Wu Xuer (Epoch Times)
Защо пан-демократичният лагер в Хонконг загуби изборите
| Протестиращи наизлязоха по улиците на ежегоден продемократичен митинг на 14-та годишнина от връщането на някогашната британска колония на Китай. Хонконг, 1 юли 2011 г. (Mike Clarke/AFP/Getty Images) |
Неотдавна пан-демократичният лагер в Хонконг претърпя безпрецедентно поражение в изборите за областен съвет.
Пан-демократите, които включват Цивилната партия, Демократичната партия, Лигата на социалните демократи, Народната власт и Хонконгската конфедерация на търговските обединения, получиха само 83 места в 412 избирателни райони.
За разлика от тях пропекинският лагер, като Демократичния съюз за подобрение и прогрес на Хонконг (ДСППХ) и Либералната партия, спечелиха огромна победа с над 300 места, или 73% от всички места.
Външен анализ предполага липса на ресурси в продемократичния лагер, който не може да се състезава с огромната подкрепа на пропекинския от континенталната част и от правителствата на специалните административни региони.
Но Чен Джонг (Chen Zhong), коментатор по китайските въпроси, е на различно мнение. Той приписва неуспеха на липсата на морален кураж пред подобна гигантска държавна машина, управлявана от Китайската комунистическа партия (ККП).
Чен цитира „Деветте коментара“, поредица статии, публикувани от Epoch Times в края на 2004 г., според които въпреки че ККП изглежда да притежава всички ресурси и насилствен апарат в страната, ако всеки гражданин вярва в силата на истината и брани нравствеността, партията ще загуби основата на съществуването си. Всички ресурси ще могат незабавно да се върнат в ръцете на справедливостта и тогава ще настъпи възраждането на Китай.
По думите на Чен продемократичният лагер е изправен пред огромен държавен апарат, използващ всякакви мръсни методи, и като че ли е изтикан в ъгъла. Според него ключът е в това, че продемократичният лагер все още се придържа към ККП. За водещите демократи в Хонконг избягването на чувствителни теми като Фалун Гонг, Тибет или Тайван е проблем, посочва той и подчертава, че всякакво бъдеще е трудно обозримо, ако те се опитват да се подчиняват на китайския режим в мисленето си.
Чен изрази мнение, че продемократичният лагер трябва да продължава да отстоява на ударите на ККП, чиято цел е тоталното му трансформиране или унищожение. Той посочи, че много неща в историята са изглеждали невъзможни, но са се случили за една нощ, като даде примера със събитията в Либия.
Друг пример за поддържане на справедливостта пред лицето на тоталитарен режим по думите му е Фалун Гонг, устояващ на ударите на ККП вече 12 години, въпреки жестокото преследване на практиката. Според Чен партията губи в тази битка и това само ще спомогне за краха й. Ето защо той изрази увереността си, че силата на духовното пробуждане е най-ценна.
Той посочи, че продемократичният лагер е разцепван от ККП. Ако в него липсва духовен импулс или базова ценност, които да го поддържат, ще е трудно да устои на натиска на партията от чисто политическа гледна точка.