ВЪЗРОЖДЕНСКА РОМАНТИКА В ПАРЛАМЕНТА.
УКАЗ 199 ЗА ЛГБТ Е ТЪП И ИЗДАВА ДИВА СЕЛСКА ПРОСТОТИЯ
Вижте долу публикацията му в "Държавен вестник".
Недоумявам и намирам за простотии следните неща в Указа:
1.) По същество Законът се съдържа в текста на неговия § 1, в който се забраняват "действия, свързани извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване... на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация..."
Вижда се ясно несъстоятелността в изразяването и в синтаксиса на правната норма, забраняваща нещо, свързано с друго нещо, което пък е свързано с трето нещо.
Това, от една страна, като стилна фигура, е неуместна епистрофа (повторение), а от друга страна е правно неясен текст, с объркан обект на забраната, тъй като според текста излиза, че се забраняват само действията, които са СВЪРЗАНИ (!) с пропаганда, популяризиране и или подстрекаване, а не СА самото пропагандиране, подстрекаване и т.н.
Всекиму, без вносителите от Възраждане, е известно, какво представлява самата пропаганда, популяризирането и т.н., те всички са дейности, съставени от конкретни пропагандни, подстрекателски и т.н. действия.
Смисълът на измененията на чл. 11 ал. 2 от ЗПУО визира действия (не дейности), които са само свързани, а самите те не са пропаганда, не са подстрекателство и т.н.
Това биха могли да бъдат, например, действия по изготвяне на пропагандни ЛГБТ материали, по осигуряване на подстрекателски ЛГБТ акции, логистика на определена популяризираща ЛГБТ дейност и др.
Упоменатият регистър от забранени три действия показва смущаващата некомпетентност на авторите на изречението.
Първо, липсва най-важната и опасна дейност - ЛГБТ агитацията, тя не е забранена според този закон на Възраждане, може да агитираш за ЛГБТ.
Второ, думата "подстрекаване" сама по себе си е с отрицателна правно-наказателна конотация, има състави на НК за подстрекаване. И нейното място не е редом до популяризирането и пропагандирането, при които тази конотация липсва; подстрекаването тук е излишно (осъществяването на забраненото пропагандиране и на забранената агитация всъщност са сами по себе си подстрекаване в наказателно-правен аспект).
Трето, логичната подредба би трябвало да не е тази, трябва да е друга, в друг ред, различна и допълнена, - популяризиране, пропаганда, агитация.
2.) В Закона, в § 2, е сътворена и дефиниция, ето я с копи-пейст от Държавен вестник:
„Нетрадиционна сексуална ориентация" са различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове."
Тази дефиниция издава дива простотия, пълно невежество, неграмотност и отчайваща некомпетентност в областта даже на общообразователните предмети в прогимназията и преди нея.
За да разсъждаваме върху несъстоятелността на дефиницията на "нетрадиционна сексуална ориентация", нека да видим, какво е дефиниция, каква е дефиницията на "дефиниция":
Дефиницията (от лат. definitio – предел) е определение (в общ смисъл) под формата на логическа процедура за създаване на ясен фиксиран смисъл на езиково понятие (термин).
Нищо такова не е налице в дефиницията в § 2 на Закона.
Първо, граматиката, всеки третокласник знае, че сказуемото в едно изречение се съгласува с подлога. Тук в дефиницията подлогът е "ориентация", ж.р., ед. ч., а сказуемото е "са", в мн. ч. Няма съгласуване. Все едно да кажеш като дефиниция "Съпругата са..." или "Парламент са еди какви си неща" и др.
Второ, Терминът, под който се провежда логическата процедура (самата дефиниция), се нарича дефидент.
Тук дефидентът е "сексуална ориентация".
За да го дефинират (това е логическа процедура) хитрите и мързеливи автори на Закона ползват за по-лесно, какво?, ами... Уикипедията.
Те не ползват научна литература, тезауруси, няма тук правна литература, няма академични авторитетни речници, учебници, енциклопедии и т.н.
Има: чичко Гугъл - копи-пейст - дефиниция - закон.
В Уикито пише, кой знае, кой го е написал:
"Сексуалната ориентация... се отличава с постоянно емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане към индивиди от определен пол."
Това не е дефиниция, братя възрожденци, Уикито само се казва, за по-простите, с какво тя се отличава; ми с някакви, 4 на брой, привличания. И вие ги слагате, точно тези привличания, след "са", като дефиниция. Което си е простотия, нали така?
3.) Четирите "привличания", които набързо сте ги шибнали в дефиницията, са неуместни за дефиниция, и като избор, и като подредба, и като ползване.
В този вид те показват, че вие не знаете основни неща в психологията, не знаете разликата между емоции и чувства, не знаете, че любовта, стояща често в основата на привличанията "между индивидите" е чувство, не е емоция, не знаете нищо за романтизма и романтиката, дето сте в сложили до секса и т.н. Нищо не знаете!
4.) Според дефиницията на Закона, нетрадиционната сексуална ориентация "са схващания".
Боже мили, наистина ли има хора в Парламента, където има толкова нетрадиционно сексуално ориентирани, които не знаят, че лезбийките, гейовете, бисексуалните и трансджендърите (ЛГБТ), освен да имат схващания по въпроса, те още и общуват, имат цели, имат определен социален статус, практикуват разни сексуални практики, женят се помежду си, развиват си дейности, които считат за правилни и необходими, ходят на гей-паради и т.н.
Нетрадиционната сексуална ориентация не е само съвкупност от схващания, каквито и да са те. Геят не си седи вкъщи сам със схващанията си, той е в обществото.
5.) Не ми се пише повече по този тъп Закон, уморих се, но все пак искам да попитам, какво ще стане в съдебната зала, когато ще трябва да се прилага Законът?
Кой и как ще определи различността от общоприетите и заложените (заложен, какъв термин!, от хазартното "залагам") в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане на доведения в съда нарушител на Закона?
Как ще се разбере дали едно привличане е сексуално или е романтично; законът в този му вид не допуска, то да е едновременно едното и другото, ползва се не "и", а "или" в дефиницията си в § 2 и т.н.?
Последно, да сме наясно, аз съм противник на Истанбулската конвенция, пръв писах срещу нея, и считам пропагандирането на ЛГБТ навсякъде, не само е училищата, за отвратително и вредно за обществото.
Петър Иванов, хетеросексуален християнин, стар и грозен