология помита религиозния свят, сваля духовенството, прониква и изкусно покварява ортодоксалните религии. Духовенството безсрамно тълкува писанията според прищявките си, изкривявайки праведното учение, оставено от просветлените православни религии. Особено през 60-те години „революционното богословие“, „теологията на надеждата“, „политическото богословие“ и други изкривени теологии са наситени с марксистка мисъл и всяват хаос сред религиозния свят.

Много свещеници от Латинска Америка са обучавани в европейски семинарии през миналия век и са сериозно повлияни от новите богословски теории, замърсени от комунистическите тенденции. “Теология за освобождението” се разпространява активно в Латинска Америка през 20-ти век, през 60-80-те години. Нейният основен представител е перуанският свещеник Густаво Гутиерес.

Тази доктрина представлява класовата борба и навлизането на марксистката мисъл в религията, като пропагандира, че Божията милост към хората означава освобождаване на бедните, така че праведните трябва да участват в класовата борба, за да могат бедните да получат равен статут. Тази доктрина използва думите на Бог, адресирани до Мойсей, за да изведе евреите от Египет, като теоретична основа за вярата, че християнството трябва да освободи бедните.

“Теология за освобождението”

Това ново верую, насърчаващо класовата борба и утвърждаването на социализма, е възхвалявано от Фидел Кастро, лидер на Комунистическата партия на Куба. Въпреки че традиционната католическа църква устоява на бързото разпространение на тези т. нар. нови теологии, новият папа, назначен през 2013 г., кани Гутиерес, представител на теологията за освобождението, да присъства на пресконференция във Ватикана на 12 май 2015 г., показвайки му, че истинската католическа църква мълчаливо се съгласява и подкрепя „освободителната“ теология.

Теологията за освобождение се разпространява първо в Южна Америка, а след това и в целия свят. Много нови вероизповедания подобни на освободителната теология се появяват в различни части на света, като например „черна теология“, „женска теология“, „теология за смъртта на Бог“, „либерална теология“ и дори „странна теология“. Тези еретически вероизповедания изкривяват напълно католическата, християнската и другите православни религии по света.

“Теология за смъртта на Бог“

През 70-те години на миналия век в САЩ лидерът на неизвестния „Народен храм на Христовите ученици“ (съкратено „Народен храм“), нарича себе си превъплъщение на Ленин и последовател на марксизма. Той създава доктрина за своя “Народен храм”, базирана на марксизма-ленинизма и мисълта на Мао. Той заявява, че е приел вярата в САЩ, за да реализира своите комунистически идеали.

След убийството на американския конгресмен Лео Райън, който разследва обвиненията срещу този култ, лидерът му реализира, че ще му е трудно да избегне правосъдието, затова брутално принуждава последователите си да се самоубиват. Самият той убива онези, които не искат да се самоубият с него. В резултат на това над 900 души се самоубиват или биват убити. Този култ наврежда на репутацията на религията и повлиява негативно на праведната вяра на хората в православните религии. По този начин той има отрицателно въздействие върху хората като цяло.

IV. Религиозен хаос

Книгата „Гол комунист“, публикувана през 1958 г., изброява 45 цели на комунизма за унищожаване на Америка отвътре. Изненадващото е, че повечето от тези цели са станали вече реалност. Номер 27 в този списък е „Проникване в църквата и заменяне на съществуващата религия със „социалистическа религия“. За да се дискредитира Библията ..." .

Днес в религиозния сектор трите първоначални ортодоксални религии, християнство, католицизъм и юдаизъм (наричани общо „отворени религии“), са демонизирани и контролирани от злия дух на комунизма. Те са загубили функциите, които са имали в първоначалните си форми. Новите религиозни организации, създадени или дяволски променени от комунистическите принципи и концепции, са още по-открита пропаганда на комунистическата идеология. Религиите са били важен крайъгълен камък в поддържането на гладкото и нормално функциониране на западния свят, но биват деформирани от злия дух на комунизма до неузнаваемост.

