Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Уен Хуа, Epoch Times

Незаконната търговия с трупове от Китай

Процесът на Гу Кайлай (Gu Kailai) за нейното убийство на британския бизнесмен и предполагаем агент на MI6 Нийл Хейууд е вид показен процес. Целта на тази драма е да скрие една голяма престъпност, а не да й даде гласност.

Според информация в държавните китайски медии съдът е приел признанието на Гу, че тя е убила Хейууд от страх, че той може да навреди на сина й. Това е един забавен аргумент от страна на Гу, който наред с нейното разкаяние и майчина тревога би оправдал една снизходителна присъда.

Ако съдът бе избрал да погледне в бизнес отношенията на Гу и Хейууд щеше да открие, че в продължение на 13 години двойката се е възползвала от избиването на стотици,  или хиляди хора - за броя на жертвите може само да се гадае. Това са престъпления, които съдебното производство на Междинния народен съд в град Хефей (Hefei) трябва да покрие.

Историята започва в град Далиан (Dalian), в североизточната провинция Ляонинг (Liaoning) през 1999 година. Съпругът на Гу, Бо Шилай (Bo Xilai), е тогава кмет на пристанищния град вече шест години. Той е нетърпелив и недоволен, че е държан настрана от висшите ешелони на властта.

Гу споделя неговото недоволство. Красива и стилна, амбициозна и интелигентна, с магистърска степен по политика от Университета на Пекин, Гу е наречена от американски журналист "Жаклин Кенеди на Китай", според Wall Street Journal. Сцената на Далиан е твърде малка за нея.

Един разговор на Бо с тогавашния ръководител на Китайската комунистическа партия (ККП) Джянг Земин (Jiang Zemin) ще промени завинаги съдбите на Бо и Гу.

Журналистът Джянг Уейпинг (Jiang Weiping) пише за този разговор в своя статия, публикувана през 2009 г., след като емигрира в Канада. През 2002 г. Джянг Уейпинг публикува материал, обвиняващ Бo в корупция и Бо го "възнаграждава", като го арестува по обвинения за излагане на държавни тайни и подстрекателство към подривна дейност; след това го осъжда на седем години затвор.

Шофьортът на Бо, на име Уанг (Wang), казва на Джянг Уейпинг за разговора между Бо и Джянг Земин.

"Трябва да покажеш своята твърдост при справянето с Фалун Гонг, така както Ху Джинтао (Hu Jintao) показа неговата при справянето с тибетския бунт през 1989 г.; това ще бъде твоят политически капитал", казва Джянг Земин на Бо.

Полицаи стоят на стража пред Междинния народен съд в град Хефей, провинция Анхуей, август 2012.
Полицаи стоят на стража пред Междинния народен съд в град Хефей, провинция Анхуей, август 2012. Тук Гу Кайлай (Gu Kailai) бе съдена за убийството на британския бизнесмен Нийл Хейууд. (Питър Паркс / AFP / Gettyimages)

Арестите на Фалун Гонг практикуващи

Бо и Гу не се нуждаят от повече насърчаване. Докато много топ лидери в ККП не са ентусиазирани от обявената от Джянг Земин кампания за ликвидиране на духовната практика Фалун Гонг на 20 юли 1999 г., Бо и Гу се възползват от нея, използвайки я като  билет за напускане на Далиан.

Градът се превръща бързо в ад за практикуващите Фалун Гонг; и издигането на Бо започва. През 1999 г. той е повишен в партиен секретар на Далиан - най-висшият пост в града. През 2000 г. е обявен за зам. управител на провинция Ляонинг, а през 2001 г. за неин управител. През 2002 г. той е вече член на Централния комитет на ККП и придобива национална известност.

Междувременно, практикуващи Фалун Гонг се стичат в Пекин, за да апелират към ККП да спре преследването. Затворите и трудовите лагери в Пекин и околните райони се препълват. Бо вижда още една възможност да спечели благоразположението на лидера Джянг Земин.

Бо инициира мащабно изграждане и разширяване на затвори и трудови лагери в провинция Ляонинг, включително затворите Далиан, Нангуанлинг (Nanguanling), Джинджоу (Jinzhou), Уафандиан (Wafangdian), както и трудовия лагер Джоушуизи (Zhoushuizi) и центъра за задържане Яоджиа (Yaojia).

Бо също така разширява прословутия трудов лагер Масанджа (Masanjia) в град Шенянг (Shenyang), превръщайки го в най-голямата затворническа институция в Китай. Той също така разширява трудовите лагери Лонгшан (Longshan), Шеншинг (Shenxin), и др.

Бo урежда да напълнят неговите нови затвори с новодошлите в Пекин и така там се събират практикуващи Фалун Гонг от всички части на Китай. И по-специално, Бо взима тези, които са арестувани в Пекин, но отказват да съобщят имената си.

Възможност за правене на състояние

Докато и двамата, Бо и Гу, виждат преследването като шанс да се издигнат в ККП, Гу също така бързо вижда в стичащите се към новите затвори на Бо практикуващи Фалун Гонг нещо друго: шанс за огромни печалби.

