Tyxo.bg counter
  12.03.2014

34% от младежите смятат окупиралата България през 1944 г. Съветска армия за освободител

alt
Маршал Фьодор Толбухин (предният вдясно), ръководещ 3-ти Украински фронт, чиито армии окупират Царство България на 8 септември 1944 г., е посрещнат в София от високопоставени офицери от българската армия (зад Толбухин е Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия) | Снимка: НВИМ.
 

Написано от Христо Христов

Сайтът desebg.com публикува част 6 (последна) [част 5] от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено на 19 септември 2013 г.

В тази последна част от изследването се представят оценките на младите хора в България за някои ключови събития от времето на комунистическия режим – окупацията на страната от Съветската армия, участието на български войски в смазването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 г., разправата с опозиционния земеделски лидер Никола Петков и убийството на писателя Георги Марков.

Дотук в изследването:

Част 1: Основните източници на знание за комунизма.
Част 2: Информираността на младежите в България за исторически личности, включително и в периода на комунизма.
Част 3: Знанията на младите хора за основни исторически събития през ХХ век в България и света, свързани с Втората световна война и комунизма.
Част 4: Представите на младежите за историческите периоди от новата история на България.
Част 5: Оценките на младежите за Държавна сигурност, както и отговорите на въпроса кой е забогатял след промените.

Изследването на НЦИОМ е национално представително,  проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.

 

Оценка за ролята на Съветската армия, която на 8 септември 1944 г. окупира България

Половината млади българи се затрудняват да отговорят на въпроса: „С какви думи бихте определили Съветската армия, която в края на Втората световна война навлиза в България на 8-ми септември 1944 г.? “. Най-често нямат знания по въпроса респондентите на възраст между 15 и 18 години, младежите с основно и с по-ниско образование, живеещите в селата и представителите на етническите малцинства.

Сред имащите мнение по въпроса, преобладават онези, които определят поведението на Съветската армия с думите победител, освободител и спасител на българите. Това твърдят 34% от младите българи, като сред тях преобладават респонденти на възраст над 30 години, със средно и по-високо образование ,както и живеещи в малките градове.

Едва 9% от младите у нас определят Съветската армия като окупатор, поробител, завоевател и узурпатор. Такива отговори дават предимно високообразовани респонденти и жители на столицата.

Оценка за участието на български войски в Чехословакия през 1968 г.

Две трети от днешните млади българи не са наясно какво са правили българските войски в Чехословакия през далечната за тях 1968 г.

Сред имащите мнение по въпроса младежи, 23% посочват, Чехословакия е била окупирана, за да се предотврати излизането й от Съветския блок. Това е отговор на младежите на възраст между 30 и 35 години, на високообразованите респонденти и на столичаните. 

 

alt

През 1968 г. комунистическото правителство начело с Тодор Живков решава България да участва с два полка под съветско командване в окупацията на Чехословакия и смазването на Пражката пролет | Снимка: vintageeveryday.wordpress.com.

 

Два пъти по-малко (11%) са преценяващите, че войските са навлезли в територията на Чехословакия, за да и окажат помощ в борбата с „контрареволюцията“.


Представите на младите хора за причините за смъртта на Никола Петков

Най-много са младите хора, които се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков (62% от интервюираните). Най-слабо информирани по въпроса са респонденти на възраст между 15 и 18 години, живеещи в селата и нискообразовани. 

 

alt

Ликвидирането на опозиционния земеделски лидер Никола Петков през 1947 г. чрез инсцениран съдебен процес е непознато за младите българи | Снимка: zemedelci.org.

 

Сред посочилите конкретни причини за смъртта на Никола Петков, преобладава мнението, че той е бил убит (според 32%). Това са предимно младежи на възраст между 30 и 35 години, високообразовани и жители на столицата.

Данните показват, че няма друго значимо мнение в отговор на този въпрос. Смърт поради болест допускат едва 3%, поради инцидент – 2%, а 1% твърдят, че става дума за самоубийство.

Представите на младите хора за причините за смъртта на Георги Марков

И тук регистрираме невисока информираност. Незнаещите причината за смъртта на Георги Марков са 51%. Най-често това са млади жени на възраст до 25 години с основно и по-ниско образование, живеещи в селата. Без информация са и представителите на етническите малцинства. 

 

alt

Причината за убийството на писателя Георги Марков от Държавна сигурност през 1978 г. в Лондон не е известна на половината от младежите | Снимка: БТА.


Убийството е най-често посочваната причина за смъртта на Георги Марков. Това твърдят 43% от интервюираните български младежи, като сред тях преобладават респондентите на възраст между 30 и 35 години, високообразованите и живеещите в големите градове.

4% от младите посочват, че Георги Марков е умрял поради болест, а 2% са на мнение, че е претърпял инцидент.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство