Нинова трябва да изчака удобния момент, за да каже: „Видяхте ли, аз ви казах!“
Автор:
Валерия Велева
"Ако животът е справедлив, всеки политик трябва да получи едно такова интервю в живота си, каквото Нинова получи в Епицентър. Бг - максимално добронамерено, максимално спокойно, аналитично, което ѝ стои като много добре ушита дреха. Това е фундаментално интервю, отделен е въпросът дали тя заслужава да ѝ се даде този шанс".
С тази оценка за интервюто на Корнелия Нинова пред „Епицентър. Бг, със заглавие: „Бях безразсъдна в политиката! И си получих шамарите“ , започва разговора ни с политическия анализатор Валентин Вацев.
- Защо да не заслужава шанса Нинова да получи такова интервю, г-н Вацев?
- Заслужава този шанс, заради това, което е самата тя. Нинова е великолепен тактик, води чудесни тактически битки, повечето от които печели. Но тя стратегически занемари нещо много важно и вероятно това има значение, за да се стигне до състояние, когато тя няма полезен ход и затова напусна. Но тя ще има още един светъл, звезден миг, когато види, когато всички ние заедно с нея видим, че това, което правят днес в БСП, ще се обърне в обикновена кръгла нула.
- Какво имате предвид?
- Днес се опитват да обединят 30 малки партии, за да направят една голяма партия. В политиката едно и едно не е две, а може да бъде по-малко дори и от едно.
- Имате предвид лявото обединение, което в момента се формира и на което ръководството в БСП залага изключително много за въздигане на левицата у нас.
- Да, това, което правят в момента в БСП, е пълно идеологическо и идейно нищо. Те са убоги. Левиците, когато са живели, никога не са живели така. Това не е характерно за левица. И разбира се, те няма да получат левица, а ще получат нещо по-малко от 30, макар че го сумират като 30. От десетки малки партии ще се получи една още по-малка партия.
- Но това е новият курс в БСП след Нинова. Довчерашните ѝ заместници, които сега управляват партията, я упрекваха, че тя разделя и това е една от причините БСП да е в този катастрофален спад. Затова те тръгват по другия път – да събират.
- Не! Тя не разделяше, тя правеше нещо друго. Нинова чертаеше фронтове дори там, където нямаше фронтове. И правилно си признава в интервюто, че това е една от грешките ѝ, че може би е трябвало да изчака времето, за да не води толкова битки наведнъж. Истината е, че БСП си отива, но не заради Нинова, а заради вината на всички лидери преди нея. Ако решим да търсим вина, ще я намерим и в нея, но най-малко тя е виновна. За днешното състояние на БСП са виновни Виденов, Първанов, Станишев и всички, които си спомняме.
- Изпускате Миков.
- Миков има най-малка вина, защото той нямаше фактическо време да стане председател. БСПси отива поради общата идейна, политическа несръчност и неспособност на досегашните ѝ ръководители.
Разбира се, Корнелия трябва да знае и да се съгласи да приеме, че ставайки председател на тази партия, тя ще поеме и вината на всичките преди нея. Но ако се питаме, не защо това интервю така добре ѝ стои, а защо стана така с БСП, то е, защото тя се опита да надживее идеите си. Опита се да живее без идеи. И, разбира се, получаваме това, което виждаме. Най-близките фигури до Корнелия Нинова, намирайки вината в нея, а не в себе си, решават да създадат нещо ново по най-невъзможния начин. А то така не става. Левите партии, когато са живи, имат идеи. Имат поне една голяма идея, която трябва да ги движи. БСП си отива безидейно. И затова не бива да съжаляваме за нея. Макар че аз бих въздъхнал веднъж.
- В този смисъл, трагичен лидер ли е Нинова?
- Да, тя е трагичен лидер, заедно с всички около нея, които ще бъдат принудени - те не осъзнават това днес, да споделят вината на тази партия, която се опитва да надживее идеите си. Партия без идеи от ляв тип е невъзможна. И тази невъзможност ни демонстрират днес тези, които се опитват да направят от 30 малки партии една голяма. Това не става.
