Шестдесет и три години по-късно се задава нова Кубинска ракетна криза. Екипът на Тръмп изгражда огромен набор от военни сили в Карибите.
Показателно е, че повече от 10 процента от американския военноморски флот е или вече на база, или, както в случая с ударната група USS Gerald Ford и ракетния разрушител USS Gravely, се е насочил към региона.
По мащаб това е подобно на разполагането на американски сили от Вашингтон за защита на Израел от ирански атаки с балистични ракети и дронове по-рано тази година, пишеThe Hill. Това е и най-голямото струпване на Южното командване в региона, откакто президентът Джон Ф. Кенеди нареди блокада на Куба в отговор на изграждането на ядрени ракетни силози от Съветския съюз там.
Екипът на Тръмп засега до голяма степен позиционира това като вътрешен отговор на наркокартелите - по-специално базирания във Венецуела транснационален престъпен синдикат „Трен де Арагуа“ - които трафикират незаконни наркотици в САЩ.
Но в действителност това е много по-голямо.
По време на първата си администрация президентът Тръмп предприе кампания за максимален натиск срещу венецуелския президент Николас Мадуро, след като той се обяви за победител на президентските избори през 2018 г., бойкотирани от опозицията поради „системни нарушения на изборите“.
Вашингтон отказа да признае преизбирането на Мадуро. Вместо това, през януари 2019 г. Тръмп и 50 други държави признаха Хуан Гуайдо за победител и изпълняващ длъжността президент на Венецуела.
В отговор Мадура прекъсна дипломатическите си отношения със САЩ. Уго Чавес, левият предшественик на Мадуро, започна да обединява страната си с Москва, Пекин и Техеран още през 2005 г. Сега разривът със САЩ беше пълен.
Руският президент Владимир Путин сключи сделка с Чавес през 2006 г. за продажба на бойни самолети и хеликоптери на Венецуела. До края на 2009 г.
Чавес осигури „кредитна линия от 2,2 милиарда долара за Венецуела за закупуване на руски оръжия, включително бронирани машини и ракети земя-въздух“.
01.11.2025