Защо този свят е царство на незнанието

Г-н Ли Хонгджъ основател на духовната дисциплина Фалун Гонг.

По-голямата Вселена е толкова необятна, че никое божествено същество, небесен владетел или господар отгоре не знае какво се намира отвъд. А броят на животите е просто неизброим. Всички животи в по-голямата Вселена виждат по всеобхватен начин света, в който пребивават, от гледната точка на нивата, на които съществуват материално. Начинът, по който всички тези животи виждат света, не е различен от този на божествените същества, само че е без прозренията, мъдростта и силите, които божествените същества притежават. Това означава, че съществата в цялата по-голяма Вселена са различни от човешките същества, които не могат да видят света, в който съществуват, такъв, какъвто той наистина е; не могат да видят другите форми на живот, които присъстват в заобикалящата ги среда; и не могат да видят физическите неща в тази среда такива, каквито те наистина са. В резултат начинът, по който човешките същества мислят, както и начинът, по който разбират света, са доста особени и ограничени. Затова този свят е място на „незнание“ (с изключение на случаите на свръхестествените същества, които първоначално са били тук в Трите сфери, и на определени духовни явления).

Тогава какво обяснява това? Ето причината. По-голямата Вселена и множеството системи в нея бяха достигнали последната фаза от космическия цикъл Формиране, Застой, Упадък и Унищожение. И когато всичко се насочваше към ужасяващата перспектива на окончателно унищожение и забрава, Създателят реши да положи усилия да спаси всички животи.

Причината по-голямата Вселена и многобройните вселени в нея да бяха достигнали етапа на Унищожение е, че те, както и безбройните животи в тях, включително многото господари, владетели и божествени същества във всяка от вселените, през изключително дългия ход на космическия цикъл Формиране, Застой, Упадък и Унищожение бяха станали по-нисши от това, което са били в ранните дни на етапа Формиране. Или казано по друг начин, след всички тези епохи те вече не отговаряха на стандартите за съответните си нива. Това беше неизбежната траектория на хода на съществуването.

И така, с цел да спаси животите, Създателят създаде свят извън по-голямата Вселена. Той щеше да бъде използван за спасяване на безбройните животи на по-голямата Вселена и беше наречен „Трите сфери“. В Трите сфери има три нива на съществуване. Съществата на най-ниското от трите са безсилни и без висше прозрение или мъдрост, съществуващи в среда, която е най-тежка и най-трудна за прозиране. И това е човешкият свят. Хората и съществата на второто ниво превъзхождат само човечеството по прозрение и мъдрост, така че могат да видят единствено как стоят нещата в човешката сфера и там, където самите те се намират. Хората са ги наричали „небесни същества“ или „полубогове“. Съществата, които са още едно ниво по-високо, могат да видят как стоят нещата за съществата в двете сфери под тях, както и там, където самите те се намират, а техните сили на прозрение и мъдрост са най-големите в Трите сфери. Хората в този свят обикновено са ги наричали „божества“ или „божествени същества“. И все пак никое от съществата в Трите сфери няма силата да види Вселената такава, каквато тя наистина е, нито да види царствата и райските светове, където божествените същества пребивават по-нагоре.

Следователно човечеството живее в състояние на незнание, като има най-малко прозрение и мъдрост и е неспособно да види същността на нещата. Това беше създадено от Създателя и беше направено, за да се даде възможност за изкупление на съществата в навечерието на окончателното унищожение. То им дава шанс да избегнат тази участ, стига да успеят да се придържат здраво към добротата, присъща им, дори в този заблуден и труден свят. Това наистина е много трудно: единственият начин животите да преминат през това е да понасят страдание и да изплатят кармата си във време, когато животите са предвидени за елиминиране в тази крайна точка на цикъла Формиране, Застой, Упадък, Унищожение, и да запазят вродената си доброта. Само тогава те ще бъдат сметнати за „достойни за бъдещето“. Когато настъпи последната космическа фаза, Създателят даде одобрението си множеството божествени същества, владетели и господари на по-голямата Вселена, както и още по-масивните божествени и просветлени същества, надзираващи различните области на по-голямата Вселена, да слязат в света и да се въплътят в човешка форма. Тук обаче цялата им висша мъдрост, сили на прозрение и божествени способности щяха да бъдат запечатани. И в това най-трудно място, без своите сили или мъдрост, напълно затворени в човешко тяло, те трябваше да преминат през несгоди, за да изплатят кармата си, като разчитат на положителни и добродетелни мисли и поддържат жива добротата в себе си. Само тогава те щяха да бъдат признати от множествата божествени същества горе, както и от Създателя, и да заслужат място в бъдещето. Онези, които са успели постепенно да изплатят кармата си в течение на многото си прераждания в този свят и които са израснали в добродетел и доброта по пътя си, със сигурност ще бъдат избрани за спасение. Те несъмнено ще бъдат избавени от Създателя към новата Вселена, когато спасението се разгърне в края на последните дни. Това означава, че състоянието на невежество и непросветеност, в което човечеството живее, е част от уникален свят и начин на съществуване, създадени така от Създателя с цел изкупление. Ето защо всички опити на човек да поиска от друго същество да разруши това състояние на незнание биха се оказали безплодни. Никое същество в този свят или извън него не би дръзнало да подкопае тази среда, създадена за спасение.