- Път за Нинова към БСП няма, така ли?
- Може и да има. Ако тя много иска - трябва да изчака удобния момент, а той няма да се забави във времето, за да каже: „Видяхте ли, аз ви казах!“ Защото от нищо ще се получи пак нищо. И на следващата демонстрация на голямото нищо, тя ще има правото на своя контрапункт. Не много далече във времето тя ще има своя звезден миг. Но това не е голямо утешение и аз не вярвам тя да има нужда от такова нещо. Тя навярно ще намери път към други важни неща. Тя би могла да стои като постоянен политически укор пред тази партия. Нещо, което преди години правеше Виденов, после Първанов го направи известно време, Станишев и досега иска да го прави.
- Но това е тъжно, защото означава, че се изправяш срещу отминалото ти време. Питах Нинова, питам и вас: Защо всички лидери на БСП си тръгват обругани?
- Това е съдбовен въпрос. Тези хора се опитват с недостиг на идеите да живеят в политиката. Тази партия е замислена като лява и когато не върви лявото – а на този етап тя стана посредник на едрия капитал - когато не върви лявото, някой трябва да носи вината и тогава първият носи главната вина.
- Да, в този смисъл всички лидери във времето поемаха вина.
- Всички поемаха вина, но това е обективна вина, това не е грешка на ситуацията. Тази партия обещаваше едно, а правеше друго и някой трябваше да носи отговорност. Първият поемаше тази отговорност. Това е справедливо.
- Ако Нинова не беше си отворила толкова фронтове, ако не беше изключвала поголовно съпартийци, щеше ли да има друга политическа съдба?
- Вие отговаряте на този въпрос съвсем рационално, съвсем понятно. Ако не беше отваряла толкова много фронтове, ако имаше търпението да разполага във времето противниците си, ако не им беше дала шанс да се съберат на едно място, може би и сега щеше да продължи нейното положение в партията. Но това не е щастливо състояние. Тази партия има нужда от други неща. БСП се опитва да живее процедурно-политически и формално-политически без големи идеи.
При Корнелия имаше проблясък на една голяма идея, но тя не я разви. Голямата грешка на отците-основатели на тази партия, сред които слагам и себе си – няма къде да избягам, е че точно, когато социалдемокрацията в Западна Европа стигна до своя исторически рубеж, след което не можеше да съществува, ние решихме да правим социалдемокрация в България. Това беше абсолютен анахронизъм, абсолютно разминаване с логиката на времето и на историята.
Днес левите партии имат нужда от това, което Нинова, поради неудобството на терминология, наричаше ляв консерватизъм. Това може да се назове по някакъв друг, не толкова странен начин. Тук е важна същината.
- Но противниците на Нинова точно за този ляв консерватизъм я упрекват, и то доста сериозно!
- Да, защото не го разбират. Това нещо тръгва от Америка, минава през Западна Европа и дава своите резултати, блъска се в Русия и стига до Китай. Това е голямото световно бъдеще на левицата, което не е социалдемократическо. В Европа има много интересно доказателство - вижте Сара Вагенкнехт, вижте новите лейбъристи, вижте дори „Алтернатива за Германия“, които уж са крайнодесни, но те не са десни – това са консерватори от ляв тип, това са разсърдените граждани на демократична Германия. Те са леви! При Корнелия Нинова неприемането на Истанбулската конвенция, за което съм й благодарен, защото тя беше права, поради недостиг на терминология, тя го наричаше ляв консерватизъм. И аз бих приел такова име. Това е новото ляво, което вече е отвъд европейската социалдемокрация. Има го в Западна Европа, има го в САЩ, в Русия, в Китай – леви, които са с традиция; леви, на които не можеш да говориш за Истанбулска конвенция; леви, които не са от типа на тези, които окепазиха Олимпиадата и на откриването, и на закриването.
