Отговорът на въпроса дали влизаме в конституционна криза трябва да се търси от Христо Иванов, препоръча авторитетният университетски преподавател проф. Пламен Киров. Това се случи буквално минути след водевила, който държавният глава Румен Радев разигра на „Дондуков“ 2, докато приемаше проектокабинета на посочената лично от него за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева. Президентът изправи страната пред безпрецедентна ситуация, отказвайки да подпише указ за правителство с вътрешен министър Калин Стоянов. Очевидно същият този Калин Стоянов много им боде очите на всякакви Копринки, Ушевци и Узуновци, които като хлебарки са напъплили президентството и щом лампите загаснат, плъзват да разнасят зарази.
Впрочем заразена е цялата политическа класа. Тя вкупом се върза на училия-недоучил юрист без практика Христо Иванов, който се нагърби да прави промени в основния закон на страната, вместо да седи в нечий скут и да сърба мазно кафе. „Благодарение на неговия талант виждаме какви неща могат да станат“, коментира загрижен проф. Пламен Киров.
Напук на всякакви врачки и псевдоспециалисти, които се изливат в медиите, изтъкнатият юрист допълва още, че нищо фатално все още не се е случило. При невъзможност да състави ново служебно правителство Румен Радев е длъжен да насрочи предсрочни избори със стария служебен кабинет, където премиер е Димитър Главчев, а вътрешен министър е не кой да е, а… Калин Стоянов.
Според друг изтъкнат юрист, Борислав Цеков, Народното събрание не е длъжно да танцува по гайдата на Радев и да му гласува в спешен порядък нов омбудсман, нов заместник на омбудсмана и да попълва непопълнената домова книга, от която се избират служебните премиери.
В крайна сметка всички сме свидетели на процеса как държавният глава продължава упорито да корозира доверието в партиите, да ги съсипва и да дърпа чергата към президентска република. Това автоматически създава и опозиция, която иска предсрочното му освобождаване от поста, или така наречения импийчмънт. Въобще в политическия ни казан ври и кипи, а дяволите около него играят карти на вързано и залагат какво ще се случи.
От царящото пълно безвластие полза имат само малките партии и остатъците от ДПС, които подкрепят Ахмед Доган. Те вече работят в удивителен синхрон с ПП-ДБ. Остава само да се появи снимка на нахилените Христо Иванов (в оставка), генерал Атанасов, Ахмед Доган, Кирчо Петков, Татко му Петко и чичо Рамадан Аталай, разбира се.
Тук ще отворя голяма скоба, защото от много време насам върви операция по пълното изпиране и центрофугиране на Агата, както гальовно го наричат медии и части от вилаетите на Сокола. В случая се сблъскваме и с явления аномалии. Помните навярно как преди години Иван Костов нарече Ахмед Доган и ДПС проклятието на прехода.
Днес бившата говорителка на Костов Стояна Георгиева се бори за Ахмед Доган така, както в края на мандата на своя шеф се бореше да замени 44-квадратната си гарсониера в „Сухата река“ за 100 квадратни метра до парка на квартал „Гео Милев“. Метаморфози, ще кажете, но то цялата ни политика, че и журналистиката ни са метаморфози. Днес новата агитационна групичка, създадена да громи лошия Делян Пеевски, е модерно съчетание на добри олигарси, които, потъпквайки семейните традиции, са се самообявили за десни като Иво Прокопиев и леви конструктори като сценариста на забавни предавания от времето между късния соц и ранната демокрация Петър Курумбашев.
Преживял нелеки хъшовски години в нашия и Европейския парламент, Курумбашев е новият пиар съветник на Сокола и цялата му кохорта от преяли с порции олигарси. Междувременно залповата омраза към Пеевски е представена като естетически избор, но крайната цел, както казах вече, е друга – изпирането и центрофугирането на Ахмед Демир Доган. Той трябва да излезе изцяло в бяло, макар и за кратко, за да могат кукловодите му да поемат създадената с толкова пот, труд и доноси империя. Виновен за всички злини ще е Пеевски, а чичко Рамадан Аталай, Джевдет Чакъров и още десетина мултимилионери около Сокола ще продължат да управляват вилаетите и да ги щавят с данък авариз от целокупното население.
Вероятно преди да стигнат до новата нравствена хармония, замесените или са трили кирта от гърба на г-н Румен Гайтански-Вълка, или поне да са мили стъклото на бентлито му. После по-висшият етап от съществуването им е да обясняват как периодът между две бутилки водка „Блат“ за Доган е времето, в което се свързва с висши сили и те му помагат да отчете вътрешната пулсация на общността. Същата тази пулсация многобройните кандидати за биографи на Сокола я определят като „морфичен резонанс“, цитирайки го с особена възхита под път и над път.
А Доган всъщност е обикновен смъртен човек, за когото е знайно, че обича водката, както преди обичаше уискито, яхтите, сараите, лукса, обича да разпределя порциите, обича младите издания на Валерия Велева. Днес повече от всичко цени здравето си. Някои грубо го сравняват с дементния Джо Байдън. Но човек никога не бива да се подиграва със състоянието на другия, пък дори да му е враг. Като човек на мисълта и дълбок философ, Доган си дава сметка за всичко. И за това, което е било, и за това, което следва. Осъзнава, че един ден историята ще е онази, която ще замести и купоните с мадами, обилно поливани с марков алкохол, и сараите, и яхтите. И тъй като мястото в историята му е резервирано, сега за него е много важно на коя страница и как ще бъде записан там. Дали като пазител на етническия мир, или като собственик на ТЕЦ, купен с държавни пари и необслужен кредит. Второто означава – като особено голям крадец. Днес Доган прави всичко възможно, за да ни бъде представена една друга реалност. Едва ли ще успее…