Следвайте "Буднаера" в Телеграм
ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ: Коментар 3. Деспотизмът на китайската комунистическа партия
Illustrations by "Daxiong" (pen name of Guo Jingxiong), art and composition by Luis Novaes. (Epoch Times)
Деспотизъм, уловен в кадър – китайска униформена и цивилна полиция арестува десетина практикуващи Фалун Гонг, дошли на площад Тянанмън на мирен апел за прекратяване на преследването. 25 юли 2001г. (Clearwisdom)
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Въведение
Когато става дума за деспотизъм, повечето китайци се сещат за Чин Шъ Хуан (259–210 г. пр.н.е.), първият император на династията Чин, чиито императорски двор изгаря философски книги и погребва живи последователите на Конфуций. Жестокото отношение на Чин Шъ Хуан към собствения му народ произтича от неговата политика на “поддържане на властта посредством всичко под небето” [1]. Тя има четири основни черти: извънредно тежко данъчно бреме; прахосване на човешки труд в проекти за личното му възхваляване; брутални изтезания по жестоки закони и наказване дори на семействата и съседите на нарушителите; контролиране на съзнанията на хората посредством блокиране на всички средства за свободно изразяване на мисълта, използвайки изгаряне на книги и дори погребване на грамотни, образовани хора приживе. По време на управлението на Чин Шъ Хуан населението на Китай е 10 милиона; императорският двор набира 2 милиона души за принудителен труд. Чин Шъ Хуан прокарва своите жестоки закони в интелектуалните сфери, забранявайки свобода на мисълта в глобален аспект. При управлението му са избити хиляди последователи на Конфуций, както и длъжностни лица, критикували правителството.
Днес насилието и злоупотребите на Китайската комунистическа партия (ККП) са дори по-сурови от тези на тираничната династия Чин. Повечето хора знаят, че философията на ККП е философия на “борбата” и управлението на ККП се изгражда върху серия от борби - класови и идеологически и за поемания път на развитие, както в Китай, така и срещу други нации. Мао Цзедун, първият лидер на ККП от основаването на Китайската народна република (КНР), заявява безцеремонно: “За какво има да се хвали император Чин Шъ Хуан, той е убил 460 конфуциански последователи, а ние сме избили 46 000 интелектуалци. Има хора, които ни обвиняват, че упражняваме диктатура също като император Чин Шъ Хуан и ние признаваме всичко това. Такава е реалността. Жалко е, че не ни хвалят достатъчно, а трябва ние да го правим”. [2]
Нека да хвърлим поглед върху 55-те мъченически години на Китай под управлението на ККП. Тъй като основополагащата философия на партията е тази на “класовата борба”, ККП не щади усилия от самото начало и прилага класов геноцид за постигане на терористичното си господство посредством политика на бурна революция. Убийства и промиване на мозъци са прилагани едновременно при потушаването на всяко убеждение, различаващо се от комунистическата теория. ККП организира едно след друго движения, за да се представи като безпогрешна и богоподобна. Следвайки теориите на класова борба и бурна революция ККП прави опити да очисти дисиденти и опозиционни социални класи, прилагайки насилие и измами, за да превърне насила целия китайски народ в послушни слуги на тираничното си управление.
******************
І. Поземлената реформа – елиминиране класата на земевладелците
Само три месеца след основаването на комунистически Китай, ККП обявява елиминирането на земевладелската класа като един от ръководните принципи на програмата си за национална поземлена реформа. Партийният лозунг “на всеки орач - собствена нива” подсилва егоистичността на селяните без земя, насърчавайки ги към борба със земевладелците с всички средства и ги кара да пренебрегват нравствените последици от действията им; поземлената реформа изрично постановява елиминирането на класата на земевладелците и класифицира селското население в различни социални категории. 20 милиона души от селското население са обявени за земевладелци, богати селяни, реакционери или лоши елементи. Тези нови аутсайдери са изправени пред дискриминация, унижение и загуба на всичките си граждански права. С разпростирането на програмата за поземлената реформа до отдалечените райони и селища с етнически малцинства, апаратът на ККП се разраства бързо. Партийните градски комитети и селските филиали на партията се разпространяват по цял Китай. Местните филиали стават говорители в предаването на указанията на Централния комитет на ККП и са на първа линия в класовата борба, подтиквайки селяните да се надигат срещу земевладелците. Почти 100 000 земевладелци загиват по време на тази кампания. В някои райони ККП и селяните избиват целите семейства на земевладелците, пренебрегвайки пол и възраст, използвайки това като начин за пълно унищожаване на земевладелската класа.
Междувременно ККП започва първата вълна на пропаганда, провъзгласявайки, че “Председателят Мао е великият спасител на народа” и че “само ККП може да спаси Китай”. По време на поземлената реформа фермерите без земя получават това, което искат, посредством политиката на ККП за „жътва без работа”, плячкосване без оглед на използваните средства. Бедни фермери приписват на ККП заслугата за подобрението на начина си на живот, като с това признават пропагандата на партията, че тя защитава интересите на народа.
За новоизлюпените земевладелци славното време на “на всеки орач -собствена нива” е мимолетно. За две години ККП налага на фермерите редица задължения, като групи за взаимопомощ, начални, напреднали кооперативи и народни комуни. Използвайки лозунга за критикуване на “жени с вързани крака” (тоест движещи се с бавно темпо), ККП кара година след година фермерите да се “хвърлят” в социализма. Със зърнените храни, памука и олиото, поставени в единна национална система за държавни поръчки, основните селскостопански продукти са изключени от пазарната търговия. В допълнение на това, ККП установява жилищна регистрационна система, която ограничава фермерите от преместване в градовете за работа или живеене. На тези, които се регистрират като жители на провинцията, не се разрешава да закупуват зърно от държавните складове и на техните деца е забранено да получават образование в градовете. Децата на селяните могат да бъдат само селяни и така 360 милионното селско население е превърнато във втора класа граждани в началото на 50-те години на ХХ век.
Първите пет години след 1978-а, по време на прехода от колективна система към домакинска договорна система, някои сред 900-те милиона селяни се замогват, като техният приход и социален статус леко се повишават. Въпреки това тази оскъдна печалба се загубва бързо заради ценовата структура, която поставя промишлените стоки над земеделските; селяните отново изпадат в бедност. Несъответствието в доходите на градското и селското население е драстично и продължава да се увеличава. Появяват се нови земевладелци и заможни фермери в селските райони. Данни, предоставени от Шинхуа (осведомителна агенция и инструмент на държавата) отбелязват, че от 1997 г. “доходите на фермерите от главните зърно-производителни райони и на повечето селски домакинства, са в застой; има случаи и на занижаването им”. С други думи печалбата на селяните от земеделската продукция в действителност не се увеличава. Отношението на градски към селски доход се увеличава от 1.8:1 през средата на 80-те години до 3.1:1 днес.
