Днес изтича законовият срок, в който Министерският съвет трябва да одобри проектобюджета за следващата година.
Освен че този срок ще бъде нарушен, неизпълнено остава и задължението за съгласуване с работодателските и синдикалните организации.
Само по себе си закъснението не би било толкова притеснително — истинското безпокойство идва от причините за него.
Досега бюджетите се бавеха, защото редовните министри си мислеха, че са по-големи майстори от служебните (поне това беше схващането на Асен Василев).
Днес проблемът е далеч по-сериозен.
От една страна, това ще бъде първият бюджет на България, съставен в евро и по изискванията за държава от еврозоната.
Това означава, че трябва да покажем на Европейската комисия бюджетните си допускания още сега, през есента, преди проектът да бъде внесен в Народното събрание — за разлика от досегашната практика, при която споделяхме картината постфактум чрез конвергентните програми, подавани през април, тоест четири месеца след като бюджетът вече е влязъл в сила.
Подобно на одитор, който може да откаже да завери финансовия отчет на компания, защото не вярва на нейните сметки, така и Европейската комисия очевидно не е видяла проектобюджет, на който да има доверие.
А ако ѝ представим окончателен вариант, в който не повярва, тя може да открие срещу страната ни процедура по свръхдефицит.
От друга страна, всичко, което би удовлетворило Комисията, е неприемливо за вътрешната политическа сцена.
Или трябва да бъдат замразени увеличенията на пенсиите и публичните заплати, или трябва да се въведат нови данъци — било чрез повишаване на ставките, било чрез разширяване на базата, върху която те се прилагат.
Росен Желязков и Теменужка Петкова, които вече плащат цената на това да управляват от името на партийните лидери, без реално да имат тяхното одобрение, са в изключително тежка ситуация.
Двамата многократно заявиха, че повишаване на данъците няма да има.
Самият Желязков дори отиде по-далеч и нарече подобни твърдения „фантасмагории“.
Очевидно те не желаят да останат в историята като премиер и финансов министър, при чието управление за първи път от едно, дори две поколения, се повишава значително данъчно-осигурителната тежест.
01.11.2025