- Това е новото световно ляво...
- Да, това е новото световно ляво, което Нинова, ако би искала, можеше да развива в България. Но тъй като тя е лейтенант, идеален тактик, батальонен командир, а животът я постави на мястото на генерал – да ръководи армия, тя нямаше време да ги мисли тези неща. Още повече при цялата тази лавина от конфликти, които я заливаха; конфликти, които тя сама охотно отваряше, без да мисли как ще ги затваря след това. Така че, ако искат да направят нещо тези, които в момента се опитват да слепят с плюнка 30 малки партии в нещо голямо, трябва да намерят нова идея.
Първото е това - новото ляво, което обикаля света и се проявява по най- различен начин на различни места. Можеха да го пожелаят и за България и да се опитат да го имплементират.
Второто е, да си спомнят, че България е геополитическа страна и че геополитиката много отдавна е модифицирала българския политически дневен ред.
Българският дневен ред на политиката е геополитически, което означава, че въпросите на войната и на мира са на първо място. Корнелия не можа да го постави на първо място. Тя нямаше нюх към това. Тази нечувствителност я има не само при нея, а при всички мераклии да се видят на мястото на Корнелия; всички бъдещи лидери, които в момента си лъскат маршалските жезли - те не се сещат за това.
- Както ви слушам, г-н Вацев, излиза, че това е базисна липса в БСП на задълбочен нюх за политика изобщо?
- Да, да, това е липса на усет за особения шепот на историята. Те не чуват шепота на историята, те не чуват диханието на времето.
- И при нея липсваше това?
- При нея нямаше време да се развие, тя се занимаваше с тактика от сутрин до вечер. А, за да започнеш да чуваш шепота на историята и диханието на времето, трябва да си стратег, а не тактик. При това стратег, който има поне един свободен ден в седмицата, в който да помисли за тези неща. Нинова нямаше физическо време, борейки се с представителите на едрия капитал в партията, борейки се с мераклиите от старите семейства, които са убедени, че партията им се полага по нотариален акт. Борейки се с кого ли не, тя просто нямаше време да обърне внимание на това, което в момента определя логиката на дневния ред на България. Въпросите на войната и на мира са номер едно в днешния политически живот на България. Затова петата българска държава си отива.
- Това означава, че ако, около Нинова имаше стратегически тръст, който да развива тези идеи и да ѝ ги пуска, а тя да ги прилага,...
- Тя щеше да бъде на друго място, тя щеше да бъде премиер. През 90-те години имаше такива хора в партията, но после лека-полека времето ги изми. Те, един по един си отидоха, отчаяха се, загубиха интерес. Най-вече загубиха интерес.
- Не, по-скоро партията не ги приласка, не ги прикотка, не използваше опита, капацитета и политическото им натрупване.
- Партията нямаше нужда от идейно-политическия потенциал на тази висока интелигенция. За последен път те се опитваха да правят нещо при Жан Виденов, но за съжаление той в няколко решителни момента отказа да ги чуе. А той самият не им беше чужд, той самият имаше този особен усет да се вслушва в историята, но като председател на партията Виденов си позволи непростимия лукс да не ги чуе, размина се с тях и тогава започна голямото срутване. То беше бавно, но неотклонно и непреодолимо срутване, за да се стигне до днес – пълна безидейност, пълно нищожество, пълен илюзионизъм - желание да правиш партия от това, което не е партия.
- Как разчитате признанието ѝ: „Бях безразсъдна в политиката“? Правила съм толкова интервюта с политически лидери, никой друг досега не си е правил такава равносметка.
- Това показва, че тя е умна жена. Това значи, че е започнал процесът на неизбежното, неумолимото преосмисляне на дейността, че тя вече се опитва да остави зад себе си големите проблеми, които ѝ отвъртяха главата в партията. Тя се опитва да рекапитулира. И тъй като е силен човек и умна жена, тя правилно търси причини в себе си. Това е гаранцията, че тя не е случаен човек и че може би няма да се загуби в гънките на новата българска история. Но сега България трябва да помисли, може би на първо място, ще има ли нещо ляво, което да е автентично и да е адекватно. Това е много голям въпрос. И Нинова не можа да го реши – нямаше време, нямаше и стил да го реши.
