Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Как призракът на комунизма управлява нашия свят: Глава 13: ПРЕВЗЕМАНЕ НА МЕДИИТЕ

Глава 12: САБОТАЖ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Предисловие

Влиянието на медиите в съвременното общество е огромно и с всеки изминат ден става все по-голямо. Медиите привличат вниманието на хората във всички общества - от малки общности и етнически групи до държави и целия свят. От вестници и списания медиите са се развили до радио, филм и телевизия. С нарастването на социалните мрежи и съдържанието на блоговете, интернет значително увеличи скоростта и достъпността на аудиовизуалната комуникация.

Хората зависят от медиите за новини и анализи. В огромния океан от информация медиите играят ролята на очите, ушите и дори мозъка на хората. Те могат да повлияят какъв вид информация научават хората и как да тълкуват тази информация. Освен това те влияят върху мисленето на хората, тяхното вземане на решения и техните действия. Зависимостта от медиите при получаване на информация, както и склонността на хората да смятат за най-убедителна получената първо информация, дава на медиите толкова власт над хората, че тя трудно може да бъде надценена.

За елита на обществото, особено политиците, медиите определят фокуса на общественото мнение и посоката на действията на широките маси. Темите, отразявани от медиите, се превръщат във въпрос на обществено значение, а проблемите, които не са обхванати от медиите, се игнорират и забравят.

Томас Джеферсън, третият президент на САЩ и един от авторите на Декларацията за независимост, казва: „Ако трябваше да избирам: да има правителство без вестници или вестници без правителство, бих избрал второто без колебание“ [1]. Тоест човек може да си представи каква власт имат медиите.

Медиите могат да служат като защита на универсалните ценности, но могат да бъдат и инструмент на злото. Всъщност медиите са гласът на обществото. Тяхното задължение е безпристрастно, точно и навременно да съобщават истината за събитията в света. Те трябва да поддържат справедливостта и да осъждат беззаконието, да насърчават доброто и да осъждат злото. Тяхната мисия надхвърля личните интереси на всеки индивид, компания или политическа сила.

В западните журналистически среди медиите са пазители на истината и основните ценности на обществото. Те се радват на високия статус на "четвърта власт". Журналистите са уважавани заради своя професионализъм и всеотдайност.

Джоузеф Пулицър, издател и основател на наградата „Пулицър“, казва: „Нашата република и нейната преса ще преживеят заедно просперитет и упадък. Способната, безкористна, водена от загриженост за интересите на народа преса с обучен интелект, разбираща кое е правилно и имаща смелостта да го направи, може да съхрани обществената добродетел, без която народното правителство е за мошеници и посмешище. Циничната, користна, занимаваща се с демагогия преса в крайна сметка ще създаде хора като самата нея. Способността да формира бъдещето на републиката ще бъде в ръцете на бъдещите поколения журналисти” [2].

В периода на морален упадък на човечеството обаче, подложени на натиск от властите и изкушени от пари, медиите не могат да запазят своята добродетел и да изпълняват задължението си. В комунистическите страни медиите са пряко контролирани от държавата. Те помагат на режимите в промиването на мозъци и са съучастници в комунистическата политика на терор и убийства.

Комунистическата идеология е проникнала дълбоко в западните медии. Превръщайки се в един от основните агенти на комунизма, те стават разпространители на антитрадиционни, антиморални и демонични идеи. Те разпространяват лъжи и омраза, добавяйки гориво към огъня на моралния упадък. Много медии са се отказали от своята отговорност да казват на хората истината и да защитават моралните принципи на обществото. Крайно необходимо е да се разбере ясно настоящото плачевно състояние, в което се намират медиите и да се възстанови първоначалната им роля.

I. В комунистическите страни медиите са инструмент за промиване на мозъци

От момента на своето създаване комунистическата партия разглежда медиите като инструмент за пропагандиране на комунистическата идеология и промиване на мозъка. В „Устав на Комунистическия съюз“, написан от Маркс и Енгелс през 1847 г., за пръв път е използван терминът „пропаганден инструмент“, както и предложеното изискване членовете на Конституционния съвет да имат „революционна енергия и усърдие в пропагандата“ [3]. В своите статии Маркс и Енгелс често използват термини като „бойно поле на партията“, „уста на партията“, „политически център“, „инструмент за формиране на общественото мнение“ и т.н., за да изразят желания за тях характер и функции на медиите.

Ленин използва медиите като инструмент за пропаганда, разпалване и организиране на революцията в Русия. Той основава официалните комунистически вестници "Искра" и "Правда" за насърчаване на революцията и активните действия. След завземането на властта КПСС използва медиите за политическа и идеологическа обработка на гражданите с цел по-ефективен контрол върху тях. В чужбина тя разпространява пропагандата си с цел да подобри имиджа си и да изнесе революцията.

Китайската комунистическа партия (ККП) също разглежда медиите като инструмент за контрол върху общественото мнение, уста на партията и правителството. ККП прекрасно добре знае, че „оръжието и перото са това, на което трябва да се разчита при заграбване и укрепване на власт“ [4]. Още в периода Янан, секретарят на Мао Дзедун Ху Цяому представя принципа „на първо място е партийността“. Той заявява: „Партийната гледна точка и партийните възгледи трябва да проникват в партийните вестници във всичките им статии, във всяко есе, във всяка новина и във всеки бюлетин“ [5].

След като идва на власт, ККП установява строг контрол върху медиите, включително телевизия, радио, вестници, списания, а след това и интернет. Тя ги използва като инструмент за внедряване на комунистическата идеология сред китайците, за потискане на дисиденти, за сплашване на обществото и за скриване или изкривяване на истината. Всички медии са подложени на строга цензура и медийните работници вече са станали експерти в областта на самоцензурата, осъзнавайки, че и най-малката идеологическа грешка в съдържанието на техния материал може да доведе до много печални за тях последствия. Цензурата обхваща не само официалните новинарски канали, но и личните блогове, онлайн общностите и др., които се следят отблизо от многобройни онлайн полицаи.

Съвременните китайци описват ролята на националните медии при управлението на ККП така: „Аз съм партийно куче, което седи на вратата на партията. Ще ухапя всеки, когото партията посочи и ще го ухапя толкова пъти, колкото тя каже да го ухапя“. Това изобщо не е преувеличение. Всяко комунистическо политическо движение започва с формирането на общественото мнение: медиите активно разпространяват лъжи и разпалват омраза, която след това постепенно се развива в насилие и убийства. Медиите са важна част от тази огромна смъртоносна машина.

Например, по време на Кръвопролитията на площад Тянанмън през 1989 г. ККП тръби, че протестиращите студенти са жестоки главорези, поради което тя твърди, че е използвала армията за потушаване на „безредиците“. След това ККП заявява, че армията не е стреляла по никого и няма жертви на площад Тянанмън [6]. През 2001 г., след като започва преследването на практикуващите Фалун Гонг, ККП организира така наречения “Инцидент на самозапалване” на Тянанмън. Целта е да се разпали омраза към Фалун Гонг в Китай и по целия свят, за да се оправдае преследването и да се засили още повече [7].

Ръководителите на комитети на всички нива на ККП отдават голямо значение на пропагандата и държат огромен брой персонал за изпълнение на тази задача. До края на 2010 г. в Китай има над 1,3 милиона служители, работещи в националния пропаганден апарат, включително около 56 хиляди работещи в пропагандни отдели на провинциално и окръжно ниво, 1,2 милиона в местни пропагандни звена и 52 хиляди души в централните органи на пропагандата [8]. И това не включва големия брой служители, които отговарят за наблюдението в интернет и манипулирането на мнения, като например интернет полиция, модератори, коментатори и много други, които се занимават с различни форми на пропагандна работа в мрежата.

Страните, които са под контрола на комунистическите партии, без изключение харчат огромни ресурси за управление на медиите. През дългите години на своята дейност комунистическата партия е натрупала достатъчно опит, за да превърне ефективно медиите в уста на своя тоталитарен режим, принуждавайки ги да тровят хората с лъжи, без да жалят средства.

II. Проникване на комунизма в западните медии

През изминалия век светът стана свидетел на мащабна конфронтация между свободния свят и комунистическия лагер. През цялото това време комунизмът по различни начини активно прониква в свободните общества. Западните медии се превръщат в една от основните цели на нейното проникване. Тъй като американските медийни компании оказват значително влияние върху целия свят, в тази глава ще разгледаме примера на САЩ, за това как злият дух на комунистическата партия манипулира западните медии.

След като комунистическата партия завзема властта в Русия, тя се опитва да установи контрол върху публичния дискурс на Запад. За тази цел тя изпраща агентите си да проникнат в западните медии, за да примами западни съратници и привърженици на комунизма. Тя широко използва тези хора, за да възхвалява Съветския съюз и да крие бруталността на комунистическата власт. Съветската пропаганда повлиява на много хора в западните страни и дори на правителствени политики в полза на СССР.

Както стана ясно по-късно, шпиони на КГБ са работили директно в големи американски медийни компании. Сред тях са Уитакър Чембърс и Джон Скот, които са работили като редактори на „Ню Йорк Таймс“; Ричард Лаутербах и Стивън Лаърд от списание Time и други. Те използват медийния си статус, за да общуват с политици, известни личности и държавни ръководители. Те не само събират разнообразна информация, но и влияят на решения на високо равнище по въпроси на политиката, икономиката, дипломацията, военните дела и т.н. [9].

Британският кореспондент Уолтър Дюранти, работил като шеф на московското бюро на New York Times, широко покрива Съветския съюз и през 1932 г. получава наградата „Пулицър“ за поредица есета за тази страна. Но бившият американски комунистически лидер Джей Лаустън и известният журналист Джоузеф Алеп вярват, че Дюранти е бил съветски шпионин [10].

По време на глада, който избухва в Украйна и други райони на СССР през 1932-1933 г., Дюранти отрича в своите статии не само смъртта от глад на милиони хора, но дори и самия факт за съществуването на глада. Той заявява, „всеки репортаж, че в Съветския съюз има глад сега, е преувеличение или злонамерена пропаганда“ [11].

Описвайки последствията от фалшивите съобщения на Дюранти, известният британски историк и авторитетен учен Робърт Конкуест, който изучава историята на Съветския съюз, в своята известна книга „Жътва на скръбта: Съветска колективизация и терор с помощта на глад“ пише: „Отричането на голодомора от най-известния журналист в най-известния вестник в света от онова време е взето за истина. Дюранти не само измами читателите на The New York Times, но благодарение на големия авторитет на този вестник, той повлия на мнението на много хора за Сталин и съветския режим. Той несъмнено повлия в признаването на съветския комунистически режим и от новоизбрания президент Рузвелт” [12].

Холивуд, който е център на американската филмова индустрия, също е проникнат от комунистически и леви идеи. Има дори създадена там клетка на комунистическата партия. След като Уили Мюнценбърг, германски комунист и член на Коминтерна идва в САЩ, той започва да прилага ленински концепции за развитието на филмовата индустрия, използвайки филмите като пропаганден инструмент. Той привлича американци да отидат в Съветския съюз, за да учат филмова продукция, а след това помага на тези, които преминават през това обучение, да влязат във филмовата индустрия. Именно той създава клетката на комунистическата партия в Холивуд и организира американците във своето свободно общество да правят филми, прославящи комунистическата партия.

Стъпка по стъпка влиянието на КПСС върху американската филмова индустрия се засилва. Много кинематографисти от това време обожествяват СССР. Тези настроения се засилват още повече по време на Втората световна война, когато САЩ стават временен съюзник на Съветския съюз в борбата срещу фашистка Германия. Един известен американски драматург дори твърди, че нацистката инвазия в СССР е „атака срещу нашата родина“ [13]. Във филма от 1943 г. „Московска мисия“, на американската компания Warner Brothers, открито се заявява, че „няма принципна разлика между Съветския съюз и традиционните Съединени щати“ [14].

Подобно на СССР, китайският комунистически режим също печели до голяма степен идеологическата война със свободното общество с помощта на леви медии и журналисти. От тях най-много се открояват американски журналисти като Едгар Сноу, Агнес Смедли и Анна Луиз Стронг.

Книгата на Едгар Сноу „Червена звезда над Китай“ създава сияен образ на Мао Дзедун и други високопоставени лидери на Китайската комунистическа партия, умело криейки от западните читатели зверствата на тези хора и злата природа на комунизма. Мао казва: „Сноу е първият човек, който разчиства пътя за дружеските отношения, необходими за създаването на единен фронт“. [15]

Агнес Смедли пише много статии и книги, които ласкаят ККП и нейното ръководство. В съветските архиви има убедителни доказателства, че тя е била агент на Коминтерна и се е занимавала с разпалване на въоръжена революция в Индия и събиране на информация за СССР [16]. Анна Луиз Стронг също пише много хвалебствени статии за китайското комунистическо движение. ККП признава достойнствата на тези три американски “червени химикалки”, като издава пощенски марки в тяхна чест.

III. Мащабен ляв уклон на медийните работници

Повечето американци са скептично настроени към надеждността на новините в медиите. Според анкетите 47% от хората смятат, че големите американски медии са ориентирани към либералите. За сравнение само 17% смятат, че медиите са склонни към консерватизъм [17]. Тогава остава въпросът: ако новинарската индустрия е един голям конкурентен пазар, как може да възникне такова всеобщо отклонение вляво?

Дори репортерите и редакторите да имат свои лични политически и социални възгледи, това не означава, че статиите им трябва да бъдат предубедени. В крайна сметка журналистическата етика изисква обективност и неутралност, новинарските репортажи не трябва да се оцветяват от личното мнение. Според пазарните закони, ако някои медии имат пристрастие, със сигурност ще има нови медии, които ще бъдат по-обективни, а предубедената медия просто ще се разори. Много хора използват това, за да оправдават мнението си, че няма системно отклонение в никоя посока сред медиите.

Обаче реално нещата не стоят така просто. Американският политолог Тимоти Гросеклаус в книгата си от 2012 г. „Ляв завой: как пристрастията на либералните медии изопачават мисленето на американците“ използва строги научни методи за анализ на политическите пристрастия на основните американски медии. Той заключава, че американските медии като цяло гравитират към либерализма и прогресивизма, което не съвпада с предпочитанията на типичния избирател. Така наречените водещи медии имат още по-голямо ляво пристрастие, което още повече не съвпада с политическите възгледи на обикновените граждани [18].

В книгата се казва, че повечето професионални медийни служители са либерали и това само по себе си оказва известен натиск върху служителите, които са традиционни. Според Гросеклаус малък брой консерватори, работещи в либерални медийни компании, се възприемат като „малко злобни или нечовечни“. Дори и да не напуснат тази работа, те не смеят открито да изразят своите политически възгледи и още повече се страхуват да изразяват консервативни идеи в своите статии или програми по телевизията [19].

Левият уклон на повечето медии пречи на младите хора с консервативни възгледи да изберат журналистиката за своя професия или да работят в медиите след дипломирането. Професионалните членове на либералните медии са в изолирана среда, където си помагат взаимно да засилят своите политически предпочитания. Те гледат на обикновените граждани като на упорито простолюдие, а себе си смятат за състрадателен и умен елит, който е авангард в развитието на обществото.

Водещите медии не отразяват непременно възгледите на повечето граждани. Проучване, проведено през 2016 г. от Института Галъп потвърждава, че 36% от анкетираните американски граждани се смятат за консервативни, докато либералите съставляват малко над 25% [20]. Тоест, ако медиите наистина отразяват възгледите на мнозинството от гражданите, то като цяло те по никакъв начин не могат да имат ляв уклон.

Очевидно е, че такава значителна ляво облечена медия не е резултат от волята на масите. Най-вероятно това е резултат от задкулисни политики, насочени към убеждаване на хората вляво. Това се потвърждава и от горното проучване. Гражданите като цяло променят възгледите си към либерализма и прогресивизма. Разликата между консерваторите и либералите през 1996 г. е 22%; през 2014 г. - 14%; и през 2016 г. - 11%. Делът на консерваторите остава стабилен, но много фракции, които са между републиканците и демократите, се изместват към лявото крило. Една от основните роли в тази трансформация е безспорно изиграна от водещите медии.

Ако се погледне на принадлежността на медийните работници към партиите, може също да се избистрят някои проблеми. В Съединените щати демократите се свързват с левите, а републиканците - с десните. Според проучване от 2014 г. на Washington Post 28,1% от медийните работници в САЩ се смятат за демократи, а само 7,1% считат себе си за републиканци [21].

Повечето хора, работещи в големи вестници и по телевизионни канали, принадлежат към лявото крило, независимо дали са собственици на медийни компании или обикновени журналисти и коментатори. Тяхното ляво пристрастие се проявява във всички техни новинарски статии, анализи и програми. По време на кампанията за президентски избори през 2016 г. 57 от 100-те най-големи американски вестника открито подкрепят кандидата от Демократическата партия. Общият тираж на тези вестници е 13 милиона екземпляра. И само 2 вестника от този списък с тираж от 300 хиляди екземпляра подкрепят кандидата от републиканците [22].

Защо медиите така силно се отклоняват вляво? Една от основните причини е, че през 60-те години на миналия век САЩ са силно повлияни от комунистическата идеология. Радикалните леви социални движения активно щурмуват САЩ. Тогава бивши членове на тези радикални движения отиват в медиите, академичната общност, висшето общество, правителствените агенции и изкуствата, като по този начин установяват контрол върху публичния дискурс.

Повечето университетски преподаватели принадлежат към лявото крило. Факултетите по журналистика и литература са наситени с лява идеология и естествено имат съответен ефект върху поколения студенти. Заплатите на служителите в медиите обикновено не са много високи. Там отиват да работят най-вече идеалистите. Този техен идеализъм просто се превръща в инструмент на комунизма за постепенното преобразуване на големите медии в плацдарм на лявото крило.

Не само информационните медии, но и филмовата индустрия също е под обсадата на левите сили. Може да се каже, че днес Холивуд вече се е превърнал в бастион на лявата пропаганда. Чрез различни сложни техники за създаване на филми лявата идеология масово се въвежда в обществото по целия свят. Основната тема на холивудските филми обикновено е критика и атаки срещу капитализма, а също така подчертаване на така наречените междукласови противоречия, възхваляване на неморално поведение и подбуждане на антиамерикански настроения.

