Над 40% от вододайните зони у нас не са обявени за такива и там свободно може да се сече гората. И това на фона на все по-изчезващата вода в България и зачестяващите водни режими.
"Следващите 2-3 седмици не се очакват сериозни валежи, това ще доведе до задълбочаване на проблемите. Най-първото действие, което трябва да се направи, е да се създаде база данни с актуалното състояние и да имаме пълната картина на водните ресурси, за да можем да реагираме адекватно", коментира климатологът Георги Стефанов.
Като особено голям проблем той посочи липсата на координация и ефективна комуникация между отделните министерства, които отговарят за водните ресурси: "Имаше добър проект за 20 млн. лв., глупаво беше политическото решение да отпадне. Той целеше на унифицира потоците на водата откъде идват, кои сектори имат най-голяма нужда, да се намалят загубите и кражбите."
Пред Bulgaria ON AIR климатологът призова за спешно създаване на байпасни зони - когато една река пресъхне, да има план Б за водоизточник, защото "сега при криза с водата и суша виждаме водоноските".
София е постигнала най-голямо намаляване на водните загуби - от 60% са паднали на под 40%.
"Средноевропейските загуби в ЕС са 20-30%, ние имаме поне двойно по-високи загуби. Дружествата отчитат загуби като много от тях не са заради лошата инфраструктура, а заради незаконни водохващания, които са под земята и не могат да се установят лесно", каза Георги Стефанов.
Климатологът посочи също, че проблемите с климата ще се задълбочават и страната ни трябва да се съобразява с това. С годините намалят общите валежи у нас и в региона.
"Те се концентрират в по-кратки периоди на изваляване, наводнение и бързо оттичане на водата. Имаме намален снеговалеж и период на задържане. Колкото по-бавно се топи снегът, толкова повече имаме вода. С покачването на температурите с градус и половина влизаме във воден дефицит, какъвто има в Гърция", заяви Стефанов.