Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Потресаващ пост от Фейсбук за случка в София с незаконните орди орки на исляма, които управляващата измет ще заселва ТРАЙНО в България!

Карл Маркс: ”Демокрацията е пътят към Социализма”

"Исляма последната надежда на революцията" – Сергей Илич Улянов, брат близнак на Ленин

*Без коментар!

„Тази неделя имах непланиран малък сблъсък с десетина афгански ислямисти, дошли в България с маските на „бежанци“, и осъзнах колко много сме уязвими срещу потенциален терористичен атентат.
Пътувах в автобус 413 на Софийския градския транспорт. Стоях прав до втората врата. На една от спирките видях десетина мургави младежи, облечени с джинси, якета и раници. Единият от тях беше негър. Автобусът спря и отвори вратите си. Ислямистите се разделиха на две групи. Петима влязоха през първата врата, а другите петима – през задната.
Организираната им тактика и съмнително поведение предизвика единствено моето внимание. Може би заради 25-годишния ми опит в антитероризма. Другите пътници (повечето млади момчета и момичета от Студентски град) зяпаха в телефоните си и през прозорците. Завъртях се така, че да държа под поглед и двете групички „бежанци“. Петицата при предната врата стояха кротко. Само нервно оглеждаха пътниците с бързи погледи. Аз скришом опипах пистолета си под якето. Имах 17 патрона в пълнителя. При нужда можех да натръшкам и десетимата за секунди.
Втората групичка се скупчи около две български момичета, които стояха прави по средата на автобуса, и започнаха да ги закачат с ръце и с подигравателни викове. Разбрах, че са афганци по езика им Пущу. Точно до момичетата стояха двама възрастни охранители с черни униформи с надпис „Security“. Те носеха пистолети. Очаквах, че те ще направят нещо, за да защитят нашите момичета, но охранителите гузно подвиха опашки и се преместиха в близост до мен. В автобуса имаше още тридесетина млади мъже, но всички мълчаха страхливо и гледаха встрани. Едно от момичетата извика: „Оставете ни на мира! Айде, изчезвайте оттук!“, но ислямистите посрещнаха думите й с подигравателен смях. Усетих, че адреналинът ми нахлува в мозъка и тръгнах към петимата афганци. Избрах си най-едрия от тях. Силно го блъснах в гърдите и респектиращо изръмжах на английски:
– What is your problem? (Какъв ви е проблема?)
„Бежанецът“ показа предизвикателна смелост и се опита да ми отвърне със същото. Посегна да ме блъсне в гърдите с дясната си ръка. Улових му дланта и му усуках китката с „коте-гаеши“. Ключът го принуди да клекне на колене и мургавото му лице почервеня от гняв. Държах го с лявата си ръка, а с дясната улових ръкохватката на пистолета си, без да го вадя от кобура. Очаквах другите петима да ме атакуват в гръб, но всички стояха на място. Аз отново изръмжах:
– Do you have any problem? (Имаш ли някакъв проблем?)
Едрият афганец смотолеви:
– No, no problem. (Не, няма проблем)
Пуснах го и отстъпих назад. За секунди ислямистите си намериха места, извадиха скъпи смартфони и започнаха да се ровят кротко из тях, поглеждайки ме изпод вежди. Високият ислямист отстъпи назад, заплашително прокара изпънат показалец пред гърлото си в знак, че ще ме заколи, и процеди през зъби:
– Soon we will see again. (Пак ще се видим скоро.)
Спокойно свих рамене, макар че сърцето ми биеше като полудяло от адреналина, и отвърнах:
– I’ll wait. (Ще чакам.)
Върнах се на мястото си и след минути слязох на моята спирка. Замислих се дали тези ислямисти не тренираха нещо. В раниците си можеха да носят взривни устройства или огнестрелно оръжие. Можеха да извадят ножове и за минута да изколят всички в автобуса. Може би се вманиачавам, но опитът ми ме е направил такъв. Афганците са обучени убийци. А нашата политическа власт им дава статут на бежанци и им позволява да се разхождат свободно из нашите улици. Никой не ги контролира. Позволява им се неограничен достъп до публични места, включително и градския транспорт. Кой може да гарантира, че те са проверени и безобидни?
*Но най-много ме възмути страха, бездушието и пасивността на българските мъже. Тези ислямисти можеха да изнасилят двете момичета насред автобуса и никой нямаше да им се притече на помощ. Можеше някой от „бежанците“ да ме наръга с нож в гърба. Нито един от българските мъже не застана до мен. Всички мълчаха и се спотайваха като плъхове.“

ЗАБЕЛЕЖКА НА АВТОРА:

