Tyxo.bg counter
  04.12.2016

Неефективност на ваксините

ваксини

За периода 2007-2010 г. - 55,8% от заболелите от коклюш в България са ваксинирани с 3 дози - имат завършен имунизационен статус. С 1 доза са 5,93%, с 2 дози – 2,70%, с неизвестен имунен статус са 11,08%. Само 23,72% са без прием на ваксина. Лабораторно потвърдени са 94,34% от случаите. "Епидемиология и профилактика на коклюша в България - 1921-2010 г." - Български медицински журнал, 2/2011 г.

"Недостатък на конюгираните пневмококови ваксини е, че съдържат ограничен брой серотипове, а имунитетът, който се създава е серотипово специфичен. Освен това опитът на държавите, които проведоха рутинна имунизация със 7-PCV показа, че много скоро след ваксинация (2-3 години) се наблюдава феноменът на „смяна на серотиповете” (най-често ваксинални серотипове при ИПИ бяха заменени от други серотипове, невключени в PCV ваксината).” - Л. Сечанова, Мединфо, бр. 12/2011                                  

"От 1821 заболели (от паротит в област Плевен през 1993-2008 г.) с имунизация са 1205. Относителният дял на заболелите имунизирани лица за периода 1997-2008 г. е 66%. През всички години от проучвания период се регистрират заболели имунизирани лица, като през 2003 г. всички заболели (100%) са с проведена имунизация… По-висок относителен дял на имунизираните се наблюдава през епидемичните 1997-1999 г., между 75 и 98%. От проучения имунизационен статус на заболелите лица се установи, че 91% са с проведена имунизация с 1 прием ваксина (предимно моноваксината според авторката -бел моя). Сред заболелите преобладават имунизирани, съответно 75 (84%) през 1997 г., 304 (98%) през 1998 г. и 334 (75%) през 1999 г. Броят на имунизираните заболели от паротит е 57 (2000 г.), 334 (2001 г.), 19 (2002 г.), 13 (2003 г.), 1 (2004 г.), 19 (2005 г.), 14 (2006 г.), 3 (2007 г.), 32 (2008 г.). Указаният период посочва началото на прилагането на комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, която е регламентирана в страната от 1992 г., и първите подлежащи контингенти са получили ваксина на 13-месечна възраст през 1993 г. През 2001 г. започва прилагането на реимунизация на 12-годишна възраст със същата ваксина." - Eпидемиологичен анализ на имунизационната структура сред детското население в област Плевен по отношение на епидемичния паротит - М. Карчева, сп. Обща медицина, бр. 1/2011

"Данните относно имунизационния статус на случаите на коклюш показват, че около 50% от всички съобщени случаи за последните 2 год. са при имунизирани с 3 и повече дози ДТК. Имунизационният статус на съобщените между 2006-2009 г. случаи показва, че 30% от заболелите под 1-годишна възраст и 72% от всички случаи над 1 година са ваксинирани и са със завършена имунизационна схема, т.е. получили са 3 дози ДТК ваксина." - Контрол на коклюшната инфекция в България, Н. Владимирова, Medinfo- бр.08/2010

От 2249 заболели от морбили през 2009 година в 20% са били приложени 2 имунизации МПР, а в възрастовата група 13 месеца – 11 години имунизираните еднократно и разболели се деца са били 52%. Тези данни излизат от референтните 5% неефективност на продукта...- Доклад за резултати от проучването за епидемията от морбили на БХК

"Значително увеличаване на случаите от коклюш се наблюдава в Европа и Съединените щати, както и в други страни с високо ваксинационно покритие. Това ни навежда на мисълта, че коклюшът продължава да циркулира в популацията, понякога безсимптомно при ваксинирани хора, които са здрави носители и разпространители на инфекцията." - Коклюш – има ли спасение, сп. МедикАрт, бр.4/2011, Кантарджиев, Бранкова, Левтерова, Панайотов

5 случая на туберкулозен менингит, всичките при ваксинирани деца. Две от тях са увредени за цял живот, третото умира. При него има и БЦЖ-ит като сериозна нежелана реакция. Заради ваксината случаите протичат атипично и диагнозата е затруднена и забавена, съответно и лечението, и резултатът е налице. А проба манту дава грешни резултати при всичките. - Трудности при диагнозата на туберкулозния менингит в детска възраст , Г. Михайлов, Б. Бойкинов, М. Клинканова, Т. Шмилев, М. Панова, И. Иванов, Е. Генев, сп. Педиатрия, бр.1/2001 г.

