Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Matthew Robertson, Epoch Times
Репресивен апарат заплашва лидерите на Китайската комунистическа партия
 |
| Въоръжен китайски полицейски патрул на главна улица в центъра на Пекин на 24 септември 2009 г. (STR/AFP/Getty Images) |
Представете си комитет от половин дузина мъже, които контролират всички американски щати и федерални полицейски сили, ФБР, Администрацията за борба с наркотиците на САЩ, федералните и държавни съдебни системи и офисите на областните адвокати, Министерство на правосъдието и цялата система на затворите.
Представете си също, че той управлява стотици концентрационни лагери и тайни импровизирани затвори и може да задържа всеки, навсякъде, за колкото дълго иска, за каквато причина пожелае. Представете си и че може да изтезава, разпитва, малтретира или промива мозъците на всички задържани.
Комитетът може да прави всичко това, защото официално той няма легално съществуване и функционира извън закона. И е готов да заплашва всеки, който му се противопоставя.
Такъв орган съществува в Китай. Той се нарича Комитет по политическите и законови въпроси (PLAC) на Китайската комунистическа партия (ККП). Ръководителят му е Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang), 69-годишен политически комисар. Комитетът няма уебсайт, телефонен номер и публикуван адрес. Няма пресофис и не приема исканията на акта за свобода на информацията.
Но за китайския народ неговото съществуване е много реално. „Какво контролира?“, пита Джонг Уейгуанг (Zhong Weiguang), експерт по тоталитаризъм, живеещ в момента в Германия. „Това е основната ръководна агенция на партията, която контролира всички средства за насилие и потискане в Китай.“
PLAC е открит през 1980 г. с действие, което трябвало да институционализира тогавашната Политическа и законодателна ръководна малка група, водена от Пенг Джен (Peng Zhen). (Пенг е описан от синолога Саймън Лийс като „един от най-известните касапи на режима“.)
Ръководната малка група прерасва от партийна традиция за вземане на законови решения до комитет без надзор или чрез процес на съдебна система. Предполагаемата институционализация не променя основната динамика на партията да не бъде подлагана под върховенството на закона.
„Административната сила на PLAC е най-широката, а правомощията й са най-големите от всеки ръководен комитет“, пише Лу Генгсонг (Lü Gengsong), писател и историк на китайската комунистическа правна система, в статия в Beijing Spring. „Има правителство, което не е правителство, съд, който не е съд – гестапо в китайски стил.“
След 1989 г. PLAC с въоръжената си полиция поема ролята на военните, когато трябва да се потискат масови инциденти в Китай. Има лоши аспекти, свързани с мобилизирането на войници срещу собствения народ, посочва Джонг Уейгуанг.
„Той става организация, по-ясно съсредоточена във вътрешното насилие“, заявява той през 90-те години.
Но истинското функциониране на PLAC започва през 1999 г. с масовото преследване на Фалун Гонг. Итън Гатмън, писател по въпроса, го характеризира като „най-голямата поддържана акция от китайските сили за сигурност от Културната революция“. PLAC е институционален гръбнак на кампанията и правомощията й стават изключителни.
Фалун Гонг
Преследването на Фалун Гонг се инициира от Джянг Земин (Jiang Zemin) на 20 юли 1999 г. Не е възможно да се провежда кампания, която включва масови своеволни арести и задържания, принудителни трудови лагери и систематичното прилагане на изтезания за извличане на признания, чрез нормални юридически и правни средства.
PLAC предоставя на Джянг инструментите, от които се нуждае. Той основава Отдел 610, или официално „Ръководна група на Централния комитет на ККП за справяне с Фалун Гонг“, и поставя лейтенанта си Луо Ган (Luo Gan) на ръководна позиция.
Отдел 610 обаче не е независима агенция. На всяко оперативно ниво той е „присаден“ към PLAC. В някои окръзи, където е създаден Отдел 610, PLAC следи за преследването директно.
Средствата, които Отдел 610 и PLAC използваха и продължават да използват, са изцяло извън закона. Импровизирани центрове за задържане са създавани в училища, домове на възрастни граждани, изоставени сгради, полицейски къщи за гости или хотели, а последователите са отвеждани там за изтезания и промиване на мозъци, за да бъдат принудени да се откажат от убежденията си. При по-официални обстоятелства някои от тези институции са евфемистично наричани „правни образователни центрове“.