Сценаристът Бен Шапиро интервюира много холивудски филмови звезди и продуценти и написва книгата, „Пропаганда в прайм-тайм: Истинска холивудска история за това, как левите са окупирали телевизора ви”. Според Шапиро един известен продуцент е заявил, че либерализмът е 100% доминиращ в професията му и „всеки, който отрича това, или се шегува, или лъже“. На въпроса дали различна (от либералната) политическа позиция може да попречи на човек да влезе във филмовата индустрия, той отговаря: „Абсолютно“.

Друг известен продуцент откровено признава, че Холивуд насърчава либералните политически възгледи в телевизионните програми. Той също така заявява: „Аз напълно подкрепям това“.

Един изпълнителен директор в областта на киното, говорейки за актуални кинокомедии, казва: „Сега има само една гледна точка. И това е много прогресивно мнение” [23]. Продуцент на телевизионен сериал за криминалната полиция признава, че умишлено показва повече бели престъпници, защото „не иска да допринася за формирането на негативни предразсъдъци сред зрителите“ [24]. Да припомним, че според концепцията за политическа коректност, ако представител на малцинства е изобразен като престъпник, това се счита за расова дискриминация.

Шапиро смята, че една от причините за левите пристрастия в Холивуд е "идеологическият непотизъм". Тоест, хората канят за работа свои приятели със същите идеологически възгледи. Шапиро признава, че е шокиран от откритостта, с която холивудските режисьори говорят за дискриминация срещу привържениците на консерватизма в индустрията. Точно тези, които претендират за толерантност и многообразие, нямат никаква толерантност, когато става дума за многообразие на идеологиите [25].

IV. Медиите са се превърнали в политически инструмент на либерализма и прогресивизма

Уолтър Уилямс, основател на първата в света школа по журналистика в университета в Мисури, автор на “Верую на журналиста” (1914 г.), е смятан за баща на журналистическото образование. В работата си „Верую на журналиста“, която е набор от правила на журналистическата етика, Уилямс посочва, че журналистът трябва да почита Бог и да уважава хората, да бъде честен и безпристрастен, да изразява ясно своите мисли и да не следва гордостта и желанията на властите. Той счита, че истинският журналист трябва да обръща внимание на детайлите, да може да се контролира, да има търпение, безстрашие и дълбоко уважение към своите читатели [26]. Но след 60-те години на миналия век прогресивизмът започва да се разпространява широко в Съединените щати, което оказва голямо влияние върху медиите. Пропагандата заменя обективността, докато либерализмът и прогресивизмът заменят безпристрастността.

В своята учебна книга „Журналистически елит“ политологът Робърт Лихтер пише, че в комуникациите по спорни въпроси репортерите са склонни да добавят собствено мнение. По-голямата част от редакцията са либерали, така че новинарските репортажи се насочват към либералната политика [27].

След като изследва еволюцията на двугодишната американска журналистика, ученият Джим А. Купърс стига до заключението, че водещите медии са либерални и прогресивни в своята структура и публикации. Той цитира един редактор на голям либерален вестник: „Ние твърде често носим либерализма на ръкавите си. Не понасяме различен начин на живот и други гледни точки. Не се колебаем да кажем, че ако искате да работите тук, трябва да сте същите като нас, трябва да сте либерални и прогресивни” [28].

Купърс открива също, че по въпроси като раса, привилегии, опазване на околната среда, контрол над оръжията и т.н., водещите медии също се придържат към либералната гледна точка [29].

Установявайки своето господство, левите медии оказват голямо влияние върху политическата среда на Съединените щати. Те смесват своите политически предпочитания в новинарски публикации и пренасят всичко това върху масите. Бившият кореспондент на CBS Бернар Голдбърг пише в статия на Wall Street Journal от 2001 г.: "Водещите медии са толкова предубедени, че дори не знаят какво е либерална пристрастност" [30].

Повечето западняци се доверяват до известна степен на новините, създадени и излъчвани от водещите медии. Мнозина приемат за даденост, че репортажите на тези медии са обективни и изчерпателни, и цитираните от тях експерти дават експертните си мнения добросъвестно и на базата на достоверна информация. Така левите медии използват доверието на своите читатели и зрители, за да им внушават определена идеология.

Сегашното широко разпространение на недостоверни новини от медиите е доста необичайно явление за западното общество. Западните страни по традиция са се отнасяли винаги сериозно към честността, обективността и справедливостта в медиите. Затова никога преди левите средства за масова информация не са фабрикували лъжи директно, не са използвали пряка измама за хората. Техните методи са били по-фини и сложни. Ето и няколко примера за това.

Избирателни съобщения

В света ежедневно се случват много събития. Кои от тях ще се окажат в центъра на вниманието и кои ще изчезнат тихомълком от погледа на обществеността - всичко това почти изцяло се решава от медиите.

Съвременните медии имат голяма сила. Поради значителните леви пристрастия на повечето от тях, много прогресивни идеи като т. нар. социална справедливост, равенство и феминизъм се превръщат в основни теми за публикации и се представят в положителна светлина. А например за престъпленията на комунизма се споменава само в минало време. Бившият председател на парламента Нют Гингрич казва веднъж: „Академичните леви пристрастия и намиращите се под тяхно влияние медии, както и техните холивудски слуги, отказват да се противопоставят на ужасяващите доказателства за безкрайната жестокост на марксизма“ [31].

Има три подхода за избирателност в съобщенията. Първо, за новини се избират само тези събития, които могат да помогнат на читателите да приемат идеологическата позиция на левите. Второ - вместо да се обхваща контекста на събитието като цяло, се избират само онези аспекти, които поддържат лявата гледна точка. И трето - ако трябва събитието да се коментира, медиите по правило дават предпочитание на онези коментатори или групи, които имат ляв уклон или чиито изявления съответстват на позицията на лявото крило.

В споменатата по-горе книга „Ляв завой“ авторът Тимоти Гросеклаус пише: „Зад всяка грешка за нещо написано погрешно стоят стотици и дори хиляди грешки за нещо ненаписано нищо. Тоест, журналистите избират факти или събития, които най-вероятно са само от едната страна на политическия спектър” [32].

Формиране на дневния ред

През 60-те години на миналия век медийни изследователи излагат една теория, която има дълбоки и трайни последици. Те заявяват, че функцията на медиите е да определят кои теми са подходящи за обсъждане и кои не. Бернар Кон формулира това така: „[Медиите] не могат успешно да контролират какво мислят хората за проблема, но те са удивително успешни в това как трябва да мислят техните читатели“ [33]. Тоест медиите могат да придадат на събитията важност с помощта на броя на публикациите за тези събития и тяхното развитие, докато същите или дори по-важни въпроси могат да бъдат частично или напълно игнорирани.

Въпросът за правата на транссексуалните лица засяга само много малка част от населението, но въпреки това се е превърнал в един от централните въпроси за обсъждане. Това е класически пример за успешно моделиране на дневния ред от медиите. Освен това, глобалното затопляне също се е превърнало във важна тема в публичния дискурс, което е в резултат на дългосрочен медиен сговор с различни политически сили.

Използване на измамната рамка на мислене

Някои събития са твърде големи и медиите не могат да ги игнорират. Тогава те използват метода за формиране на измамна рамка на мислене, изземайки правото да обясняват тези събития. Движението за сексуална свобода през 60-те години и политиката за създаване на социална държава доведоха до срив на институцията на семейството, увеличаване на бедността и на престъпността.

Но левите сили използват медиите и Холивуд, за да създадат образа на силната и независима самотна майка, криейки истинските социални проблеми зад това явление. Някои медии активно критикуват „превъзходството на бялата раса“, твърдейки, че ниският финансов и социален статус на някои малцинства е резултат от системна дискриминация. Може да се каже, че всичко това до голяма степен е в резултат на сговора на медиите с някои политически сили.

Използването на измамната рамка на мислене се проявява главно във факта, че историята предхожда фактите. В обективния репортаж журналистът цитира фактите, от които прави история и предава определена гледна точка. Обаче репортерите и редакторите често имат предубедени мнения по отразяваната тема, така че при подготовката на репортажа крият факти, които не потвърждават гледната им точка и така създават истории, съответстващи на собствените им предразсъдъци.

Използване на политическата коректност за самоцензура

Политическата коректност е вид полицейско мислене на червения дявол, проникващо в медиите. В много медии широко се използват писмени или устни правила за политическа коректност. Тези правила регулират кои теми могат да бъдат засегнати и кои не, или как точно да бъдат засегнати. Това се базира на закона за „престъпление на основа омраза“ (престъпление, извършено поради нетърпимост на определена социална група - бел.ред.)

Медиите в европейските страни не смеят да съобщават за престъпления, извършени от имигранти, въпреки че подобни престъпления вече са станали сериозен социален проблем и заплашват вътрешната сигурност на тези страни. Американските медии също така се и самоцензурират. Когато става въпрос за престъпление, те се опитват да не споменават, че престъпникът или заподозреният е имигрант.

Етикетиране за неутрализиране влиянието на консервативното крило

За да създадат впечатление за балансирано отчитане, либералните медии нямат друг избор, освен да разредят своите послания с възгледи на консерватори или консервативни аналитични центрове.

Но обикновено когато медии цитират възгледи на консерватори, те използват етикети като „консервативен“, „дясно крило“ или „религиозно дясно крило“, намеквайки, че тези мнения идват от консервативна гледна точка и затова са предубедени или дори изобщо незаслужаващи доверие.

