Защо този свят е царство на незнанието

От Учителя Ли Хонгджъ
Учител Ли е основателят на Фалун Дафа.

На 30 септември 2024 г. основателят на духовната практика Фалун Гонг — Учител Ли Хонгджъ — публикува статия със заглавие „Защо този свят е царство на незнанието“.

Фалун Гонг, известен още като Фалун Дафа (法輪大法), е традиционна китайска дисциплина, която съчетава медитация и нежни упражнения с морална философия, основана на принципите Истинност, Доброта и Търпение (真善忍).

Около 100 милиона души започват да практикуват Фалун Гонг след първото публично обучение на Учителя Ли в Североизточен Китай. Оттогава практиката се е разпространила в повече от 100 държави по света.

Следната статия е преведена от китайски и първоначално е публикувана на FalunDafa.org

Великата вселена е толкова необятна, че нито божествени същества, нито небесни владетели, нито господари отгоре знаят какво се намира отвъд. А броят на животите е просто неизброим. Всички животи във великата вселена виждат, по всеобхватен начин, света, в който пребивават, от гледната точка на равнините, на които материално съществуват. Начинът, по който тези животи виждат света, не е различен от начина, по който божествените същества го виждат, само че без прозренията, мъдростта и силите, които божествените същества притежават. Това означава, че съществата във великата вселена са различни от човешките същества, които не могат да видят света, в който съществуват, такъв, какъвто е в действителност; не могат да видят другите форми на живот, присъстващи в тяхната околна среда; и не могат да видят физическите неща в тази среда такива, каквито са в действителност. В резултат начинът, по който човешките същества мислят, както и как разбират света, е доста особен и ограничен. Този свят е следователно място на „незнание“ (с изключение на случаите на свръхестествените същества, които първоначално са тук в Трите царства, и на определени духовни явления).

Защо е така? Ето причината. Великата вселена и множеството системи в нея бяха достигнали последната фаза на космическия цикъл на Формиране, Статичност, Деградация и Унищожение. И когато всичко се насочваше към ужасяващата перспектива за окончателно унищожение и забвение, Създателят реши да се заеме със спасяването на всички животи.

Причината великата вселена и многобройните вселени в нея да достигнат стадия на Унищожение е, че те, както и безбройните животи в тях — включително многото господари, владетели и божествени същества във всяка от вселените — през много дългия ход на космическия цикъл на Формиране, Статичност, Деградация и Унищожение, са станали по-низши от това, което са били в ранните дни на стадия на Формиране. Или, казано по друг начин, след всички тези епохи те вече не отговарят на стандартите за своите съответни равнини. Това беше неизбежната траектория на хода на съществуването.

И така, с цел да спаси животите, Създателят създаде свят извън великата вселена. Той щеше да бъде използван, за да спаси безбройните животи на великата вселена, и бе наречен „Трите царства“. В рамките на Трите царства има три равнини на съществуване. Съществата в най-ниската от трите са безсилни и без висше прозрение или мъдрост, съществувайки в среда, която е най-обременяваща и най-трудна за прозиране. А това е човешкият свят. Хората и съществата във втората равнина превъзхождат само човечеството по прозрение и мъдрост, така че могат да виждат единствено как стоят нещата в човешкото царство и къде самите те се намират. Хората са ги наричали „небесни същества“ или „полубогове“. Съществата, които са още една равнина по-високо, могат да виждат как стоят нещата за съществата в двете царства под тях, както и където самите те се намират, а техните сили на прозрение и мъдрост са най-големи от Трите царства. Хората тук, в този свят, обикновено са ги наричали „божества“ или „божествени същества“. Но никое от съществата в Трите царства няма силата да вижда вселената такава, каквато е в действителност, нито да вижда царствата и райските места, където пребивават божествените същества по-нагоре.