Понастоящем в различни религии много пастори и свещеници едновременно проповядват изкривени вероизповедания и развращават своите последователи, като това е последвано от поредица непрестанни скандали. Много вярващи ходят на църква смятайки, че това е поведение на културен човек, или го приемат като форма на забавление и социално събитие, но никак не са склонни да се усъвършенстват / култивират.

Религиите са извратени отвътре. Това води до факта, че хората са загубили вяра в религията и вече не вярват в Буди, Даоси и Богове. Ако човек не вярва в Бога, Бог няма да го защити и в крайна сметка човечеството ще бъде унищожено.

В австралийския щат Виктория на 29 юни 2017 г. полицейското управление провежда кратка пресконференция, на която е обявено, че "няколко ищци" обвиняват австралийския кардинал Джордж Пел в сексуален тормоз. През 1996 г. Пел става архиепископ на Мелбърн, а през 2003 г. - кардинал. През юли 2014 г., след назначаването на папа Франциск, Пел започва да контролира всички финансови операции на Ватикана. Той придобива огромна власт и става човек №3 във Ватикана.

През 2002 г. серия от доклади за сексуален тормоз на деца от католически свещеници в САЩ са публикувани в графата „Център на внимание“ на вестник Boston Globe. Журналистическо разследване разкрива, че през последните десетилетия в Бостън е имало около 250 свещеници, които са съблазнявали деца, като църквата се опитва да скрие това и мести тези свещеници от един район в друг, вместо да ги съобщава на полицията. Така свещениците продължават да съблазняват деца в новите райони, което увеличава броя на жертвите.

Подобни действия бързо се разпространяват по целите САЩ. Впоследствие става известно, че католически свещеници от Ирландия, Австралия и други страни също извършват подобни престъпления. Така други религиозни групи започват да осъждат открито корумпираната католическа църква.

В крайна сметка под обществен натиск папа Йоан Павел II е принуден да проведе конференция във Ватикана за католическите кардинали от САЩ. На конференцията Ватикана признава, че сексуалното насилие над деца е престъпление и административната структура на църквата ще бъде реформирана. Тогава църквата прогонва свещениците, съблазнявали децата и хвърля в затвора престъпниците. Църквата заплаща на жертвите обезщетения на стойност от над 2 милиарда долара.

Вземането на пари от вярващи в името на религията също е нещо обичайно. Например в Китай различни религии в голям мащаб си присвояват пари, използвайки вярата на хората в Буди, Даоси и Богове, ефективно превръщайки религията в бизнес. Парите се таксуват за религиозни церемонии и богослужения, продажба на тамян и пр., като паричните такси понякога надхвърлят 100 000 юана (15 000 долара).

Много църкви и храмове са построени така, че на повърхността да изглеждат добре, но праведната вяра в Бог намалява. Вярващите, които наистина се усъвършенстват, стават все по-малко. Много храмове и църкви се превръщат в свърталища на зли духове и призраци, а храмовете в Китай са станали търговски туристически обекти, където монасите получават заплати, а будистките и даоистките свещеници имат позиции от ранка на генерален директор.

По време на така наречената вълна за изучаване на доклада на 19-я конгрес на Китайската комунистическа партия (2017 г., бел. ред.) заместник-председателят на Асоциацията на будистите в Китай заявява: „Докладът от 19-я конгрес е съвременно свещено будистко писание и аз го преписах на ръка три пъти“. Той казва още: "Китайската комунистическа партия е съвременните Буда и Бодхисатва, докладът от 19-ия конгрес сияе с лъчите на вярата в комунистическата партия".

По повод на това се появяват дори хора, които насърчават будистките вярващи да следват неговия пример и с благочестиво сърце да прилагат метода на преписването на доклада от 19-ия конгрес, за да могат да изпитат просветление. Когато тази новина е публикувана в Нанхайския будистки институт в провинция Хайнан, тя провокира огромни спорове и в крайна сметка новината е изтрита. Този доклад обаче се разпространява широко в Интернет. Инцидентът показва, че официалният будизъм в Китай е пълен с политически монаси и по същество той не е общност на култиватори. Вместо това официалният будизъм в Китай се е превърнал в инструмент, използван от ККП за нейния "Обединен фронт".

