Tyxo.bg counter
  14.10.2015

Фрапиращото незнание на младежите за концлагерите на комунизма, горяните, "Задочни репортажи" на Георги Марков

 
 

Написано от Христо Христов

Сайтът desebg.com публикува част 3 [част 2] от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено в четвъртък.

В тази част се представят резултатите от знанията на младежите за основни исторически събития през ХХ век в България и света, свързани с Втората световна война и комунизма.

В част 1 бяха представени основните източници на знание за комунизма.

В част 2 беше представена  информираността на младежите в България за исторически личности, включително и в периода на комунизма.

Изследването е национално представително,  проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.


Асоциации, свързвани с исторически понятия

На участвалите в изследването младежи бе дадена възможност да опишат със свои думи с какво свързват определени знакови понятия от българската и европейската история през двадесети век. Бяха тествани общо 22 такива понятия – 10, свързани с българската история и 12, свързани с европейската и световната.

Сред понятията, свързани с българската история от ХХ век, най-познатото на съвременните български младежи е „БКП“ – 77% от тях посочват конкретни асоциации.  Най-разпространеният отговор е „българска комунистическа партия“, посочен от 62% от интервюираните. По 5% свързват понятието със социализъм и БСП, или с Тодор Живков. 4% посочват негативно обагрени емоционални определения (тоталитаризъм, диктатура, бедност). Едва 1% дават позитивни определения като равенство, справедливост, по-добър живот.
23% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно абревиатурата БКП. По-често това са най-младите на възраст между 15 и 18 години, ниско образованите, живеещите в селата и представителите на малцинствата.


„Девети септември” – идването на БКП на власт

„Девети септември“ е свързван с конкретни представи от 64% от интервюираните младежи. Най-разпространените отговори са: „с комунизма, с идването на БКП на власт“ – според 26% и „с освобождението на България от фашизма, от немска окупация“ – според 25%. Двете интерпретации са еднакво верни, но противоположни по смисъл.  

По-изразително преобладават отговорите „с комунизма, с идването на БКП на власт“ сред хората на възраст между 30 и 35 години, сред високо образованите, столичаните и жителите на малките градове. Отговорите „с освобождението от фашизма“ преобладават сред ниско образованите, сред жителите на областните градове, сред безработните и сред ромите.

Според 8% от изследваните младежи девети септември е национален празник от миналото. Други 3% го свързват с навлизането на Съветската армия в България. 2% дават емоционални определения като: „репресии, тъжна дата, поробване“.


Непознаването на лагера в Белене

Остров Персин (Белене) буди асоциации сред 60% от интервюираните младежи. 40% го свързват с концлагер (лагер за политически неблагонадеждни). За 15% понятието е свързано със строителството на едноименната АЕЦ. 3% посочват чисто географски определения – остров, природен парк, населено място.
Емоционални определения като: „репресия, мъчение, ужас“ дават 2% от младежите. 

alt

Граждани, бивши лагеристи и репресирани стъпват на остров Персин по понтонен мост през 1990 г., където за първи път сред промените се почита паметта на загиналите в най-големия политически лагер по време на българския комунизъм | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.

40% от участвалите в изследването не свързват остров Белене с нищо конкретно. По-често това са най-младите участници в изследването (на възраст между 15 и 18 години), нискообразованите, жителите на селата и представителите на малцинствата. Тези три понятия от българската история са най-разпознаваемите от всички, тествани в изследването. При останалите седем непознаването („не свързвам с нищо конкретно“) преобладава.

Най-непознато за младежите, участвали в изследвано, е името на Мара Рачева – 97% не свързват името й с нищо конкретно (тя е секретарка на земеделските лидери Г. М. Димитров и Никола Петков. След като помага на Димитров да се укрие при американския посланик през 1945 г. е арестувана, жестоко изтезавана и убита от ДС, б.а.).


Незнанието за горянското съпротивително движение

90% от младите хора нямат представа какви са били горяните, а 4% дават неправилни отговори. Правилни отговори (съпротивително движение, борци срещу комунизма) дават 6% от интервюираните. По-често това са младежи с висше образование и живеещи в столицата. 

Непознаването на „Задочни репортажи за България”

89% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно „Задочни репортажи за България“. Останалите дават верни отговори – предаване на радио „Свободна Европа, заглавие на книга, с писателя Георги Марков. Правилни отговори по-често дават младежите на възраст между 26 и 35 години, респондентите с висше образование и жителите на София. 