******************
II. Реформи в промишлеността и търговията – елиминиране на капиталистическата класа
Друга класа, която ККП иска да елиминира, е буржоазията, която притежава капитал в градовете и в провинциалните райони. Докато реформира китайската индустрия и търговия ККП заявява, че капиталистическата класа и работническата класа се различават по същество: първата е експлоатираща, а втората е не-експлоатираща и анти-експлоатираща класа. По тази логика капиталистическата класа е родена, за да експлоатира и няма да спре, докато не загине; тя може да бъде само унищожена, но не и реформирана. При тези условия ККП използва убийствата, както и промиването на мозъци, за да трансформира капиталисти и търговци. ККП използва отдавна изпитани методи, за да подкрепи тези, които се подчиняват и да унищожи тези, които й се противопоставят. Ако предадете своята собственост на държавата и подкрепите ККП, вие сте считан просто за малък проблем сред хората. Ако от друга страна се противопоставите или се оплачете от политиката на ККП, ще бъдете заклеймен като реакционер и ще станете мишена на жестоката диктатура на ККП.
В последвалия период на терористично управление по време на тези реформи, всички капиталисти и собственици на частен бизнес предават своите авоари. Много от тях не могат да понесат това унижение и се самоубиват. Чън И, тогавашен кмет на Шанхай, пита ежедневно: “Колко са парашутистите днес?”, имайки предвид капиталистите, които са се самоубили, скачайки от покривите на сградите през този ден. Само за няколко години ККП напълно елиминира частната собственост в Китай.
Докато изпълнява програмите си за поземлена и промишлена реформи, ККП започва многобройни и масирани кампании за преследване на китайския народ. Те включват: потискане на “контрареволюционерите”, идеологически преобразователни кампании, чистка на анти-ККП кликата, оглавявана от Гао Ган и Рао Шушъ и разследване на “антиреволюционната” групировка на Ху Фън [3], кампаниите, наречени “Трите анти” и “Петте анти” и по-нататъшни чистки на контрареволюционерите. ККП използва тези движения, за да взема на прицел и да преследва безброй невинни хора. Във всяко политическо движение ККП използва в пълна степен своя контрол върху правителствените ресурси в комбинация с партийните комитети, клонове и подклонове. Трима партийни члена формирали малка бойна група, прониквайки във всички села и махали. Тези бойни групи били вездесъщи и не оставяли нито един камък необърнат. Тази дълбоко вкоренена партийна контролна мрежа, наследена от мрежата партийни клонове в армията по време на военните години, изиграва ключова роля в последващите политически движения.
******************
III. Унищожаване на религиите и религиозните групи
Друга жестокост, която ККП извършва след създаването на Китайската народна република, е бруталното потъпкване на религиите и пълната забрана на всички народни религиозни групи. През 1950 г. ККП инструктира местните власти за управление да забранят всички неофициални вероизповедания и тайни общества. ККП твърди, че тези феодални подмолни групировки са само инструменти в ръцете на земевладелци, богати фермери, реакционери и специални агенти на КМТ. В национална кампания правителството мобилизира класите, на които се доверява, с цел идентифицирането и преследването на членове на религиозни групи. Правителства на различни нива са директно въвлечени в разформироването на такива „суеверни групи” като християни, католици, даоисти (особено вярващите в И-Куан Тао) и будисти. ККП нарежда на всички членове на тези църкви, храмове и религиозни общества да се регистрират в държавните бюра и да се разкаят за своята неофициална дейност. Неизпълнението на тези разпоредби било равнозначно на сурови наказания. През 1951 г. правителството спуска официална наредба, заплашваща с доживотен затвор или смъртна присъда онези, които продължат своята дейност като неофициални религиозни групи.
Това движение преследва голям брой добросърдечни и спазващи закона вярващи в Бог. Непълна статистика посочва, че през 50-те години на ХХ век ККП преследва, включително до смърт, над три милиона религиозни вярващи и членове на тайни групи. Партията извършва обиски в почти всички домове в страната, като подлага на разпит всеки и разбива статуите на Бога на Кухнята, почитан традиционно от китайските селяни. Екзекуциите затвърждават посланието на ККП, че комунистическата идеология е единствената законна идеология и единствената законна вяра. Скоро след това се появява и понятието “патриотични” вярващи, които са единствените облагодетелствани от закрилата на Конституцията на страната. В действителност независимо каква религия изповядва човек, критерият е един: да се следват нарежданията на ККП и да се признае, че ККП е над всички религии. Така, ако сте християнин, ККП е Богът на християнския Бог. Ако сте будист, ККП е Буда-та на Буда. Ако сте мюсюлманин, ККП е Аллах-ът на Аллах. А когато стане дума за живия Буда в Тибетския будизъм, ККП ще се намеси и ще избере кой да бъде този жив Буда. ККП не ви дава друг избор, освен да казвате и правите това, което тя изисква от вас. Всички вярващи се оказват принудени да осъществяват целите на ККП, поддържайки собствената си вяра само на думи. Неизпълнението на това ги прави обект на репресии и диктатура от страна на партията.
Според доклад на интернет-списанието „Човечество и човешки права” от 22-ри февруари 2002 г., двайсет хиляди християни са извършили проучване сред 560 000 християни в домашни църкви на 207 града от 22 провинции на Китай. То установява, че 130 000 от посетителите на домашните църкви са под държавно наблюдение. В книгата „Как Китайската комунистическа партия преследваше християните” се казва, че до 1957 г. ККП избива над 11 000 религиозни привърженици, като произволно арестува и изнудва за пари много повече.
Чрез унищожаването на земевладелската и капиталистическата класа и преследването на голям брой вярващи в Бог и спазващи закона хора, ККП разчиства пътя за превръщането на комунизма в най-всеобхватната религия на Китай.
******************
IV. Антидясното движение – промиване на мозъци в национален мащаб
През 1956 г. група унгарски интелектуалци сформират Кръга на Петьофи, който организира форуми и дебати, критикуващи унгарското правителство. Тази група разпалва общонародна революция в Унгария, която бива потушена от Съветската армия. Мао Цзедун взема събитието в Унгария като урок. През 1957 г. той призовава китайските интелектуалци и други хора да “помогнат на ККП да се коригира”. Този ход, известен като “Движението на стоте цвята”, следва лозунга “Нека сто цвята да цъфтят и сто школи на мисълта да се състезават”. Неговата цел е да примами антипартийните елементи сред народа. В писмото си до местните партийни секретари през 1957 г., Мао Цзедун говори за своето намерение да “изкара змиите от дупките им”, като ги остави да изкажат свободно мнението си в името на свободата на мисълта и да помогнат на ККП да се коригира.