В преследването се използват и незаконни отвличания от домове и работни места, задържания без съдебна заповед, конфискация на собственост и затвор без уведомяване на семейството.
Разширени правомощия
Всичко това изисква голямо развиване на PLAC.
Органите за прилагане на закона в Китай използват и все по-сложна и високотехнологична система за наблюдение и мониторинг. Стотици хиляди камери са инсталирани в китайските градове с технология за разпознаване на лица; личните карти имат чипове, които полицията може да чете просто като се намира в същия вагон; телефонните линии и Интернет редовно са подслушвани; използват се сложни бази данни, които да съберат цялата информация, така че дисиденти и други набелязани да бъдат бързо хващани. PLAC ръководи всичко това.
Освен преследването на Фалун Гонг, през последното десетилетие обществените противоречия стават все по-сериозни и партията постоянно се обръща към контролираната от PLAC въоръжена полиция, за да ги потушава.
До 2008 г. има над 120 хил. масови инцидента на година, според Мърей Скот Танер, анализатор в корпорацията CNA. Това е почти два пъти от данните четири години по-рано. Те се повишават рязко след икономическата нестабилност от 2009 г., посочва Танер на изслушване в конгреса.
„Основният проблем е, че обществените противоречия са се влошили“, коментира Лу Генгсонг в телефонно интервю.
„По време на Културната революция, въпреки че беше хаотично, никой не се противопоставяше на партията. Сега вече има гласове на опозиция в Китай, партията изпитва усещане за криза и сега техният контрол върху обществото става по-строг“, посочва Лу. PLAC е известен и с намесата и предотвратяването на медийно отразяване, където е необходимо, добавя той.
Колкото до 2012 г., включените в бюджета ресурси за „поддържане на стабилността“, принадлежащи в по-голямата част на PLAC, са изчислени на 700 млрд. юана или 111 млрд. щ.д., според официалното обявление – 12,3%-тно увеличени в сравнение с 2011 г. Това е повече от сумата, която официално отива за китайската войска.
С голямото увеличение на размера, бюджета и желанието за използване на насилие, PLAC се е превърнал в заплаха за топ лидерите на партията, сочат експерти.
Политическа борба
PLAC контролира китайските народни въоръжени полицейски сили, които са около 1,5 млн. „В основата си това е постоянна армия“, обяснява Лу в телефонното интервю. „С въоръжена полиция, която се справя с тези национални въпроси, войниците не се използват, и така правомощията на PLAC са по-големи от тези на Централната военна комисия.“
Той добавя, че човекът, който притежава властта да мобилизира тази армия – по-специално на провинциално ниво, което никоя друга въоръжена сила в Китай освен армията не може да направи – има еднаква мощ с Ху Джинтао.
„Преди PLAC нямаше такава власт. Неговата сила стана толкова голяма, защото Джянг започна преследването на Фалун Гонг“, казва Лу.
Навремето Джянг не подбира грижливо наследника си Ху Джинтао и няма лоялността на войската, на която се радваха Мао и Денг Шяопинг (Deng Xiaoping). „Той искаше да контролира своя собствена въоръжена сила“, посочва Лу.
И по-важното, Джянг е решен преследването на Фалун Гонг да продължи. Затова внедрява свой човек – Джоу Йонгканг, за когото знае, че ще осъществи това. „Една от най-важните задачи на PLAC е да продължи преследването на Фалун Гонг. Затова Джянг внедри Джоу Йонгканг“, посочва Шиа Иянг (Xia Yiyang), старши ръководител на Изследвания и политики (Китай) във фондация Human Rights Law, неправителствена организация, базирана във Вашингтон.
Всичко това прави PLAC мъчителен проблем за ръководството.
„Кликата на Джянг монополизира PLAC – коментира Джонг. – Те могат да я използват, за да контролират другите клики в партията. Могат да използват PLAC, за да подслушват и шпионират другите клики. Това се случваше по времето на Мао.“
Всичко това означава, че залозите в настоящите вътрешни борби са високи. „Ху Джинтао и Уен Джябао трябва да започнат с PLAC в своята вътрешна борба. Който контролира PLAC, контролира насилието в Китай”, смята Джонг.
Тези борби се разиграват извън полезрението на обществото. „Обикновените хора в Китай вероятно не разбират това твърде много – отбелязва Лу. – Но хората, чиито къщи са разрушени и които след това са репресирани, те го мразят до кости.“
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!