Язовирът на ПАВЕЦ "Чаира", снимка: Wikimedia
Автор: Обективно
„В ПАВЕЦ „Чаира“ се случва това, което стана и в „Чирен“. Един ремонт, вместо да се извърши от фирмата, която е изградила този ПАВЕЦ, беше извършен от фирма, която най-вероятно се е съгласила да сподели част от приходите си с онези, които възлагат поръчката – говорим за корупционни схеми. По-лошото е, че проверката е възложена на подизпълнител на същата фирма. Нещата са наистина катастрофални. Ще трябват много милиарди, за да се възстанови енергийният обект“. Това заяви енергийният експерт Таско Ерменков в „Денят ON AIR“.
ПАВЕЦ „Чаира“ е помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) в Югозападна България. Разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електричество от 864 MW и за изпомпване на вода – 788 MW. ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Захранва се с водите на язовирите „Чаира“ и „Белмекен“. Собственост е на Националната електрическа компания (НЕК).
След възникнала авария на една от турбините през март 2022 г. централата спря работа. Тогава министерството на енергетиката обяви, че за ремонта са нужни 200 милиона лева. Според Таско Ерменков парите за ремонт се усвояват по същата схема, която се прилага и за разширението на газохранилището в „Чирен“, собственост на държавното дружество „Булгартрансгаз“.
Разследване на Обективно.БГ разкри, че че „Булгартрансгаз“ е застрашил ефективността и безопасната експлоатация на разширението на „Чирен“, за да спести 80 млн. лв. на „Главболгарстрой“. Преди дни европейските прокурори иззеха документи от офисите на „Булгартрансгаз“ и „Главболгарстрой“, за да установят дали държавното дружество е облагодетелствало частна фирма – „Главболгарстрой“ – с европейски средства по проекта за разширение на капацитета на подземното газохранилище „Чирен“.
Таско Ерменков обясни, че цепнатините в подземното газохранилище „Чирен“, в които се съхранява газ, са вертикални или почти вертикални. Затова и в техническото задание на поръчката е записано, че сондажът, който ще се прави, трябва да е наклонено-насочен. Въпреки това при изпълнението на поръчката започва да се прави вертикален сондаж, който е с до 40% по-евтин, но цената на обществената поръчка не се променя. Проблемът освен финансов, е и технически, тъй като няма гаранцията, че при вертикален сондаж ще се попадне на пукнатина. Ако се прави наклонен – шансът да се стигне до пукнатина, където да се съхранява газа, е по-голям. Затова по света вече се използват наклонено-насочени сондажи, а не остарелия вертикален тип сондажи.
„Има и финансов проблем – около 30-40% е по-евтино да се правят вертикални сондажи. Бюджетът е формиран на база на наклонено-насочени – около 200 млн. лв. Вторият финансов проблем е в това, че материалите, които са предвидени да се използват, в първоначалното техническо задание са едни, а при изпълнението са други – стоманата, която трябва да се използва за укрепване, е друга – с по-голяма възможност за корозия, което може да доведе до техногенна катастрофа, но е по-евтина. Общо има разлика около 80 млн. лв. Тук е като схемата на магистралите – слагаш по-малко асфалт и той започва да се рони. Сменен е и диаметърът на сондажа – със сламка ще се опитваме да изпразваме варел“, обясни енергийният експерт.
Според него, ако поръчката продължи по този начин, когато дойде времето тя да стане регионална, ще се види, че няма достатъчно газ, за да може газохранилището да изпълнява задачата си.
„Важно е да се разшири „Чирен“, защото „Чирен“ е буферното хранилище за газ, когато има световни кризи“, посочи Ерменков.
На въпрос ще се договорят ли „Боташ“ и „Булгаргаз“, енергийният експерт отговори, че не е убеден, че това ще се случи, защото цената която ще платим, ще бъде проблем.
„Имаме по 15 млн. лв. фактури на месец, без да ползваме газ. Става въпрос за стотици милиони. Ако продължаваме да създаваме проблеми в държавните дружества, печелят частните. Всички задължения и всички проблеми са в държавния сектор, а всички печалби са в частния“, заяви Ерменков.