Човечеството живее в състояние на незнание, притежавайки най-малко прозрение и мъдрост и неспособно да вижда същността на нещата. Това бе предизвикано от Създателя и бе направено, за да се даде възможност за изкупление на съществата в навечерието на окончателното унищожение. То им дава шанс да избегнат тази съдба, ако успеят да се придържат към добротата, присъща в тях, дори в този измамен и изпитващ свят. Това е наистина много трудно: единственият начин да се премине е съществата да изтърпят страдания и да изплатят своята карма в момент, когато съществата са предвидени за елиминиране в края на цикъла на Формиране, Статичност, Деградация, Унищожение — и да запазят своята вродена доброта. Само тогава те ще бъдат счетени за „достойни за бъдещето“. Когато настъпи окончателната космическа фаза, Създателят даде своето одобрение множеството божествени същества, владетели, господари — и още по-масивните божествени и просветлени същества, които надзирават различните домейни на великата вселена — да слязат в света и да се преродят в човешка форма. Тук обаче цялата им висша мъдрост, сили на прозрение и божествени способности щяха да бъдат запечатани. И в това най-изпитващо място, без своите сили или мъдрост, напълно затворени в човешко тяло, те трябваше да преминат през трудности, за да изплатят своята карма, като разчитат на положителни и добродетелни мисли и поддържат живата доброта вътре в себе си. Само тогава щяха да бъдат признати от легионите божествени същества отгоре, както и от Създателя, и да заслужат място в бъдещето. Онези, които са успели постепенно да изплатят своята карма в хода на многото си прераждания в този свят и които са израснали в добродетел и доброта по пътя, със сигурност ще бъдат избрани за спасение. Те със сигурност ще бъдат отведени от Създателя в новата вселена, когато спасението се разгърне в края на последните дни. Това означава, че състоянието на незнание и неосъзнатост, в което живее човечеството, е част от уникален свят и начин на съществуване, който бе направен такъв от Създателя с цел изкупление. Ето защо всякакви опити от страна на човек да поиска от друго същество да разбие това състояние на незнание биха се оказали напразни. Никое същество в този свят или отвъд него не би дръзнало да подкопае тази среда, която бе създадена за спасение.

Винаги има такива в този свят, които смятат духовните вярвания за безпочвени. Някои казват, че вярват само в това, което могат да видят, и не вярват в друго. В резултат някои хора вършат зло без никаква загриженост за последствията. Ако едно божествено същество, независимо колко високо е неговото положение, се прероди като човек — защото притежаването на човешко тяло означава, че си човек — то ще приеме човешкото състояние на незнание заедно със своето човешко тяло. И така някои, бидейки в това състояние, създават карма тук. Причината Създателят да създаде Трите царства бе, за да могат съществата да намалят своята греховна карма чрез преживяване на трудности, с основната цел да се издигнат на морално ниво. Само същество, свободно от грях или карма, може да бъде върнато у дома в Небесата. А принципите на великата вселена диктуват, че кармата трябва да бъде изплатена. Човешките същества живеят в състояние на незнание и затова са склонни да създават греховна карма в това човешко царство. И естествено тя трябва да бъде изплатена. Ако не бъде изплатена в един живот, трябва да бъде в следващия. Всъщност много хора имат огромно количество греховна карма. И така Създателят е понесъл част от тяхното страдание вместо тях, за да могат да получат спасение. Това е най-великата форма на състрадание и най-великата форма на любов към тези животи. Истината е, че животът на човек наистина ще бъде угасен, ако неговата карма се натрупа до определена степен. Така че истинската цел на вашето идване на тази земя бе да изплатите цялата си карма и по този начин да можете да се върнете в Небесата. Когато всеки човек се прероди в този свят, той прави обет към Създателя. Но, разбира се, е трудно да се изплати кармата. Кармата кара хората да се съревновават и да се борят един с друг, и тя причинява война, болести, тежък труд, глад, бедност — и следователно болка и страдание. Някои имат повече карма, а други по-малко. И затова в този свят има както богати, така и бедни. Ако човек може да остане добър и сърдечен дори в това състояние на незнание, той ще създаде по-малко карма! И животът ще бъде по-лесен!

Всичко това означава, че състоянието на незнание на хората бе направено по този начин за тяхното спасение и за да бъде спасена великата вселена и огромният брой вселени. Тъй като зад това състояние стоят толкова невероятно значими причини, заклинанието на заблудата абсолютно не може да бъде разбито, за да удовлетвори човешките желания. Някои може да се чудят защо многото свръхестествени същества на тази земя не правят това, което човек желае, и не вдигат воала. Истината е, че те не биха посмели! Това е така, защото то бе направено да бъде такова от Създателя с цел да бъде спасена великата вселена и множеството същества. То е, за да се даде възможност за изкуплението на тези животи!

Мастър Ли Хонгджъфи
30 септември 2024 г.