Животът в България се е подобрил от присъединяването, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд

Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота. Но животът в България се е подобрил от присъединяването към еврозоната и сега страната ще има право да запази своята ценова стабилност и да вземе своето място на масата за взимане на решения. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на конференцията "България на прага на еврозоната".

"Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си. Предизвикателството пред нас все още е налице, а задачата е да вземем приемането на еврото, да го обединим с добри политики и да издигнем конвергенцията и сближаването към следващото ниво", призова Георгиева.

Тя изтъкна, че от началото на преговорите за присъединяване от 2000 г., когато покупателната способност на ББП на глава на населението е била по-малко от една трета от средното за ЕС, през 2024 г. е стигнала до около две трети от средното.

"Нека да сме наясно с фактите. Животът в България се е подобрил от присъединяването към еврозоната", заяви тя.

"Наистина, съществена разлика прави това за живота и поминъка на хората, но не е и няма да бъде достатъчно за българите", заяви тя и добави, че все още България "не е отличник по отношение на конвергенцията" в Европа и в Европейския съюз.

По думите ѝ България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Макар растежът да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи, смята Георгиева.

Според нея краткият отговор на въпроса как да се постигне по-добро развитие въпреки всички предизвикателства е: чрез отговорни политики, насочени към охлаждане на икономиката, защита на икономическата и финансовата стабилност, както и повишаване на производителността, конкурентоспособността и растежа на частния сектор.

Тя обобщи приоритетите на вътрешната политика на България в настоящия момент до три основни задачи. На първо място това е циклично затягане на фискалната политика. Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции, за да може потенциалното предлагане да навакса търсенето, посочи Георгиева.

Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата стабилност. Напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и могат да наложат допълнително затягане на макропруденциалната политика, с цел ограничаване на кредитния растеж и предотвратяване на прегряване на икономиката, коментира управляващият директор на МВФ. Георгиева припомни, че през 2024 г. Българската народна банка въведе уместни мерки, насочени към кредитополучателите, но отбеляза, че сега тя трябва да бъде готова да ги затегне допълнително.

На трето място е необходимо ускоряване на структурните и управленските реформи. Това е от решаващо значение за повишаване на производителността и трайно нарастване на реалните доходи. Сред приоритетите трябва да бъдат мобилизирането на неизползвания трудов потенциал и привличането на чуждестранни таланти като отговор на застаряването на населението и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към образование и изкуствен интелект, а реформите - към изграждане на институции, прозрачност и добро управление, включително в държавните предприятия, каза още управляващият директор на МВФ.

Тя предупреди, че реформите не са лесни, но напредъкът е от основно значение. "България трябва да се справи със своите пропуски. Особено по отношение на управлението. А задача на Европа е да настоява да има напредък в тази сфера. Втората задача е България да насърчава по-задълбочена финансовата интеграция, особено в това време на глобална несигурност", каза още Кристалина Георгиева.

Кристалина Георгиева посочи още, че с прилагането на добри политики приемането на еврото може да засили както икономическата динамика, така и устойчивостта на страната, включително благодарение на новите предпазни механизми - отчитани от рейтинговите агенции. Присъединяването към евросистемата означава, че българските банки ще могат да получават ликвидна подкрепа от Европейската централна банка чрез основните операции по рефинансиране, а при крайна необходимост - и чрез механизма за спешна ликвидна помощ. Освен това приемането на еврото дава възможност на България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност - най-голямата регионална финансова спогодба в света. Страната трябва да направи това без отлагане, категорична бе Георгиева.

Тя не пропусна да спомене и някои от ангажиментите на България към Европа. На първо място постави дълга на страната ни да се справи решително със собствените си слабости, особено в областта на управлението. От своя страна, Европа носи отговорността да настоява за реален напредък.

Второто задължение на България е да насърчава активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа - и то с удвоена решителност, предвид настоящия период на дълбока глобална несигурност. Светът преминава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, международната търговия, демографските процеси и технологичния напредък, посочи управляващият директор на МВФ.

Според нея не е достатъчно Европейският съюз да бъде зона на богатство, образование и талант, която се примирява с реален растеж на БВП от едва малко над 1 процент годишно, докато твърде много от най-добрите идеи и значителна част от спестяванията си се насочват към чужди пазари - за да се облагодетелстват други от техните ползи.

По думите ѝ напредъкът на Европа в насока възвръщане на динамиката и повишаване на конкурентоспособността е твърде бавен. "Никъде това не личи по-ясно, отколкото в идеята за европейския банков съюз - област, която има пряко значение както за частното трансгранично споделяне на риска, така и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме държави, които са подчинили банковите си системи на висококачествения надзор на Единния надзорен механизъм, но не получават в замяна очакваните трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които все още не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме държави, които остават твърдо привързани към "слепи" за външния свят структури в банковия сектор", каза Кристалина Георгиева и заяви, че всичко това трябва да се промени.

По думите ѝ България "празнува трудно заслуженото постижение" и приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка. Тя заяви, че като погледне към бъдещето на България e "уверена, че ще бъде, както при Хърватия, еврото ще донесе добавена стойност за страната".

"Влизането в еврозоната ще бъде още един повод за гордост, че съм българка", заяви Кристалина Георгиева в речта си, която произнесе на английски език.

04.11.2025