svobodnoslovo.eu
Това момче ми е страшно симпатично. Преди 3 години в Токио се размина с медалите и се разплака горестно, защото беше обещал на своя треньор и на дъщеря му, с която е израснал и която почина дни преди състезанието, че ще бъде на почетната стълбичка.
Сетне беше пред отказване, но намери сили да продължи и стана европейски шампион. Занесе златото на майка си в родното си сливенско село. Семейството му едва платило тока, за да го гледа по телевизията.
Днес вече е бронзов олимпиец, удържал дума пред своя треньор и покойната му дъщеря.
С този успех поздравявам всички честни и достойни приятели роми, които с труд, воля и обич преброждат през живота. И побеждават. Те са истински българи.
Божидар Андреев.❤️
Ангел Иванов