Плановете за среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща пораждат надежди за мир, но и тревоги от ново разпределение на силите в Европа. Предложените идеи за прекратяване на войната включват болезнени компромиси за Украйна и поставят на изпитание устоите на НАТО и западното единство. Русия контролира повече от 116 000 квадратни километра - или над 19% от територията на Украйна - площ, малко по-малка от половината на Обединеното кралство, според данни на руските военни.
Москва заявява, че Крим (анексиран през 2014 г.), Донецка и Луганска области - заедно известни като Донбас, както и Запорожка и Херсонска области - вече са законна част от Руската федерация.
Три източника, запознати с мисленето в Кремъл, посочват, че след августовската среща между Путин и Тръмп, руският лидер е настоял украинските сили да се изтеглят от териториите в Донецка област, които все още контролират - около 20%, или приблизително 5300 кв.
км. Това е по-малко от първоначалното му искане през 2024 г., когато Москва настоя Киев да се откаже от целия Донбас, както и от Херсонска и Запорожка области - общо почти 20 000 кв. км.
Крим, предаден на Украйна през 1954 г. от съветския лидер Никита Хрушчов, е признат като част от Русия само от Сирия, Северна Корея и Никарагуа. Путин обвинява западните държави в двойни стандарти, тъй като те признаха Косово за независима държава през 2008 г.
- въпреки възраженията на Русия и Сърбия. Какво се очаква от НАТО? Едно от основните условия на Путин за прекратяване на войната е писмено обещание от западните лидери, че НАТО няма повече да се разширява на изток.
На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на НАТО приеха, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове. През 2019 г.
Украйна дори измени конституцията си, като в нея беше вписано, че страната се стреми към пълноправно членство в НАТО и ЕС. Тръмп вече е заявил, че подкрепата на САЩ за украинското членство в НАТО е една от причините за войната, и е дал да се разбере, че Украйна няма да стане член.
03.11.2025