“Благодаря на всички, които ме подкрепиха за случката в автобуса, но искам ясно да поясня нещо. Написах този пост, защото осъзнах, че ние сме прекалено уязвими срещу потенциален терористичен акт. Разни ислямисти с раници на гърба и предизвикателно поведение безконтролно сноват навсякъде из нашите улици и ползват обществения транспорт.
Запомнете, аз не търся никаква слава или известност. Видях, че няколко засегнати от моя пост „мъже“ се отнесоха с недоверие към написаното и дори ме определиха като поредния Динко. Ако тези мъже знаят от колко ислямистки терористи съм почистил света, ще онемеят, но в този случай ни най-малко търся някаква похвала или слава.
Описах случката възможно най-ясно и подробно, за да преценят хората кой е виновен или не. Не съм я измислил. А и нищо особено не съм сторил. Умишлено се държах възможно най-сдържано. Не съм удрял нито един от онези ислямисти. Само направих малък болезнен ключ върху китката на един от тях, който определих като водач по наглото му поведение. Ако бях действал според емоциите си, щеше да има тежки последствия за участниците в малкия инцидент, може би и за мен. Нямаше как да използвам законното си лично оръжие в автобус, пълен с млади хора. Използвах пистолета си като психологическо оръжие и то успешно. „Бежанците“ се стреснаха и не ме нападнаха. Ако го бяха сторили, аз нямах никакъв шанс срещу десет здрави мъже.
Целта на моя пост беше да покажа слабите места в опазването на националната сигурност и политика и да изкажа възмущението си от бездушието на днешните страхливи български мъже.
Ако някой търси герой на нашето време, не обръщайте внимание на фалшиви супермени от рода на Динко, а се замислете за полицейските служители, които са принудени да изпълняват своя дълг при изключително тежки условия при опазване на държавната граница. Представете си тъмна нощ в планините Сакар и Странджа. Двама български полицаи, въоръжени само с пистолети „Макаров ПММ“ с 8 патрона в пълнителя, се сблъскват със 100 ислямистки „бежанци“, преминали незаконно българската граница. Запитайте се как се чувстват тези наши момчета в такъв момент, когато срещу тях стоят стотина ислямисти, за които не е известно дали са въоръжени и как ще реагират. Запитайте се дали тези полицаи получават нужното признание и уважение от вас.
Днес българите вече не изпитват човешки чувства. Ние отдавна вече не сме народ. Ние дори не сме и стадо, защото овцете вървят заедно в една посока и взаимно се подкрепят. Ние се превърнахме в някакво извратено сборище на безчувствени зомбита, които се самоизяждат и се въртят в различни орбити. Душите им са пълни със злоба, егоизъм, алчност, завист, ревност, безразличие, безсрамие, високомерие. Всеки българин обича и мисли само за себе си. Нищо друго не го интересува. Той мрази всичко друго. Това си личи и на пътя. Хиляди са наглите шофьори, които си въобразяват, че са единствени или най-важните на асфалта, а другите са длъжни да им правят път с поклон. Същото е и в социалните мрежи. Нашенецът в реалния живот е жалко нищожество и бездушен комплексар, но във Фейсбук той се представя с различна маска. Повечето мъже вече са прекалено затъпели или имат някакви психични отклонения, но не ги съзнават. Те се представят като най-големите мъжаги, най-компетентните по всички въпроси, най-неотразимите свалячи, използвайки цинични и неграмотни изрази. Други пък се вманиачават в страстта да опонират на всяко мнение, дори и да знаят, че не са прави. Трети пък използват социалната мрежа да я заливат със своята злоба и жлъч, заяждайки се безпричинно с всеки срещнат. България се състои от седем милиона зомбита, които имат седем милиона различни мнения по един и същи въпрос. Всеки се старае да изпъкне със своята уникална и различна гледна точка.
Единственото човешко чувство, което изпитва днешния български мъж, е страх. Безумен страх от болката и смъртта. За някои малоумници светът е пари и секс. Нищо друго. А ако се наложи да докажат своето мъжество, те се превръщат в жалки мишки и се насират от страх. Ами ако нашите славни прадеди бяха разсъждавали по същия начин? Дали някога тези плъхове, срамещи името „мъж“, са осъзнавали, че техните прадеди са пренебрегвали личния си живот в името на своята родна земя България и свободата на техните сънародници. Да вземем, например, Панагюрските въстаници. Всичките са били заможни хора с големи красиви къщи, красиви жени, многобройна челяд, а в градчето им Панагюрище не е имало нито един турчин. Защо тогава тези привидно доволни хора се вдигат на бунт и се принасят в жертва заедно с целите си семейства и имущество? Някои ги наричат „луди“. Луди са, но за страхливците. Не, не са луди, а будни и истински Българи, които не търпят агресори на родната си свещена земя. Аз съм възпитан по същия начин и не мога да мисля различно.
Ние, българите, сме като пръстите на ръката. Всеки е различен от другите по широчина и дължина. Пръст се чупи лесно, когато е отделен от другите. Но ако всичките пръсти заедно се съберат, се получава здрав юмрук, който може да разбие дори и стена. Точно това не можем да проумеем. Съединението прави силата! Нямаме друг вариант да оцелеем и да спасим България!
Братя и сестри, събудете се и се осъзнайте! Разберете, че вашият живот не е ваш. Той принадлежи на България и ако се наложи, вие сте длъжни да го пожертвате заради нейната свобода и сигурност. Вие с нищо не сте по-ценен и по-важен от другите ви сънародници. Всички сме родени от майки и имаме еднакви права и задължения. Парите, образованието и имуществото не ви издигат над останалите. Преди всичко вие сте Българин и вашият свещен дълг е да защитавате своята Родина и нейния народ. А смъртта в защита на България е най-сладка и достойна.
Тръгнете по улицата и се вгледайте в угрижените лица на българите. Ще видите своите родни сестри и братя, защото във вените ни тече еднаква свята кръв. Трябва взаимно да се уважаваме и да се пазим, защото никой друг няма да ни защити. Трябва да мислим какво бъдеще оставяме на нашите деца. Трябва да помислим дали правилно възпитаваме нашите деца. Дали нашите синове ще се превърнат в истински мъже или в страхливи плъхове? Това зависи единствено от нас. Бъдещето на България зависи от нас. България ще оцелее само, ако ние успеем да изхвърлим от сърцата си страха и бездушието и свием пръстите си в здрав юмрук, наречен с гордото име „Единен Народ“! България – това сме ние!“

Неделко Маслев, Фейсбук 

http://bultimes.com/potresavasht-post-ot-fejsbuk-za-sluchka-v-sofiya-s-nezakonnite-ordi-orki-na-islyama-koito-upravlyavashtata-izmet-shte-zaselva-trajno-v-balgariya/

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!