Според източник, запознат с въпроса, Нийл Хейууд е с нея като доверен съветник от самото начало, когато тя започва да прави пари от органите и телата на практикуващи Фалун Гонг.

През август 1999 г. бизнесмен открива първата фабрика за преработване на трупове в Далиан. Фабриката в Далиан е одобрена от Бюрото за външна търговия и икономическо сътрудничество и Бюрото за промишленост и търговско административно управление в Далиан, като Бо лично е участвал в одобряването на регистрацията.

Изискваща първоначална инвестиция от 15 милиона щ.д., фабриката се намира в зоната за високотехнологично развитие на Далиан, красиво място в близост до океана, в подножието на планини.

Бизнесменът заявява пред Ню Йорк Таймс, че е отворил фабриката в Далиан, защото е намерил там евтина работна ръка, мотивирани студенти, малко ограничения от правителството, както и лесен достъп до китайски трупове, които той казва, че използва основно за експерименти и медицински цели, не за изложби.

Непотърсени органи

Фабриката има лесен достъп до китайски трупове, според Ню Йорк Таймс, тъй като се възползва от това, което съгласно китайското законодателство се определя като непотърсени трупове. Той заявява пред Ню Йорк Таймс, че след новите китайски наредби, издадени през юли 2006 г. "Сега това е трудно [да се използват непотърсени трупове]".

Според член 348 от Наказателно-процесуалния закон на Китай, семейството на екзекутиран престъпник трябва да бъде уведомено, че може да прибере трупа му в рамките на определен период от време.

"Ако семейството на престъпника не се отзове да вземе трупа до определената дата", се казва в члена, "Народният съд може да уведоми съответните организации да се заемат с трупа или останките”.

Убийството няма нищо общо със закрилата на сина на Гу

Така член 348 оставя широко отворена врата за съда и държавна сигурност да се справят както намерят за добре с всеки труп, определен за непотърсен.

Пенг Йонгфенг (Yongfeng) е бил адвокат в Китай. Той каза за радио "Гласът на надеждата", че член 348 в действителност дава право на съда да кремира тела на затворници и затова органите на затворниците се отстраняват преди тялото да бъде кремирано, без да се уведомяват членовете на семейството.

Когато семейства на практикуващи Фалун Гонг бъдат призовани да приберат трупа на свой близък, на тях често им се дава кутия с прах, според информация на уебсайта на Фалун Гонг, Minghui. Семействата нямат никакъв начин да проверят чий останки са им  дадени.

Обстоятелствата на преследване на Фалун Гонг практикуващи ги правят особено уязвими да бъдат третирани като “непотърсени трупове”.

В книгата "Държавни органи" ("State Organs"), говорителят на Информационния център на Фалун Дафа в САЩ Ърпинг Джанг обяснява защо практикуващите често не казват имената си, когато са арестувани. Ако се разкрие самоличността, след това цялото семейство и колегите на практикуващия може да пострадат. Като не предоставят самоличността си, те предпазват своите близки.

В такъв случай ако бъдат екзекутирани, по дефиниция те попадат в графата "непотърсени", тъй като полицията няма как да контактува членовете на техните семейства. Също така, членовете на семействата на тези, които не казват имената си, също няма начин да разберат за тях, и по този начин органите се освобождават от вероятността да им се потърси сметка.

Така полицията и съдилищата могат на воля да решават как да унищожат непотърсените трупове, като например ги продават на който плати най-високата цена за тях.

Снабдяване с тела

Гу открива, че има два начина да се правят пари от задържани практикуващи Фалун Гонг. Органите могат да бъдат отнети и използвани от болници в Ляонинг за трансплантации, а след това труповете да бъдат продадени на фабрики за пластинация.

Бизнесменът заявява пред Ню Йорк Таймс, че неговият бизнес партньор, д-р Суи Хонгджин (Sui Hongjin), е открил конкурентна фабрика и предоставя на конкурентите му пластинирани тела.

Бизнесменът и Суи се разделят през 2000 година. Оттогава още няколко фабрики за пластинация на тела отварят в Далиан и Китай придобива славата на износител № 1 на трупове в света. Според радио "Свободна Азия", едно пластинирано тяло може да бъде продадено за 1 милион щ.д..

Според източник на Epoch Times, Гу и Хейууд са били в разгара си по време на развитието на тази нова индустрия. Източникът каза, че те са снабдявали фабриките с трупове на практикуващи Фалун Гонг, които съставляват по-голямата част от труповете, предоставяни от китайски източници на фабриките за пластинация в Далиан.

Гу е ръководела финансите, международната и вътрешна онлайн реклама, както и отварянето на нови канали за износ на органи и трафик на човешки тела, според източника.

Epoch Times не разполага с информация, че собствениците на фабрики за пластинация са знаели, че доставяните им трупове, предполагаемо от медицински училища, са били на убити практикуващи Фалун Гонг.

Според източника на Epoch Times Гу е убила Хейууд, защото той е започнал да говори за използването в техния бизнес на тела от Фалун Гонг практикуващи. Убийството не е имало нищо общо със закрилата на сина на Гу.

Следвайте "Буднаера" в Телеграм

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!