Снимка: Getty Images, Корнер.dir.bg
Спечелено злато, три бронза и гарантиране на още един медал в рамките на часове
Най-силният български ден на Олимпийски игри от десетилетия насам е факт.
Само в рамките на няколко часа България взе злато, три бронза и си гарантира минимум още едно сребро. Пет медала само за една вечер няколко часа.
Разбира се, над всички трябва да отличим Семен Новиков. Натурализиран украинец, който донесе първо злато за родната борба, печелейки категорията до 87 килограма в класическия стил.
Родният представител бе безапелационен както във вчерашните си три схватки, така и днес, когато в големия финал не остави никакво съмнение кой е №1 в категорията и надви иранеца Алиреза Мохмади със 7:0 точки.
ГАЛЕРИЯ ОТ РОДНИТЕ УСПЕХИ ДНЕС ВИЖТЕ ТУК >>>
Така Новиков върна родната на борба на Олимп, след като последната ни титла в най-успешният ни олимпийски спорт бе през вече не толкова близката 2000-а година в Сидни. Тогава със злато се прибра друг натурализиран състезател - Армен Назарян.
Роден в България или не, фактите се такива - на тепиха в Париж Новиков развя родният трибагреник. А минути по-късно в намиращата се непосредствено под Айфеловата кула зала за борба звучеше "Мила Родино". Най-чаканият момент от всяка една нация по време на Олимпийски игри.
Новиков освен това е и първият мъж с олимпийско злато за България в какъвто и да е спорт на летни игри от 2004-а насам, когато химна звуча в чест на покойния вече Милен Добрев.
Радостният борец заяви след финала, че всеки ден е гледал класирането по медали и нулата срещу името на България, която е бил крайно мотивиран да промени.
"Най-важното е, че вярвах в себе си. Аз и моят треньор вярвахме. Горд съм, че донесох злато на България и първи медал. Всеки ден гледах медалите на България и знаех, че трябва да оправя ситуацията. Бях много мотивиран, настроен да не давам шанс на противника. С треньора ми обсъждахме тактиката и знаех, че съм на друго ниво. Трябваше да изляза и да го покажа. Горд съм, че не само съм първия българин на подиума, но и първият европеец в борбата до момента.
Радвам се, че донесох радост на българския народ с този медал. Знам, че в България харесват руснаците, но сега ще харесат и украинците. Знам химна още от европейското, ще го пея и днес", каза шампионът.
По-малко преди час от подвига на Новиков доде и гарантирането на нов финал за родната борба. След като мъжете ни в този спорт 24 години не успяваха да се доберат до схватка за злато, само за 24 часа украинецът Новиков и дагестанецът Магомед Рамазанов успяха да сторят това.
Рамазанов, който от тази години представлява България и е единственият ни представител при класиците, успя с три победи, последната от които изключително драматична, да гарантира минимум сребро за страната ни.
В ранната сесия той тушира канадски и узбекистански опонент, а на полуфинала, когато губеше пет секунди преди края, Рамазанов успя да преметне американеца Аарън Брукс и по сензационен начин да достигне утрешния финал, а мигновенно потеклите сълзи на този огромен мускулест мъж говорят достатъчно за подвига му.
След това имахме и исторически миг. Радост, която ни донесе трети натурализиран състезател - иранка Кимиа Ализаде.
Момиче, което през 2016-а спечели бронз за родината си, но след това напусна страната по политически причини, а в Токио бе част от отбора на бежанците.
Преди месеци тя прие предложението да представлява България и по този начин се превърна в първия роден представител в таекуондото в 36-годишната история на този спорт.
Не само първа представителка, но и първи медал, защото макар да загуби още първата си среща, Ализаде бе изтеглена в репешажа и с две победи в рамките на по-малко от час, иранката донесе исторически бронз за България.
Така родният трибагреник грейна в невероятната сград "Гран Пале", а страната ни вече фигурира и в олимпийската история на корейското бойно изкуство таекуондо.
Но това не бе всичко, защото днес България се върна на олимпийската карта в щангите.
Един легендарен за родната история спорт, който обаче през последните години мина през куп сътресения, дори изваждане от международните надпревари заради серия допинг нарушения.
Дори и към днешната дата българското име в щангите не е напълно изчистено, заради което имахме право само на три квоти, а вторият ни представител Божидар Андреев успя да вземе и медал.
Той спечели бронз в категория до 73 килограма, с което ни доенсе първо отличие в щангите от 20 години насам, когато вече покойните Милен Добрев и Величко Чолаков бяха на почетните стълбички в Атина.
Божидар зае третото място с двубой от 344 килограма, като истината е, че шансовете за злато бяха илюзия за всеки един участник, освен за Ризки Юниансях от Индонезия, който направи с 10 килограма по-голям двубой.
Но до последния опит Божидар имаше шанс за сребро, което обаче с доста мъки в един труден опит представителят на Тайланд успя да му вземе.
Все пак отличието е факт, а то е първо за България в щангите от 20 години насам.
Днес стана ясна съдбата и на Хавиер Ибанес - първият роден атлет, осигурил медал на България от Париж.
Преди дни той си спечели място на полуфинал в категория до 57 килограма в бокса, а тази вечер стана ясно, че за съжаление той няма да бъде част от финала.
В един много равностоен мач, представляващият България кубинец загуби с 1:4 съдийски гласа от Мунарбек Уулу от Киргизстан.
Със сигурност може да имаме претенции към съдийските отсъждания, но няма как да ги променим. А за първи път след Тервел Пулев през 2012-а, България има свой медалист в мъжкия бокс - Хавиер Ибанес, с бронз.
Така България се появи и в класацията по медали. Вече сме 47-и от общо 86 страни с отличие, но надеждите са, че скокът ни в това подреждане ще продължи.
Утре имаме още един сигурен медал, остава само да разберем дали Магомед Рамазанов ще ни донесе злато или сребро.
Имаме нашите надежди в лицето на Карлос Насар, Боряна Калейн, ансамбълът по художествената гимнастика, като и Тихомир Иванов, който макар и да не попада в сметките на експертите като фаворит за отличие, е финалист в скока на височина.
Има женска борба, кану-каяк и още достатъчно надежди за родни медали в Париж.
След днес, оптимизмът определено е на съвсем друго ниво.
