Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 14: МАСОВАТА КУЛТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА УПАДЪК

Глава 13: ПРЕВЗЕМАНЕ НА МЕДИИТЕ

Предисловие

Боговете са създали човечеството и в хода на историята са прокарвали праведната култура сред хората. Въпреки, че културите на различните нации имат различни специфични прояви, тяхната същност е поразително еднаква. Всички нации на Изток и Запад придават голямо значение на добродетелите като искреност, доброта, великодушие, справедливост, умереност, скромност, смелост, безкористност и пр. Тези добродетели се предават на следващите поколения чрез националната класика. Всички тези култури се характеризират с благоговение към Бог и вярност към Божиите заповеди, тъй като Бог е дал културата и нормите на поведение, които хората трябва да следват. Това е източникът на универсалните ценности.

Основателите на Съединените щати са отдавали голямо значение на морала и етиката. В младостта си бъдещият президент Джордж Вашингтон написва на ръка 110 „Правила за вежливост и достойно поведение в компания и разговори“.

Въпреки, че някои специфични неща и повърхностни прояви могат да се променят с течение на времето, тяхната същност все още има универсално значение: когато става въпрос за Богове и свързаните с тях въпроси, човек трябва да има благоговение; трябва да уважаваме морала, да уважаваме другите, да сме смирени, да се отнасяме по подходящ начин с хората, да обръщаме внимание на обществения морал, да не причиняваме вреди на чувствата и интересите на другите, да се държим прилично при всякакви обстоятелства, да се обличаме естетично и да демонстрираме добър вкус, да не отговоряме грубо, да се въздържаме от лоши думи зад гърба на хората, да се учим от мъдрите и добродетелните, да поддържаме съвестта си чиста и така нататък [1].

Тринадесетте добродетели на Бенджамин Франклин са сдържаност, мълчаливост, ред, решителност, пестеливост, работливост, искреност, справедливост, умереност, чистота, спокойствие, целомъдрие и скромност. Тези добродетели по дух са напълно съобразени със 110-те правила на Вашингтон [2].

До 50-те години на миналия век нравствените стандарти на повечето хора са еднакви. Хората на Изток и Запад са се придържали към традициите и обичаите, които хората трябва да имат. Дори в Китай след 1949 г., макар комунизмът да започва систематично да унищожава националното наследство, елита и морала, хората все още са запазили много от традиционните добродетели, преобладаващи в страната преди комунистическата партия да узурпира властта.

С разрастването на комунистическия лагер призракът на комунизма също разширява плановете си. Особено след 60-те години хората на Изток и Запад започват все повече и повече да следват пътя на моралната деградация.

През 1966 г. Китайската комунистическа партия стартира Културната революция с кампания за изкореняване на „четирите отживелици“ (старото мислене, старата култура, старите навици и старите обичаи - бел.ред.) Тази революция продължава 10 години. Почти едновременно с нея в Съединените щати се провежда радикално контракултурно движение, както и различни антитрадиционни движения по целия свят, в които основно участват младите хора. Целта на всички тези глобални събития е унищожаване на традициите и разрушаване на човешкия морал.

Тези политически и културни движения оставят дълбоки белези в съвременния свят. Тогава традиционните културни устои на китайското общество са напълно унищожени и нивото на морал започва да спада бързо. Рок музиката, наркоманията, сексуалната свобода, хомосексуалността, хипи културата, духовният упадък и т.н. започват да се разпространяват широко в западното общество, което нанася значителни щети на основите на западните традиции.

След като младите радикали на движението за контракултура узряват и навлизат в различни сектори на обществото, те продължават своето движение, но по други начини. В същото време авангардното изкуство и литература, съвременните идеологии и извратени концепции се обединяват. Всичко това започва широко да се разпространява чрез телевизия, компютри, интернет, мобилни телефони и медии. В резултат на което цялото човечество започва бързо да се отклонява от традиционната култура и начин на живот, стигайки до крайна степен на упадък и деградация.

Ако погледнем света, особено през последните десетилетия, ще видим, че в почти всички аспекти на масовата култура и социалния живот човешкият морал се влошава и пада с невероятна скорост. Китайската комунистическата партия започва да използва неспирни политически кампании за това, с което унищожава древната и дълбока традиционна китайска култура и установява своята собствена зла система на партийна култура. Младото поколение, израснало в тази партийна култура, не знае абсолютно нищо за традиционната култура. С изключение на част от западното общество, която се придържа към традициите и отхвърля изкушенията на комунистическия призрак, може да се каже, че комунизмът на практика е успял да постигне целта си и да унищожи човешката култура в целия свят.

I. Културата на комунистическата партия

След като Китайската комунистическа партия започва своята политика на „реформи и откритост“ през 80-те години на миналия век, китайците могат по-често да напускат страната. Тяхното поведение шокира гражданите на страните, които посещават. По това време много хора на Запад вярват, че китайците са традиционно тактични, учтиви, скромни, мили и трудолюбиви.

Но след десетилетия на промиване на мозъка и преобразование от страна на Китайската комунистическа партия, те напълно се променят. Те стават груби, говорят гръмогласно и грубо, не съблюдават порядките в обществото, държат се нецивилизовано, пушат на неразрешени места, не спазват правилата за хигиена, плюят и хвърлят отпадъци навсякъде. Те също така обичат дребните изгоди, пренебрегвайки интересите на други хора.

През последните години поведението на много китайски туристи също предизвиква шок в западното общество. Те унищожават културни реликви и рушат древни паметници, позволяват на децата си да уринират на обществени места, не почистват тоалетни след себе си, взимат прекалено много храна в столове на самообслужване и след това не я консумират, започват раздори по всякакъв повод, правят скандали на летищата, което води до закъсняване на полети и т.н.

Какво е станало с китайците? Какво е станало на китайската земя?

Всъщност отговорът е много прост. Пролетарската революция, водена от комунистическата партия, прикрепва етикета „класови експлоататори“ на всички, които подкрепят традиционния морал, цивилизацията и правилата на благоприличие. ККП нарича житейските навици на пролетариата революционни и добри, призовавайки китайските интелектуалци да се мърсят с кал, да имат мазоли и да се заразяват с въшки, които тя нарича „революционни насекоми“. Всички, от партийния лидер до обикновените кадрови офицери, започват да се гордеят със способността си да псуват мръсно, като по този начин демонстрират своето „класово съзнание“, „революционен дух“ и близост с масите.

Тоест комунистическата партия принуждава хората да изоставят онова, което е изящно и културно, и вместо това ги кара да приемат примитивния начин на живот на пролетариата. Страна с толкова дълга история, известна със своите нрави и етикет, се превръща в място, където всеки мисли само за личните си интереси и се бори ожесточено с другите и за най-незначителните облаги. Комунистическата партия превръща Китай в концентрационен лагер на вулгарността, в изложбена зала на комунистическата култура.

Може да се каже, че културата на комунистическата партия е крупно изобретение, стимулиращо моралния упадък на човечеството. Терминът „партийна култура“ означава начин на мислене, реч и поведение, основан на ценностите на комунистическата партия. Водеща идеология на партийната култура е атеизмът и материализмът, както и комунистическите концепции, които партията налага на тези под нейно ръководство. Тези понятия включват различни порочни културни елементи, както и културни отломки от древността, поднесени в нова обвивка. След завземането на властта в Китай, ККП започва да използва много средства за унищожаване на традиционната култура, за създаване и укрепване на партийната култура и ефективно използва тази партийна култура, за да промени начина на мислене на китайците.

С проникването и контролирането на всички сфери на живота, партийната култура води до упадък на литературата, изкуството и образованието. Партийната култура напълно демонстрира идеологическите особености на комунистическата партия: атеизъм, борба, неверие във възмездие за добро и зло, и желание за борба с Небето, Земята и хората. Партийната култура насажда у хората еретични стандарти за добро и зло, и изкривява начина им на мислене. Тази идеология е внедрена в съзнанието на хората с помощта на насилие от страна на държавата.

На хората също така неусетно се влияе с това, което постоянно виждат и чуват от деня на раждането си, тъй като партията монополизира всички социални ресурси. Непрекъснато работещата пропагандна машина принуждава хората да изучават трудовете на комунистическите лидери. Освен това партийната култура се въвежда в съзнанието на хората чрез литературни произведения, учебници и различни форми на изкуството.

Само за няколко десетилетия комунистическата партия успява да накара китайците да мислят по начина на мислене на партията, да говорят езика на партията, да спрат да вярват в Бог, да спрат да мислят за последствията от своите действия и да се осмеляват да вършат злодеяния [3]. Така, когато хората си взаимодействат, те не само се заблуждават един друг за лична изгода, но и изобщо не изпитват каквито и да са морални угризения. Убийственият език на партията и нейният подход на измамата стават широко разпространени.

Поколението на Културната революция е израснало в партийната култура. Сега тези хора са стари и замърсяват по-младото поколение със порочните си навици. Децата, възпитани в средата на партийна култура, са твърде хитри за възрастта си. Още в млада възраст те знаят как да вършат лоши неща. Младото поколение не вярва в Бог, то се характеризира с безнравственост и арогантност. Моралните принципи по отношение на половите връзки са напълно унищожени. Когато тези млади хора са провокирани или ядосани, те могат да покажат много мощна разрушителна сила. Така призракът на комунизма ги използва, за да унищожава морала. Китайците, загубили традиционните си основи, започват да усвояват всички най-лоши неща, които се появяват на Запад след движението за контракултура.

Партийната култура е отдалечила съвременните китайци значително от универсалните ценности. Мисленето и поведението на хората са претърпели дълбока мутация. Те са се отклонили значително от нормалните семейни, социални, образователни и трудови отношения. По своето мислене и поведение китайците са често много различни от хората в некомунистическите общества.

Сега ККП говори за възстановяване на традиционната култура, но това, което се опитва да възстанови, не е истинската традиционна култура. Това е все същата партийна култура, но с външната обвивка на традицията. Липсва най-важният аспект от традиционната култура на Китай - вярата в Бог.

Под ръководството на партийната култура хората дори използват боговете, за да забогатеят. Така нареченият "Храм на бабата" в окръг Хексиан, Сиан, е много популярен. Казват, че там хората могат да намерят всеки „бог“, на когото искат да се покланят. Ако човек иска да стане длъжностно лице, има „бог на длъжностните лица“, ако иска да забогатее, има „бог на богатството“, цялата фигура на който е направена от банкноти, ако иска да отиде в добър университет, има „бог на учението“, покрит с дълбоки бръчки, ако иска да предпази колата си от злополука, има „бог на колата“ с волан в ръка. Администраторът на Храма на бабата се хвали, заявявайки: „Ако някой бог липсва, ние можем да го създадем“ [4].

В съвременен Китай започва също така нареченото движение за връщане към античността. Лесно ли е обаче да се върнем към традицията, предвид настоящото морално деградиране в китайското общество? Въпреки че в много съвременни литературни и художествени произведения могат да се видят опити за възпроизвеждане на древни истории и сюжети, всичко това е засенчено от съвременните концепции, въз основа на които тези творби са създадени. Актьорите обличат традиционните дрехи, но играят модерни пиеси.

Опитът да даде на всичко това нотка на традицията всъщност допълнително изкривява съдържанието на традиционната култура. Например постановките на дворцови драми от имперски Китай, които стават популярни през последните години, говорят главно за ревност и интриги, за присъщите на комунизма борба и омраза, и изобщо не отразяват реалностите от онези времена.

В произволната адаптация на класическия роман “Пътешествие на Запад”, цар-маймуна Сан Уконг се влюбва в жени демони, въпреки че първоначално се казва, че той ги е победил. По-тъжно е, че много хора, особено млади, които не знаят нищо за традиционната култура на Китай, смятат, че това е действително съдържание от традиционната култура. То се дължи на факта, че партията унищожава истинската култура на Китай, предадена от Боговете, и десетилетия наред я заменя със своята партийна култура. Така китайците вярват в комунистическата философия на борбата и че съвременното изкуство, литература и театрални представления, пропити с партийна култура, са съобразени с традиционната култура на Китай.

Партийната култура склонява хората към неверие в Боговете. Поради кризата на духовна вяра в обществото, многобройни нездравословни явления отдавна са се превърнали в норма. Сред тях са измамите, мащабното производство на фалшиви стоки и токсични продукти, корупцията и др. Така наречената „шендженска култура“ („култура на фалшифициране на стоки“) е типичен пример за кризата на духовната вяра. "Шендженската култура" основно означава фалшифициране на стоки от известни и особено чужди марки. Всъщност това е кражба и измама. Този термин става толкова популярен в Китай, че е включен в Оксфордския китайско-английски речник като неологизъм [5].

Поведението "шенджен" в Китай се отнася не само до фалшифицирането на стоки, но и до копирането на цели магазини. Например, в Китай многократно се появяват фалшиви „специализирани магазини на Apple“. Те са напълно обзаведени като истинските магазини на тази добре позната компания: стъклени фасади, презентационни маси от светло дърво, стоманено стълбище, плакати с iPad и други продукти на Apple, както и спретнато обзаведена стена с аксесоари на Apple и бели лога на компанията. Дори персоналът е облечен в характерните тъмно сини тениски с логото и може да изглежда, че работят в истински магазин на Apple [5].

В такава социална среда някои китайци не се спират пред нищо в името на личните си интереси. Те изобщо не се страхуват от небесно наказание, защото просто не вярват в него. Лъжите и фалша са станали част от популярната култура. И който не се занимава с измами е смятан за странен.

Партийната култура унищожава и езика. Тя насажда на китайците навика да стигат до крайности в изразите, използвайки прекомерно преувеличение. В Китай има ресторанти с имена като „Небе отвъд Небето“, „Император на императорите“, „Цар на царете“ и др. Литературните стилове са пълни с помпозност и в официалната пропаганда често могат да се намерят фрази като „първият в света“, „най-грозният в историята“, „САЩ се уплашиха“, „Япония е зашеметена“, „Европа съжалява“ и т.н.

Типични заглавия на новините в популярното китайско приложение WeChat и в Интернет медиите изглеждат така: „Научният и технологичен потенциал на Китай надминава САЩ и заема първо място в света“, „Китай отново зае първото място в света, побеждавайки топ предприятията на САЩ и напълно разгромявайки Apple“, „Назрява нещо огромно, китайските магически оръжия отново вцепениха САЩ, цял свят е зашеметен, Япония е сериозно уплашена“, „Huawei направи само един ход и цял свят закипя“, „Китай стана №1 в света в още една област! Завършихме огромните исторически промени само за 30 години, което порази САЩ, Япония и Южна Корея", "Huawei обяви за създаването на първия в света 5G чип, което шокира света!".

Китайският пропаганден филм "Удивителната моя родина!" и поредицата от телевизионни програми, озаглавени „Моята изключителна страна“, също са пълни с преувеличения в духа на „малко се разсеях и отново станахме първи в света“. Съдържанието им дава усещането, че целият свят е в краката на Китай. Те използват същите техники за пропаганда, които са били използвани по време на Големия скок, когато партията е твърдяла, че Китай е надминал Великобритания, настигнал е САЩ и е произвел 150 тона зърно от му (7 декара) земя.

Тази нова вълна на преувеличение е конкретна проява на „великите празнословия“ на партийната култура в ерата на Интернет. Основната причина за това е кризата на духовната вяра. В първоначалния период на политиката на реформи и откритост Китай взаимства най-лошите и изкривени неща от Запада, като сексуална свобода, злоупотреба с наркотици, хомосексуалност, компютърни игри и други подобни. Развлекателните програми по телевизията стават вулгарни. Цялата страна се е превърнала в палат на удоволствията, в който се отдават неудържимо на материални и плътски желания.

Призракът на комунизма е превърнал хората в нечовеци, а някога цивилизованият, великолепен и красив Китай - в страна, която вече не прилича на Небесната империя.

II. Комунизмът подкопава западната масова култура

Западните страни на свободния свят винаги са били известни със своята цивилизация. Мъжете там са били благородни, жените - добродетелни и грациозни, а хората - честни и дружелюбни един към друг. Но комунизмът реализира и западната част от своите планове, насочени към подкопаване и унищожаване на западната цивилизация. Тъй като не може да използва насилието и тоталитаризма в западните страни, за да унищожи директно тяхната цивилизация и популярна култура, както в Китай, той предизвиква негативни и бунтовни настроения и поведения сред хората. Така той успява да подкопае традициите и да унищожи обществения морал и традиционна нравственост.

Докато западните страни се радват на победата във Втората световна война, определена група от хора вече работят в областта на идеологията и културата. Използвайки следвоенния период на размисъл и появата на нови идеологии, тези хора започват постепенно да водят обществото все по-далеч от традициите, свързващи човека с Бога.

Така нареченото “бийт поколение”, което се появява в САЩ след Втората световна война, е група писатели от 50-те години. Те стават родоначалници на литературата и изкуството, целта на които е да подкопаят традициите на обществото. Макар тези хора да презират правилно някои прояви на морален упадък в обществото по това време, като отговор на това те решават напълно да се откажат от традиционния морал.

