Няма държава. Ние сме недисциплинирана нация, която не си спазва законите
Няма държава. Ние сме недисциплинирана нация, която не си спазва законите
Автор:
Таня Джоева
- Проф. Герджиков, България ще има поредният служебен премиер и отива на поредните предсрочни избори. Като юрист, като политик и парламентарист как ще отговорите на въпроса за последствията от продължителната политическа нестабилност? Кога и как може да приключи политическата криза според Вас?
- Кризата все някой ден ще приключи. Кога – не зная, защото нямам качествата на Ванга.
България не е единствената държава, която изпада в политически кризи. Много страни с по-голям стаж в демокрацията са изпитвали подобни затруднения. Когато е на собствен гръб обаче е най-неприятно. Политическата криза неминуемо се отразява върху икономиката, върху обществения живот. Тази нестабилност вече стана прекомерна. Ще имаме шесто служебно правителство в рамките на няколко години и това е сериозно постижение, но с отрицателен знак.
- Кризата засегна вече дълбоко партиите и партийната система. Повече от половината парламентарни сили „заболяха“. Изчерпа ли възможностите си за добро управление сегашният модел?
- Въпросът е труден. Чуват се гласове, които, може би, имат известно основание. Те са в посока дали не е време да помислим за по-различен модел, тъй като този куца сериозно вече доста години.
Но ако се върнем още по-назад, същият този модел не беше лош, когато във времето от Иван Костов насетне – от 1997, включително нашето управление на НДСВ, страната тръгна нагоре. Създадоха се сериозни икономически предпоставки за бизнеса, нещата вървяха много добре.
След 2009 година стана едно пречупване в България. Вярно, през 2008-2009 година дойде икономическата криза, която не беше само българска, но така или иначе се стигна до промяна. Оттогава насетне нещата тръгнаха в обратна посока и не успяваме да стъпим на стабилна основа, за да продължим развитието си.
- Изненадаха ли Ви процесите в ДПС?
- Да. Признавам си. Доскоро смятах, че ДПС е най-организираната, най-стабилната партия. Разцеплението – сериозно и дълбоко - ми дойде като гръм от ясно небе. Вероятно обаче не съм единственият изненадан.
- Президентска или парламентарна република е по-подходяща за България и българското общество? Този въпрос изкушавал ли Ви е за размисъл?
- Има аргументи и в едната, и в другата посока. Не смея да бъда категоричен, защото темата е деликатна. Аз съм противник на резките промени. Особено когато се правят прибързано, а ние сме големи майстори на прибързани политически решения и най-вече – на прибързани законодателни промени. Световни шампиони сме по начина за необмислено и непрофесионално променяне на законите. Наскоро променихме и основния си закон по възможно най-куция начин! Истинско безобразие! Човек може да се срамува, че е българин.
Основният закон бе променен само и само да се орежат правомощията на президента, защото изведнъж получил много власт, незначавайки служебно правителство след служебно правителство. Но не той е виновен затова, че се налага да се правят служебни кабинети.
- Промените в Конституцията силно стесниха възможностите на президента да посочи служебен премиер. Ако бяха в сила през 2017 година, вие нямаше как да сте служебен премиер.
- Е, нямаше да е голяма загуба за държавата. Но да се стеснят възможностите до списък, където има хора, които по закон нямат право да бъдат служебни премиери, е гавра със законността. Гавра със стабилността на една демократична държава! Политиците, които го измислиха, трябва да си скрият главите и да не се показват, докато ги забравим.
- Някои го измислиха, други го гласуваха...
- Така е. Това е срам за българския парламентаризъм. Конституцията не е парцал, с който всеки да прави каквото си иска.
Давал съм този пример и друг път – Франция има Граждански кодекс от 1804 година, което означава, че вече е на 220 години. Този закон е променян по-малко отколкото наши закони, приети преди 10-20 години. Уникална глупост е нашето поведение!
- Конституционният съд остави въпроса за президентските правомощия висящ. Очаквате ли отново да бъде сезиран?
- Всичко може да стане. Лошото е, че наред с великолепните юристи, в КС влязоха и други, които са далеч от великолепието. Те са политически ангажирани, а юридически недостатъчно грамотни. Няколко души са такива, но и един не трябва да се допуска.