Лозунги по това време насърчават хората да изказват открито мнението си и обещават да няма репресивни мерки – партията “няма да е дребнава и да намира кусури, няма да удря с пръчката, няма да обижда и да заклеймява и няма да търси отговорност след това”. Въпреки това не след дълго ККП започва “антидясното движение", обявявайки 540 000 души от осмелилите се да изкажат мнение, за десни. 270 000 от тях загубват работата си, а 230 000 са заклеймени като “средно десни” или “анти-ККП анти-социалистически елементи”. По-късно някои обобщават политическите стратегии на ККП за преследване в четири точки: подмамване на змиите навън от дупките им; измисляне на престъпления, неочаквана атака и наказване с единствено обвинение; жестоко нападение в името на спасяване на хората; насилствена самокритика и използване на най-жестоки етикети.
Какви всъщност са “реакционните думи”, докарали на много десни и антикомунисти почти 30-годишно изгнание в най-отдалечените краища на страната? Тези три главни реакционни теории, превърнали се по това време в мишена на интензивни нападки, се състоят от няколко речи на Луо Лонджъ, Джанг Боджун и Чу Анпин. Внимателното разглеждане на техните мнения и предложения показва, че желанията им са били доста доброжелателни.
Луо предлага да се сформира обединена комисия от ККП и различните “демократични” партии, за да се разследват отклоненията в кампаниите “Трите анти” и “Петте анти” и движенията за прочистване от реакционерите. Самият Държавен съвет често предоставя материали на Политическия консултативен комитет и Народното събрание за наблюдение и оценка, а Джан прави предложение Политическия консултативен комитет и Народното събрание да бъдат включени във вземането на решенията.
Предложението на Чу се състои в това, че понеже има хора извън ККП, които също имат добри идеи, увереност в себе си и чувство за отговорност, няма нужда да се назначават членове на ККП за ръководители на всички работнически подразделения или на техните колективи, независимо от големината им. Също така нямало нужда всичко важно или второстепенно да бъде изпълнено по начина, по който членовете на ККП предлагат. И тримата изразяват готовността си да следват ККП и никое от техните предложения не излиза извън границите на известните думи на писателя и критик Лу Шин [4] (1881–1936): “Учителю мой, дрехата ви е станала мръсна. Моля, свалете я, аз ще я изпера за Вас”. Техните думи, както и думите на Лу Сун, изразяват послушание, подчинение и почит.
Никой от порицаните “десни” не предлага ККП да бъде свалена от власт; всичко което те предлагат, е градивна критика. Въпреки това точно заради тези предложения десетки хиляди хора загубват свободата си и милиони семейства пострадват. Следват допълнителни кампании като “доверяване на ККП”, “изкореняване поддръжниците на твърдата политика”, движението на “Трите нови анти”, изпращане на интелектуалци в отдалечените райони за извършване на тежък труд и залавяне на десните, пропуснати първия път. Всеки, който прояви разногласие с ръководителя на работното си място, особено партийните секретари, е заклеймен, че е срещу ККП. Партията подлага тези хора на непрестанна критика или ги изпраща в трудововъзпитателни лагери. Понякога премества цели семейства в отдалечени райони или лишава децата им от правото да отидат в колеж или в армията. Не им разрешава да кандидатстват за работа в градовете. Семействата губят правото си на социални осигуровки и обществено здравеопазване. Те се превръщат в по-ниска класа сред селяните и в аутсайдери дори сред класата на второкачествените граждани.
След преследването на интелектуалците, някои от тях развиват двуличен характер. Те следват отблизо “Червеното Слънце” (тоест Мао) и се превръщат в “назначените интелектуалци” на ККП, които правят и казват това, което ККП изисква. Други стават сдържани и се дистанцират от политиката. От тогава насам китайските интелектуалци, за които се предполага, че имат чувство на отговорност към нацията, са принудени да мълчат.
******************
V. Великият скок напред - сътворяване на лъжи, за да се изпита предаността на хората
След антидясното движение, Китай започва да изпитва страх от истината. Всеки е бил въвлечен в слушане на лъжи, съчиняване на лъжи, измисляне на неверни случаи, отбягване и укриване на истината чрез лъжа и слухове. Великият скок напред е общонационално упражнение по надлъгване. Хората от цялата страна, под направлението на злия призрак на ККП, извършват многобройни абсурдни неща. И двете страни - лъжци и излъгани, биват измамени. В тази кампания на лъжи и абсурдни действия, ККП имплантира своята яростна, пагубна енергия в духовния свят на китайския народ. По това време много хора пеят песни, насърчаващи Великия скок напред: “Аз съм Великият Нефритен Император, аз съм Кралят-Дракон, аз мога да преместя планини и реки, ето ме, идвам”. [5] Политически задачи като “достигане повсеместно производство на зърно от 75 000кг за хектар”, “удвояване производството на стомана” и “да се надмине Великобритания за 10 години и САЩ за 15 години”, се спускат година след година. Последствията от тях са общонационален глад, отнел живота на милиони хора.
По време на осмия Пленум на ЦК на ККП в Лушан през 1959 г., кой от участниците не би се съгласил с мнението на генерал Пън Дехуей [6], че Великият скок напред, иницииран от Мао Цзедун, е безразсъдство? Въпреки това, решението дали да се подкрепи политиката на Мао маркира линията между лоялността и предателството, или с други думи, между живота и смъртта. В древната история, в която Жао Гао [7] твърди, че еленът е кон, той добре знае разликата между елен и кон, но нарочно нарича елена кон, за да контролира общественото мнение, да потуши дебатите и да разшири своята собствена власт. Резултатът от Лушанския пленум е,че дори генерал Пън Дехуей е принуден да подпише решение, с което се самоосъжда и самоизключва от централното правителство. По подобен начин в последните години на Културната революция Дън Сяопин е принуден да обещае, че никога няма да обжалва решението на правителството да го отстрани от постовете му.
Обществото разчита на минал опит, за да разбере света и да разшири своите хоризонти. ККП обаче отнема възможностите на хората да се поучат от историческия опит и уроци. Официалната цензура на медиите помага още повече да се намали способността на хората да различат доброто от лошото. След всяко политическо движение по-младите поколения получават само възхваляваща партията информация, но са лишени от анализите, идеалите и опита на проницателните хора от по-старите поколения. В резултат на това хората разполагат само с откъслечна информация като основа за разбиране на историята и преценка на нови събития, смятайки, че са прави, докато всъщност се отклоняват на хиляди километри от истината. Така политиката на ККП да държи хората в неведение се извършва повсеместно.
