Tyxo.bg counter
  01.10.2013

Половината от младите хора: Държавна сигурност е репресивна. Комунистите и ДС са забогатели след прехода

alt
Ръководителят на Държавна сигурност и МВР в периода 1973-1988 г. – министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов (в средата на трибуната) заедно с други ръководители на репресивната машина на БКП през 1944 г. по време на честването на годишнина от ковачницата на кадри на ДС – Висшата специализирана школа "Г. Димитров". Зад представителите на Държавна сигурност вляво са ликовете на ръководителя на БКП Тодор Живков, на който ДС е пряко подчинена и генералния секретар на ЦК на комунистическата партия на СССР в периода 1984-1985 г. Константин Черненко, на който пък Живков е подчинен | Снимка: Музей МВР.
 

Написано от Христо Христов

Сайтът desebg.com публикува част 5 [част 4] от представителното изследване на НЦИОМ, проведено като част от проект „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“ на фондация „Конрад Аденауер”, Център за Европейски изследвания в Брюксел при ЕНП и фондация „Център Хана Аренд”, представено миналата седмица. В тази част се публикуват оценките на младежите за Държавна сигурност, както и отговорите на въпроса кой е забогатял след промените.

Дотук в изследването:
Част 1: Основните източници на знание за комунизма.
Част 2: Информираността на младежите в България за исторически личности, включително и в периода на комунизма.
Част 3: Знанията на младите хора за основни исторически събития през ХХ век в България и света, свързани с Втората световна война и комунизма.
Част 4: Представите на младежите за историческите периоди от новата история на България.

Изследването на НЦИОМ е национално представително,  проведено в периода 7 – 19 юни 2013 г. сред 1100 лица на възраст между 15 и 35 години по метода на полустандартизираното face-to-face интервю.


Представите на младите хора за Държавна сигурност

Много интересен въпрос, свързан с преоценката на тоталитарното управление, се отнася до представите, които днешните млади хора имат за ролята и функциите на Държавна сигурност.

Над 40% от съвременните млади хора у нас не се наемат да дават мнение за Държавна сигурност и вероятно нямат достатъчно информация, а и едва ли се интересуват от миналото на тази институция.

По-слаб интерес към Държавна сигурност и съответно по-малко информирани са младите жени, интервюираните на възраст до 18 години, хората с основно и по-ниско образование, живеещите в селата, както и представителите на етническите малцинства.

Сред младите българи, които се наемат да дават мнение за ролята и функциите на Държавна сигурност, преобладаващият образ на институцията е като за репресивна и вредна.

45% от интервюираните младежи твърдят, че ДС е репресирала хората, а три пъти по-малко – че ги е защитавала. Зад тезата за репресивната роля на ДС застават младежите на възраст над 26 години, високообразованите и живеещите в столицата.

Според 37% Държавна сигурност е по-скоро вредна, а според 17% работата на тази институция е била по-скоро полезна. Младите на възраст над 26 години, високообразованите и живеещите в столицата респонденти най-често определят ДС като вредна институция за хората.

Не толкова полюсни са представите за ролята и функцията на ДС, когато става дума за това на чии интереси е служила тази институция. 26% са убедени, че ДС е обслужвала българските интереси, а малко по-голям дял – 30% са на мнение, че ДС е служила предимно на чужди интереси. Последното мнение се споделя най-често от мъжете, от младите хора на възраст над 30 години, от високообразованите респонденти и от жителите на градовете. Най-често обаче младите хора се затрудняват да дадат мнението си по въпроса.

Вторичният анализ показва, че определени групи и прослойки от млади хора имат позиции по въпроси, свързани с дейността на ДС. Става дума за столични младежи, за високообразовани млади хора на възраст над 26 години.

Крос-анализът показва, че общо на 10% възлиза делът на младите хора, които са заявили едновременно, че ДС е служила на българските интереси, защитавала е хората и е била по-скоро полезна институция.


Кои хора забогатяват от началото на прехода към демокрация у нас?

Младите хора са изградили доста ярък съвкупен образ на новобогаташите, който включва следните определения и квалификации: мафиоти, мутри, престъпници, крадци, измамници и корумпирани типове. 41% от интервюираните млади хора дават подобни определения и определено свързват забогатяването с крайно негативни предикати и с престъпна дейност. Подобно е мнението на младите на възраст между 26 и 30 години, на служителите в държавния сектор, както и на жителите на големите градове (с изключение на София). 

 

alt

Димитър Иванов (1951) – вицепрезидент на една от първите след промените икономически компании Мултигруп, бизнесмен, колекционер на антични предмети, издател, университетски преподавател. Той е емблематичен пример на успешно развила се фигура след 10 ноември 1989 г., член на БКП и офицер от Държавна сигурност. Преди промените той се издига до капитан в репресивната машина на БКП, началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия | Снимка: bnr.bg.

 

Втора група от определения и квалификации обобщава мненията на 37% от интервюираните. Според тях през последните десетилетия забогатяват политиците, държавниците, управляващите, депутатите, кметовете и др. Така се налага масово мнението, че пътят към властта е път към незаконното забогатяване.

Това мнение е сравнително равномерно разпространено сред различните обществени групи и прослойки на младите хора у нас.

Самостоятелен акцент на обществените представи на младите хора за забогатели българи представляват и следните групи и прослойки:

 

alt

Красимир Гергов (1961) е друг известен бизнесмен, определян като най-влиятелният в рекламния бизнес в България. Той е внук на първия комунистически кмет на Правец, родното място на Тодор Живков, а преди промените е кадрови служител в Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана. То отговаря за сигурността и обслужването на комунистическата върхушка и семействата на правоимащите висши номенклатурни кадри на комунистическата партия | Снимка: webcafe.bg.

 

Съвсем ясно се вижда, че едва 10% от младите българи са склонни да описват забогателите през прехода сънародници с положителни квалификации. Масовият образ на забогателият от началото на демокрацията българин е свързан или със закононарушения, или с негативен морален личностен профил, или с участие във властта. 

СЛЕДВА

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!

Събития+ | Открития+ | Китай | Фалун Гонг | Наследство