- Възможно ли е решенията на КС да са политически стерилни, да са мотивирани единствено и само от правото?
- Колкото по-малко политически елементи има, толкова по-качествена ще е работата на Конституционния съд. Той трябва да е подчинен само и единствето на Конституцията и на правото.
- Не се очертава участие на нови играчи в предстоящите избори, които да вдигнат вълна. Тоест, избирателната активност отново ще бъде много ниска. Застрашена ли е легитимността на парламента, оттам – и на останалите институции, тъй като изборът в редица от тях се реализира от Народното събрание?
- Това е реалност от много време. Но вижте колко сме смешни в държавническо отношение – записахме в Избирателния кодекс, че гласуването е задължително. А две трети от избирателите не стигат до урните! Олекваме като държава! Или не приемайте подобни текстове, или правете така, че да се спазват. Или едното, или другото. Иначе то гласуването било задължително, но който иска, той гласува.
Това показва, че няма държава, държавност и държавническо мислене. Ние сме недисциплинирана нация, която не си спазва законите и няма кой да наложи спазването на законите.
- Политическите сили отново не успяха да съставят редовно правителство и мнозинство в парламента. Липса на коалиционна култура или виждате и по-дълбоки проблеми? Например зависимости, паралелна държава, геополитически влияния?
- Всичко, което изброихте, са фактори, които оказват влияние. Сигурно не сме единствените в света, но при нас е силно изразено това, че водещият интерес е партийният. Интересите на хората само се афишират, докато политическите сили проявяват ярък партиен егоизъм. Явлението вече е със страшни размери.
- Да поговорим за правомощията на едно служебно правителство. Покриват ли се изцяло с тези на редовно правителство или има решения и действия, за които трябва да се самоограничава?
- Правомощията се покриват на 98 процента. Едно служебно правителство прави същото като едно редовно, но има една основна, една задължителна задача, която трябва да изпълни по най-добрия възможен начин – организирането на честни избори. Друга разлика е, че е ограничено във времето, но иначе задачите и проблемите са едни и същи.
- Вече вървим към нови избори. Трябва ли парламентът да продължи работа, приемайки нови закони?
- Не. Не! Ние приемаме закони на барабан. Ние се превърнахме в самодейна държава в това отношение. Един законодателен текст трябва да се обсъжда дълго, с месеци, да се организират дискусии, да се канят топспециалисти.
- Живеем в несигурно време, време, в което бъдещето няма ясни очертания, новият световен ред няма ясна конструкция. Точно в това време българската държава преживява катаклизми. Случайно ли е това? Или се води неофициална война между велики сили на българска територия?
- Нямам склонност да виждам глобални влияния. Страдаме от вътрешни проблеми. Ако има влияние отвън, то е незначително.
- Вие сте привърженик на идеята за Съединени европейски щати, но сякаш се отдалечаваме от този вариант. Тревожат ли ви възходът на крайнодесните, на консерваторите, които искат засилване на националната държава, на семейните ценности?
- Процесът е противоречив. Но аз съм изградил мнението си, че обединението е бъдещето на Европа. Всяка отделна европейска държава не е в състояние да се противопостави на мощните икономически сили като САЩ на първо място, като Китай, Индия. Европа е люлката на културата, а ние сме и в основата на тази люлка. Затова бъдещето за мен са Европейски съединени щати.
- Позволете един въпрос, който, мисля, обобщава тезите, които споделихте. През 2001 година парламентът, който ръководихте като председател, започна работа с едно четиво, което символично бе наредено до Конституцията – „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Оглушаха ли съвсем днешните политици, проф. Герджиков?
- Хубав въпрос, който съдържа и отговора. На нашите политици не им останаха очи и уши за хората. Радвам се, че помните как започна нашето управление – на НДСВ, през 2001 година.
Скоро срещнах бизнесмени, които ми казаха открито, че най-доброто време за тях в икономиката е било по времето на НДСВ.
- Ще дойде ли отново добро време за България?
- В близка перспектива не виждам оптимизъм, но в по-далечна виждам. Една криза не може да продължава вечно. Може да продължи няколко години, но 30 години – не!