******************
VI. Културната революция – светът е обърнат с главата надолу от обсебването на злото
Културната революция е внушително представление, режисирано от призрака на комунизма след обсебването му на цял Китай. През 1966 г. нова вълна на насилие залива Китай и неконтролируем червен терор разтърсва планините и смразява реките. Писателят Чин Му описва Културната революция с мрачни краски:
“Това беше наистина безпрецедентна катастрофа: [ККП] хвърли в затворите милиони хора заради връзката им с [взет на прицел] член от семейството им, отне живота на милиони други, разби семейства, направи от децата хулигани и подлеци, изгори книги, събори древни сгради и унищожи надгробните плочи на древни мъдреци, извършвайки всевъзможни престъпления в името на революцията.”
Данни сочат, че броят на неестествените смъртни случаи в Китай по време на Културната революция е поне 7.73 милиона души.
Хората често смятат погрешно, че насилието и кръвопролитията по време на Културната революция са ставали най-вече по време на размирните движения, и че кланетата са извършвани от Червената Гвардия и революционерите. Но хиляди официално публикувани китайски годишни отчети по райони показват, че най-много неестествени смъртни случаи има не през 1966 г., когато Червената Гвардия контролира повечето държавни организации, нито през 1967 г., когато революционерите се сражават сред различните групи с оръжие, а през 1968 г., когато Мао си възвръща властта над цялата страна. Убийците в тези позорни случаи често са офицери и войници от армията, въоръжени милиционери и членове на ККП от всички нива на правителството.
Следващите примери илюстрират как насилието по време на Културната революция идва от политиката на ККП и на местните управи, а не от екстремисткото поведение на Червената Гвардия. Партията прикрива директното подстрекателство и своята намеса в насилието, извършено от партийни лидери и правителствени лица.
През август 1966 г. Червената Гвардия изселва в селата жители на Пекин, категоризирани в миналите кампании като земевладелци, заможни фермери, реакционери, лоши елементи и десни”. Непълна официална статистика показва, че 33 695 дома са обискирани и 85 196 жители на Пекин са изселени от града в селата, откъдето произхождат родовете им. Червената Гвардия е повсеместният изпълнител на тази политика, изселвайки над 400 000 градски жители в селата. Дори високопоставени служители, чиито родители са били земевладелци, са също изселени в провинцията.
Всъщност, ККП планува кампанията на изселване дори преди Културната революция. Предишният кмет на Пекин, Пън Джен, заявява, че жителите на Пекин трябва да са идеологически чисти като “витрини и кристали”, имайки предвид, че жители с лош класов произход ще бъдат изселени от града. През май 1966 г. Мао нарежда на своите подчинени да “закрилят столицата” и създава столична работна група, ръководена от Ие Дзянин, Ян Чънуу и Сие Фуджъ. Една от задачите на тази група е да използва полицията, за да изсели жителите на Пекин с лош класов произход.
Тези данни помагат да се разбере защо правителството и полицейските отдели не се намесват, а по-скоро подкрепят Червената Гвардия в претърсването на домовете и изселването на над два процента от жителите на Пекин. Министърът на обществената сигурност Шие Фуджъ изисква от полицията ненамеса в действията на Червената Гвардия, а да я снабдява с информация и съвети. Червената Гвардия просто е използвана от партията за изпълнение на заплануваните действия и по-късно, в края на 1966 г. Червената Гвардия е изоставена от ККП. Мнозина са заклеймени като контрареволюционери и хвърлени в затвора, други са изпратени в провинцията заедно с част от градската младеж, за да се трудят и да преобразуват мисленето си. Организацията на Червената Гвардия от западната част на града, ръководеща изселването, е създадена с „грижовните” инструкции на лидерите на ККП. Заповедта да се обвинят в престъпление членовете на Червената Гвардия е издадена, след като е одобрена от главния секретар на Държавния съвет.
След отстраняването на пекинските граждани с лош класов произход в селските райони е подета нова вълна на преследване на лошите класови елементи. На 26-ти август 1966 г. по време на събрание на полицейското управление в Дашин е оповестена реч на Сие Фуджъ. Шие нарежда на местната полицията да съдейства на Червената Гвардия с информация и помощ при нахлуването и претърсването на домовете на “петте черни класи” (земевладелци, заможни селяни, реакционери, лоши елементи или десни). Позорното Клане в Дашин [8] е резултат от директните инструкции от полицейския участък; организаторите са директорът и партийният секретар на полицейския участък, а убийците са предимно милиционери, които не щадят дори и децата.
Заради “добро поведение” по време на подобни кланета, мнозина са приети за членове на ККП. Според непълна статистика за провинцията Гуаншъ, в избиването са въвлечени около 50 000 членове на ККП. 9000 от тях са приети в партията след като са извършили убийство. Други над 20 000 извършват убийство след приемането им, а над 19 000 от останалите партийни членове по един или друг начин са свързани с убийства.
Класовата теория по време на Културната революция се прилага и при побоищата. Лошите го заслужават, ако са бити от добрите. Достойно е един лош да бие друг лош. Недоразумение е един добър да бие друг добър. Тази теория, измислена от Мао, се разпространява широко сред революционните движения. Насилието и кръвопролитията са широкоразпространени в резултат на мисленето, че враговете на класовата борба заслужават всякакво насилие.
От 13 август до 7 октомври 1967 г. милиционери от областта Дао на провинция Хунан избиват членове на организацията “Шианджиан вятър и гръм” и членове на “петте черни класи”. Избиването продължава 66 дни; убити са 4519 души от 2778 домакинства в 468 общини от 36 окръга на 10 области. Общо 9093 души са убити в цялата префектура, състояща се от 10 района, 38 процента от които са от “петте черни класи”, а 44 процента са деца на хората от “петте черни класи”. Най-възрастният убит е на 78 години, а най-младият – бебе на 10 дни.
Това е само един случай на насилие в малък район по време на Културната революция. Във Вътрешна Монголия (област в Китай), след учредяването на “революционния комитет” в началото на 1968г., по време на движението за прочистване на класовата принадлежност и ликвидирането на “Народната революционна партия на Вътрешна Монголия” завършва със смъртта на 350 000 души. През 1968 г. десетки хиляди от провинция Гуаншъ участват в масовото клане на членове на “Организация 4.22”, избивайки над 110 000 души.
