Ниско образованите младежи – без познания за историческите личности по време на режима на БКП
 |
| Половината от младите хора между 15 и 18 години не знаят нищо за лидера на комунистическата партия Вълко Червенков в периода 1949-1954 г. (на преден план вдясно), зет на Георги Димитров (зад него), агент на съветските тайни служби и проводник на култа към личността по сталински модел, чието управление се отличава с особена жестокост, дори сред членовете на БКП | Снимка: Държавна агенция "Архиви". |
Написано от Христо Христов
Сайтът desebg.com публикува част 2 [част 1] от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено в четвъртък.
В част 1 бяха представени основните източници на знание за комунизма.
Изследването е национално представително, проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.
Информираност за исторически личности
50% от интервюираните твърдят, че не знаят нищо за Вълко Червенков. По-често това са младежи на възраст между 15 и 18 години, респонденти с основно и по-ниско образование, живеещи в селата, представители на етническите малцинства, безработни и ученици.
47% от младежите посочват, че той е бил политик. Този отговор по-често дават младежи на възраст между 30 и 35 години, респонденти с висше образование и жители на столицата. Липсват неправилни представи за личността на Вълко Червенков – грешните отговори са под 3%.
Три четвърти (76%) от интервюираните знаят, че Йосиф Сталин е бил политик. Най-висок дял на верните отговори регистрираме сред респондентите с висше образование, сред възрастовата група 30 – 35 години, сред живеещите в София и сред студентите.
22% от участвалите в изследването твърдят, че не знаят нищо за Сталин. Сред младежите на възраст между 15 и 18 години този дял е 42%, сред респондентите с основно образование – 47%, а сред младежите, живеещи в селата – 38%.
Исторически и съвременни примери за диктатура и борба срещу диктатурата
Половината от интервюираните не посочват страни, чието управление може да се нарече диктатура. По-често отговори на този въпрос не дават най-младите на възраст между 15 и 18 години, респондентите с основно и по-ниско образование, живеещите в селата, представителите на малцинствата, безработните и учениците.
Останалите посочват общо 50 държави, като най-често срещаните отговори са: Северна Корея (КНДР) – 19%, Куба – 9%, Турция – 7%, Сирия – 7%, Иран – 6%, Либия – 6%, Ирак – 6%, Русия – 6% и Китай – 5% .
42% от участвалите в изследването не посочват име на съвременен или познат от историята диктатор. Останалите посочват общо 47 имена, като най-често това са Хитлер (според 34%), Сталин ( според 20%) и Саддам Хюсеин (според 8%).
Може да се направи изводът, че младежите, които отговарят на тези въпроси, имат правилни представи за диктаторските режими (особено съвременните), а за диктаторите – предимно в исторически план.
Значително повече младежи се затрудняват да посочат борци срещу диктатурата – 79%.
Останалите посочват общо 70 имена на съвременни или исторически личности. Дялове над 3% събират само две имена – на Васил Левски, посочен от 7%, и на Че Гевара, посочен от 6%.
Представи за българи, които са защитавали (защитават) свободата и демокрацията
В този въпрос бяха тествани 17 имена на известни българи – исторически и съвременни личности. Най-известните от тестваните имена са Васил Левски, Георги Първанов и Тодор Живков.
Десет от тестваните имена са непознати за повече от 45% от интервюираните младежи. Това са: Илия Минев (80% не знаят нищо за него), Кръстьо Пастухов (79% не знаят нищо за него), Никола Мушанов (67% не знаят нищо за него), Кимон Георгиев (58% не знаят нищо за него), Г.М. Димитров (57% не знаят нищо за него), Богдан Филов (57% не знаят нищо за него), Трайчо Костов (55% не знаят нищо за него), Александър Цанков (47% не знаят нищо за него), Петър Дертлиев (46% не знаят нищо за него) и Никола Петков (45% не знаят нищо за него).
Най-изявен защитник на свободата и демокрацията е Васил Левски – според 96% от младежите.
На второ място е Александър Стамболийски, който е защитавал в голяма степен свободата и демокрацията според 55% от участвалите в изследването.
На трето място е Желю Желев, посочен от 48% от интервюираните младежи.
Цар Борис ІІІ като защитник на свободата и демокрацията посочват 36% от интервюираните.
Георги Първанов в голяма степен е защитавал свободата и демокрацията според 31% от респондентите. По-разпространено е това мнение сред симпатизантите на БСП и на ДПС.
29% от изследваните младежи посочват Георги Димитров като защитник на свободата и демокрацията. 55% от младежите, гласували за БСП, споделят това мнение.
37% от младежите смятат, че Тодор Живков не е защитавал свободата и демокрацията, също толкова са на мнение, че той е защитавал свободата и демокрацията в по-голяма или в по-малка степен, а 20% се въздържат от мнение за него. 38% от гласувалите за БСП са на мнение, че Живков е защитавал свободата и демокрацията в голяма степен.
|
Червената симфония (революцията под рентген) ЗА КАКВО Е СЪЗДАДЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!