Липсата за представа за лагера край Ловеч

78% от младите хора, участвали в изследването, не посочват конкретни асоциации, свързани с кариерата край Ловеч. Верен отговор – лагер, политически затвор дават 20% от респондентите. Младите хора от най-високата възрастова група, столичаните и високо образованите по-често от останалите отговарят правилно. 2,4% дават емоционално обагрени определения – мъчения, издевателства, геноцид. 

74% от интервюираните млади хора не посочват конкретни асоциации, свързани с отряда „Антон Иванов“. 24% посочват, че свързват наименованието с партизански отряд. По-често това са млади на възраст между 30 и 35 години, високо образовани и живеещи в малките градове. Симпатизантите на ГЕРБ и на БСП по-често от останалите дават правилен отговор на този въпрос.


Атентатът в църквата „Св. Неделя”

70% от интервюираните не свързват с нищо конкретно “църквата Света Неделя 1925 г.“. Неточни отговори дават 6% от участвалите в изследването (църква, религия, географско местоположение). 24% дават верен отговор – „атентат, опит за преврат, първият атентат в България и др.“  по-често това са интервюираните на възраст между 30 и 35 години, респонденти с висше образование и жители на столицата. 

Насилственото отнемане на земята

Две трети от интервюираните младежи не свързват с нищо конкретно думата „колективизация“. Нещо повече – други 13% неправилно я асоциират с „колектив, съюз, сдружаване“. Правилни определения – ТКЗС, одържавяване, изземване на земя и имущество – дават 17% от младежите. 3% посочват емоционални определения като „комунизъм, комунистически терор“. 

Познания за световната история от ХХ век

Сред понятията, свързани с европейската и световната история от ХХ век, най-познато на съвременните български младежи е името на Адолф Хитлер – 85% от тях посочват конкретни асоциации, свързани с него.

Най-разпространените определения са: „фашизъм, нацизъм“ – посочени от 26% от интервюираните, и „диктатор, деспот, тиранин, убиец“, посочени от 25%.  Други 11% свързват името на Хитлер с Втората световна война, 10% го определят като „политик, канцлер, фюрер“, 7% го свързват с концлагери, холокост и геноцид, 6% го наричат „маниак, психично болен, психопат, садист, луд“. Едва 0,8% дават позитивни определения за Хитлер като „велик човек, идеалист, водач“.


Аварията в съветската АЕЦ Чернобил

78% от интервюираните младежи посочват конкретни асоциации, свързани с Чернобил. Най-честите определения са „авария в АЕЦ“, посочено от 34% от участвалите в изследването, и „замърсяване с радиация, екологична катастрофа“, посочени от 27%. По-неутралното отношение включва отговори „АЕЦ“ – 14% от интервюираните и географско местоположение – 2%. Други 2% дават емоционални определения – „трагедия“, „криене на информация“, „урок, за да не допуснем АЕЦ „Белене“.  

44% от младежите на възраст между 15 и 18 години не свързват с нищо конкретно думата Чернобил. Делът на неинформираните намалява пропорционално с нарастване на възрастта като в най-високата възрастова група достига 10%.

Най-високи дялове на неинформирани регистрираме в социално-демографските групи, при които установяваме липса на представи за историческите събития в България през ХХ век – респондентите с основно и по-ниско образование, жителите на селата и представителите на етническите малцинства.


Берлинската стена

Берлинската стена като историческо понятие е позната на 68% от интервюираните младежи. 42% от тях я свързват с разделянето на Берлин и на Германия, с граница между Източна и Западна Германия.
12% посочват разделението на Европа за тях Берлинската стена е граница между демократичните и социалистическите държави в Европа. Други 12% свързват Берлинската стена с падането на комунизма. 3% от интервюираните дават емоционални определения като „война, страдание, смърт“.

32% от участвалите в изследването не свързват с нищо конкретно Берлинската стена. По-често това са най-младите участници (55% от тях), ниско образованите, живеещите в селата и етническите малцинства.  

Половината от изследваните младежи имат представи, свързани с Аушвиц/Освиенцим, останалите – не. Сред посочилите конкретни представи доминира „концлагер, лагер на смъртта, лагер за евреи, газови камери) – 45% дават такива отговори. 3% от интервюираните млади хора асоциират Аушвиц/Освиенцим с хитлеристка Германия, а 2% дават емоционални определения като: „геноцид, убийства, изтезания, чудовищност, жестокост“.

Отново най-младите участници в изследването не свързват с нищо конкретно Аушвиц/Освиенцим – 70% от тях. Другите слабо информирани социално-демографски групи са посочваните многократно ниско образовани, живеещи в селата и младежи от турски и ромски произход.