Докато когато медии цитират либерали или либерални аналитични центрове, те обикновено използват неутрални имена, като „учен“ или „експерт“, което означава, че тези мнения са неутрални, обективни, рационални и заслужаващи доверие.

Създаване на лексикон за политическа коректност

Западните медии заедно с левите политически групи и научните кръгове са създали широка система на политически коректен език. Този език е много обширен и медиите го използват толкова често, че той вече е дълбоко вкоренен в подсъзнанието на читателите и зрителите, като незабелязано влияе върху тяхното разбиране за социалната обстановка.

Веднага щом възникне концепция с ляво пристрастие, тя бързо се проявява във всички социални аспекти. Аналитична статия на New York Times от 14 октомври 2008 г., озаглавена „Либералните гледки доминират над светлините на рампата“ започва с изречението: „Нюйоркските театрали могат да видят дузини от откровено политически игри по време на президентските избори, като се започне от Ирак, корупцията във Вашингтон и феминизма и се стигне до имиграцията. Но във всичко това няма да видите никоя от гледните точки на консерваторите” [34].

Политическата окраска на медиите рефлектира и в отразяването на президентските избори. Либералните кандидати за президенти се показват в положителна светлина, докато консервативните кандидати са най-често критикувани. Подобни предубедени послания и „експертни“ анализи имат голямо влияние върху избирателите.

Гросеклаус установява, че 93% от журналистите във Вашингтон (окръг Колумбия), са гласували за демократи, а само 7% за републиканци.

Според изчисленията на Гросеклаус, по време на избори медиите помагат на кандидати на демократите да спечелят около 8-10% от електората. Например, ако медиите бяха правили обективни и безпристрастни репортажи, то консервативният Джон Маккейн би победил демократа Барак Обама в съотношение 56% на 42%, вместо да загуби изборите в съотношение 53% на 46% [35].

V. Филмовата индустрия е в авангарда за разрушаване на традицията

Холивудските филми оказват огромно влияние върху целия свят. Въпреки че американските филми съставляват по-малко от 10% от световната филмова продукция, в кината по целия свят от 20-30-те години на миналия век 70% от екранното време е заето от холивудски филми. Безспорен факт е, че холивудските филми играят водеща роля в международната филмова индустрия [36]. Холивуд се е превърнал в международен символ на американската култура. Той помага за предаване и укрепване на американските ценности по света. Но той също така се е превърнал и в инструмент за разпространение на изкривени антитрадиционни ценности.

Днес за повечето американци е трудно да си представят, че през 30-те и 40-те години на миналия век на семействата не им се е налагало да се притесняват от негативното въздействие на филмите върху децата. По това време филмовата индустрия се е придържала стриктно към моралните норми.

През 1934 г., със значителна подкрепа от църквата, американската филмова индустрия разработва Производствен кодекс, известен още като Кодекс на Хейс. Първият му принцип е, че никой филм не трябва да понижава моралните стандарти на зрителите. Филмите не трябва да предизвикват съчувствие към престъпници, правонарушители, зло и грях. Принципите на Кодекса на Хейс също подкрепят святостта на семейството и брака. Той е забранявал представянето на сексуални отношения извън брака като привлекателни и се е препоръчало да се показват по такъв начин, че да не предизвикват положителни емоции, а да изглеждат неприемливи.

Но от началото на 50-те години, „сексуалното освобождение“ предизвиква културен и морален шок в обществото. Появата на телевизията в американските семейства създава огромна конкуренция сред създателите на филми. Холивуд започва все повече да игнорира Кодекса на Хейс и все по-малко да следва моралните стандарти. Например, основната тема на филма „Лолита” (1962 г.), базиран на едноименния роман, е любовната връзка на втори баща с неговата непълнолетна дъщеря.

Този филм печели наградите "Оскар" и "Златен глобус". По това време този филм получава както отрицателни, така и положителни отзиви, но днес на голям сайт-агрегатор, Rotten Tomatoes, оценката на одобрение за Лолита е 93% в 41 отзива, представени там. Това напълно отразява основните промени в областта на морала, настъпили в обществото напоследък.

Движението за контракултура в края на 60-те години на миналия век бележи краха на традиционния морал в холивудските продукции. Има няколко емблематични филма за размирици, заснети по това време, които ясно показват, че дяволът е започнал да превзема американската филмова индустрия.

Както беше споменато по-рано тук, една от основните тактики на комунизма е представянето на престъпното поведение в положителна светлина. Първият от тези емблематични филми е “Бони и Клайд”, заснет през 1967 г. Това е криминален филм, чийто сюжет е базиран на истинската история на едноименни разбойници от времето на Голямата депресия. В онези години много семейства се озовават на улицата, след като банките отнемат домовете им. Главните герои на филма изразяват праведен гняв за това и са представени като борци за социална справедливост, в името на която извършват грабежи и убийства.

В този филм Холивуд за пръв път представя директното насилие и престъпление като борба за справедливост, в стил Робин Худ. Престъпната двойка е представена от красив мъж и красива жена с чувство за справедливост. А полицаите са изобразени като некомпетентни марионетки, вместо страховити служители на реда. На финала на филма смъртта на Бони и Клайд е показана силно драматично, като двама невинни борци за справедливост да са станали жертва на полицейски злодеи, което оказва дълбоко влияние върху много зрители, особено тинейджъри. Тези двама бандити са представени като мъченици, които са се пожертвали за някаква велика кауза.

Темата за бунта и насилието, която се показва в този филм, шокира водещите слоеве на обществото и в същото време намира голям отзвук сред бунтовниците. Актьорът и актрисата, участващи в ролите на Бони и Клайд, се появяват на корицата на крупното списание Time. Младите хора започват да копират техния стил на облекло, реч, маниери, както и презрение към традициите и обичаите. Някои дори се опитват да имитират начина на смърт на тази престъпна двойка [37]. Един радикален лидер на студентска организация написва статия, сравнявайки Бони и Клайд с такива „герои“ като лидера на кубинската революция Че Гевара и виетнамския терорист Нгуен Ван Чой [38]. Една радикална студентска организация заявява: „Ние не сме прикрити Бони и Клайд, ние сме Бони и Клайд“ [39].

Във филма “Бони и Клайд” се демонстрират безпрецедентно отявлени насилие, сексуалност и престъпност, и то представени в положителна светлина. Този филм обаче все още продължава да получава признанието на критиката, номиниран е за наградата “Оскар” 10 пъти и я е получавал два пъти. Всичко това означава, че Холивуд се е отклонил напълно от своите традиционни принципи.

Друг подобен филм е „Абитуриентът“, излязъл през същата 1967 г. и отразяващ вътрешните тревоги и конфликти на студентите от 60-те години. Филмът разказва за самотен възпитаник на колеж, който стои на кръстопът в живота. Традиционните ценности на поколението на неговите родители му изглеждат скучни и празни. Вместо да влезе в основния поток на американското общество, той започва афера с възрастна омъжена жена и се влюбва в дъщеря й. Когато момичето разбира за връзката му с неговата майка го отхвърля, но той продължава да търси ръката й.

На финала на филма този млад мъж смело избухва в църквата, където се провежда сватбата на любимата му с друг човек, и избягва с момичето. Използвайки действията на този млад абитуриент като пример са показани тинейджърски бунт, неконтролирано полово влечение и други сложни антитрадиционни неща на една непокорна младост. "Абитуриентът" постига феноменален успех и става филма с най-голям касов успех за 60-те години. Със седем номинации за “Оскар” и една победа, “Абитуриентът” получава широко признание в Холивуд.

Тези два филма поставят началото на нова ера в историята на Холивуд, известна като Нов Холивуд.

В края на 1968 г. Кодексът на Хейс е заменен с модерната система за рейтинг на филми. Тоест, сега на екрана могат да бъдат разрешени филми с всякакво съдържание, на които просто се дава определен рейтинг. Въвеждането на рейтингова система значително отслабва моралния самоконтрол на развлекателната индустрия и размива стандартите за правилно и грешно. Служителите на развлекателните медии изваждат морала от своите творения, давайки пълна свобода на силите на злото.

Деградиращата развлекателна индустрия започва активно да стимулира желанията на хората, захранвайки публиката с евтини и низкопробни неща. В същото време филмовите продуценти се поддават на алчността си и започват да привличат зрителите с теми за секс и насилие, реализирайки с това огромни комерсиални печалби.

Филмът е специален тип медия, която е в състояние да потопи зрителя в създадената от режисьора атмосфера до такава степен, че той да забрави за реалността и да започне да се чувства като главния герой, така приемайки гледната точка на режисьора. Успешните филми могат да уловят зрителите толкова силно със сюжета си, че те буквално не искат да се върнат в реалността. Филмите играят огромна роля за формирането на мирогледа на зрителите, но в ръцете на злото те са в състояние ефективно да отдалечават хората от традициите.

Един известен филмов продуцент казва: „Документалните филми преобразуват вече преобразените. Игралните филми преобразуват още непреобразените” [40]. С други думи, документалните филми подсилват ценностите, които хората вече имат, докато игралните филми въвеждат нови ценности у публиката, като преди това използват вълнуващи истории, лишавайки зрителите от способността да се съпротивляват.

Продуцентът и главен герой на филма „Бони и Клайд“ е бил привърженик на социализма. Историческата му драма от 1981 г. “Reds” печели наградите „Оскар“ и „Златен глобус“. В разгара на Студената война този филм променя мнението на американците за радикалните комунисти от лоши на семпли и дружелюбни [41].

В другия си филм „Булуърт“, номиниран за „Оскар“, този продуцент, играещ главната роля и тук, представя кандидата за президент от социалистите като прям и искрен човек. Чрез филмовия му герой на зрителите е казано, че централният проблем на американската политика е не расовият, а класовият проблем [42]. Филмът е толкова успешен, че много хора започват да настояват този продуцент да се кандидатира за президент на Съединените щати.

Ефектът на много такива филми се проявява много бързо. Например, когато дебютната екранизация на филма „Бони и Клайд“ приключва, зрител от публиката става от задната страна на киното и започва силно да ругае полицията [43].

След въвеждането на рейтинговата система, първият холивудски филм, на който е поставен R-рейтинг (т.е. деца под 17 години могат да гледат само с родителите си), е озаглавен „Небрежен ездач“ (1969 г.) и става веднага хит, който допринася за популяризирането на злоупотребата с наркотици. Филмът е за приключенията на двама мотоциклетисти-хипита, които продават кокаин. Те обичат рок музика, употребяват наркотици, посещават бордеи и живеят в хипи общности.

По време на снимките на този филм са използвани истински наркотици. Начинът на живот на главните герои, изпълнен с антисоциално съзнание и „свобода“ от традиционните ценности, се превръща в мечта за много млади хора, а също така превръща наркотиците в символ на контракултурата. Режисьорът на този филм признава: „Проблемът с кокаина в САЩ наистина възникна заради мен“ [44].

След появата на системата за рейтинг на филми, Холивуд започва масово да продуцира филми, показващи в положителна светлина порочно поведение като сексуалнална разпуснатост, насилие, трафик и употреба на наркотици, организирана престъпност и т.н. Според резултати от проучване филмите с рейтинг R съставляват 58% от холивудските продукции, пуснати между 1968 и 2005 г. [45].

Американският учен Виктор Б. Клайн анализира 37 филма, показани в град Солт Лейк Сити през 70-те години на миналия век. Той установява, че 58% от филмите изобразяват нечестността в героична светлина или я оправдават с появата на различни обстоятелства; 38% от филмите представят престъпната дейност като проява на успех и вълнуващо забавление без никакви негативни последици; в 59% от филмите главните герои убиват един или повече души; в 72% от филмите главните герои проявяват сексуална разпуснатост в различна степен.

Всъщност само един филм показва нормални сексуални отношения между мъж и жена, които стават законни съпруг и съпруга. Само в 22% от филмите съпружеският живот на главните герои може да се нарече разумен и здрав [46].

Чест аргумент срещу критиката на насилието и секса във филмите е, че такива неща съществуват в реалния живот, а филмите отразяват само реалността, така че това не може да има отрицателно въздействие. Горните факти обаче показват, че това очевидно е невярно твърдение. Освен това многобройните филми, направени от холивудски привърженици на левите сили, естествено отразяват техните ценности и от своя страна променят ценностите на обществото. Според филмовия критик и бивш холивудски сценарист Михаил Медведев, холивудските либерали оформят ценностите на обществото като „разкрасяват насилието, подстрекават безразборните връзки, омаловажават институцията на семейството и т.н.“ [47].

Има и хора, които твърдят, че моралното израждане във филмовата индустрия се дължи просто на пазарните механизми и е свързано с получаване на големи печалби. Въпреки това, каквато и да е причината, всичко това е, което дяволът иска. Ефективността на използването на филмовата индустрия за засилване на моралната деградация на обществото е просто невероятна. В някои филми главните герои са животни или чудовища, а основната тема е превръщането на човека в звяр или такъв, имащ сексуална връзка с животни. Тези филми намират признание и одобрение дори в холивудския мейнстрийм. Това е истинска проява на факта, че дяволът е започнал да управлява нашия свят - човечеството е вече в обятията на чудовището.

Тези антитрадиционни филми на повърхността изглежда да използват сложни и дълбоки теории за изучаване и размисъл върху социалните проблеми. Но в действителност, с помощта на различни трикове, те потапят публиката в сложна конкретна среда, в която зрителите започват да чувстват, че моралните стандарти не са строги и могат да варират в зависимост от конкретните обстоятелства.

По такъв начин филмите вдъхновяват зрителите, че в този свят няма ясно разделение на бяло и черно, на добро и зло, на праведно и еретично. Те се опитват да покажат, че традициите са скучни и предизвикват депресия, че моралът е условно понятие, че грозните действия, укорявани в традиционното общество, в определена среда и при определени обстоятелства могат да бъдат положителни, да предизвикват съчувствие и дори уважение.

И докато хората се наслаждават гледайки подобни филми, дяволът постепенно и неусетно поставя моралния релативизъм в сърцата им, водейки ги стъпка по стъпка все по-далече от традиционните ценности.

VI. Промиване на мозъка с помощта на телевизията

В момента телевизията вече се е превърнала в неразделна част от ежедневието на хората. Честото гледане на телевизионни програми обаче може да промени светогледа на хората и те самите дори няма да го забележат. Американският център за медийни изследвания потвърждава този факт. Например, колкото повече човек гледа телевизия, толкова по-малко е склонен да проявява традиционни добродетели, като честност, надеждност, справедливост и т.н. В същото време той е по-предразположен към „откритост“ по въпроси, свързани с морала, като секс извън брака, аборт и хомосексуализъм.

Макар и процентът на вярващите в Бог сред онези, които гледат телевизия често или рядко да е приблизително еднакъв (около 85%), колкото повече хората гледат телевизия, толкова по-трудно им е да оценят религиозните принципи и да се придържат към тях.

Например, когато в анкета се предлага да се избере едно от двете твърдения: „Хората трябва винаги и при всякакви обстоятелства да действат според принципите, установени от Бог“ и „Хората трябва да се придържат към личните си ценности, съчетавайки ги с моралните принципи, установени от Бог“, тези, които често гледат телевизия, често избират второто твърдение [48].

От това може да се заключи, че честото гледане на телевизия прави човек склонен към морален релативизъм.

От началото на 50-те години на миналия век телевизията плътно навлиза в живота на хората. Не само телевизионните сериали и игралните филми имат ефект върху формирането на ценности, но и токшоу, ситкоми (ситуационна комедия) и дори документални филми с помощта на чести повторения също постепенно внушават на своята публика различни изкривени представи.

Да вземем за пример токшоуто. Телевизионните студия са особено заинтересовани да канят в своите програми гости, чиито мнения или поведение противоречат на традиционните ценности или чийто живот е пълен с конфликти. Или да канят „експерти“, за да обсъдят някои спорни въпроси. Гостите се канят „смело“ да споделят „дълбоките“ и „сложни“ проблеми в личния си живот. Тогава водещият, експертите или публиката, присъстващи в студиото, предлагат различни решения на проблема. За да се осигури широка популярност на програмата, тя обикновено не дава оценки от гледна точка на морала.

По този начин много от тези програми се превръщат в платформи за проявление на деградиралото и изкривено поведение и нагласи. Хората постепенно приемат, че ценностите, на които са държали преди, са станали неподходящи при дадените обстоятелства. Което всъщност води до отричане на самото съществуване на универсалните ценности.

Много телевизионни програми, които се излъчват в праймтайм, имат нискокачествено и вулгарно съдържание. Някои водещи на програми, включително жени, се гордеят с псувните си. Има много програми, които по забавен начин, възползвайки се от факта, че публиката е спокойна, с помощта на антикултурно и антитрадиционно съдържание внушават вулгарни вкусове на хората. Постепенно хората свикват с такова съдържание и дори започват да му се възхищават, като по този начин продължават незабелязано да деградират морално.

Ситкомите непрекъснато демонстрират изкривени ценности и действия, които всъщност рядко се срещат в ежедневието, така че в представите на хората те став ат „нормални“.

Бен Шапиро, като консервативен писател и политически коментатор веднъж посочи като пример сцена от известния американски телевизионен сериал „Приятели“. Бившата съпруга на Рос на име Карол, която се оказва лесбийка, трябва да има бебе от него. По очевидни причини Рос се притеснява, че детето му ще расте в лесбийско семейство. Опитвайки се да го утеши, неговата позната Фийби казва: „Когато бях малка, баща ни ни напусна, майка ми умря, а вторият ми баща отиде в затвора, така че практически нямах възможност да живея в пълноценно семейство. А тук имаме малко дете, което има цели трима родители, които се борят помежду си за това, кой ще го обича най-много. При това то още не е родено. Това е просто най-щастливото дете в света". Чувайки това, Рос веднага почувства облекчение и решава, че тя говори правилно.

Шапиро обяснява: „Бременната лесбийка и тримата родители [в този епизод] са показани не само като едно нормално семейство, но дори и като семейство за възхищение“ [49].

Съвременната медицина е установила, че човешкият мозък излъчва пет вида мозъчни вълни. Две от тях са мозъчни вълни, които се активират в будно състояние на съзнанието: алфа (α) вълни и бета (β) вълни. Когато човек е зает с работа, бета вълните доминират. В състояние на бета-фазата се засилва способността на човек да анализира и тенденцията да използва логическо мислене. Например, ако човек участва в дебат, бета вълните ще доминират в мозъка му. С други думи, хората в бета фазата са по-бдителни и по-малко доверчиви.

И обратно, когато хората се отпуснат, алфа вълните се активират в тях. В това състояние връх вземат емоциите, а аналитичната способност на човека е отслабена. Когато хората гледат телевизия, те не са в състояние на сериозно размишление, а по-скоро са спокойни и възприемчиви, тоест навлизат в алфа-фазата. В този случай те са склонни лесно да приемат концепциите и гледните точки, които са представени в телевизионната програма.

Според проучвания около две трети от медийните програми, включително детските програми, съдържат сцени на насилие. Освен това почти всички телевизионни програми и филми имат секс сцени. След уроците за сексуално образование в училище младите хора назовават медиите като втори основен източник на информация за сексуалността.

Много проучвания потвърждават, че насилието в съдържанието на медийните продукции притъпява чувствителността на младите към реалното насилие и увеличава вероятността младите хора да извършат насилствени действия в бъдеще. По този начин медиите имат много лош ефект върху младите хора, увеличавайки склонността им към насилие, сексуална активност в непълнолетност и тинейджърска бременност.

Момичетата, които често гледат програми с еротично съдържание, са два пъти по-склонни да забременеят в период от три години, в сравнение с момичетата, които рядко гледат подобни програми. Медийните програми със секс сцени също увеличават вероятността зрителите да извършат сексуално насилие и други насилствени действия [50].

Големият поток от порнографско и еротично съдържание директно атакува обществените ценности и традиции. Както отбелязва един учен: „Медиите са толкова пълни със секс, че не само за дете, но дори и за критик е трудно да се съпротивлява на това. ... Мисля, че медиите са се превърнали в наши преподаватели по сексуално възпитание” [51]. Поради влиянието на медиите, такова порочно поведение като извънбрачен секс, изневяра и т.н. вече се приемат за даденост, те са станали част от обичайния начин на живот. Хората смятат, че ако това става по взаимно съгласие на партньорите, тогава няма проблем.

В своята книга “Пропаганда в прайм-тайм” Шапиро анализира влиянието на близо сто от най-популярните американски телевизионни сериали. Той открива, че тези сериали постепенно насърчават широк спектър от гледни точки, включително либерализъм, атеизъм и подигравка с духовната вяра. Те също така насърчават секса и насилието, насърчават феминизма и хомосексуалността, отхвърлянето на морала, традиционните брачни отношения и отношенията между родители и деца. Те доста активно пропагандират леви възгледи, а също така в положителна светлина изобразяват жестоки и безмилостни хора, които стават дори главни герои. Процесът на тяхното така наречено развитие е процес на непрекъснато унищожаване на моралните ценности. Антитрадиционният начин на живот, който се популяризира в сериалите, оказва силно негативно влияние върху мисленето на хората, особено на младежите [52].

Много т. нар. музикални телевизионни предавания открито насърчават младите зрители към лесно порно и дори към извратено сексуално поведение [53]. След като се появява системата за рейтинг на филми, много порнографски филми могат да бъдат официално разпространявани, ако им бъде сложен „X“ рейтинг. С напредването на технологиите програми с нецензурно съдържание излизат от нелегалност и изтичат при масите. Те могат лесно да бъдат гледани на платени телевизионни канали и в хотели, или да се закупят или наемат на дискове.

Телевизионните предавания започват да замърсяват хората от ранна възраст. Това става с уродливи персонажи, много насилие в карикатури, и детски програми със скрито съдържание на прогресивизма и либерализма, като например популяризирането на хомосексуалността под прикритието на „културното многообразие“ и т.н. Те използват фрази като „има само един човек като теб в света“, въвеждайки в съзнанието идеята, че всеки човек трябва да бъде уважаван, независимо от неговото поведение и ниво на морал [54].

Разбира се, много холивудски продуценти действат несъзнателно. Не, че те специално разработват планове за представяне на порочни идеи на публиката. Ако обаче самите производители на програми приемат концепциите за прогресивизъм и либерализъм, тогава цялата тази замърсена идеология неизбежно ще се окаже в техните програми. Този, който наистина има план, е дяволът. А медийните работници, които са далеч от Бога, просто се превръщат в пешки на силите на злото.

VII. Медиите: Важен фронт на тоталната война

Съгласно основата на комунистическата философия за борбата, за постигане на политическите цели не трябва да се спира пред нищо, а да се води неограничена война без никакви морални граници. На президентските избори през 2016 г. кандидатът Доналд Тръмп директно се противопоставя на „политическата коректност“. Той говори за необходимостта за връщане към традиционни ценности, върховенство на закона, развиване на икономиката чрез намаляване на данъците, възраждане на почитта към Бог и смирение пред Бога, както и предприемане на други мерки, които да върнат САЩ от сегашното крайно ляво отклонение обратно вдясно. Това изявление предизвиква паника сред либералите, поради което водещите медии, намиращи се под техен контрол, нападат открито Тръмп.

По време на президентските избори левите медии използват различни методи за умишлено демонизиране и очерняне на Тръмп. Те описват привържениците на Тръмп като необразовани бели хора, които са расисти, сексисти и ксенофобски антиимигранти. По този начин те се опитват да пробудят в аудиторията си презрително отношение към Тръмп и желанието да нямат нищо общо с него. Така те се опитват да повлияят на резултатите от изборите. Освен малкото медии, които са крайно малцинство, почти 95% от медиите прогнозират, че Тръмп определено ще загуби изборите. Въпреки това, противно на желанията им, Тръмп спечели и стана 45-ият президент на САЩ.

Обикновено, колкото и бясна да е предизборната надпревара, след края й различните партии, групи и организации трябва отново да се върнат към нормалната си работа. Освен това медиите трябва да спазват принципа на безпристрастност и неутралност, поставяйки на първо място националните интереси на страната. Въпреки това, след края на президентските избори през 2016 г. медиите продължават да насаждат омраза като по времето на предизборната кампания, и дори не се страхуват, че с това ще навредят или дори ще загубят репутацията си пред обществеността.

Повечето медии умишлено игнорират политическите постижения на администрацията на Тръмп. Например историческите рекорди в ситуацията с фондовите пазари, няколкото победи на американската дипломация, почти пълното унищожаване на Ислямската държава (ISIS), и т.н. При това, равнището на безработица в САЩ достига най-ниското си ниво от 18 години, което дава нов тласък на американската икономика. Но медиите по всякакъв начин са ангажирани с измислици, опитвайки се да очернят администрацията на Тръмп с неоснователни изявления. Например, така нареченият „Рашагейт“ (обвинението срещу Тръмп за връзки с Русия - бел.ред.) Медиите се опитват максимално да раздуват тази тема, но досега разследването не намира доказателства по този случай, а доклад на Конгреса директно посочва, че Тръмп не е сключвал споразумение с Русия [55].

За да атакуват ефективно Тръмп, медиите дори масово създават фалшиви новини. През декември 2017 г. американски телевизионен гигант е принуден да накаже двама свои старши журналисти с отстраняване от работа за четири седмици, заради лъжливото съобщение, че Тръмп уж е наредил на Майкъл Флин да осъществи контакт с Русия. В допълнение, този медиен гигант също трябва да даде опровержение на това [56]. В резултат на което двамата журналисти, замесени в скандала, са принудени да напуснат този канал. Екипът, в който преди са работили, може да се каже, че е имал блестящи заслуги: четири пъти е печелил наградата Peabody, 17 пъти наградата Emmy, както и други големи награди. Но тези фалшиви новини унищожават репутацията им, носейки им срам и позор.

Тръмп осъжда прословутата престъпна група MS-13, особено онези членове, влезли незаконно в САЩ, казвайки: „Те не са хора. Това са животни и трябва да сме много, много твърди". Големите американски медии обаче изваждат думите на президента извън контекст и заявяват, че Тръмп е нарекъл нелегални имигранти животни.

През юни 2018 г. майка с малка дъщеря се опитва незаконно да премине от Хондурас в САЩ. Граничарите не ги пускат и те избухват в сълзи. В този момент са заснети. Тази снимка е широко разпространена в медиите и в интернет. Медиите заявяват, че момичето е разделено насила от майка си и използвайки тази възможност, те отново започват да осъждат политиката на Тръмп за защита на границите и предотвратяване на незаконната имиграция. Списание Time съставя колаж от снимки на това момиче и на Тръмп и го поставя на корицата си със саркастичния надпис „Добре дошли в Америка“. Това е поредният опит за осмиване на Тръмп. По-късно обаче бащата на момичето в интервю за медиите заявява, че дъщеря му изобщо не е била отделяна от майка си [57].

В продължение на две години Центърът за медийни изследвания изучава вечерните новини на трите най-големи американски медийни компании. Оказва се, че Тръмп е главен герой на новините, показвани от тези три най-големи телевизионни канала за две години, заемащи една трета от общото време на вечерните новини. През 2017 г. 90% от репортажите за Тръмп са отрицателни. През 2018 г. делът на отрицателното представяне достига 91%. В доклад на гореспоменатата организация се казва: „Няма съмнение, че няма нито един президент, който да е очернян от медиите толкова дълго и неспирно като Тръмп“ [58].

Но американците вече започват да се научават да разпознават фалшиви новини. Според анкета, проведена през април 2018 г. от Университета в Монмут, процентът на американците, които смятат, че „големите медии съобщават фалшиви новини“ се е увеличил от миналата година от 63% на 77% [59]. Анкета, проведена от Института Галъп през 2016 г., показва, че степента на доверие на американците в медиите е достигнала нов минимум. Само 32% от хората се доверяват на медиите, или в сравнение с предходната година степента на доверие е спаднала с 8% [60]. Не е изненадващо, че собственикът на една от крупните медии, оплаквайки се казва: „Фалшивите новини са ракът на нашата епоха“ [61].

Съгласно резултатите от изборите в САЩ привържениците и противниците на Тръмп се оказват приблизително наравно. Но отношението към медиите е най-вече едностранчиво. Това е напълно ненормално явление. Демонизацията и атаките срещу Тръмп са свързани с факта, че той се застъпва за възстановяването на традициите. Принципите му са несъвместими с антитрадиционната идеология на лявото крило. Ако атаките в медиите могат да доведат до загуба на доверието към Тръмп, тогава основната цел на тези негативни репортажи ще бъде постигната - да не се даде възможност на обществото да се върне към традицията.

По-тревожното обаче е, че много медии са се превърнали в катализатори на радикална реторика. Те изострят социалните противоречия, подбуждат омраза и антагонизъм, пораждат и засилват разцепление в обществото. Може да се каже, че действията им са достигнали момент, в който вече не се съобразяват с основните морални принципи, не вземат предвид възможните последици и дори не се спират пред заплахата от самоунищожение. Те са довели страната до изключително хаотично и опасно положение.

Заключение: Възстановяване отговорността на медиите

Ако през миналия век злият дух на комунизма е проникнал и завладял само някои части на света, то в момента той вече управлява целия свят. Съвременният свят е деградиращ във всички аспекти. Призракът на комунизма ефективно използва огромното влияние на медиите върху хората за промиване на мозъци, измама и унищожаване на човешкия морал. В резултат на това самите хора, без да го осъзнават, се влошават, отклонявайки се от традициите.

Много либерални медии в западните страни са се превърнали напълно в инструмент за скриване на истината и измама на хората. Много медии са загубили елементарна професионална етика. Без да подбират прийомите те осъществяват всевъзможни атаки, използвайки ругатни и клевети, като не се грижат нито за своята репутация, нито за последиците за обществото.

Причината за успеха на злия дух е, че той използва недостатъците на хората, като кариеризъм, невежество, мързел, егоизъм, грешно съчувствие, желание за борба и пр. Едни журналисти арогантно се бунтуват срещу традиционните ценности, вярвайки, че истината е на тяхна страна. Други се опитват да угодят на морално деградиралото „обществено търсене“, за да привлекат публика. Трети служебно следват падналите стандарти в името на собствената си кариера.

Четвърти измислят фалшиви новини от завист и неприязън. А хората, заради своите невежество и мързел, вярват на тези фалшиви новини. Пети използват добротата и отзивчивостта на другите, за да ги накарат да се застъпят за т. нар. социална справедливост, в резултат на което цялото общество се измества вляво. Има и такива, които нищо не може да ги спре, за да постигнат техните политически и икономически цели.

Медиите са надарени с благородна мисия. Първоначално те са основната връзка, на която хората са разчитали за получаване на информация за публични събития. От друга страна, те също са важна сила, подпомагаща нормалното развитие на обществото. Основните морални принципи на медиите - обективност и безпристрастност - са ключовете към доверието на хората. Поради широкото разпространение на хаоса в съвременните медии, доверието на хората значително е намаляло. Да възроди първоначалната мисия на медиите и да върне журналистиката в предишната й слава и чест е отговорност на всеки журналист.

Възраждане мисията на медиите означава, че медиите трябва да се стремят към истинност. Те трябва да съобщават не само истината, но и цялостната истина и да изхождат от искреността. Много медии, отчитащи социални явления, казват половината от истината, което често заблуждава хората. А понякога нанася дори повече вреда, отколкото лъжата.

Възраждане мисията на медиите също означава, че медиите трябва да се стремят към доброта. Добротата в журналистиката не е злоупотреба със съчувствието и не е политическа коректност, а отговорност за дългосрочното благополучие на човечеството. Изходът за човечеството е не да получава краткосрочни икономически ползи, а още по-малко комунистическа утопия. Той е следването на традиционния път, който Бог е оставил за хората. Той е повишаване на нивото на морал и в резултат на това връщане към корените, връщане към първоначалното прекрасно място, което е източникът на живота.

Медиите могат да се считат за добри, ако помагат на обществото да цени и подкрепя морала. В човешкото общество доброто и злото съществуват едновременно. Разпространението на истината и разобличаването на злото е истинската отговорност на медиите.

Възраждане мисията на медиите означава също и че медиите трябва да обръщат повече внимание на значими събития, засягащи бъдещето на човечеството. През миналия век ставаме свидетели на голяма конфронтация между свободния свят и комунистическия лагер. Външно изглежда, че това е борба на идеологиите. Но в действителност това е битка между правилно и лъжливо, добро и зло, живот и смърт. В целия свят призракът на комунизма унищожава морала. Но именно от него зависи запазването на цивилизацията на човечеството. След краха на комунистическите режими в Източна Европа комунистическият призрак не е победен.

В Китай, страна с древна култура, от 1999 г. насам ККП преследва практиката Фалун Гонг, която отстоява универсалните принципи на истина, доброта и търпение. Това преследване е засегнало милиони хора в най-населената страна. В човешката история няма аналози на степента на жестокост на това преследване, което продължава вече над 20 години. В съвременната история това са най-мащабните репресии на хора заради техните убеждения.

Преследването на Фалун Гонг е преследване на основните ценности на човешката цивилизация, както и жестока атака срещу свободата на вероизповедание. Въпреки това отразяването на този проблем от западните медии е непропорционално слабо в сравнение с мащаба и тежестта на проблема. Повечето от водещите западни медии, под влиянието на Китайската комунистическа партия, участват в самоцензура и мълчат за тези събития в КНР. Някои медии дори разпространяват лъжливите новини, фабрикувани от ККП, помагайки на комунистическата партия да мами хората.

Но едновременно с това в света се появява тенденция за противопоставяне на комунизма и връщане към традицията. В Китай движението “Tuidang” („Напускане на партията“) се засилва. Повече от 300 милиона китайци вече са напуснали ККП и нейните дъщерни организации на комсомола и пионерите. Но за това значимо събитие, засягащо бъдещето на Китай и на целия свят, много рядко се споменава в западните медии.

Днес, когато светът претърпява големи промени, истината и традиционните ценности са по-важни от всякога. Светът се нуждае от медии, които могат ясно да разграничат истината от лъжата, да следват пътя на доброто и да защитават обществения морал. Задължение на всеки служител на медия е да се издигне над личните си, корпоративни и партийни интереси, за да покаже на хората, че е ръководен от елементарна човешка съвест.

Днес, когато има морален упадък в медиите, също е изключително важно читателите да могат да разграничават правилното от неправилното и да възприемат разумно информацията, предоставяна им от медиите. В своите преценки хората трябва да се опират на традициите, да разглеждат социалните явления през призмата на универсалните ценности и да стимулират медиите да изпълняват своята историческа мисия. Това е изключително важно. Това е ключът към освобождаване от лапите на комунистическия дявол, към връщането на традициите и преминаването към едно наистина прекрасно бъдеще.

Глава 14: МАСОВАТА КУЛТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА УПАДЪК

Как призракът на комунизма управлява нашия свят – СЪДЪРЖАНИЕ

Осъдете комунизма и Вие...

-------------------

Препратки

[1] Thomas Jefferson, The Works, vol. 5 (Correspondence 1786-1789), http://oll.libertyfund.org/quote/302.

[2] Joseph Pulitzer, “Why Schools of Journalism?” New Republic (October 9, 1930), 283.

[3]〈共产主义者同盟章程〉（中文马克思主义文库），https://www.marxists.org/chinese/engels/mia-chinese-engels-18471208.htm.

[4] 林彪：〈在中央政治局扩大会议上的讲话〉（1966年5月18日）（中国文化大革命文库）https://ccradb.appspot.com/post/1415。

[5] 胡乔木：〈报纸是教科书〉，《胡乔木文集》，第3卷（北京：人民出版社，1994年），页303。

[6] 韩梅：〈英解密档案曝光“六四”死亡人数：尸体堆积在地下通道〉，希望之声广播电台，2017年12月20日，http://www.soundofhope.org/gb/2017/12/20/n1378413.html。

[7] “Self-Immolation Hoax on Tiananmen Square,” Minghui.org, http://en.minghui.org/cc/88/.

[8] 〈综述：创新机制强化培养构建高素质宣传文化队伍〉，新华网，2011年9月28日，http://cpc.people.com.cn/GB/64107/64110/15777918.html。

[9] Matthew Vadum, “Journalistic Treachery,” Canada Free Press, July 1, 2015, https://canadafreepress.com/article/journalistic-treachery.

[10] Marco Carynnyk: “The New York Times and the Great Famine,” The Ukrainian Weekly No. 37, Vol. LI (September 11, 1983), http://www.ukrweekly.com/old/archive/1983/378320.shtml.

[11] Robert Conquest, The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivization and the Terror-famine (Oxford: Oxford University Press, 1986), 319.