Представителите на бийт поколението са основно циници. Те се застъпват за неограничена свобода, подхранвайки личните си представи за света и отхвърляйки традиционните ценности. Те се потапят в мистика, в света на наркотиците и престъпленията, водят свободен и разпуснат начин на живот. Тяхното радикално критично отношение към буржоазното капиталистическо общество съвпада с идеологията на комунизма и комунистическото движение на Запад. Затова те лесно се превръщат в оръжие на комунизма.

Много представители на бийт поколението са дълбоко повлияни от комунистическата и социалистическата идеология.

Например, Джак Керуак, известен писател и виден представител на бийт поколението, преди да стане известен написва историята "Раждането на един социалист", в която говори за бунта си срещу капиталистическото общество [7]. Друг представител на това поколение - поетът Алън Гинсберг, който впоследствие става открит поддръжник на комунизма (виж част 11 от тази книга), подкрепя педофилията. В своите творби тези хора умишлено не се придържат към традиционните правила и структури. Те нарочно използват хаос в структурата на произведенията си и вулгарен език. Произведенията на тези хора предават традиционните устои и поставят основите на зараждащото се контракултурно движение, което обхваща Запада през 60-те години на миналия век.

Мащабното движение на контракултурата, започнало през 60-те години, поражда много порочни субкултури, като хипи, пънк, готи и др. Тези контракултурни тенденции намират много почитатели в големите градове на западните страни. Те увличат едно след друго младите поколения, убеждавайки ги да почитат насилието, наркотиците, безразборните полови връзки, авангардното облекло, културния упадък, мрака и смъртта.

През 1968 г. това движение достига своя апогей след убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, както и ескалацията на войната във Виетнам. През пролетта на 1968 г. около две хиляди хипита се събират в парка Голдън Гейт (Golden Gate) в Сан Франциско и прекарват там няколко дни и нощи, протестирайки срещу обществото с рок музика, песни, поеми, голота, наркотици и други видове предизвикателно поведение.

През лятото на 1969 г. в предградията на Ню Йорк се провежда музикалният фестивал Уудсток (Woodstock), който събира повече от 400 хиляди души. Те издигат лозунга „Любов, свобода и мир“. Стотици хиляди хора се отдават на разврат и диви необуздани удоволствия, потъвайки в пълен морален упадък. Уудсток се смята за голямо културно събитие от 60-те години. В следващите десетилетия Централният парк на Ню Йорк, паркът Голдън Гейт в Сан Франциско и Уудсток се превръщат в символи на американската контракултура.

Когато движението на контракултурата е в разгара си в Съединените щати, през 1968 г. във Франция избухват бунтове с милиони хора, наречени по-късно “Червен май”. Както обикновено, всичко започва с недоволни студенти, които се бунтуват срещу традиционния морал и култура. По това време студентските общежития са строго разделени на мъжки и женски. На момчетата и момичетата е забранено да посещават помещенията си. Премахването на това правило и изискването за право на свободен сексуален живот в студентските общежития стават основна цел на протестите. Този бунт получава широката подкрепа от социалистическите и комунистическите партии във Франция. Така младите хора чрез размирици и безредици започват да разрушават моралните принципи и ограничения, установени за човечеството още от древни времена.

Говори се, че в края на 60-те години в света е имало два центъра на революция: единият в Пекин, където бушува Културната революция, и другият в Париж, където се случват събитията от май 1968 г., които шокират целия свят и се наричат Западната културна революция. По това време китайските студенти провеждат демонстрации в подкрепа на френските студентски бунтовници, а в далечен Париж „западните хунвейбини“ носят зелени военни шапки с червена звезда и зелени униформи с червени ленти в подкрепа на маоистите в Китай. На демонстрациите си те носят огромни портрети на Мао Дзедун, а съкращението "3М" (Маркс, Мао и Маркуз) се превръща в символ на тяхната идеологическа подкрепа [8].

През 60-те години и в Япония започва движението на контракултурата. Всеяпонската студентска асоциация (AJSA), създадена от комунистическата партия на Япония, има голямо влияние сред младите хора по онова време. Тази организация е под контрола на комунистическата партия, която подклажда младежите по същия начин, както се прави с младите хунвейбини (червени гвардейци) в Китай. AJSA организира множество контркултурни демонстрации в Япония заедно с други леви студентски организации, като Червената армия на Япония, Лигата на присъединилите се към борбата университети и др. Така техните действия започват да заплашват цялото японско общество с утвърждаването на насилие [9].

Подобна антикултурна вълна е имало и в някои страни от Латинска и Централна Америка. Например, под влияние на комунистическата партия на Куба студентското движение „Площад на трите култури” в Мексико се провежда под формата на малка мобилизация. Други леви студентски групи изпращат телеграми до студенти в Париж, подкрепяйки мащабните им демонстрации през май 1968 г.

Някой може да каже, че всички тези събития просто си съвпадат и не са свързани помежду си. Но всъщност всички контракултурни движения на Изток и Запад са част от плана на комунизма за унищожаване на морала на обществото. Моралните традиции и универсални ценности, оставени от Боговете на хората, са преминали хиляди години история, но това глобално движение, което е внимателно планирано от комунистическия призрак, им причинява огромни щети. Това движение създава нездравословна атмосфера в обществото, насажда безразсъдство у хората и започва широкомащабно да подкопава традиционния морал. Традиционната 5-хилядолетна култура на Китай е наричана „четирите изостаналости“ и е почти напълно унищожена по време на Културната революция.

Рок музиката, злоупотребата с наркотици, сексуалната свобода, абортите, изкривената мода и авангардното изкуство са отклонение от традиционните норми и праведната духовна вяра. Нещо повече, извратеното сексуално поведение, като хомосексуалността и безразборния сексуален контакт, придобиват популярност, което довежда до негативни последици за цялото западно общество. Няма я вече онази славна култура, оставена на хората от Боговете. Така и западната цивилизация загубва своя предишен блясък и великолепие.

III. Поп култура и социален хаос

Когато традиционната култура бива подкопана, порочната култура и негативните фактори започват да управляват света. Навсякъде настъпва хаос. Тъй като САЩ са лидер в световната поп култура, отклоненията, възникнали в тази страна, оказват голямо влияние върху целия свят.

В тази глава ще използваме примера на САЩ, за да говорим за проявите на порочната култура и хаотичните неща в западното общество. Както бе споменато по-горе, дори традиционно консервативни страни с дълбоки културни традиции, като Китай и Япония, също не са в състояние да устоят на културното влияние на САЩ и започват да ги имитират. В резултат на което по цял свят започват да се разпространяват разпуснатост, бунтарство, антисоциални и аморални нрави, цинизъм и упадък.

1. Хип хоп и рок музика

В традиционната музика основното ударение се поставя на възпитанието на човек, на култивирането на добродетели, на формирането на физически и психически здрав човек. В резултат на това се изгражда социална хармония и хармония между човека и природата. По традиция е насърчавана прекрасната музика, възхваляваща Бог, докато атоналната, хаотичната, нискокачествената музика не е била приемана добре. Днес обаче се забелязва невероятен упадък в музиката, песните и танците. Ярки примери за това са хип-хопът и рокът.

Хип-хопът се появява в Ню Йорк през 70-те години на миналия век. Той възниква по улиците и в кварталите, където пребивават чернокожи общности. Тогава той е подет от латиноамериканци, ямайци и др. Хип-хоп артистите или рапърите изразяват недоволството си от обществото и политиката с музика и рими. Към тях се присъединяват многобройни безработни в бедни райони. Следователно хип-хопът, както и свързаните с него рап, брейк-денс и др., са продукт на бедността и скуката. Основните теми на рап текстовете са свързани с насилие, оръжия, разврат, упадък, расизъм и бедност. Те са разпространяват и пеят като част от обикновения живот.

През последните няколко десетилетия рапът и брейк денсът са излезли от Ню Йорк и Съединените щати, набирайки голяма популярност в целия свят. Хип-хопът се превръща в част от поп културата на много градове в Азия, Европа и дори Африка. Въпреки очевидната морална деградация, която тази музика отразява, тя придобива световно признание и дори се изпълнява на световно известни театрални сцени.

В известния бродуейски мюзикъл “Хамилтън” е показан животът на държавника Александър Хамилтън с помощта на рап текстове. След премиерата му през 2015 г. мюзикълът веднага става в хит в САЩ и впоследствие получава много награди. Той се изпълнява в Центъра за сценични изкуства “Джон Ф. Кенеди” във Вашингтон близо три месеца. Вълнението за билетите му е такова, че дори скъпи билети могат да се купят само след резервация онлайн и чакане на хилядни опашки [9].

Рок музиката възниква преди хип хопа. Първият жанр на рок - рок енд ролът - се появява около 40-те години на миналия век. В рок музиката ритъмът се подчертава с помощта на барабани и китари, докато в хип-хопа се използва ритмичен речитатив, който се чете на определен ритъм. Рок енд ролът е тясно свързан с бийт поколението. Множество известни рок певци са били вдъхновени от писателите на това поколение и често са си сътрудничили с тях.

През 60-те рокът става музика на контракултурата. Тя довежда хората до ярост и ирационални състояния на духа. Истеричното пеене с причудливи електрически китари и интензивните удари на барабани кара слушателите напълно да забравят себе си и да се предадат на чувствените си инстинкти и желания без никакви ограничения. Подчинявайки се на изискванията на цивилизацията и слушайки подобна музика, хората започват да се отдават на дяволската страна на природата си, която обикновено съзнателно потискат. С това те просто попадат под контрола на злите сили.

Отивайки още по-далеч, рок музиката е наситена с нихилизъм. Освен това различните жанрове на рок музиката насърчават порочното поведение. Например така нареченият психеделичен рок насърчава употребата на наркотици. Други по-мрачни форми на рока призовават към бунт, самоубийство, насилие и хомосексуалност, безразборни полови връзки, изневяра, изоставяне на брака и др. Текстовете на песните са пълни с откровени непристойности, възхвали на злото и подигравки с Бог.

Например текстовете на някои така наречени рок звезди помпозно описват тормоза на непълнолетни момичета. Така те въвеждат културата на сексуално насилие и разпуснатост в съзнанието на слушателите. Някои текстове са пълни с подбуждане към безредици и убийства: „Хей! Моето име е безпорядък. Ще крещя и ще викам, ще убия краля, ще хуля всичките негови слуги ”(песента “Биещ се на улицата” / “Street Fighting Man” на групата “Ролинг Стоунс”). Друга песен от същата група се нарича “Състрадание към дявола”.

Един от албумите на тази група, написан в стила на психеделичен рок, е наречен "Молба към негово величество сатаната". В известната песен „Пътят към ада“ има такива думи: „Ей Сатана, аз платих дълговете си… На път съм към ада“.

Някои рок песни възхваляват социализма и комунизма. Например в известната песен Imagine („Представете си“) слушателите се приканват да си представят комунистическо общество, в което няма рай, ад, религия, държава и частна собственост.

Дори религиозните групи трудно се съпротивляват на негативните влияния на рок музиката. Християнската църковна музика първоначално е била писана, за да възхвалява Бог, докато рок музиката е била отхвърляна заради отдаването си на злото. Но след нарастващата популярност на рок музиката, християнската музика започва да включва и елементи на рока, за да привлече млади хора. Така възниква така наречената съвременна християнска музика [11].

Рок музиката обикновено е придружена от сексуална аморалност, насилие, упадък, злоупотреба с наркотици и отхвърляне на Бога. Заедно с тази музика идват всички онези порочни неща, които са били забранени от традиционния морал и вярвания.

2. Злоупотреба с наркотици

През последните няколко десетилетия зависимостта се превръща в глобален проблем. Коренът на широко разпространената злоупотреба с наркотици на Запад е движението за борба с културата. Активно противопоставяйки се на „буржоазния морал“, хипита се стремят да деконструират и подкопаят всички традиции, като в същото време разпространяват собствените си убеждения, морални стандарти и начин на живот. Опитвайки се да задоволят духовните си нужди те откриват, че различни халюциногени (марихуана, LSD и др.), стимуланти (амфетамин, кокаин и др.), както и различни барбитурати, могат да ги отведат от реалния свят и да им позволят да видят по-прекрасни картини от тези, които виждат наоколо.

Много млади участници в контракултурното движение проявяват голям интерес към източната философия и методите за духовно усъвършенстване. Но психеделиците откриват пряк път за себе си, помагащ им да избегнат дългия и болезнен процес на усъвършенстване на себе си, както и на уморителното седене в медитация. Достатъчно е само да вземат таблетка и да получат „духовно преживяване“, което никога не е ставало. Всъщност с помощта на такива препарати човек просто оставя тялото си на контрола на различни духове от ниски нива, което няма нищо общо с истинското духовно съвършенство. Тъжното е, че такъв отклонен път привлича много хора, които наистина са имали желанието за духовно израстване, отвличайки тяхното внимание от желанието им да разберат смисъла на живота.

Много рок звезди умират на възраст между 20 и 40 години. Това често се дължи на предозиране с наркотици. В съвременните щати най-дългата и на пръв поглед безкрайна война е войната срещу наркотиците. Въпреки че милиони наркодилъри са арестувани в продължение на няколко десетилетия и правителството постоянно призовава хората да кажат „не“ на наркотиците, незаконната търговия и употребата на наркотици продължават да процъфтяват. От 2000 г. насам повече от 300 000 американци са починали от предозиране с наркотици. На 26 октомври 2017 г. президентът Тръмп обяви извънредно положение във връзка с „най-лошата криза с наркотиците“ в историята на САЩ и описа как ще се справи с този проблем [12].

Според доклад от 2017 г. на Националния институт за борба със злоупотребата с наркотици сред юношите, употребата на марихуана сред учениците достига невероятни размери: 45% от учениците в 12 клас казват, че са опитвали пушенето на марихуана; 37,1% са пушили марихуана предишната година; 71% от гимназистите смятат, че честото пушене на марихуана е безвредно [13].

Употребата на екстази и пушене на марихуана става модерно сред младите хора. В същото време продължават да се появяват нови и по-силни наркотици. Например, фентанилът е няколко пъти по-силен от хероина. Смъртоносната доза хероин е 30 милиграма, докато само 3 милиграма фентанил може да бъде фатален [14]. Фентанилът дори се нарича химическо оръжие. Въпреки това, такива разрушителни наркотици заливат американските улици с ужасяващ темп, убивайки далеч повече хора от другите опиоиди, просто защото е много лесно да се надвиши минималната доза.

Според Националния институт за борба със злоупотребата с наркотици през 2016 г. от 65 хиляди души, починали от свръхдоза, 20 хиляди са консумирали фентанил [15]. Медиите съобщават за много случаи на контрабанда на фентанил от Китай. Така през юли 2018 г. пристанищната администрация на Филаделфия извършва рутинна проверка и открива в товарни контейнери от Китай 110 фунта фентанил на стойност 1,7 милиона долара. Цялата партида е конфискувана [16].

В Китай злоупотребата с наркотици, особено синтетични, също се превръща в социално заболяване. Наркотиците лесно могат да бъдат закупени онлайн. Според доклад на Китайската национална комисия за контрол на наркотиците (CNNCC) от 2015 г. броят на наркоманите в страната надхвърля 14 милиона души. Реалният брой вероятно ще е много по-голям. Сред хората, които употребяват наркотици, все повече се срещат офис работници, фрийлансъри, художници и дори държавни служители [17]. Докладът за ситуацията с наркотиците на CNNCC за 2017 г. показва, че отделите за контрол на наркотици в Китай са открили 140 000 случая за една година, спрели са незаконни дейности на 5534 наркотрафиканти, арестували са 169 000 заподозрени, иззели са 89,2 тона наркотици и са извършили 870 хиляди внезапни проверки, в резултат на което са идентифицирани 340 хиляди нови наркомани [18].

Употребата на наркотици кара хората да губят ума си. Наркотиците лесно причиняват пристрастяване, от което е трудно да се отърве човек. Под влияние на наркотиците са извършени много престъпления. Много семейства се разделят заради наркотици. Голям брой хора почиват от предозиране. Наркоманията разрушава кариерата, разрушава репутацията, разрушава приятелството. Употребата и трафика на наркотици вредят на хората, семействата и на цялата нация. По този начин наркотиците се превръщат в друго средство, с което дяволът на комунизма реализира своя план за унищожаване на човечеството.

3. Широко разпространение на порнографията

От всички форми на революция, които комунизмът насърчава, може би най-добре осъществена е сексуалната революция. Ако завземането на политическата власт предполага революция срещу външните неща на обществото, то сексуалната революция е революция вътре в човека.

Порочните явления, свързани с похотта, съществуват от древни времена, но сексуалната революция или, както я наричат още, сексуално освобождение, е модерно явление.

Фройдисткият пансексуализъм - теорията, че всички човешки дейности се основават на сексуален инстинкт, предоставя теоретична основа за сексуално освобождение, докато появата на орални контрацептиви отделя секса от раждането. Сексуалната революция унищожава традиционния морал, поражда и насърчава популяризирането на радикален феминизъм, аборти, предбрачен секс и хомосексуалност. Всичко това нанася огромен удар върху обществения ред, установен за човека от Бог, и донася многобройни социални проблеми.

Сексуалното освобождение създава изкривената идея, че сексът за удоволствие и сексът за пари е право на човека. То унищожава традиционната сексуална етика и ограничения, превръщайки секса в игра и форма на забавление. Това прави човека инструмент за секс и отваря вратата широко за разпространяване на порнографията и блудство в обществото.

Списанието за възрастни “Playboy”, което се появява през 1950 г., изиграва основна роля за насърчаване на задоволяването на сексуалното желание. С него порнографията започва да се комерсиализира. Докато през периода на т. нар. мирно антивоенно движение лозунгът „прави любов, не война” се носи във въздуха, през 1969 г. излиза първият филм за възрастни „Син филм”. По този начин, придружен от рок музика и отхвърляне на всички традиционни ценности, Западът навлиза в 15-годишната си епоха (1969–1984) на „порно“ (вълната на първите порнофилми в САЩ - бел.ред.)

Сегашният обхват на порно индустрията е огромен. Според различни оценки годишната печалба от тази индустрия в световен мащаб е около 100 милиарда щатски долара, като САЩ представляват 10 до 12 милиарда долара [19]. През 70-те години на миналия век порнофилмите се предлагат само в специализирани кина. В началото на 80-те години видеокасетите донасят порнографията на милиони семейства, а с настъпването на ерата на Интернет и смартфони порнографията става достъпна за абсолютно всички, по всяко време и във всякакви количества.

В Япония порно индустрията е станала вече част от обществото. На входа на супермаркет може да се видят стелажи за списания, половината от които са със снимки и съдържание за възрастни. Вечер по телевизията се излъчват програми с участието на порно актьори, които често стават идоли за младите хора и често се появяват в големи медии. Японската порно индустрия оказва голямо отрицателно въздействие върху цяла Азия.

Значителни промени в порно индустрията предизвика появата на Интернет и смартфони. Общото количество порнографско съдържание, с което възрастен би могъл да влезе в контакт през целия си живот през 80-те години вече може да бъде видяно от дете в рамките на няколко минути. След училище децата се забавляваха да играят футбол и други игри, но сега много от тях гледат порно. Едно 12-годишно британско момче става толкова пристрастено към онлайн порно, че изнасилва по-малката си сестра няколко пъти [20]. Прокурорът, който разглежда случая в съда, заявява: „Такива инциденти ще се появяват все повече в съдилищата, тъй като младите хора сега имат достъп до хардкор порнография.“

Последиците за деца, които са били изложени на порнография, включват пристрастяване към секс, ранна сексуална активност и интерес, склонност към сексуално насилие, загуба на морални ценности, убеждение, че сексът не е свързан с брака и връзките, но може да се купи при необходимост, убеждение, че екстремното сексуално поведение, което се показва в порнографията, е нещо обикновено и че подобни разврат и извращения са нормални.

В повечето европейски страни проституцията е легализирана и много европейци я възприемат просто като разновидност на работа. През 1969 г. Дания става първата държава, която легализира проституцията. Съседна Норвегия, която преди има най-строгите ограничения за проституция в цяла Европа, я узаконява през 2006 г. [21]. Датските секс такси могат дори да бъдат субсидирани от правителството. Например, ако инвалид е подал заявление и то е било одобрено от властите, той може да посети публичен дом и това ще бъде платено от правителството за сметка на данъкоплатците. Това се нарича осигуряване на „равни права“ [22]. Всъщност предложение за това е отправено още през 19 век от основателя на утопичния социализъм Чарлз Фурие.

Китайското общество, което преди е било умерено и в което дори не се е допускало разговор за секс, също се присъединява към вълната от сексуални революции. От всички нововъведения в рамките на реформата и отварянето на политиките на ККП, най-успешното е очевидно сексуалното освобождение. Ако се замислим какво е станало най-отворено в страната през това време, можем да видим, че това не е политиката и икономиката, а темата за секс. Над 30 години се извършва пълна трансформация от „революция” към „сексуално освобождение”. Проституцията се разраства в Китай и възприятията на хората са станали такива, че колкото повече любовници има богат бизнесмен или корумпиран служител, толкова по-висок е социалният му статус.

Китай се счита за фабрика в цял свят. Освен всичко друго, той изнася и голям брой проститутки, включително за Япония, Малайзия, Близкия изток, САЩ, Европа и Африка. Според някои оценки през 2018 г. в Африка на юг от Сахара и в Южна Африка е имало от 13 до 18,5 хиляди китайски проститутки [23].

Страните от Югоизточна Азия и Южна Америка също не могат да избягат от влиянието на сексуалната революция. Много градове в тези региони са се превърнали в центрове на секс туризма, който, макар и незаконен, е толкова развит, че осигурява значителна подкрепа за икономическия растеж на държавата. Дори в мюсюлмански страни като Египет, Тунис, Судан и др., забранената от исляма порно индустрия също процъфтява подземно.

Най-пряката последица от широко разпространената порнография е унищожаването на институцията на семейството и брака. За това тя е наречена „мълчаливият убиец на семейството“. Гледането на порнография води до липса на интерес към нормалните здрави семейни отношения. Порнографията засилва съзнанието на човека относно сексуални желания и похоти, които често могат да бъдат удовлетворени само извън брака, което от своя страна води до широко разпространение на болести, предавани по полов път и увеличава броя на незаконните деца [24].

По време на изслушване в Сената на САЩ през 2004 г. д-р Пат Фаган представя данни, според които 56% от разводите в страната са настъпили поради това, че един от съпрузите е бил много пристрастен към гледането на порно сайтове [25].

През 2016 г. Американската социологическа асоциация публикува резултатите от своя изследователска работа, според която хората, които гледат порнографско съдържание, се развеждат два пъти по-често от тези, които не гледат такова съдържание; процентът на разводите в семействата, в които съпругът обича да гледа порно, се увеличава от 5% на 10%, а в случаите, когато съпругата обича да гледа порно, от 6% на 18%. Изследователите откриват също, че колкото по-рано човек започне да гледа порно, толкова по-голяма е вероятността той да се разведе в бъдеще [26].

До 50-те години на миналия век всички държави от Изтока и Запада разглеждат предбрачния секс като непристойно поведение, противно на Божиите заповеди. Това поведение е било подтискано от социалния натиск и общественото мнение. Ако една млада неомъжена двойка има дете, то със сигурност би трябвало, въз основа на чувството за отговорност за детето и обществото, да сключи брак и да възпита детето в нормално семейство. По онова време повечето хора вярват, че ако неомъжена жена забременее от мъж, тогава този мъж непременно трябва да се ожени за нея и той няма друг избор. Това се е считало за достойно поведение [26]. Ако се направи грешка, трябва да се понесе отговорност за последствията.

След моралния упадък и разпространението на сексуалното освобождаване от 60-те години обаче случаите на извънбрачна бременност рязко се увеличават. Всичко това се случва на фона на бързото развитие на порно индустрията и засилване на нейното влияние върху общественото съзнание. През 1964 г. в повечето развити страни броят на незаконните деца е под 10%. През 2014 г. те вече са почти една трета. В САЩ броят на незаконните деца е средно 40%, а сред афро-американците 71%. През 2016 г. от 140 милиона новородени в света около 15% или 21 милиона са родени извънбрачно [28].

Семействата с един родител и незаконни деца са често резултат от бедност. Такива семейства увеличават тежестта върху държавната система за социално осигуряване.

4. Компютърни игри

Понастоящем много деца прекарват дълги часове, играейки видео игри всеки ден. Разработчиците правят игрите все по-реалистични, динамични и интерактивни, изпълвайки ги с насилие и еротика. Такива игри лесно пристрастяват не само деца, но и възрастни. Това вече се е превърнало в сериозен проблем за родителите, училищата и дори правителствата. Компютърните игри са се превърнали във форма на популярна култура, в която човек живее от детството до зряла възраст. Но каква култура е това? Това е разрушителна култура, която на практика не се различава от наркоманията. Хората, погълнати от видеоигри, не са в състояние трезво и обективно да преценят вредата, която това им нанася. Те просто намират игрите за забавни и интересни, и не се отказват, докато не спечелят или преминат на следващото ниво.

Почти всички актуални игри - от тяхната графика до сюжета - са посветени на насилието, убийствата, еротиката и мрачното хладнокръвие. Посланието, което те предават, е адресирано до демоничната страна на човешката природа. Всичко това е лошо за тийнейджърите. Много игри карат хората да се наслаждават на убийства, унищожаване, насилие, кръв и битки. Някои игри причиняват преждевременен пубертет при децата и ги правят по-предразположени към безразборен сексуален живот и дори престъпност.