Такива случаи показват, че тези мащабни действия на насилствено избиване по време на Културната революция произлизат от директните подстрекателства и инструкции на лидерите на ККП, които употребяват и окуражават прилагането на насилие, за да преследват и убиват граждани. Тези убийци, които са замесени директно в нареждането и изпълнението на убийствата, са най-вече от армията, полицията, въоръжения запас и ключови членове на партията и младежката лига.
Ако по време на поземлената реформа ККП използва селяните за свалянето на земевладелците, за да завземе земята, а по време на индустриалната и търговската реформа използва работническата класа, за да свали капиталистите и да завземе собствеността им, при антидясното движение партията елиминира всички интелектуалци с противоположни виждания; тази борба показа, че никоя от класите не бе в безопасност по време на Културната революция. ККП използва една група, за да убива друга група. Дори и да сте от работническата класа или селянин - две класи на които партията е разчитала преди - ако гледната ви точка се различава от тази на ККП, животът ви ще е в опасност. Тогава, в края на краищата, за какво е всичко това?
Целта е да се установи комунизма като единствена, всеобхватна, безусловно управляваща религия в цялата страна, контролираща не само държавата, но и съзнанията на всеки индивид.
Културната революция издига до връхна точка култа към ККП и личността на Мао. Теорията на Мао е трябвало да бъде използвана, за да ръководи всичко и вижданията на един човек е трябвало да се насадят в съзнанията на десетки милиони. Нещо уникално за Културната революция е, че тя умишлено не уточнява какво не трябва да се прави. Вместо това набляга на “какво може да се прави и как да се направи. Нищо извън рамките на това не може да се прави или дори да се обмисля”.
По време на Културната революция всеки в страната изпълнява религиозно-подобен ритуал: “питай партията за инструкции сутринта и докладвай на партията вечерта”. „Отдавай чест на Председателя Мао няколко пъти дневно, пожелавайки му безгранично дълголетие и, ежедневно казвай политически молитви сутрин и вечер”. Почти всеки грамотен човек е писал изявления за самокритика и докладване на мислите си. Цитати на Мао като: “води жестока борба с всяка една мисъл на егоизъм” и “изпълнявай нарежданията на партията, независимо дали разбираш целите; задълбочи разбирането си в процеса на изпълнението “, са повтаряни многократно.
По онова време само един Бог (Мао) е позволено да се почита; само един вид книги (учението на Мао) е разрешено да се четат. Процесът на „обожествяване” се разгръща така бързо и до такава степен, че хората не могат да си вземат храна в столовете, ако не декламират цитатите на Мао или не отправят поздрави към Мао. Когато се пазарува, пътува се в автобус, или дори когато се говори по телефона, трябва да се издекламира цитат от Мао, дори да е неуместен. Хората правят това фанатично или цинично, като всеки е под контрола на злия комунистически призрак. Лъжи, толериране на лъжи и разчитане на лъжи се превръщат в част от живота на китайския народ.
******************
VII. Реформата и развитието – насилието прогресира с времето
Културната революция е период, изпълнен с кръвопролития, убийства, печал, загуба на съвест и объркване на правилно и неправилно. След Културната революция най-високият пост е като въртяща се врата, където ККП и нейното правителство сменят шест лидери за 20 години. Частната собственост се връща в Китай, разликата в стандарта на живот между града и селото се повишава, пустинната част на страната се увеличава драстично, реките изчезват, наркоманията и проституцията нарастват. Всички “престъпления”, срещу които ККП се бори, сега са разрешени отново.
Безмилостното сърце на ККП, нейната нечестива природа, злонамерените й действия и способността й да води страната към унищожение, се засиливат. При избиването на площад Тянанмън през 1989 г., партията мобилизира армия и танкове, за да изтреби студентите, протестиращи на площада. Яростното преследване на практикуващите Фалун Гонг (мирна медитативна практика), е още по-жестоко. През октомври 2004 г., за да вземе земята от селяните, град Юлин, провинция Шаансъ мобилизира над 1600 полицаи, които арестуват и застрелват над 50 селяни. Политическото управление на китайското правителство все още се основава на философията на ККП за борба и насилие. Единствената разлика от миналото е, че партията става дори по- -измамническа.
Законодателство
ККП никога не престава да създава конфликти сред хората. Тя осъжда голям брой хора, обвинявайки ги, че са реакционери, антисоциалисти, лоши елементи и членове на зли култове. Тоталитарната природа на ККП продължава да е в противоречие с всички останали граждански групи и организации. В името на поддържане на “социалната стабилност и ред”, партията продължава да променя конституцията, законите и регулациите, и да преследва като реакционер всеки, който не е съгласен с правителството.
През юли 1999 г. Дзян Дзъмин взема лично решение, което е в противовес с волята на повечето членове на Политбюро - да елиминира Фалун Гонг за три месеца; клевети и лъжи заливат отново страната. След интервю на Дзян Дзъмин пред френската медия „Le Figaro”, където той обявява Фалун Гонг за “зъл култ”, китайската пропаганда бързо публикува статии, упражнявайки натиск върху всички в страната да се обърнат срещу Фалун Гонг. Народното събрание е принудено да приеме неопределеното “решение” за справяне със зли култове; скоро след това Върховният народен съд и Върховната народна прокуратура издават съвместно “обяснение” на това “решение”.
На 22 юли 1999 г. осведомителна агенция „Шинхуа” публикува речи на лидери от организационния и пропагандния отдел на ККП, които публично подкрепят преследването на Фалун Гонг от Дзян Дзъмин. Китайският народ е оплетен в преследването просто защото това е решение на партията; той може само да изпълнява нарежданията, без да смее да изказва възражения.
През последните пет години правителството използва една четвърт от финансовите ресурси на Китай, за да преследва Фалун Гонг. Всеки в страната трябваше да премине тест: повечето, признали, че практикуват Фалун Гонг и откаали да спрат да го практикуват, изгубваха работата си. Практикуващите Фалун Гонг не правят никакви закононарушения, не изменят на страната, нито се обръщат срещу правителството; те просто вярват в Истинност, Доброта и Търпимост. Въпреки това стотици хиляди са хвърлени в затворите. Независимо, че информацията се укрива, по данни на семействата им измъчени до смърт са над 1143 души, а броят на непотвърдените смъртни случаи е много по-голям.
