/КРОСС/ В горещите летни дни вероятно сте забелязали, че сте по-малко гладни - по-рядко искате да ядете, отколкото в студеното време, и количеството храна, което изяждате, е по-малко. В същото време има по-малко желание да консумирате тежки и мазни ястия и повече желание за зеленчукови салати и плодове. Учените отдавна изследват връзката между температурата на околната среда и апетита. Според тях притъпеното чувство на глад в горещо време е нормално явление, дължащо се на биологичните ни нужди.
Защо температурата влияе на апетита
В студено време човешкият организъм се нуждае от много повече калории, отколкото в горещо време, за да поддържа нормалната си телесна температура. Да си припомним, че калорията е единица енергия. Изгарянето на енергия ни позволява да генерираме топлина и по този начин предпазва тялото от изстиване. Съответно, когато ни е студено през зимата, има нужда от попълване на изразходваните калории в по- големи количества, затова искаме да се храним по-често и с повече храна. А изборът пада по-често върху висококалоричните храни.
С повишаването на температурата на околната среда през пролетта и лятото нуждата от повече калории намалява, тъй като започват да действат други механизми за поддържане на телесната температура. Така например по време на горещините човек започва активно да се поти, което води до повишена нужда от течности, както и от сол и микроелементи, които се изхвърлят с потта. Смилането на храната само отнема допълнителна енергия в жегата. Затова апетитът постепенно намалява.
В горещините нуждата от калории намалява, но са необходими повече течности
Въпреки това механизмите на този процес не са напълно ясни и до днес. Според Мат Картър, невролог от колежа „Уилямс" в Масачузетс, приемът на калории се влияе от различни фактори - хормони, определени протеини и фактори на околната среда. Те влияят върху това как и защо се чувстваме гладни.
Както обясняват учените, телата ни винаги се стремят да поддържат стабилни вътрешни условия и това се нарича хомеостаза. Телесната температура и гладът също са хомеостатични процеси, поради което се чувстваме гладни, когато имаме малко калории, и се чувстваме сити, когато енергийните ни запаси са попълнени.
По какъв начин температурата влияе на глада
Хомеостатичните процеси в организма обикновено се поддържат от хормоните. Както вече обсъдихме, гладът и ситостта зависят до голяма степен от два хормона - грелин и лептин. Първият се произвежда, когато стомахът е празен, а вторият се генерира от мастните клетки и информира организма, че е приел достатъчно храна.
Хипоталамусът е отговорен за чувството на глад
Самите хормони, разбира се, не могат да предизвикат никакви чувства в тялото ни, нито да повлияят на поведението ни, но те служат като сигнали към мозъка, или по-скоро към определени части на мозъка, като например хипоталамуса. Известно е, че той е отговорен за глада, поддържането на температурата и жаждата.
Отдавна е известно, че долната част на хипоталамуса съдържа много специализирани неврони, отговарящи за глада и ситостта. В резултат на това хормонът грелин стимулира невроните, които предизвикват чувството за глад (AgRP неврони), при което се чувстваме гладни. Лептинът, от друга страна, потиска невроните на глада и стимулира други неврони, наречени POMC, които осигуряват усещането за ситост.
Мозъкът има „температурни сензори", които влияят на чувството за ситост и глад
Все още обаче не е напълно изяснено как температурата влияе върху работата на тази система. Понастоящем е известно, че мозъкът има свои собствени температурни сензори - това са определени протеини, които променят формата си, когато телесната температура достигне определена стойност. Проучване, публикувано през 2020 г., показва, че при мишките определени мозъчни клетки активират невроните на глада, когато температурата на околната среда е ниска, което води до силен апетит.
Ако обаче околната температура е твърде висока, в невроните на ситостта (РОМС) се активира определен протеин, което води до загуба на глад. Това се съобщава в друго проучване, публикувано през 2018 г. в PLOS Biology. Изглежда просто, но според учените има и други механизми, които работят съвместно.
По време на горещините трябва да се консумират повече леки и нискокалорични храни
Така например понякога тези биологични механизми може да не работят и тогава човек може да се чувства прекалено гладен независимо от температурата на околната среда. Понякога поради „неизправности" човек може да се чувства гладен дори след като тялото му е заситено. Всичко това подсказва, че апетитът е сложен баланс, който се влияе от голям брой фактори, включително и от околната среда. Въпреки че може да си мислим, че нуждата от ядене и пиене възниква сама по себе си, мозъкът всъщност взема предвид нуждата от калории, течности, телесна температура и др.
Но независимо от усещането за ситост или глад, препоръчва се да се храним с определен набор от храни и да пием повече вода по време на горещините. Това ще ни позволи да се справим с намаленото натоварване на организма и да избегнем негативните последици.
Дехидратацията на тялото се усеща много добре, защото в този момент изпитваме силна жажда. Но, както казахме по-горе, в жегата губим не само вода, но и соли и микроелементи. Това означава, че те също трябва да бъдат попълнени. Разбира се, това не означава, че трябва да ядете солена храна. Най-добре е да добавите към диетата си зеленчуци и колкото повече от тях ядете, толкова е по-добре за организма ви. Те съдържат вода, соли и фолиева киселина.