2 случая на туберкулозен менингоенцефалит - при момче на 1г. и месец и момиче на 6 години - и двете ваксинирани.
Живеят при лоши битови условия, с недобро хранене и лоша санитарна култура. По-малкото дете е било в контакт с туберкулозно болен, при другото не е установен такъв. Как точно и от какво "пази" БЦЖ ваксината, че не се става ясно от статистиката на заболелите в България? В повечето европейски страни и САЩ тази ваксина отдавна не се използва. При нас - 5 дози (4 след проба манту) и сме на челните места по заболеваемост от туберкулоза в Европа.Съвременни аспекти в протичането на туберкулозната невроинфекция в детска възраст, М. Димитрова, Л. Пекова, Г. Йосифова, Зл. Караславова

„Въпреки че над 2 милиарда души са били имунизирани с БЦЖ, и в момента тя е официално препоръчвана ваксина в повече от 180 страни, с изключение на САЩ, ефикасността на BCG като ваксина срещу туберкулоза остава спорна. Проучвания показват, че ефективността на BCG ваксината (различни щамове от различни производители) срещу туберкулоза е променлива, варираща 0-80%. Един скорошен метаанализ на данните от 14 проучвания и 12 контролни изследвания заключават, че цялостния защитен ефект на BCG срещу туберкулозна инфекция е 50%.” http://www.fda.gov/downloads/biologicsbloodvaccines/
vaccines/approvedproducts/ucm202934.pdf

"За разлика от ОПВ, ИПВ предизвиква много слаб имунитет в чревния тракт. Когато имунизирано с ИПВ (инактивирана полио ваксина) лице се зарази с див или с циркулиращ произхождащ от ОПВ (живата ваксина) вирус, този вирус може да се размножи в чревния тракт и да се излъчва с изпражненията, като така продължава циркулацията си." - Писмо на МЗ до Администрацията на Министерски съвет във връзка със запитване за живата полиомиелитна ваксина (№ 1842/13 от 28.11.2013 г.) 

Една от причините за неефективността на ваксините са големите генетични различия между ваксиналните щамове и циркулиращите в популацията.

"С разработения и въведен от нас метод за типизиране установихме VNTR хомоложност между циркулиращите в обществото щамове от една страна, и от друга – техните VNTR различия от ваксиналния щам B.pertussis 358 vac, използван доскоро в нашата страна за производството на цялоклетъчната противококлюшна ваксина.

Тези щамове нямат нищо общо помежду си и са много отдалечени.

С тези наши резултати и изводи потвърждаваме наблюдаваната тенденция и в други страни с високо ваксинационно покритие за значителни различия между циркулиращите в обществата щамове и ваксиналните такива.
Това може да доведе до увеличена вирулентност на патогенната популация и по-силна имунна супресия, водеща до намаляване ефекта от ваксинациите (Van Gent et al. 2012).
В България този процес на адаптивна еволюция е започнал още с началото на масовата имунопрофилактика през 1957 г. с тривалентна целоклетъчна ДТК (дифтерия-тетанус-коклюш) ваксина. Наложително е да се разработват нови ваксинални щамове, които да са генетично и имуногенно максимално близки до актуално циркулиращите клинични щамове, така както се подхожда ежегодно с производството и прилагането на противогрипната ваксина. С помощта на приложените изследвания чрез MLVA метода ние доказваме, че циркулиращите в обществото щамове са VNTR различни от използвания до скоро ваксинален щам B.pertussis 358 vac." - Молекулярно-генетични проучвания върху етиологията на коклюша в България, Автореферат, Надя Боянова Бранкова

"Други фактори, които са в състояние да предизвикат промени в генома, са контактът на вируса с имунната система на човешкия организъм при заразяване, провежданото лечение с различни препарати и масовите имунизационни програми. Най-големият проблем е появата на мутирали варианти на вируса, които са в състояние да се "изплъзнат" от имунния отговор, формиран при масовото прилагане на ваксини."- сп. Медицински преглед - 40, 2004, № 1, 22-32., Мутации в генома на хепатитния В-вирус и тяхното значение - А. Сакарев и П. Теохаров/vaksiniistinata.ovo.bg

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство