Стивън Милър, Марко Рубио, Кристи Ноъм и други са заели домовете, в които доскоро са живели високопоставени офицери
Бившата съветничка в Белия дом Кейти Милър - майка на три малки деца и съпруга на най-близкия помощник на президента на САЩ Стивън Милър - в един от четвъртъците на миналия месец излиза от дома си и се сблъсква с непозната жена.
Разказвайки за това в ефира на Fox News, Милър описва случилото се като протест, който "преминава границата". Непознатата жена й казва: "Наблюдавам те". Това се случва на следващия ден след убийството на Чарли Кърк. И все пак подобни инциденти не са новост за семейство Милър.
В продължение на няколко седмици преди смъртта на Кърк активисти протестират срещу присъствието на Милър в северната част на Арлингтън, щата Вирджиния. В квартала им се появяват плакати в стил "издирва се" с домашния адрес на семейството и надпис, в който Стивън Милър е обвинен, че е "нацист, извършил престъпления срещу човечеството".
Групата под името Arlington Neighbors United for Humanity ("Жителите на Арлингтън, обединени за човечност") публикува в Instagram съобщение:
"Вашите опити да разрушите нашата демокрация и да унищожите системата за социална защита няма да бъдат толерирани тук".
Местният протест се случва на фона на реакцията на администрацията на Тръмп на убийството на Кърк. Милър, архитектът на тази реакция, известен с агресивната си политическа реторика, обяви правни мерки срещу либералните организации, осъждайки "организираните кампании за дехуманизация, очерняне и публикуване на лични адреси", от които е пострадало семейството му.
Живот зад бодлива сигурност
Стивън Милър скоро се присъедини към нарастващия брой високопоставени членове на администрацията - според изчисленията на авторите, не по-малко от шест души - които сега живеят в къщи на военни бази в региона на Вашингтон. Там те са защитени не само от възможно насилие, но и от протести, пише американското издание The Atlantic.
Това е видимо проявление на дълбоката поляризация в страната, за която самата администрация на Тръмп допринесе не малко. Тези граждански служители вече могат да разчитат на подкрепата на въоръжените сили за осигуряване на личната им безопасност. Но толкова масовото преместване вече създава недостиг на жилища за висшите офицери.
Елитно преселване
Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноъм напусна апартамента си в центъра на Вашингтон и се премести в къща, предназначена за командващия Бреговата охрана, в базата Joint Base Anacostia-Bolling, след като Daily Mail публикува предишния й адрес.
Държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пит Хегсет сега живеят на така наречената Generals" Row ("Алеята на генералите") във Форт Макнейр, военен анклав на брега на река Анакостия. (Според служители, Рубио наскоро прекарал вечерта в сглобяване на мебели, доставени същия ден.)
Въпреки че повечето членове на кабинета обикновено живеят в частни домове, има прецеденти, при които високопоставени служители по националната сигурност, включително министърът на отбраната, са наемали жилища във военни бази - от съображения за сигурност или удобство.
Министърът на армията Дан Дрискол, чието семейство живее във Вашингтон само част от времето, сега дели къща в Joint Base Myer-Henderson Hall с друг политически назначен служител на Министерството на отбраната. (Когато Дрискол се мести, пералнята не работи и през първите седмици той носи прането си за пране на началника на щаба на армията генерал Ранди Джордж.)
Друг високопоставен служител на Белия дом, чието име The Atlantic не разкрива по съображения за сигурност, също е напуснал частното си жилище и се е преместил във военна база след убийството на Кърк. В този случай службата за сигурност настоятелно препоръча да се смени адреса.
Базите са препълнени
Толкова много заявки за жилища са породили типичен за Вашингтон проблем - недостиг на площи. Според бивш служител, когато екипът на директора на националното разузнаване Тълси Габард по време на втория мандат на Доналд Тръмп се опитал да организира преместването й във Форт Макнейър, това не се получило - просто нямало достатъчно място.
Примери за подобно преместване са срещани и преди. Така министрите на отбраната Робърт Гейтс (при Буш и Обама) и Джеймс Матис (при първия мандат на Тръмп) са живели в къщи на ВМС в охранявания комплекс Potomac Hill Annex, недалеч от Държавния департамент. Ръководителят на ЦРУ и по-късно държавен секретар Майк Помпео е живял в Joint Base Myer-Henderson Hall.
Тези старинни сгради, някои от които са на повече от век, осигуряват не само сигурност, но и достатъчно пространство за официални приеми.
Но никога преди това толкова голям брой политически назначени лица не са живели във военни бази. Тази промяна размива традиционните граници между гражданската и военната сфера.
Президентът Тръмп направи армията много по-забележим елемент от вътрешната политика: изпрати Националната гвардия във Вашингтон, Лос Анджелис и други градове, управлявани от демократите, наричайки ги "учебни полигони за борба с вътрешния враг".
Адриа Лоурънс, доцент в катедрата по международни изследвания и политология в Университета Джонс Хопкинс, казва: "В устойчива демокрация военните трябва да служат за защита на цялата страна, а не на една партия".
Нова карта на заплахите
През последните години обаче се промени и самата оценка на заплахите. Президентът Тръмп преживя два опита за покушение. Иран засили преследването на федерални служители. А случаите на политическо насилие - стрелбата през юни, при която загинаха двама демократични законодатели от Минесота, убийството на Кърк през септември и нападението над имиграционен център в Тексас две седмици по-късно - станаха реалност.
В резултат на това се увеличава натоварването върху жилищния фонд, предназначен за висши офицери. Някои къщи, построени за три- и четиризвездни генерали, не са пригодени за семейства с деца. Много от тях се нуждаят от ремонт и почистване.
През януари армията на САЩ уведоми Конгреса за плановете си да похарчи над 137 000 долара за ремонт и модернизация на къщата на Хегсет във Форт Макнейр преди неговото нанасяне. Неговият предшественик Ллойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен се сблъскаха с протести пред домовете си в Северна Вирджиния, които се намираха извън военни обекти.
Професорът по политология в Чикагския университет Робърт Пейп подчертава, че заплахата от политическо насилие е реална за представителите и на двете партии. Той отбелязва, че Тръмп е отменил охраната на редица свои опоненти, включително бившия вицепрезидент Камала Харис и бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън, срещу когото, според специалните служби, иранското правителство е подготвяло покушение.
"Правилният баланс би бил следният: Тръмп трябва да спре отмяната на охраната на бившите служители на администрацията на Байдън", каза Пейп, директор на Чикагския проект по въпросите на сигурността и заплахите. "Заплахата е повишена и от двете страни и и двете трябва да се приемат сериозно".
Цената на сигурността
В повечето случаи цивилните служители плащат "пазарна" наемна цена, изчислена от военните. Така, Хегсет, в съответствие със закона от 2008 г., регулиращ пребиваването на министрите на отбраната, плаща сума, равна на жилищната надбавка на генерала плюс 5% — 4655,70 долара на месец.
Според източници, настаняването в базата дори спестява държавни средства: охраната не се налага да наема допълнителни помещения наблизо за дежурните екипи.
Животът в базата - в неофициалната "зелена зона на Тръмп" - се е превърнала в своеобразен символ на статус. Никой не иска да се излага на опасност и нито Милър, нито друг неназован чиновник не искаха да напускат домовете си. Но безопасното жилище дава специално чувство за значимост, което отделя обитателите му от другите, дори от тези, които се возят в бронирани джипове.
В администрацията сега дори се състезават за най-просторните къщи, напомняйки на вътрешната конкуренция сред генералите.
Живот в балон
Изолацията във военните бази е засилила откъсването на съветниците на Тръмп от обществото, което управляват. Тези чиновници, които редовно се подиграват на Вашингтон като "ад на престъпността", сега живеят в защитен балон, още по-далеч от градския живот. Те почти не се срещат с обикновените избиратели - нито в своите райони, нито на детските площадки, нито в кафенетата, пише още The Atlantic.
03.11.2025