Интернет игрите, наричани още онлайн игри, имат още по-голямо влияние върху хората. Преди игрите са били предназначени главно да убиват времето, когато човек скучае. Но настоящите онлайн игри вече са се превърнали във вид активно „спортно състезание“ с едновременното участие на много играчи, превръщайки се във форма на социално взаимодействие за хората и особено за децата. Тъй като голям брой геймъри участват в играта едновременно, те формират мислене, насочено към побеждаване на другите, като се състезават с тях и напълно се потапят във виртуалния свят.

Големи усилия и големи пари се инвестират в такива игри. Децата, които не играят подобни игри, може да се считат за странни сред връстниците си. В резултат дори родителите са принудени да се предадат и да позволят на децата си да се присъединят към общността на онлайн геймърите, а след това да гледат децата си постепенно да потъват във всичко това. Компютърните игри отнемат огромно време от децата, предназначено за обучение, занимания на открито и традиционна междуличностна комуникация. Децата се превръщат в роби на видеоигрите.

Един учен споделя опита на собственото си семейство. 12-годишният му син е получил разрешение да играе компютърни игри само през уикенда, след като си е направил домашните. Ако на дете е позволено да прави каквото иска, то ще да играе почти денонощно. Вероятно е дори да не се къпе и да не яде почти нищо. Проучването на този учен показва, че компютърните игри отнемат все повече и повече от времето на младите хора. В резултат на което младите хора, особено тези с ниско образование и ниски доходи, все по-често намират своето щастие в компютърните игри, като непрекъснато намаляват времето, което прекарват на работа и в реалния свят [29]. Това явление е широко разпространено в САЩ и други развити страни.

Този учен също намира тенденция в съвременното общество, в което поради компютърните игри все повече млади хора не искат да работят, а живеят на разноски на родителите си. Когато тези млади хора сами станат родители, видеоигрите няма да могат да ги хранят, а времето, прекарано за видеоигри в младостта им, няма да им помогне да подобрят професионализма си или да намерят добра работа. От своя страна децата им вече не могат да бъдат зависими от родителите си. По този начин видеоигрите са стигнали дотам, че подкопават нормалния човешки живот.

Компютърните игри са „духовен наркотик“. Те се различават от хероина и други твърди наркотици по това, че тези наркотици са забранени във всички страни, докато видеоигрите не само не са забранени, но в някои страни дори са голяма индустрия, която допринася значително за икономиката на страната. Какво означава това? Всъщност това означава, че държавите произвеждат и популяризират наркотици, които унищожават по-младото поколение, лишавайки се от бъдеще.

Появата на Интернет и мобилните телефони отвори още по-голям пазар за индустрията за видеоигри. През април 2018 г. Newzoo, компания, занимаваща се с маркетингови изследвания на пазара на игри, публикува доклад, в който посочва, че през 2018 г. доходите на световния пазар на игри ще достигнат 137,9 милиарда щатски долара, което е с 13,3% повече от предходната година. Повече от половината приходи от игри идват от потребителите на мобилни телефони. Дигиталните игри представляват 91% от световния пазар на игри.

Според прогнозите на авторите на доклада, пазарът на игри през следващите десет години ще поддържа двуцифрени цифри на растеж. Докато в много страни растежът на БВП е задържан на няколко процента, игралната индустрия продължава бързо да расте. Според предварителни оценки само мобилните игри могат да достигнат ниво от 100 милиарда долара до 2021 г. Докладът от 2018 г. отбелязва, че тримата лидери на световния пазар на игри ще бъдат Китай, САЩ и Япония. Делът на Китай ще бъде 28% [30].

Вярващите трябва да знаят, че Бог е създал човека и е установил определен начин на живот за него, включително формите на забавление. Ако хората следват пътя, установен от Бог, тогава Бог ще ги спаси. Но ако се отвърнат от Бог, предадат Бог и следват пътя на дявола, тогава Бог ще се откаже от тях и това ще е краят им.

Традиционните игри, спорт и други дейности на открито са ограничени от естествената среда, времето, оборудването и физическата сила. Затова играчите обикновено не стават зависими от тези традиционни форми на забавление. Компютърните игри обаче нямат такива ограничения. Те примамват хората, потапяйки ги във виртуален свят и насърчавайки ги да бъдат там без сън и почивка. Когато хората са постоянно във виртуална реалност, зад която се крие дяволът, те могат само да се приближават до дявола, да му се подчиняват и неусетно да влязат в подготвения от него капан.

5. Култура на насилието

Между 1960 и 2016 г. общото население на САЩ нараства 1,8 пъти, а общият брой престъпления се увеличава 2,7 пъти, броят на престъпленията с насилие нараства 4,5 пъти [31].

В продължение на 50 години преди инцидента в кулата на Тексаския университет (1966 г.) е имало само 25 подобни случая, при които 4 или повече души са били убити в резултат на стрелбата. Оттогава случаите на стрелба стават все по-смъртоносни [32]. Започвайки от убийствата в Килин, Тексас през 1991 г., когато загиват 23 души, до масовата стрелба в Лас Вегас през 2017 г., когато загиват 58 души, подобни инциденти ужасяват хората всеки път.

Между 1970 и 2016 г. броят на терористичните атаки по света се е увеличил от 650 на 13 488 годишно, т.е. повече от 20 пъти. След поредицата от нападения в САЩ на 11 септември 2001 г. броят на терористичните атаки нараства със 160% [33].

Насилието в реалния свят отразява това, което виждаме в ежедневието си: култура на насилие. Не само агресивната хеви метъл музика е пронизана от насилие, но и повечето филми, телевизионни предавания и дори видеоигри. Много филми и телевизионни предавания в положителна светлина изобразяват мафията, бандитите и пиратите. В резултат на това тези първоначално отрицателни герои изглеждат привлекателни и уважавани. Хората не само спират да се отвращават от тях, но и започват да се стремят да им подражават.

Електронните игри предоставят още една възможност за насърчаване на насилието. Тоест, вместо обичайното идеологическо третиране и въвеждане в съзнанието на хората културата на насилие чрез филм и телевизия, тези, които играят електронни игри имат възможност да придобият опит в използването на насилие във виртуалния свят. Игрите често съдържат епизоди с обезглавяване, разчленяване на тела, възникват различни кървави виртуални събития, които далеч надхвърлят границите на филмите.

През 2013 г. изследователи анализират филми, заснети от 1985 до 2012 година. Те откриват, че през този период броят на случаите на насилие с оръжие във филми с оценка PG-13 (неприемливо за деца под 13 години - бел.ред.) се удвоява [34]. Последващи проучвания показват, че тази тенденция продължава и до днес [35]. През 2008 г. изследователският център Pew установява, че 97% от младите хора на възраст от 12 до 17 години играят видеоигри, а две трети от тях играят игри, които съдържат насилие [36].

Изправени пред проблема с нарастващото насилие в обществото, експерти, учени и широката общественост предлагат различни варианти за решаване на този проблем - от по-строги ограничения чрез закони и по-строги наказания до предоставяне на психологически консултации. Подобни методи обаче могат само да подрязват клоните на отровното дърво, без да засягат корена му.

Комунистическият призрак умишлено насърчава насищането на популярната култура с насилие. Тя насърчава хората да влизат в контакт с тези неща по-често и в резултат на това хората губят чувствителността си към тях, а някои дори започват да ги имитират. В резултат на това насилието се прехвърля от виртуалния в реалния свят. Комунизмът унищожава традиционната култура, разваля морала на хората, отчуждава хората от Бога, принуждава ги неконтролируемо да се стремят да задоволяват материалните си желания. Това е коренът на социалните проблеми.

6. Опорочена мода

Различните странни стилове на облекло, популярни в обществото днес, поведението и други общи елементи на масовата култура, са видимата проява на „свободата на изразяване“ или следването на „съвременните модни тенденции“. Всичко това обаче не възниква само по себе си и не е случайно. Ако се проследи източника на тези явления може да се види, че зад всички тези неща стоят отрицателни фактори. С течение на времето хората просто свикват с тях и вече не ги намират за странни. Така тези негативни неща стават част от ежедневието на хората. По-долу са дадени няколко примера.

Днес обществото свикна с жени, носещи къса прическа стил “боб”. Този стил възниква сред девойките - еманципираните - на Запад през 20-те години. Повлияни от първата вълна на движението за права на жените и движението за сексуална свобода (виж част 7), девойките носят къси рокли, къси коси, слушат джаз, гримират се силно, пият силен алкохол и имат безпорядъчни полови връзки. Късите прически са един от начините да изразят презрението си към традиционните различия между половете и желанието за женска „еманципация“.

След като прическата в стил “боб” става популярна, известна оперна певица казва: „Боб косата е състояние на духа, а не просто нов начин да украсявам главата си. ... Вярвам, че да се отървем от дългата си коса означава да се отървем от една от многобройните малки окови, които жените трябва да хвърлят настрана по пътя си към свободата” [36]. По време на Голямата депресия на 30-те години тази прическа постепенно губи своята популярност. Но през 60-те години, когато вълната на бунтарство срещу традиционните норми отново се надига в обществото, различните видове къси прически за жени отново стават модерни.

