The real reason communist China is afraid of Shen Yun | The Hill
BY YUEFENG WU
Yuefeng Wu е докторант по история на изкуството в университета "Джон Хопкинс"
"Шен Юн", въпреки че представя един ослепителен спектакъл на китайската култура, наскоро предизвика някои противоречия в западните медии. Въпреки че танцовото шоу получи овации в пълни театри, както и пламенни отзиви, потвърждаващи неговата "вдъхновяваща сила", някои критични гласове критикуват религиозно-политическите послания в някои от неговите танцови композиции.
Shen Yun завърши турнето в Япония: „Наистина първокласно шоу“ (en)
Shen Yun посреща Годината на Дракона с представления в четири нации: „Показване на божественото“ (en)
Подобна реторика често произлиза от яростното и клеветническо осъждане на шоуто от страна на китайската държава. Китай използва своето икономическо и дипломатическо влияние, за да оказва натиск върху театри и министерства по целия свят и да прекъсва представленията на "Шен Юн". През 2016 г. например китайското посолство в Южна Корея заплаши с финансово възмездие театър в Сеул и на практика наложи отмяна на представление само дни преди началото му.
Защо Китайската комунистическа партия отива толкова далеч, за да саботира представление, което популяризира китайската култура? Някои приписват агресивния отговор на режима на представеното в две от 20-те танцови композиции на "Шен Юн" преследване на движението Фалун Гонг в Китай. Но всъщност има по-фина и по-дълбока причина зад безмилостните усилия на режима да потисне шоуто в чужбина.
Фалун Гонг, който се корени в будистките и даоистките традиции, става широко популярен в континентален Китай през 90-те години. Той е забранен през 1999 г. и оттогава е брутално преследван. Китайската комунистическа партия със задна дата обявява групата за "зъл култ", за да оправдае ужасяващите си актове на масово лишаване от свобода, изтезания и насилствено отнемане на органи. Сред практикуващите Фалун Гонг, които емигрират заради безопасността си, група професионални танцьори и музиканти в щата Ню Йорк основават трупата за сценични изкуства "Шен Юн", за да отпразнуват свободно своята духовна вяра и китайското си наследство.
Тяхната интерпретация на традиционната китайска култура се различава рязко от версията, официално пропагандирана от комунистическата партия. Със своето представяне на наративни епизоди, вдъхновени от китайската история и литература, "Шен Юн" претендира за "истинска китайска традиция", дефинирана от конфуцианския морал, както и от будистките и даоистките духовни идеи – идеи, които са се развивали в продължение на хилядолетия, само за да бъдат отхвърлени и потиснати след комунистическото завземане на властта през 1949 г. и почти изкоренени по време на Културната революция от 1966 г. до 1976 г.
На този исторически фон продължаващото преследване на Фалун Гонг от страна на китайските комунисти може да се разглежда като част от по-голяма кампания срещу религиозните вярвания и традиционните културни ценности. Всъщност арогантните усилия на режима да цензурира танцовото шоу показват дълбоко вкоренената му несигурност относно собствената му изповядвана легитимност да въплъщава китайската цивилизация.
Твърдението на "Шен Юн", че представя китайската традиция, поне от гледна точка на художествената теория, е точно. Обучението на неговите изпълнители се съсредоточава около класическия китайски танц, форма на изкуство, институционализирана едва през 50-те години на миналия век, която въпреки това наследява всичките си модели на стъпки, поведение и акробатични техники от вековните народни традиции в театъра и бойните изкуства.
По-важното е, че тя абсорбира традиционен набор от художествени теории, основани на даоистката метафизика и космологии, които предписват непрекъснат поток на духовен резонанс отвъд движението на физическата форма. Такива теории постепенно губят интелектуалната си същност през 20 век, особено след като комунистическата партия систематично измества традиционните школи на мисълта с атеизъм и марксистки материализъм. Те превръщат тези художествените ценности в празна реторика в най-добрия случай, а в най-лошия, това, което комунистите заклеймяват като "суеверни окови на феодалното минало".
Танцьорите на "Шен Юн" са заобиколили комунистическата намеса и са взели на сериозно тези китайски интелектуални и космологични основи в разбирането си за танца. Духовните учения на Фалун Гонг, към които се придържат създателите на шоуто, включват същественото единство между материалното и духовното, нещо, към което човешките същества са опитвали винаги да се приобщят. Затова за танцьора е важно да усъвършенства собствения си морален характер, като същевременно подобрява физическите си умения, така че неговата добродетелна мисъл да може да се излъчва при изпълнението на композициите за героизъм, доброта и преданост.
Тази духовна интерпретация на китайската култура има завладяващо глобално въздействие. Западната публика споделя за душевно извисяване след представленията. Китайските зрители също са дълбоко затрогнати от "истинската традиция", отсъстваща в пост-маоистки Китай.
Тази вдъхновяваща визия за това какъв е бил и какъв би могъл да бъде Китай без комунистическата партия трябва дълбоко да е разстроила авторитарната държава. Свързаните изкуствено идеи, че Китай и комунистическата партия са едно и също нещо, са най-после разединени, а настойчивото твърдение на режима, че е единственият легитимен пазител и говорител на китайската цивилизация и култура, е подкопано.
През последните години осъдителната реторика на Китайската комунистическа партия срещу "Шен Юн" се опитва да се промъкне в западните критики, които представят усилията на трупата да подмлади духовната култура в лицето на авторитарното потисничество като коварна политическа и религиозна пропаганда.
Изкуството, от визията за вечно наказание в "Страшният съд" на Микеланджело до опасното бягство на семейство фон Трап от нацистките преследвания в "Звукът на музиката", никога не е съществувало в социален вакуум, но също така винаги е било по-голямо от политиката на момента.
Да се приемат политиката и религията като единствена цел на изкуството на "Шен Юн", а не в неговия контекст, означава да се отрече присъствието на жизненоважните в човешката история надежда и доброта, които много от неговите зрители, независимо от техните политически и религиозни ориентации, вече са разбрали от представленията.
Yuefeng Wu е докторант по история на изкуството в университета "Джон Хопкинс"