[12] Quoted in Arnold Beichman, “Pulitzer-Winning Lies,” The Weekly Standard, June 12, 2003, https://www.weeklystandard.com/arnold-beichman/pulitzer-winning-lies.

[13] Ronald Radosh, Red Star over Hollywood: The Film Colony’s Long Romance with the Left (San Francisco: Encounter Books, 2005), 80.

[14] Ronald Radosh, Red Star Over Hollywood: The Film Colony’s Long Romance with the Left, 105.

[15] 爱德加·斯诺：《红色中华散记》，奚博铨译（南京：江苏人民出版社，1991），页1。

[16] Ruth Price, The Lives of Agnes Smedley (Oxford: Oxford University Press, 2004), 5-9.

[17] Lymari Morales, “Majority in U.S. Continues to Distrust the Media, Perceive Bias,” Gallup, September 22, 2011, https://news.gallup.com/poll/149624/majority-continue-distrust-media-perceive-bias.aspx.

[18] Tim Groseclose, Left Turn: How Liberal Media Bias Distorts the American Mind (New York: St. Martin’s Press, 2011).

[19] Tim Groseclose, Left Turn: How Liberal Media Bias Distorts the American Mind, Chapter 10, “The Second-Order Problem of an Unbalanced Newsroom.”

[20] Lydia Saad, “U.S. Conservatives Outnumber Liberals by Narrowing Margin,” Gallup, January 2017, https://news.gallup.com/poll/201152/conservative-liberal-gap-continues-narrow-tuesday.aspx.

[21] Chris Cillizza, “Just 7 Percent of Journalists Are Republicans. That’s Far Fewer than Even a Decade Ago,” Washington Post, May 6, 2014, https://www.washingtonpost.com/news/the-fix/wp/2014/05/06/just-7-percent-of-journalists-are-republicans-thats-far-less-than-even-a-decade-ago/?noredirect=on&utm_term=.3d0109901e1e.

[22] “2016 General Election Editorial Endorsements by Major Newspapers,” http://www.presidency.ucsb.edu/data/2016_newspaper_endorsements.php.

[23] Ben Shapiro, Primetime Propaganda: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV (New York: Broadside Books, 2012), “The Clique: How Television Stays Liberal.”

[24] Ben Shapiro, Primetime Propaganda: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV, “Making the Right Cry: How Television Drama Glorifies Liberalism.”

[25] Ben Shapiro, Primetime Propaganda: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV, “The Clique: How Television Stays Liberal.”

[26] Quoted in Jim A. Kuypers, Partisan Journalism: A History of Media Bias in the United States (Lanham: Rowman & Littlefield, 2014), 8.

[27] S. Robert Lichter, et. al., The Media Elite (Castle Rock, CO: Adler Pub Co., 1986).

[28] Jim A. Kuypers, Partisan Journalism: A History of Media Bias in the United States (Lanham: Rowman & Littlefield, 2014), 2.

[29] Jim A. Kuypers, Press Bias and Politics: How the Media Frame Controversial Issues (Santa Barbara, CA: Greenwood Publishing Group, 2002).

[30] Quoted in Jim A. Kuypers, Partisan Journalism: A History of Media Bias in the United States, 4.

[31] Newt Gingrich, “China’s Embrace of Marxism Is Bad News for Its People,” Fox News, June 2, 2018, http://www.foxnews.com/opinion/2018/06/02/newt-gingrich-chinas-embrace-marxism-is-bad-news-for-its-people.html.

[32] Tim Groseclose and Jeff Milyo, “A Measure of Media Bias,” The Quarterly Journal of Economics, Vol. 120, No. 4 (November, 2005), 1205.

[33] Quoted in Maxwell E. McCombs and Donald L. Shaw, “The Agenda-Setting Function of Mass Media,” The Public Opinion Quarterly, Vol. 36, No. 2 (Summer, 1972), 177.

[34] Patricia Cohen, “Liberal Views Dominate Footlights,” New York Times, October 14, 2008, https://www.nytimes.com/2008/10/15/theater/15thea.html.

[35] Tim Groseclose, Left Turn: How Liberal Media Bias Distorts the American Mind, “Preface.”

[36] Jonathan Derek Silver, Hollywood’s Dominance of the Movie Industry: How Did It Arise and How Has It Been Maintained? Ph.D Dissertation, the Queensland University of Technology (2007). Section 1.4.

[37] John Belton, American Cinema / American Culture, 2nd Edition (McGraw-Hill Publishing Company, 2005), Chapter 14.

[38] Todd Gitlin, The Whole World Is Watching: Mass Media in the Making and Unmaking of the New Left (Berkeley: University of California Press, 2003), 199.

[39] Steven J. Ross, Hollywood Left and Right: How Movie Stars Shaped American Politics (Oxford University Press, 2011), 322.

[40] Steven J. Ross, Hollywood Left and Right: How Movie Stars Shaped American Politics, 338.

[41] Steven J. Ross, Hollywood Left and Right: How Movie Stars Shaped American Politics, 338-39.

[42] Steven J. Ross, Hollywood Left and Right: How Movie Stars Shaped American Politics, 352.

[43] Todd Gitlin, The Whole World Is Watching: Mass Media in the Making and Unmaking of the New Left, 199.

[44] Peter Biskind, Easy Riders, Raging Bulls: How the Sex-Drugs-and-Rock ‘N’ Roll Generation Saved Hollywood (New York: Simon and Schuster, 1999), 74.

[45] Ashley Haygood, The Climb of Controversial Film Content, MA Thesis in Communication at Liberty University, https://digitalcommons.liberty.edu/cgi/viewcontent.cgi?&httpsredir=1&article=1007&context=masters&sei-re.

[46] Victor B. Cline, “How the Mass Media Effects Our Values and Behavior，” Issues in Religion and Psychotherapy，Vol 1, No. 1. (1975), https://scholarsarchive.byu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1004&context=irp.

[47] Michael Medved, Hollywood vs. America (New York: Harper Perennial, 1993), 3.

[48] “The Media Assault on American Values,” Media Research Center, https://www.mrc.org/special-reports/media-assault-american-values.

[49] Ben Shapiro, Primetime Propaganda: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV, “Prologue: How Conservatives Lost the Television War.”

[50] “The Impact of Media Use and Screen Time on Children, Adolescents, and Families,” American College of Pediatricians, November 2016, https://www.acpeds.org/wordpress/wp-content/uploads/11.9.16-The-Impact-of-Media-Use-and-Screen-Time-on-Children-updated-with-ref-64.pdf.

[51] Congressional Record, Volume 141, Number 146 (September 19, 1995), https://www.gpo.gov/fdsys/pkg/CREC-1995-09-19/html/CREC-1995-09-19-pt1-PgS13810.htm.

[52] Ben Shapiro, Primetime Propaganda: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV.

[53] 例如MTV的系列节目“脱光”，参见 Libby Copeland, “MTV’s Provocative ‘Undressed’: Is It Rotten to the (Soft) Core?”, Los Angeles Times, February 12, 2001, http://articles.latimes.com/2001/feb/12/entertainment/ca-24264.

[54] 具体例子可参见Ben Shapiro, Primetime Propaganda:: The True Hollywood Story of How the Left Took Over Your TV, “Robbing the Cradle: How Television Liberals Recruit Kids.”

[55] Erin Kelly, “Speaker Paul Ryan: ‘No Evidence of Collusion’ between Trump Campaign and Russians,” USA Today, June 7, 2018, https://www.usatoday.com/story/news/politics/2018/06/07/paul-ryan-no-evidence-collusion-between-trump-campaign-russians/681343002/.

[56] Julia Manchester, “Trump: ABC Should Have Fired ‘Fraudster’ Brian Ross,” The Hill, December 8, 2017, http://thehill.com/homenews/administration/364061-trump-abc-should-have-fired-fraudster-brian-ross.

[57] Samantha Schmidt and Kristine Phillips, “The Crying Honduran Girl on the Cover of Time Was Not Separated from Her Mother,” Washington Post, June 22, 2018, https://www.washingtonpost.com/news/morning-mix/wp/2018/06/22/the-crying-honduran-girl-on-the-cover-of-time-was-not-separated-from-her-mother-father-says/?noredirect=on&utm_term=.bd08dbdaf5bc.

[58] Rich Noyes, “TV vs. Trump in 2018: Lots of Russia, and 91% Negative Coverage (Again!) ,” NewsBusters, March 6, 2018, https://www.newsbusters.org/blogs/nb/rich-noyes/2018/03/06/tv-vs-trump-2018-lots-russia-and-91-negative-coverage.

[59] “‘Fake News’ Threat to Media; Editorial Decisions, Outside Actors at Fault,” Monmouth University Polling Institute, April 2, 2018, https://www.monmouth.edu/polling-institute/reports/monmouthpoll_us_040218/.

[60] Art Swift, “Americans’ Trust in Mass Media Sinks to New Low, Politics,” Gallup, September 14, 2016, https://news.gallup.com/poll/195542/americans-trust-mass-media-sinks-new-low.aspx.

[61] Polina Marinova, “New L.A. Times Owner Tells Readers: ‘Fake News Is the Cancer of Our Times’,” Fortune, June 18, 2018, http://fortune/2018/06/18/los-angeles-times-owner/.

Най-важното за оцеляване от ККП-вируса (Ухан)

Източник/ци: EpochTimes; epochtimes.ru

Превод: БУДНАЕРА