Подобен е случаят с дългата коса сред мъжете и хипитата [37]. Въпреки че дългата коса при мъжете е съществувала в древни времена, на Запад след Първата световна война (1914–1918 г.) мъжете носят къси прически. През 60-те, по време на контракултурното движение, мъжете започват да пускат дълги коси, което е форма на бунт срещу традицията.

През 20-те и 60-те години водещите слоеве на обществото решително отхвърлят антитрадиционния стил на облекло сред младите хора. С течение на времето обаче хората свикват с него и започват да го смятат за норма. Според прогресистите това се дължи на повишаване на социалната толерантност. В традициите на Изтока и Запада обаче разликите между мъжете и жените се проявяват не само във физиологията, ролята им в обществото и семейството е различна, както и дрехите, прическите, речта и маниерите.

Комунизмът се опитва да направи обществото безкласово, както и да заличи различията между половете между мъжете и жените. Феминистките и хомосексуалните движения използват лозунга „равенство“, за да размият различията между половете в обществото и семейството. От своя страна, модата за асексуални дрехи в стил унисекс ерозира различията между половете в дрехите. По този начин, призракът на комунизма подготвя обществото за по-широко признаване на това, което традиционно се смята за неприемливо сексуално поведение и начин на живот, за да се подкопае напълно традиционния морал.

В продължение на хиляди години традиционните морални критерии на Изток и Запад включват в основите си разлика между двата пола, а също така определят мястото за мъжете и жените, олицетворяващи ин и ян. Комунизмът обръща всичко с главата надолу, за да унищожи морала, да засили егоцентризма и да насърчи изоставянето на традиционните норми.

Настоящото популярно облекло може да изглежда модерно и привлекателно. Но знаейки целта, която червеният дявол преследва, човек може да разбере, че всичко това са негови трикове, насочени към пълно разрушаване на нормалния начин на живот на хората.

Например, сега популярните панталони с колан под талията се считат за секси от феновете им. Но това е също начин за разваляне на човешкия морал. Техните предшественици са дънките хип-hugger, популярни по време на движението за контракултура от 60-те години, както и от дискотеките на 70-те години. По-късно от панталоните с колан под кръста започват да правят още по-неприлични панталони, които директно излагат на показ задните части [39].

Друг феномен, страничен продукт на контракултурата, са групите от фенове, които стават популярни сред младите хора. През 60-те години, когато рок музиката завладява активно Запада, млади момичета, обсебени от рок звездите, следват своите идоли и дори организират групи от фенове, предоставяйки на членовете на любимите си групи различни, включително сексуални услуги и групов секс [40]. Тези млади жени са първите групи. В момента много фенове на музикалните групи се възхищават на звездите, които се застъпват за заличаване на разграничението между половете. Сред идолите им са мъже, които имитират жени с маниери и дрехи, и обратно. Всичко това са дяволски методи за унищожаване на популярната култура и размиване на разликите между мъжа и жената.

Много от днешните модни тенденции също произхождат от пънк субкултурата. Подобно на хипитата, пънкарите също се бунтуват срещу традицията и насърчават нихилизма. Ако повечето хипита са били бунтовни млади хора от традиционни семейства от средната класа, то пънкарите обикновено са бунтовници срещу традициите, израснали в семейства от по-ниската класа. Така много пънк групи се застъпват за социализма [41]. За да покажат своето дълбоко презрение към традицията, пънкарите често правят причудливи прически, включително ирокези, или носят изтъркани дрехи с шипове и големи катарами. Те боядисват ярко косата си, правят си татуировки, пиърсинги, неприлично изобличават някои части от тялото си. Дрехите им често нямат разлики между половете. Пънк жените носят мъжки дрехи и обратно. Тази субкултура се превръща в източник на вдъхновение за много съвременни модни тенденции.

Пънкарите се застъпват за хедонизма (учение, според което удоволствията и наслажденията са най-високият смисъл на живота - бел. прев.). Така популярен пънков лозунг гласи: „Живей бързо, умри млад и остави красив труп“. Това напълно отразява трагедията на абсолютната загуба на вяра в Бог и падането в бездната на материализма. Обществото трябва да се тревожи от такива тъжни явления, но то остава безразлично.

В съвременното общество са възникнали и много други декадентски и хаотични явления. Сред тях са демонични изображения, черепи и др. върху дрехи; грозни изображения на татуировки; грозни детски играчки и бижута; множество популярни литературни произведения и филми на тема демонични сили и различни ужаси. Интернет е обсебен от разрушително и нихилистично съдържание. Прекомерната реакция на феновете по време на мачове значително засилва у хората тяхната тъмна природа. Всички тези признаци на упадък показват, че силите на злото вече играят доминираща роля в целия свят.

Заключение

Всеки има право да се стреми към щастие. Този стремеж обаче трябва да бъде в рамките на моралните стандарти. Необузданият стремеж към удоволствие, който надхвърля тези рамки, неизбежно ще доведе до страдание, бедствие и дълбоко съжаление.

Традиционната култура на човечеството не отхвърля рационалното удовлетворяване на желанията. Но в същото време традиционната култура учи хората да контролират своите желания и да водят здравословен начин на живот. Това се отнася до живеене в хармония с природата, ангажиране с традиционни занаяти, създаване на хармонични семейни отношения, участие в обществени дела, социално самоуправление и управление, ангажирано с традиционно изкуство и литература, спорт и др. Всичко това носи щастие и удовлетворение, и в същото време физическа и психическа полза както за отделния индивид, така и за обществото като цяло.

Крайната цел на комунизма е унищожаването на човечеството. Една от необходимите стъпки в тази посока е унищожаването на морала, така че боговете да изоставят хората и вече да не се интересуват от тях. По този начин, независимо от това дали комунизмът пряко е завзел властта в страната или не, той се опитва да поеме контрол над популярната култура и да накара хората да водят упадъчен начин на живот.

През последните няколко десетилетия точно такава популярна култура е създадена на Изток и Запад. Лудостта на съвременното общество кара мнозина да изоставят традиционната култура и морал. Хората започват да се отдават неконтролируемо на своите желания и да копнеят за удоволствия. Егоцентричността, хедонизмът и нихилизмът са станали често срещани и дори модерни явления. Тази развалена култура води съвременния свят към ръба на пропастта. Хората вече са забравили истинската цел на своето съществуване.

Сексът, наркотиците, рок музиката и електронните игри стимулират и засилват желанията у хората. Много хора са изцяло потопени в тези неща, като по този начин се опитват да избегнат страданията и разочарованията в живота. Те обаче никога не са мислили, че всички тези хобита носят само краткосрочно удовлетворение, след което идват още повече болка и нещастие. Употребата на наркотици причинява заболяване, разстройство на личността и смърт; безразборните сексуални отношения унищожават семействата, водят до загуба на увереност и усещане за топлина; електронните игри водят хората до пълна загуба на себе си във фалшив виртуален свят. Погълнати от всичко това, хората усещат, че са на карнавал за бурни забавления, но всъщност те просто са използвани от тъмните сили. Единственото, което ги очаква, е физическа смърт и духовна деградация.

Същото се отнася и до държавите и обществата. Когато голям брой хора се отдадат на примитивни желания и удоволствия, проблемът не е далеч.

Бог е създал човека и е предоставил на всеки човек свобода на волята. Хората не трябва да злоупотребяват със своите свободи и да вървят по пътя на упадъка. Вместо това те трябва да използват свободата си, за да се върнат към традиционната култура и традиционния начин на живот.

Бог винаги се е грижил за човека и го е закрилял. Дали обаче човечеството ще успее да се върне на правилния път, това напълно зависи от личния избор на всеки един човек.

Глава 15: КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ КОРЕНИ НА ТЕРОРИЗМА

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки

[1] “110 Rules of Civility & Decent Behavior in Company and Conversation,” Foundations Magazine, http://www.foundationsmag.com/civility.html.

[2] Benjamin Franklin, The Autobiography and Other Writings on Politics, Economics, and Virtue (Cambridge: Cambridge University Press, 2004), 68-69.

[3] 大纪元编辑部：《解体党文化》，第四章（台北：博大出版社，2007），页158~220。

[4] 薛飞：〈“缺哪个神就造一个” 河北奶奶庙乱象〉，大纪元新闻网，2017年8月10日，http://www.epochtimes.com/gb/17/8/9/n9513251.htm。

[5] “Oxford Dictionary Adds Popular Chinese Terms,” China Daily, September 6, 2010, http://www.chinadaily.com.cn/business/2010-09/06/content_11259791.htm.