Винаги има хора в този свят, които смятат духовните вярвания за безпочвени. Затова някои казват, че вярват само в това, което могат да видят, и в нищо друго. В резултат някои хора вършат зло, без да се притесняват за последствията. Ако едно божествено същество, колкото и висок да е неговият ранг, се въплъти като човек, тъй като да имаш човешко тяло означава да си човек, то ще приеме човешкото състояние на незнание заедно с човешкото си тяло. И така някои, бидейки в това състояние, създават карма тук. Причината Създателят да създаде Трите сфери беше съществата да намалят греховната си карма чрез преживяване на несгоди, като съществената цел е те да се издигнат на морално ниво. Само същество, свободно от грях или карма, може да бъде избавено обратно у дома, на Небето. А принципите на по-голямата Вселена повеляват, че кармата трябва да бъде изплатена. Човешките същества живеят в състояние на неведение и затова са склонни да създават греховна карма в тази човешка сфера. И естествено тя трябва да бъде изплатена. Ако не бъде изплатена в един живот, трябва да бъде изплатена в следващия. Всъщност много хора имат огромно количество греховна карма. И затова Създателят е понесъл част от страданието им вместо тях, за да могат да получат спасение. Това е най-великата форма на състрадание и най-великата форма на любов към тези животи. Факт е, че животът на човек наистина ще бъде yгасен, ако кармата му се натрупа до определена точка. Така че истинската цел на вашето идване на тази Земя беше да изплатите цялата си карма и така да можете да се върнете на Небето. Когато всеки човек се въплъти в този свят, той даде обет пред Създателя. Разбира се, трудно е човек да изплати кармата си. Кармата кара хората да се съревновават и да се борят помежду си и причинява войни, болести, тежък труд, глад, бедност, а оттам болка и страдание. Някои имат повече карма, други по-малко. И затова в този свят има и богати, и бедни. Ако човек може да остане добър и мил дори в това състояние на незнание, ще създава по-малко карма! И животът ще бъде по-лесен!

Всичко това означава, че състоянието на незнание на хората е било направено такова заради тяхното спасение и за да се спаси по-голямата Вселена и огромен брой вселени. Тъй като зад това състояние стоят толкова невероятно значими причини, завесата на заблудата абсолютно не може да бъде разкъсана, за да удовлетвори човешките желания. Някои може да се питат защо многото свръхестествени същества на тази Земя не правят това, което човек желае, и не повдигат завесата. Факт е, че те не биха дръзнали! Защото това е било създадено по този начин от Създателя с цел да се спасят по-голямата Вселена и множеството същества. Това е, за да се позволи изкуплението на тези животи!

Учителят Хонгджъ Ли
30 септември 2024 г.

Превод и редакция: БУДНАЕРА. Обновена 7 юни 2026 г.

Източник: https://en.minghui.org/html/articles/2024/10/1/221091.html

Г - н Ли Хонгджъ е основател на духовната дисциплина Фалун Гонг. Практиката съчетава медитация и леки упражнения с нравствена философия, съсредоточена върху принципите на истинност, състрадание и толерантност.

След като г - н Ли представя практиката на обществеността в Китай в началото на 90 - те години, около 100 милиона души започват да я практикуват. Оттогава практиката се е разпространила в повече от 100 страни по света.

Г-н Ли е четирикратно номиниран за Нобелова награда за мир, както е номиниран и от Европейския парламент за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта. Той е носител на Международната награда за религиозна свобода на Freedom House.