Българите предпочитат да бъдат реални членове на Еврозоната, отколкото формални членове, защото формалните членове са в капан без изходна врата. Това заяви американският икономист проф. Стив Ханке в интервю пред Safenews. Той е известен още като „бащата на валутния борд у нас“. Проф. Ханке е убеден, че цифровите валути ще дадат на правителствата потенциал за почти пълен контрол върху това, което хората и фирмите могат да правят с парите си.
SN: Професор Ханке, какъв е Вашия анализ на икономическите програми на кадидатите за президент на САЩ Доналд Тръмп и Камала Харис?
Икономическите платформи както на бившия президент Тръмп, така и на вицепрезидента Харис са пълни с политики против свободния пазар и растежа. Тръмп ще следва разрушителни протекционистки търговски политики, докато Харис ще повиши данъците и ще увеличи държавните разходи, както и ще предвиди намеса в икономиката. Що се отнася до икономическата политика на Тръмп и Харис, американците са изправени донякъде като пред избора на Хобсън: ужасен край или ужас без край. Това е далеч от политиките, предвидени и следвани от президента Роналд Рейгън през 80-те години, когато бях един от неговите икономически съветници.
SN: В какво състояние е американската икономика?
След пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г. икономиката на САЩ е поставена по натиска на инфлацията. Първо, Федералният резерв удари монетарния ускорител и паричното предлагане нарасна с безпрецедентна скорост. Годишният темп на растеж на широките пари (M2) достигна 27% през февруари 2021 г. В този контекст Златният процент на растеж на Ханке за M2 е 6% годишно. Това е процент, съответстващ на целта на Федералния резерв за инфлация от 2% годишно. С нарастването на паричното предлагане в САЩ прогнозирах, че нивото на инфлация ще достигне до 9% годишно. В крайна сметка достигна връх от 9,1% годишно.
След като инфлацията се повиши, Федералният резерв натисна спирачките и паричното предлагане се сви. Запасът от пари (M2) сега е по-нисък, отколкото беше през юли 2022 г. Това е много необичайно. Откакто Федералният резерв е основан през 1913 г., паричното предлагане се е свивало само в четири други случая: през 1920-22, 1929-33, 1937-38 и 1948-49. Свиването на паричното предлагане през 1929-33 г. доведе до Голямата депресия, а останалите три свивания доведоха до рецесии.
Понастоящем прогнозирам, че икономиката на САЩ ще забави темпа си на растеж и се очаква рецесия в края на тази година или началото на 2025 г. Годишната инфлация ще продължи да спада, завършвайки 2024 г. на 2,5% до 3%. В момента тя вече се е понижила до 3% годишно.
SN: България няколко пъти отлага влизането в Еврозоната. Самият валутен съюз има проблеми. Допускате ли България да не се присъедини към Еврозоната или това да стане далеч по-късно?
Българският валутен борд, който първоначално проектирах през 1991 г. и който беше инсталиран през юли 1997 г., смаза 21-вата най-тежка хиперинфлация в света, която бушува с 242% на месец през февруари 1997 г. В рамките на една година след въвеждането на валутния борд, банковата система на България си стабилизира; лихвите на паричния пазар паднаха до 2,4%, фискалният дефицит на България се превърна в излишък; растежът на България се възобнови и чуждестранните резерви на България се увеличиха повече от три пъти. България преживя кризата на руската рубла от 1998 г., азиатската финансова криза от 1998 г. и Голямата финансова криза от 2008 г. без особени проблеми.
България е има поредица слаби правителства и валутният борд е наложил твърдо бюджетно ограничение на всички тях, защото валутният борд не може да отпуска кредити на правителството. В резултат на това България има второто най-ниско съотношение на дълг към БВП сред страните от ЕС.
Валутният борд направи това, което всички валутни бордове направиха от 1849 г. насам: Той осигури парична и фискална стабилност. И докато стабилността може да не е всичко, всичко е нищо без стабилност. Затова българите обичат лева и валутния борд. И затова българите искат да запазят българския суверенитет върху нейния паричен режим.
Българите предпочитат да бъдат реални членове на Еврозоната, отколкото формални членове, защото формалните членове са в капан без изходна врата. Еврото е „хотел Калифорния“ – можете да се регистрирате, но не можете да напуснете.
Политическата класа в България не вижда нещата по този начин. Политиците искат да премахнат валутния борд и лева по две причини. Първо, българските политици са васали и им е казано от имперските сили да приемат еврото. Второ, политиците не харесват усмирителната парична риза, в която ги поставя валутният борд. Те искат да харчат по-свободно.
Единственият начин за решаване на дилемата лев-евро е чрез пряка демокрация и референдум. Ако българите имаха свободен избор, те биха предпочели да запазят валутния борд и лева. В края на краищата, защо някой би искал да се опита да поправи нещо, което не е счупено?
SN: Каква е позицията Ви за цифровото евро?
Аз съм против цифровите валути на централната банка (CBDC). Цифровите валути ще позволят на правителствата да ограничат използването на дигитализирана валута само до „добри“ граждани и закупуването на „одобрени от правителството“ покупки.
Цифровите валути ще дадат на правителствата потенциал за почти пълен контрол върху това, което хората и фирмите могат да правят с парите си. Перспективата за цифровото евро е сериозна причина българите да запазят валутния си борд и лева и да избягват еврото.
SN: Какво е бъдещето на крипто валутите?
Криптовалутите са силно спекулативни активи. Използването им за транзакции е ограничено. Криптовалутите се използват предимно за незаконни и престъпни дейности. Изследователи от Университета на Торонто наскоро завършиха проучване, което профилира онези, които се занимават с крипто спекулации. Средностатистическите криптоспекуланти се класифицират като психопати. Не спекулирам с крипто и се въздържам от спекулации за тяхното бъдеще.
Визитка:
Проф. Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета Джон Хопкинс в Балтимор. Той е известен като „Доктора на парите“ заради успешните валутни реформи, които е проектирал – включително валутния борд на България. Проф. Ханке е известен и като топ търговец на валута и стоки. Бил е президент на Toronto Trust Argentina в Буенос Айрес, когато той е най-добре представящият се взаимен фонд в света през 1995 г. Икономистът е бил главен съветник на президента Петър Стоянов от 1997 до 2002 г. Има почетна докторска степен от Българската академия на науките, Варна Свободен университет и D.A. Стопанска академия „Ценов“.
Автор: Кремена Кръстева