[6] 〈北京工商查处山寨苹果店员工真以为自己在苹果工作〉, 新浪网，2018年2月8日, http://tech.sina.com.cn/mobile/n/n/2018-02-08/doc-ifyrmfmc0011341.shtml; Loretta Chao, “The Ultimate Knock-Off: A Fake Apple Store,” The Wall Street Journal, July 21, 2011, https://blogs.wsj.com/chinarealtime/2011/07/21/the-ultimate-knock-off-a-fake-apple-store/.

[7] Jack Kerouac, “The Birth of a Socialist,” Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings (New York: Penguin, 2000).

[8] 参见Roberto Franzosi, “Power and Protest: Global Revolution and the Rise of Détente by Jeremi Suri,” American Journal of Sociology, 111 (5), 1589；以及陶短房，〈法国五月风暴：一场真正的’文化革命〉，新浪历史，2013年1月18日，http://book.sina.com.cn/history/2013-01-18/1340405148.shtml。

[9] Meredith Box and Gavan McCormack, “Terror in Japan,” The Asia-Pacific Journal: Japan Focus, 2(6), June 25, 2004, https://apjjf.org/-Meredith-Box–Gavan-McCormack/1570/article.pdf.

[10] Georgia Wallen, “The Seven Stages of the ‘Hamilton’ Kennedy Center Queue” The Washigton Post, March 30, 2018, https://www.washingtonpost.com/opinions/the-seven-stages-of-the-hamilton-kennedy-center-queue/2018/03/30/c1ae15fc-31f8-11e8-8bdd-cdb33a5eef83_story.html.

[11] Amy D. McDowell, “Contemporary Christian Music”Oxford Music and Art Online, https://doi.org/10.1093/gmo/9781561592630.article.A2234810.

[12] “The Opioid Crisis” https://www.whitehouse.gov/opioids/.

[13] “Drug Facts: Marijuana,” Report from National Institute on Drug Abuse for Teens, https://teens.drugabuse.gov/drug-facts/marijuana.

[14] Allison Bond, “Why Fentanyl Is Deadlier than Heroin, in a Single Photo,” statnews.com, September 29, 2016, https://www.statnews.com/2016/09/29/why-fentanyl-is-deadlier-than-heroin/.

[15] “Overdose Death Rates,” National Institute on Drug Abuse, September 2017, https://www.drugabuse.gov/related-topics/trends-statistics/overdose-death-rates.

[16] Amanda Hoover, “110 Pounds of Fentanyl Seized at Port in Shipment from China,” New Jersey, July 2, 2018, https://www.nj.com/news/index.ssf/2018/07/110_pounds_of_fentanyl_found_in_philadelphia_port.html.

[17] 〈中国毒品报告：全国吸毒人数逾1400万〉，BBC中文网，2015年 6月 24日, http://www.bbc.com/zhongwen/simp/china/2015/06/150624_china_drugs_report。

[18] 张洋：《2017年中国毒品形势报告》发布：全国破获毒品刑事案件14万起，人民网，2018年6月26日, http://yuqing.people.com.cn/n1/2018/0626/c209043-30088689.html。

[19] “Things Are Looking Up in America’s Porn Industry,” NBC News, January 20, 2015, https://www.nbcnews.com/business/business-news/things-are-looking-americas-porn-industry-n289431.

[20] “Boy, 12, Repeatedly Raped Sister after Becoming Fascinated with Internet Porn,” New Zealand, November 7, 2016, https://www.nzherald.co.nz/world/news/article.cfm?c_id=2&objectid=11743460.

[21] Lars Gravesen, “Taxpayers Foot Bill for Disabled Danes’ Visits to Prostitutes,” Telegraph, October 2, 2005, https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/denmark/1499735/Taxpayers-foot-bill-for-disabled-Danes-visits-to-prostitutes.html.

[22] Inga Margrete Ydersbond, The “Promiscuous” and the “Shy”: Denmark and Norway – A Historic Comparative Analysis of Pornography Legislation, The NPPR Working Paper Series: The Politics of Commercial Sex, March 2012, https://www.duo.uio.no/bitstream/handle/10852/34447/NPPRWP201201.pdf?sequence=1.

[23] Takudzwa Hillary Chiwanza, “Thousands of Chinese Prostitutes Are Flocking to Africa for Lucrative Fortunes,” The African Exponent, May 7, 2018, https://www.africanexponent.com/post/8965-chinese-prostitutes-have-joined-the-scramble-for-africas-fortunes.

[24] Pat Fagan, The Family Research Council Brief Issue: The Effects of Pornography on Individuals, Marriage, Family and Community, https://downloads.frc.org/EF/EF11C36.pdf.

[25] Jill Manning, Senate Testimony, November 10, 2005, referencing: J. Dedmon, “Is the Internet Bad for Your Marriage? Online Affairs, Pornographic Sites Playing Greater Role in Divorces,” 2002, press release from American Academy of Matrimonial Lawyers, 14.

[26] David Shultz, “Divorce Rates Double When People Start Watching Porn,” Science, August 26, 2016, http://www.sciencemag.org/news/2016/08/divorce-rates-double-when-people-start-watching-porn.

[27] George Akerlof, Janet Yellen and Michael Katz, “An Analysis of Out-of-Wedlock Childbearing in the United States,” Explorations of Pragmatic Economics (Oxford: Oxford University Press, 2005), 120.

[28] Joseph Chamie, “Out-of-Wedlock Births Rise Worldwide” YaleGlobal Online, March 16, 2017, https://yaleglobal.yale.edu/content/out-wedlock-births-rise-worldwide.

[29] Mark Aguiar, Mark Bils, Kerwin Kofi Charles, Erik Hurst, “Leisure Luxuries and the Labor Supply of Young Men,” National Bureau of Economic Research, Working Paper No. 23552 issued in June 2017, p. 1.

[30] Tom Wijman, “Mobile Revenues Account for More Than 50% of the Global Games Market as It Reaches $137.9 Billion in 2018,” Newzoo, April 30, 2018, https://newzoo.com/insights/articles/global-games-market-reaches-137-9-billion-in-2018-mobile-games-take-half/.

[31] “United States Crime Rates 1960 – 2016,” Compiled by DisasterCenter.com from: FBI UCS Annual Crime Reports, http://www.disastercenter.com/crime/uscrime.htm.

[32] Bonnie Berkowitz, Denise Lu and Chris Alcantara, “The Terrible Numbers That Grow with Each Mass Shooting,” Washington Post, June 29, 2018, https://www.washingtonpost.com/graphics/2018/national/mass-shootings-in-america/?utm_term=.f63cc1b03c0b.

[33] Global Terrorism Database (GTD), University of Maryland, https://www.start.umd.edu/gtd/.

[34] Jacque Wilson and William Hudson, “Gun Violence in PG-13 Movies Has Tripled,” CNN, November 11, 2013, http://www.cnn.com/2013/11/11/health/gun-violence-movies/index.html.

[35] Assil Frayh, “Gun Violence Keeps Rising in PG-13 Movies, Study Says,” CNN, January 20, 2017, https://www.cnn.com/2017/01/20/health/gun-violence-pg-13-movies-study/index.html.

[36] “Violent Video Games and Young People,” Harvard Mental Health Letter, October 2010, https://www.health.harvard.edu/newsletter_article/violent-video-games-and-young-people.

[37] Quoted in “Short Hair for Women,” Fashion Encyclopedia, http://www.fashionencyclopedia.com/fashion_costume_culture/Modern-World-1919-1929/Short-Hair-for-Women.html#ixzz5MO5NNUTa.

[38] “Long Hair for Men,” Fashion Encyclopedia, http://www.fashionencyclopedia.com/fashion_costume_culture/Modern-World-Part-II-1961-1979/Long-Hair-for-Men.html.

[39] “Hip Huggers,” Fashion Encyclopedia,

http://www.fashionencyclopedia.com/fashion_costume_culture/Modern-World-Part-II-1961-1979/Hip-Huggers.html.

[40] Kathryn Bromwich, “Groupies Revisited: The Women with Triple-A Access to the 60s, “The Guardian, November 15, 2015, https://www.theguardian.com/music/2015/nov/15/groupies-revisited-baron-wolman-rolling-stone-pamela-des-barres.

[41] David Ensminger, Left of the Dial: Conversations with Punk Icons (Oakland, CA: PM Press), 47； Neil Eriksen, “Popular Culture and Revolutionary Theory: Understanding Punk Rock,” www.marxists.org, https://www.marxists.org/history/erol/periodicals/theoretical-review/19801802.htm.

Източник/ци: EpochTimes; epochtimes.ru

Превод: БУДНАЕРА