В България вече си отива целият днешен български политически елит – и ляв, и десен. Вие това сте го писала няколко пъти във вашите анализи – с разбиране и с усещане. Отива си политическият елит на петата българска държава, а шестата, която ще продължи българската история, ще дойде като победа на контра-елита. А контра-елитът няма за къде да бърза. Контра-елитът има още 3-4 години да устои ситуацията. Така че в новия контра-елит може би ще има място и за БСП.
- Като казвате, че целият днешен български политически елит си отива, правите ли тази проекция и върху ДПС и това, което се случва с почетния председател на ДПС? Доган е последният мит на прехода, който си отива.
- О, да! Историята е безпощадна към него. Доган си позволи илюзии и аз съм последният, който ще го съди за това. Доган живееше с илюзията, че можеш да направиш етническа партия и ще я положиш идеално в идеалния либерален център. Това беше мъдра идея за момента, но историята не е един момент...
- Да, той не доразви партията си по-нататък. Той сякаш не поиска партията му да има друга функция в българската политика, освен балансираща.
- Доган се опита на няколко пъти да прехвърли отговорността за тази партия на други хора. И се получи феноменът Местан, получи се недостатъчно адекватният Карадайъ, който не можа да разбере драматизма на партията, не можа да усвои драматичния заряд на ситуацията, в който е етническата партия. Получи се феноменът Пеевски, който иска нещо съвсем друго да направи. Аз бих приел това, което Пеевски иска да направи, но то вече няма връзка със съдбата на голямата етническа партия.
Второ, Доган каквото и да е правил – действал е и правилно, и неправилно, но Доган заслужава да се каже една много голяма добра дума за него. Доган е човекът, който в продължение на малко повече от 30 години не позволи на турските служби да монополизират българските турци. В този смисъл Доган е не просто за орден, а трябва да се създаде орден с неговото име, който да се дава на други, които са се доближили до заслугите на Доган. Българите трябва да бъдат благодарни на Доган за това че опази българските турци от манипулациите на Хакан Фидан (б.р. - министър на външните работи на Турция, а преди това директор на МИТ), опази българските турци от монопола на МИТ (б.р. - Национална разузнавателна организация - турската разузнавателна служба), опази българските турци от безкрайния бюджет на турските тайни служби. И сега гледам с тревога и недоволство как това дело отива в миналото и не се знае ще може ли някой да го продължи и какво ще стане с българските турци. Защото това е големият въпрос.
- Да, в този драматичен разрив в ДПС големият въпрос е какво ще стане с българските турци.
- Това е много сериозно. Не е важен въпросът за съдбата на Доган. Той все ще намери какво да прави - може да напише книга или да се занимава с нещо, което да ангажира вниманието му. Пред него обаче предстоят години, които няма да бъдат весели. Доган ще бъде принуден да гледа разпада на нещата, които той е правил с такъв голям мерак.
Ако си отиде сега, историята ще бъда благосклонна към него. Но това няма да се случи. И в следващите 3-4 години Доган ще наблюдава как това, което е създавал с разбиране и хъс, лека-полека се обезсмисля, размива се, губи форми и очертания. Като умен политик той трябваше да се досети за нещо – че законите на историята действат като съдбата – с тях не може да се спори.
Сега ще създадат от едно ДПС две ДПС-та: ДПС на бедните и ДПС на богатите. И Доган няма какво да направи, не може да спре този процес - той може само да страда и аз му съчувствам, защото помня неговата историческа заслуга към българския народ.
- Но в българската политика благодарности няма!
-Да, ние отдавна сме се научили да живеем без благодарности. И това е още от 19-ти век.