Държавата не помага на треньорите
По нашите земи талантите са безброй. Хубаво би било обаче да се поработи върху една структура, която да запазва лекоатлетите, да им помага те да стават треньори и по някакъв начин да връщат обратно в тази система всичко, което те са научили. Защото който пътува, събира опит, учи неща. Защо да не се върне обратно в страната си и да ги предаде на младите хора?
Това коментира по БНТ на Олимпийските игри в Париж лекоатлетката ни Ивет Лалова.
Много отговорно е от лекоатлет да станеш треньор. Всичко се обръща. Въпреки това много лекоатлети намират спасение именно в треньорската професия, добави тя.
Никога не съм лъгала, а съм била много откровена за това, че не виждам себе си като треньор. Не за друго, а защото съм много по-силна в изпълнението на конкретни задачи, отколкото в поставянето им и чакането на това някой друг да ги изпълни. Разчитам повече на себе си, каза тя.
По друг начин би изглеждала ситуацията, ако имаше място, където да попадне този треньор, където да се развива и да има какво да се прави с него, да се знае какво му предстои, обясни Лалова.
В САЩ е доста развита тази система. Там се знае какво се случва със спортистите. Като начинаещи имат място като асистенти и се учат, допълни тя.