_5687616014800775400_big.jpg)
Вождът е убеден, че СССР ще бъде следващата жертва на американците
Руски разузнавачи първи пристигат на мястото на експлозията
В началото на август 1945 г. САЩ хвърлят две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Тази първа в света ядрена бомбардировка, според американското правителство, трябва да сложи край на войната. Всъщност атомната атака бележи началото на “надпреварата в ядрените оръжия” между САЩ и СССР, а ролята на атомните бомби в капитулацията на Япония все още се обсъжда.
Ядрени разработки се провеждат в СССР от 20-те години на миналия век, но се пазят в тайна до 1941 г. През 1940 г. става известно, че Съединените щати също разработват атомна бомба. По това време всички са убедени, че поради огромната им разрушителна сила, способна да унищожи цели градове с един удар, едва ли някой ще посмее да ги използва: последствията са твърде ужасни.
Хари Труман информира Йосиф Сталин, че такива оръжия вече са “готови за употреба” по време на Потсдамската конференция - месец преди началото на бомбардировките. По-късно в мемоарите си Труман си спомня, че Сталин веднага се вдъхновява, предлагайки да използва това най-разрушително оръжие в света срещу Япония. Но Труман няма свидетели, че нещата стоят точно така. От друга страна, Сталин наистина може да “настрои” Америка срещу Япония. В онези години САЩ са съюзник на СССР, а Япония - враг.
Агенти в акция
Научавайки, че на 6 и 9 август над Хирошима и Нагасаки са хвърлени две бомби, на Сталин не му мигва окото. В разговор с Аверел Хариман, американският посланик, той казва само, че това е отлична причина за капитулацията на Япония, заедно със смяната на нейното правителство.
Но всъщност Сталин е ужасно притеснен (неговите близки сътрудници, включително съпругата му, по-късно съобщават за това). СССР отлично разбира, че унищожаването на японските градове с ядрени бомби е начин да “направи нещата страшни” и за руснаците. Сталин е наясно, че Труман всеки момент може да се превърне в заклет враг, защото не харесва комунистите.
Разбира се, Сталин се нуждае от повече информация: никога не се знае, ами ако Труман лъже, че експлозиите са наистина били толкова силни, колкото “20 килотона тротил”? За да изясни ситуацията, съветският лидер избира най-надеждните и опитни офицери от разузнаването. Известно е, че още през август 1945 г. две групи, състоящи се от специалисти от Главното разузнавателно управление (ГРУ), кореспондент на ТАСС в Токио, оператор на Союзкинохроники и военноморски аташе, успяват да посетят Нагасаки и Хирошима. Трябва да се отбележи, че руснаците са първите чужденци, посетили унищожените градове.
Двамата главни разузнавачи от ГРУ, които заминават за Япония са Герман Сергеев и Михаил Иванов. Твърди се, че те посещават страната с дипломатическа мисия. Известно е, че Иванов осигурява комуникацията между СССР и японското външно разузнаване.
Руснаците са първите чужденци посетили Япония след бомбандировките.
Без следи от кратер
Разузнавачите, изпратени в Япония, трябва да измерят дълбочината на кратерите, образувани в резултат на експлозиите, да интервюират очевидци, да фотографират и заснемат разрушенията, да вземат проби от почва, въздух, вода, растителност, строителни материали и др. Първо агентите на ГРУ посещават Хирошима, след това Нагасаки. Разузнавачите не успяват да разпитат свидетели: местните мразят белите, не различават кой е руснак и кой е американец, затова хвърлят камъни по тях.
И така, разузнавачите пристигат на мястото на първата бомба. Там обаче остават доста изненадани, защото няма и следа от кратер: това означава, че американската бомба принадлежи към фундаментално нов тип оръжие. Мястото изглежда унищожено от гигант, а не от бомба. Върху останките от сгради и камъни агентите виждат “сенките на Хирошима”, силуети на мъртви хора и животни. Останалата част от мястото е осеяна с пепел и тела на мъртви.
За да илюстрират всички ужаси, разузнавачите дори вземат със себе си фрагмент от овъглено тяло. Проби от материали и фрагменти от останки отиват в Москва на третия ден. Освен това агентите превеждат няколко статии от местни вестници, отразяващи бомбения атентат.
Последствия
След като получава пробите и изслушва доклада за ситуацията в японските градове, след 20-ти август Сталин решава да стартира изцяло съветски ядрен проект. Работата по “използването на вътрешноатомната енергия на урана” се ръководи лично от Лаврентий Берия. До август 1949 г. съветската ядрена бомба е готова. Смъртоносното оръжие е тествано, но не бързат да го приложат към реални цели.
Трябва да се отбележи, че Германия също има разработки, подобни на съветските. Ако Хитлер не избива повечето еврейски учени, участващи в ядрените изследвания, Германия би била сериозен конкурент в тази област.
Но хората все още не знаят колко опасна може да бъде радиацията, защото нямат достатъчно опит. Всеки, посетил мястото на експлозията, се разболява от лъчева болест. Японските жертви на бомбардировките и техните деца са наречени “хибакуша” и все още усещат ефектите от радиацията.
Герман Сергеев скоро умира, Михаил Иванов успява да оцелее. Последният получава няколко кръвопреливания (общо над 8 литра), но Иванов смята, че не това го спасява. Въпреки забраната за алкохол за специалните услуги, докато е в Хирошима, той изпива бутилка местно уиски Suntory. Именно този факт служи като основа за историята, че алкохолът уж предпазва от радиация. От тогава работниците на подводниците, на които се разпределят 200 грама сухо червено вино, наричат ??тази порция “чашата на Иванов”. Разбира се, учените не откриват ясни доказателства за положителния ефект на алкохола като защита от радиация, но Михаил Иванов живее 101 години, умира през 2013 г. като генерал-майор.