Държавният бюджет, с който България ще приеме еврото, е повече от числа, повече от заплати, повече от данъци и прогнози. Той има и много силно символично значение, защото дава очертанията на модела държава, която влиза в еврозоната.
През изминалите месеци многократно чувахме основният аргумент на Брюксел, Франкфурт, а и на управляващите в София, че еврото ще направи българската икономика по-силна, а животът ни по-справедлив и богат.
Разбира се, никой не си прави илюзиите, че това ще се случи с магическа пръчка - историята показва, че ефектите от приемането на еврото се усещат след 3-5 години. Но ако България влезе в еврозоната с прекалено рестриктивен бюджет, тогава е логично да си зададем въпроса - ние приемаме еврото, за да станем по-бедни ли? От друга страна, този въпрос е много опасен, защото е очевидно, че бизнесът все по-трудно може да навакса ударното увеличение на заплатите в някои сфери на обществения сектор.
Всяко неразчетено увеличение там повлича със себе си заплащането в раздутата държавна администрация, където възнагражденията се определят по най-различни формули и формулки. Едно увеличение със стотици левове за едни, носи хиляди допълнително за други. Така в публичния сектор вече има заплати, недостижими за частния бизнес, а "работещите бедни" вече ме са в бюджетната, а в частната сфера.
Всичко това означава все по-малко кадри за фирмите, по-ниски заплати, ниска производителност. Това пък означава перспектива за съкращения и фалити и по-малко чуждестранни инвеститори и постепенно свиване на икономиката. Защо?
Защото държавата не може да се държи като петролна монархия, в която всички живеят от държавата. Най-малкото нямаме петрол. Пред Министерството на финансите в момента седи много трудна задача.
С проекта си за бюджет управляващите трябва да парират усещането, че еврото носи обедняване и свиване на доходите. В противен случай евроскептиците ще имат аргумент в стил "Ние казахме ли ви, че не сме готови"? Затова е много опасно да се товарят още повече работещите хора и бизнеса.
03.11.2025