Медии
На 15 октомври 2004 г., базираният в Хонг Конг вестник „Уенуейпао” съобщава, че 20-ят сателит на Китай се е завърнал на Земята, падайки и разрушавайки къщата на Хуо Джию в град Пенглай, област Дейин на провинция Сичуан. Репортерът цитира Ей Ючин, директор на държавната служба на областта Дейин, който казва, че има потвърждение, че “черната маса” е сателитът. Ей Ючин е и местният заместник-ръководител на проекта по възстановяването на сателита. Осведомителната агенция „Шинхуа” обаче съобщава само времето на възстановяване на сателита, като набляга, че това е 20-ят научно-технически експериментален сателит, завърнал се обратно в Китай. „Шинхуа” не споменава нищо за това, че сателитът е разрушил къща. Това е типичен пример за общоприетата практика на китайските медии за съобщаване единствено на добрите новини и прикриване на лошите, както е наредила Партията.
Лъжите и клеветите публикувани във вестниците и излъчени по телевизията, подпомагат значително изпълнението на всички политически движения на ККП в миналото. При партийна заповед, всички средства за масова информация в страната съобщават това, което партията иска да съобщят. Когато партията иска да започне антидясното движение, медиите от цялата страна съобщават за престъпленията на десните. Когато партията иска да учреди народните комуни, всеки вестник в страната започна да възхвалява величието на народните комуни. Още в първия месец от преследването на Фалун Гонг всички телевизии и радиостанции клеветят Фалун Гонг многократно през най-гледаното време на деня, с цел да промият съзнанията на хората. Оттогава Дзян Дзъмин използва всички медии, за да фабрикува и разпространява една след друга лъжи и клевети относно Фалун Гонг. Това включва усилията да се подбуди национална омраза срещу Фалун Гонг чрез съобщаване на неверни новини за това, че практикуващите Фалун Гонг извършват убийства и се самоубиват. Пример за такъв лъжлив репортаж е инсценираното “Самозапалване на Тянанмън”, разкритикуван впоследствие от неправителствената организация "Международно развитие на образованието" като правителствено инсценирано действие за заблуждаване на хората. За последните пет години нито един китайски вестник или телевизионна станция не са съобщили истината относно Фалун Гонг.
Китайците са свикнали с неверните новини. Старши репортер на осведомителната агенция „Шинхуа” веднъж заявява: “Как можеш да се довериш на репортаж от „Шинхуа”?”. Хората дори описват китайските новинарски агенции като кучето на партията. Има народна песен: “Това е куче, отгледано от партията, охраняващо вратата на партията. То ще ухапе всеки, който партията му каже да ухапе и ще го ухапе толкова пъти, колкото партията му каже”.
Образование
В Китай образованието се е превърнало в още един инструмент за контрол на хората. Първоначалната му цел е да развие интелектуалци, които имат знания и точна преценка. Знанията се отнасят до разбиране на информацията, данни и исторически събития; преценката се отнася до процеса на анализиране, проучване, обсъждане и възпроизвеждане на знанието – процес на духовно развитие. Тези, които имат знание, но не и точна преценка, са известни като книжни плъхове, а не истински интелектуалци със социално съзнание. Ето защо в китайската история интелектуалците с точна преценка, а не тези, имащи единствено познания, са били високо уважавани. Но под контрола на ККП, Китай е пълен с интелектуалци със знание, но без преценка, или които не смеят да упражняват своята преценка.. Образованието в училищата наблягаше на обучаването на учениците как да не правят нещата, които партията не иска те да правят. В последните години всички училища започнаха да преподават политика и история на ККП с обединени учебници. Учителите не вярват в съдържанието на текста, при все това, принудени от партийната „дисциплина”, те трябва да го преподават, противно на волята си. Учениците не вярват нито в текста, нито на своите учители, но трябва да запомнят всичко от този текст, за да вземат изпитите си. Напоследък в приемните изпити на колежи и висши учебни заведения са включени въпроси за Фалун Гонг. Кандидат-студентите, които не знаят шаблонните отговори, не получават висока оценка и губят възможността да влязат в добър колеж или висше учебно заведение. Ако студент или ученик се осмели да каже истината, той незабавно е изключван от учебното заведение, без право на по-нататъшно образование.
В обществената образователна система, поради влиянието на вестниците и правителствени документи, много известни поговорки са приети за истина, като например цитата на Мао: “Ние трябва да подкрепяме всичко, на което нашия враг се противопоставя; ние се противопоставяме на всичко, което нашия враг приема”. Отрицателният ефект е широко разпространен: в сърцата на хората е инжектирана отрова, която измества доброжелателството и унищожава добродетелта и стремежа да се живее в мир и хармония.
През 2004г. Китайският информационен център анализира проучване, направено от „Сина Нет Китай”, което показва, че 82.6 % от китайската младеж е съгласна с това, че жени, деца и затворници могат да бъдат малтретирани по време на война. Този резултат е шокиращ. Но той отразява начина на мислене на хората, най-вече на младото поколение, при което липсва елементарно разбиране за управление с великодушие и човечност.
На 11 септември 2004 г. мъж фанатично насича с нож 28 деца в град Суджоу. На 20-и същия месец, мъж от провинцията Шандон напада с нож и ранява 25 ученици от началното училище. Някои начални учители принуждават учениците си да правят саморъчни фишеци, част от акция за събиране на средства за училището, довело до експлозия, в която загиват ученици.
Политика
ККП често използва заплахи и принуда, за да обезпечи осъществяването на своята политика. Едно от средствата са политическите лозунги. Дълъг период от време ККП използва броя на лозунгите като критерий за оценка на политическия принос. По време на Културната революция, за една нощ Пекин се превръща в “червено море” от плакати. Надписи като “Долу управляващите капиталисти в партията” са навсякъде. По ирония на съдбата, в селата плакатите са скъсени до “Долу управляващата партия”.
Наскоро, за да насърчи Закона за опазване на горите, държавното бюро по горите и всичките му станции и служби нареждат да се закачат строго определен брой лозунги. Неспазването на нормата се счита за неизпълнена задача. Така местни държавни административни служби разлепят много лозунги, например: “Който пали планините ще отиде в затвора”. В проекти за контролиране на раждаемостта има дори още по-застрашителни лозунги като: “Ако един наруши закона, цялото село ще бъде стерилизирано”, “По-добре още един гроб, отколкото още едно бебе” или “Ако той не се стерилизира както подобава, къщата ще му бъде съборена; ако тя не абортира, както би трябвало, кравите и оризовите й полета ще бъдат конфискувани”. Появяват се дори лозунги, които са в разрез с човешките права и Конституцията, например: “Ако не си платите данъците днес, утре ще спите в затвора”.
Лозунгът всъщност е форма на реклама, но с по-директна и повтаряща се природа. Затова китайското правителство често използва лозунгите като средство да прокарва политически убеждения и позиции. Политическите лозунги могат да се разглеждат и като думи на правителството към народа. Независимо от това, в тези лозунги, разгласяващи политическите линии на партията, не е трудно да се забележи тенденцията към насилие и жестокост.
******************
VIII. Промийте всички съзнания в страната и я превърнете в “мозъчен затвор”
Най-ефективното оръжие, което ККП използва, за да поддържа своето тиранично управление, е системата за контрол. По добре организиран начин, ККП налага манталитет на послушание във всеки един от гражданите. Няма никакво значение дали партията си противоречи или постоянно сменя политическите си курсове, стига да може методично да организира начини за лишаване на хората от основните им човешки права. Пипалата на правителството са навсякъде. Независимо дали в селото или града, гражданите са управлявани от така наречените квартални или общински комитети. Доскоро за женитба, развод или дете, трябваше да се получи одобрението на тези комитети. Партийната идеология, нейният начин на мислене, организации, социална структура, пропагандни механизми и административна система, обслужват единствено и само диктаторските й цели. Партията, посредством правителството, се стреми да контролира мислите и действията на всеки индивид.
Проявата на жесток контрол над народа от ККП не се изчерпва само с нанесените телесни мъчения. Тя също така принуждава хората да загубят способността си да мислят независимо и ги превръща в страхливци, които се самосъхраняват, без да смеят да се изказват открито. Целта на управлението на ККП е да промие съзнанията на своите собствени граждани, да ги накара да мислят като нея, да говорят като нея и да правят това, което тя иска.
Има поговорка: “Политиката на партията е като Луната, сменя се на всеки 15 дни”. Независимо колко често партията сменя политиката си, всеки в страната трябва да я следва изкъсо. Когато сте използвани като средство за нараняване на другите, трябва да благодарите на партията, че е оценила силата ви; когато сте наранени, трябва да благодарите на партията, че ви е “дала урок”; когато сте погрешно дискриминирани и по-късно ККП ви реабилитира, трябва да благодарите на партията за великодушието, непредубедеността и способността да поправя грешките си. Партията налага диктатурата си посредством непрекъснати цикли на потискане и реабилитация.
След 55 години на деспотизъм, ККП е ограничила съзнанието на нацията, като го е затворила в рамките на разрешеното от нея. Да се мисли извън рамките на това се смята за престъпление. След многобройни борби, глупостта се възхвалява като мъдрост, малодушието е начин на оцеляване. В съвременното общество на Интернет, което е главно средство за обмяна на информация, ККП дори изисква от хората да упражняват самодисциплина и да не четат новини от чужбина, нито да отиват на Интернет-страници с ключовите думи “човешки права” и “демокрация”.
Курсът на ККП за промиване на съзнанията на хората е нелеп, брутален и жалък, но при все това, е вездесъщ. ККП е изкривила нравствените ценности и принципи на китайското общество и напълно е пренаписала националните стандарти за поведение и стил на живот. Тя неспирно използва психическото и физическото изтезание, за да заздравява единовластното управление на Китай чрез всеобхващащата “религия на ККП”.
******************
Заключение
Защо ККП трябва постоянно да се бори, за да поддържа властта си? Защо ККП вярва, че докато съществува живот, борбата е вечна? За постигане на тази цел ККП не се двоуми да извършва убийства, нито да съсипва околната среда, нито се интересува, че по-голяма част от фермерите и много от жителите по градовете живеят в нищета.
Дали заради идеологията на комунизма ККП върви през вечната борба? Отговорът е “Не”. Един от принципите на Комунистическата партия е премахването на частната собственост и това тя се опитва да направи, когато идва на власт. ККП вярва, че частната собственост е основния причинител на всички злини. Независимо от това след икономическата реформа през 80-те години на ХХ век, частната собственост отново бе разрешена в Китай и дори бе защитена от конституцията. Прозирайки през лъжите на ККП, хората ясно ще видят, че по време на 55-годишното си управление ККП просто разиграва драма на преразпределение на собствеността. След няколко цикъла на такова разпределение, ККП просто превръща чуждия капитал в своя частна собственост..
ККП представя себе си като “пионер на работническата класа”. Нейната задача е да унищожи капиталистическата класа. Но сега частни разпоредби на ККП недвусмислено разрешават в партията да се приемат капиталисти. Членовете на ККП вече не вярват в партията и комунизма и съществуването на ККП е неоправдано. Това, което е останало от партията, е празната черупка на предполагаемата й същност.
Дали дългогодишната борба на ККП не бе, за да предпази нейните членове от продажност и корупция? Отново “Не”. Петдесет и пет години ККП е на власт и корупцията, незаконното присвояване, незаконното поведение и действия, които са в ущърб на народа и нацията, са навсякъде сред служителите на ККП в страната. От общо 20 милиона партийни служители в Китай, през последните години 8 милиона са били съдени и наказани за престъпления, свързани с корупция. Около един милион всяка година подават жалби до по-високи инстанции срещу корумпирани служители, които не се разследват. От януари до септември 2004 г. китайското Бюро за чужда валута разследва случаи на нелегални разрешения за валутна обмяна в 35 банки и 41 компании, като разкрива нелегални сделки за 120 милиона щатски долара. Според статистика от последните години, над четири хиляди служители на ККП са избягали от Китай с незаконно присвоени пари и откраднатите суми от държавата достигат десетки милиарди щатски долари.
А дали пък борбата не бе с цел подобряване на образованието и съзнанието на хората и поддържане на интереса им към националните дела? Отговорът отново е “Не”. В днешен Китай материалните стремежи са необуздани и хората губят традиционните си добродетели на почтеност. Да се заблуждават близки и да се мамят приятели вече се е превърнало в правило. Много китайци са равнодушни или отказват да говорят по много важни въпроси като човешките права или преследването на Фалун Гонг. Да се крият мислите и да не казва истината са станали основни умения за оцеляване в Китай. Същевременно ККП използва всеки удобен случай да подбужда общественото чувство на национализъм, като например организирането на китайски граждани да хвърлят камъни по американското посолство или да горят американското знаме. Китайският народ е бил третиран или като покорна маса, или като яростна банда, но никога като граждани с гарантирани човешки права. Културният напредък е основата за повишаване на съзнателността на хората. Нравоучителните принципи на Конфуций и Менций са крепели моралните норми и правила в продължение на хилядолетия. “Ако всички тези принципи се изоставят хората няма да имат закони, които да следват и няма да различават доброто от злото. Те ще загубят пътя си... Дао (законът) ще бъде унищожен”. [9]
Целта на класовата борба на ККП е да създава непрекъснат хаос, чрез който тя се установява като единствената управляваща партия и религия в Китай, прилагайки партийната си идеология, за да държи под контрол китайския народ. Държавните учреждения, войската и медиите са все инструменти, използвани от ККП за поддържане на диктатурата й. Докарвайки неизлечими болести на Китай, ККП сама е на ръба на отказване от престола си и нейното рухване е неизбежно.
Някои хора се безпокоят, че в страната ще настане хаос, ако ККП се разпадне. Кой ще заеме мястото й, за да управлява страната? В петхилядната история на Китай, 55-те години на управление на ККП са като мимолетна сянка. За нещастие обаче, през този кратък период от време ККП разби китайските традиционни вярвания и ценности; унищожи традиционните нравствени принципи и социална структура; превърна загрижеността и любовта между хората в борба и омраза; замени почитането на Небето, Земята и природата с арогантността на “човешката завоевателна природа”. Тези щети опустошиха социалната, нравствената и екологичната системи, поставяйки Китай в дълбока криза.
В историята на Китай всеки великодушен лидер разглежда любовта към хората, грижата за тях и тяхното образование като основен дълг на управлението. Човешката природа естествено се стреми към доброта и ролята на управлението е да пусне в ход тази вродена човешка способност. Менций казва: “Такива са хората: тези със стабилен доход ще имат верни сърца, докато тези без постоянни средства за препитание няма да са с верни сърца” [10]. Образование без благополучие е неефективно; тираничните лидери, които не са изпитвали любов към народа и които са избивали невинните, са презрени от китайския народ.
През петте хиляди години на китайската история е имало много човеколюбиви лидери като император Йяо и император Шун в древността, император Уен и император У от династията Жоу, император Уен и император Джин от династията Хан, император Тан Тайзон от династията Тан, император Кансъ и император Цианлон от династията Чин. Процъфтяването, на което народът се е радвал при тези династии, е в резултат това, че предводителите са следвали небесния Дао, придържали са се към златната среда и са се стремили към мир и стабилност. Отличителните черти на добрият лидер са оползотворяване на добродетелните и надарените хора, приемане на различни мнения, прокарване на справедливост и мир, даване на хората на това, от което имат нужда. Така населението ще се подчинява на законите, ще поддържа благоприличие, ще живее щастливо и ще работи ефективно.
Наблюдавайки световните дела, ние често се питаме кой определя дали една държава ще процъфти или изчезне, независимо че знаем, че издигането и падането на всяка нация си има своите причини. Когато ККП си отиде можем да очакваме, че мирът и хармонията в Китай ще се завърнат. Хората пак ще станат истински, добри, скромни и толерантни и страната отново ще се грижи за основните им нужди, а всички професии ще процъфтят.
******************
Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Бележки
[1] Из “Анали на храни и стоки” от „История на бившата династия Хан” (Хан Шу). „Всичко под небето” се отнася до Китай под императорите.
[2] Чиян Бочен, „Ориенталска култура”, четвърто издание, 2000 година.
[3] Гао Ган и Рао Шуши са бивши членове на Централния комитет. След неуспешен опит да завземат властта през 1954г. те са обвинени в заговор за разцепване на партията, а по-късно са изключени от ККП. Ху Фън, учен и литературен критик, се противопоставя на безсъдържателната литературна политика на ККП. През 1955 г. той е изгонен от партията и е осъден на 14 години затвор. От 1951 до 1952 г. ККП инициира кампаниите на „Трите анти” и „Петте анти” с оповестената цел да бъдат елиминирани корупцията, загубите и бюрокрацията във вътрешността на партията, управлението, армията и масовите организации.
[4] Лу Шън (25.09.1881-19.10.1936 г.) е често считан за основоположник на съвременната народна китайска литература. Също така е бил и изтъкнат преводач. В качеството си на ляво-ориентиран писател, Лу изиграва важна роля в историята на китайската литература. Книгите му оказват силно влияние върху голяма част от китайската младеж. След завръщането си в Китай от медицинско проучване в Сендай, Япония, той става лектор в университета в Пекин и започва да пише.
[5] Както Нефритеният император, така и Кралят-дракон са китайски митологични фигури. Нефритеният император, наричан неформално от децата и обикновените граждани „Дядо”, е владетелят на небесата и е сред най-важните богове в китайския даоистки пантеон. Кралят-дракон е божественият владетел на четирите морета. Всяко море, съответстващо на една от четирите посоки на света, е управлявано от един Крал-дракон. Кралете-дракони живеят в кристални палати, охранявани от скариди-войни и раци-генерали. Освен че властват над водния свят, Кралете-дракони управляват и облаците и дъжда. Твърди се, че Кралят-дракон на Източното море притежава най-голяма територия.
[6] Пън Дехюей (1898-1974): китайски комунистически генерал и политически лидер. Пън е главнокомандващ във войната в Корея, заместник министър-председател на Държавния съвет, член на Политбюро и министър на отбраната от 1954 г. до 1959 г. Отстранен е от държавните постове след несъгласието му с левичарските подходи на Мао на Лушанския Пленум на ККП през 1959 година.
[7] Жао Гао ( ? - 210 г. пр.н.е.): Главен евнух по време на династията Чин. В 210 г. пр.н.е. след смъртта на императора Чин Съ Хуан, тримата - Жао Гао, първият министър Ли Си и вторият син на императора Ху Хай - подправят две от завещанията на императора, провъзгласявайки Ху Хай за новия император и нареждайки на коронования принц Фу Су да се самоубие. По-късно между Жао Гао и Ху Хай се поражда конфликт. Жао докарва елен в императорския съд и заявява, че е кон. Само шепа от присъстващите длъжностни лица се осмеляват да не се съгласят и да кажат, че е елен. Жао Гао решава, че те са срещу него и ги отстранява от управлението.
[8] Клането в Дашин става през август, 1966 г. по време на смяната на партийното ръководство в Пекин. Тогава министърът на обществената сигурност по онова време, Сие Фуджъ, изнася реч на събрание на Бюрото по обществена сигурност в Пекин в подкрепа на ненамесата в действията на Червената Гвардия срещу “петте черни класи”. Тази реч се подава бързо и на събрание на Постоянния комитет на бюрото по обществена сигурност в Дашин. След това събрание Бюрото предприема незабавни действия и формира план за подбуждане на масите в Дашин да избият “петте черни класи”.
[9] По Кан Юуей, “Сбирка от политически трудове”, 1981 г. Джонхуа Джужу. Кан Юуей (1858 – 1927) е бил важен реформистки мислител от късния период на династията Чин.
[10] Цитат от Менций.
Авторско право 2004 - The Epoch Times
Обратно към СЪДЪРЖАНИЕ: ДЕВЕТ КОМЕНТАРА ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие...
Следвайте "Буднаера" в Телеграм
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!