Фискалната политика на държавата заприличва все повече на счетоводството от края на 80-те години на миналия век.
Оказва се, че хем дефицитът е малък, хем недостигът на пари е голям и в крайна сметка задлъжняваме с невиждани темпове.
И догодина ще е като тази.
Бюджетният дефицит ще е само 3% от БВП, но дългът расте с 6%.
Вече ще си говорим за недостиг.
Проектобюджет с дефицит в размер на три процента от брутния вътрешен продукт предлага Министерството на финансите.
При допускане за брутен вътрешен продукт от 120 милиарда евро, приходите за догодина се прогнозират на 51,4 милиарда евро, а разходите – на 55,08 милиарда евро.
Така номиналният дефицит се прогнозира да стигне 3,68 милиарда евро, което е точно в трипроцентовата рамка.
Прогнозата за икономическия растеж е от 3% през тази година да се свие на 2,7% догодина и на 2,5% през 2027 година.
Инфлацията за тази година се оценява на 3,6%.
Догодина трябва да се забави до 3,5%, а през 2027 година – до 2,9%.
Като отношение спрямо размера на икономиката това не е нищо ново.
Оказва се, че и тази година се очаква да приключи с дефицит от три процента, въпреки огромното изоставане в изпълнението на приходите към края на септември.
Излиза, че до 31 декември НАП и митниците загадъчно ще наваксат всичко и в последните 90 дни на годината дефицитът ще се увеличи само с 0,3% от БВП, след като още към края на септември той е 2,7%.
И при положение, че големите плащания по държавните инвестиции и обществени поръчки все още не са започнали.
Какво означава това?
Фискалната политика на държавата заприличва все повече на счетоводството от края на 80-те години на миналия век.
Оказва се, че хем дефицитът е малък, хем недостигът на пари е голям и в крайна сметка задлъжняваме с невиждани темпове.
04.11.2025