В продължение на хиляди години епископите по света са били назначавани или признавани от Ватикана. Около 30 католически епископи в Китай, които са признати от Ватикана, не са получили признание от ККП. От своя страна, Ватикана и китайските католици, лоялни към нея (по-специално вярващите от подземните църкви), не признават епископите, назначени от комунистическата партия. Въпреки това, под постоянния натиск и изкушения от ККП, новият папа наскоро започна преговори с ККП, които се очаква да доведат до това, Ватикана да признае епископите, назначени от ККП. Следователно епископите, назначени преди това от Ватикана, ще бъдат отстранени.

Църквата е религиозна общност, чиято цел е да помогне на вярващите да се усъвършенстват / култивират, да подобрят морала си и в крайна сметка да се върнат на Небето. Когато в човешкия свят се правят сделки със злия призрак на комунизма хората да се бунтуват срещу Бог, когато на злия призрак на комунизма е позволено да избира и назначава епископи и по този начин да се правят неща, свързани с вярата на десетки милиони католици в Китай, как ще се отнесе Бог към всичко това? Какво е бъдещето на тези десетки милиони католици в Китай?

В Китай, страна с богата традиционна култура, злият призрак на комунизма неуморно създава система, която насилствено унищожава традиционната култура и ортодоксалните религии, и убива хората физически дори. В същото време злият призрак деморализира обществото и скъсва връзката между човека и Боговете - всичко това се прави с цел унищожаване на хората.

На Запад и другаде по света злият призрак на комунизма използва измамата и проникването, за да унищожи ортодоксалните религии и да заблуди и измами хората, с цел да ги принуди да се откажат от православната вяра. Следователно хората се отдалечават все повече от Боговете и това ги поставя в опасностното положение да бъдат унищожени напълно. Каквито и методи да използва злият дух на комунизма, неговата крайна цел е една и съща - унищожаване на човечеството.

Глава 7: УНИЩОЖАВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

-------------------

Препратки

[1] Pospielovsky, Dimitry V. 1987. History Of Marxist-Leninist Atheism And Soviet Antireligious: A History Of Soviet Atheism In Theory And Practice And The Believer. Springer. p. 80

[2] https://www.loc.gov/exhibits/archives/ae2bkhun.html

[3] From an interview of Patriarch Alexy II, given to “Izvestia” No 137, 10 June 1991, entitled “Patriarch Alexy II: – I Take upon Myself Responsibility for All that Happened”, English translation from Nathaniel Davis, A Long Walk to Church: A Contemporary History of Russian Orthodoxy, (Oxford: Westview Press, 1995), p 89. See also History of the Russian Orthodox Church Abroad, by St. John (Maximovich) of Shanghai and San Francisco, 31 December 2007

[4] From the Heart of the Panchen Lama, Central Tibetan Administration, India, 1998, http://tibet.net/wp-content/uploads/2015/04/FROM-THE-HEART-OF-THE-PANCHEN-LAMA-1998.pdf

[5] Momchil Metodiev, Between Faith and Compromise: The Bulgarian Orthodox Church and the Communist State (1944-1989) (Sofia: Institute for Studies of the Recent Past/Ciela, 2010).

[6] Ibid.

[7] Christopher Andrew, “KGB Foreign Intelligence from Brezhnev to the Coup,” In Wesley K. Wark (ed.), Espionage: Past, Present, Future? (London: Routledge, 1994), 52.

[8] W. Cleon Skousen, The Naked Communist (Salt Lake City: Izzard Ink Publishing, 1958, 2014), Chapter 12.

Източник/ци: https://www.epochtimes.ru/glava-6-vosstanie-protiv-boga-99058232/

魔鬼在统治着我们的世界

https://www.epochtimes.com/gb/18/5/28/n10432159.htm

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство

Харесайте facebook страницата ни