С нарастване на възрастта на изследваните младежи намалява делът на онези, които нямат конкретни представи по въпроса.
Тези четири понятия от европейската и световната история са най-разпознаваемите от всички, тествани в изследването. При останалите осем непознаването („не свързвам с нищо конкретно“) преобладава.


Непознаването на съюза между Хитлер и Сталин

Най-непознати за изследваните младежи са пактът „Молотов – Рибентроп“ и Треблинка – за 90% от тях. 

alt

Едно от най-неизвестните събития е подписването на договора за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г., познато като пакта Молотов-Рибентроп, с чийто таен протокол се договаря териториалното и политическо разпределение на Европа и на практика се поставя началото на Втората световна война. На снимката: Сталин (най-вдясно) е усмихнат и доволен в момента, когато министърът на външните работи на Третия райх Йоахим фон Рибентроп слага подписа си под договора | Източник: Интернет.

Незнанието за полския „Солидарност”

Висок дял непознаване регистрираме и за профсъюз „Солидарност“ (Полша) – 86% от младите хора не знаят нищо конкретно за тази организация.

Според 5% „Солидарност“ е прогресивна организация за борба за демокрация в Полша (обединени независими профсъюзи през 80-те  години на ХХ в.). Други 5% свързват „Солидарност“ с Лех Валенса – „партия, движение на Лех Валенса“. Според 4% „Солидарност“ е първият бунт за премахване на комунизма и тоталитарния режим. 

alt

Дейността на създадената през 1980 г. полска профсъюна организация „Солидарност” също е непозната на младите българи. На снимката: лидерът на „Солидарност” Лех Валенса, след промените президент на Полша, е понесен на ръце по време на демонстрация от членове и поддръжници на синдиката, спечелил изборите през 1989 г. и допринесъл за разпада на т. нар. социалистически лагер | Снимка: europarl.europa.eu.

Какво е кулак?

82% от младите хора не свързват с нищо думата „кулак“.
Посочените асоциации с думата са:

Правилни отговори на въпроса дават по-често респонденти на възраст между 30 и 35 години, високо образованите и столичани.


Неинформираността за съветския ГУЛАГ

80% от интервюираните не свързват с нищо конкретно понятието ГУЛАГ.
Сред посочващите отговор 15% твърдят, че това е концлагер в Русия, според 3% – търсачка в Интернет. 2% дават емоционални определения като „ужас, убийства, смърт“. По-информирани за ГУЛАГ са респондентите с висше образование и живеещите в София. 

alt

Голямо незнание цари за съветското Главно управление на наказателните лагери, известно като ГУЛАГ, един от основните инструменти за репресии в Съветския съюз, на който са подложени над 2,3 млн. души | Снимка: usiter.com.

Желязната завеса

67% от младежите, участвали в изследването, не знаят нищо за Желязната завеса. Асоциациите, които се посочват най-често, са:

Емоционални определения (репресии, терор, конспирации) – 3%. 

alt

Близо две трети от младите хора не знаят нищо за Желязната завеса, разделила Изтока и Запада след края на Втората световна война | Графика: newmedia21.eu.

Правилни асоциации по-често посочват младежите на възраст между 30 и 35 години, висшистите, жителите на столицата и на малките градове.
58% от респондентите не свързват с нищо конкретно  „Свободна Европа“.
Сред посочваните конкретни асоциации най-разпространената е „с радио (забранена, заглушавана радиостанция до 1990 г.)“ – според 34%. С демокрацията и свободата на словото – свързват „Свободна Европа“  3% от интервюираните, а 4% – с „Европа без граници, свободно движение на хора, възможност за работа“.

По-често правилни отговори дават младите хора на възраст между 30 и 35 години, респондентите с висше образование, живеещите в столицата и градовете  областни центрове.


Холокоста

56% от изследваните младежи не свързват с нищо конкретно холокоста.
Верен отговор дават останалите респонденти, като 40% посочват, че това е „геноцид над евреите, репресия, избиване“. Според 3% холокостът се свързва с лагерите на смъртта и концлагерите, а 1%  – с Хитлер, нацизма и Втората световна война. 

alt

Половината от младежите нямат представа за геноцида срещу евреите по време на Втората световна война | Източник: bnr.bg.

За пореден път най-точно информирани са младите хора на възраст 30 – 35 години, висшистите и столичани. Сред най-младите на възраст между 15 и 18 години 81% не свързват с нищо конкретно понятието „холокост“.

СЛЕДВА

Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]

Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство