Представители на “Има такъв народ” върнаха празна папката с третия мандат на президента Румен Радев.
Очаква се седмите поредни и предсрочни избори да са на 13 октомври
Мария Павлова може да е кандидат за главен прокурор
Очертават се избори с участие на две ДПС, две БСП и две Величия, коментираха пред “Труд news” юристи, според които предстоят интересни събития и в трите формации.
За ДПС сценариите са най-непредсказуеми. Според част от наблюдателите, депутати и членове, които застанаха зад Ахмед Доган, ще свикат Централен съвет за насрочване на Национална конференция, която да изключи посочените от почетния председател шестима от ръководството (Делян Пеевски, Хамид Хамид, Станислав Анастасов, Халил Летифов, Ертен Анисова и Радослав Ревански). Други смятат, че Делян Пеевски ще свика висшия партиен орган и ще изключи т. нар. деребеи. Според друг сценарий ще има състезание кой първи да внесе в ЦИК листа за регистрация, а в най-лошия вариант ще бъдат регистрирани две листи (едната на коалиция, за да се използва друга партия).
В БСП също не се знае кой ще регистрира листата, засега Корнелия Нинова не е отписана от съда като председател, а Атанас Зафиров продължава да настоява да получи легитимност като временно представляващ партията, коментират членове на Националния съвет. Част от социалистите стоят твърдо зад Нинова, а другите са против нея. Широко рекламираното ляво обединение било нежелано за голяма част от партийците, които се аргументирали с това, че повечето лидери на партии в левия сектор са работили срещу БСП в кампаниите. Настоящи депутати казаха, че не са съгласни да бъдат давани избираеми места на други формации, защото и без друго от повечето от избирателните райони БСП не вкарва депутати.
“Величията” вече казаха, че ще се явяват без Николай Марков. Ивелин Михайлов оповести, че този път ще е водач на листи, а подполковник Николай Марков се закани да регистрира нова партия.
Вчера представители на “Има такъв народ” върнаха празна папката с третия мандат на президента Румен Радев, а той обяви, че смята веднага да се срещне с председателя на Народното събрание Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, за да разговарят по темата за служебен премиер.
“С всички други вече съм говорил, но ще ги чуя, за да разбера дали има промяна в тяхното становище. Помните, че преди те категорично отказаха да заемат премиерския пост”, добави Радев.
Назарян неотдавна съобщи, че ако получи предложение от президента Румен Радев да стане служебен премиер, ще откаже.
Служебният министър-председател Димитър Главчев към края на вчерашния работен ден обяви, че отново би приел поста в служебното правителство. “Ако на мен ми предложи президентът Радев отново поста, аз ще го приема, заради целия екип, с който работим”, заяви той.
Конституционната процедура предвижда разговори на държавния глава с всички възможни кандидати за служебен министър председател, посочени в основния закон, коментира пред “Труд news” преподавателят по конституционно право в СУ “Климент Охридски” доц. Наталия Киселова. Тя припомни, че в чл. 99, ал.5 на Конституцията като възможности за служебен министър-председател са посочени председателят на НС, управителят или подуправител на Българската народна банка, председателят или заместник-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник. Последните двама отпадат, тъй като страната ни няма омбудсман от април, а зам.-омбудсман от края на март.
Киселова припомни, че онзи, който приеме да стане служебен премиер, след това участва заедно с президента в консултациите с представители на парламентарните групи. В основния закон не е посочен срок за консултациите, не е казано и дали би следвало да се провеждат отделно с партиите, или може да бъдат поканени заедно за разговор.
След консултациите с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен премиер президентът назначава с указ служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Очаква се изборите да са на 13 октомври.
Юристи разкриха пред “Труд news”, че се очаква сегашният министър на правосъдието Мария Павлова да откаже отново да поеме поста. Причината е, че Павлова е един от възможните кандидати за главен прокурор на страната.
Рая Назарян, председател на НС:
Без ярки политически фигури
“Препотвърдих моята позиция, че ярки политически фигури няма да допринесат нито за добрия тон и добрия диалог между партиите, нито ще върнат доверието в политическия процес”, заяви председателят на 50-ото НС Рая Назарян сред среща на “Дондуков 2” с държавния глава Румен Радев.
Назарян увери, че ГЕРБ ще се яви на предстоящите избори с равен старт с останалите политически сили и ще се бори за честна победа.
“Би било нечестно, най-важното за един служебен премиер е да осигури провеждането на честни и прозрачни избори и ярките политически лица няма да доведат до доверие в този процес. А България има нужда от доверие и от добър диалог между политическите формации”, допълни тя.
ППДБ променят закон заради „домовата книга“
Заради списъка на лицата, които могат да са служебни премиери, ППДБ предлагат промени в закона за Сметната палата. Идеята е заместник-председател на Сметната палата вече да се избира от Народното събрание с процедура, а не по по предложение на председателя. Проектът е подписан от Кирил Петков, Николай Денков, Надежда Йорданова и Кристина Петкова. Те мотивират предложените промени с това, че настоящият начин за избор на заместник съдържа редица дефицити, а основният, е в случаите, в които председателят на Сметната палата е избран за служебен премиер и е във фактическа невъзможност да предложи свои заместници. Президентът нарече списъкът с лицата, които могат да са служебни премиери “домова книга”.
“В хипотезата на продължаваща политическа криза и дълги мандати на служебни правителства, това може да е пречка пред попълването на състава на Сметната палата”, пишат от ППДБ.
Според Конституцията заместник-председател на Сметната палата е сред потенциалните възможности за избор на служебен премиер при назначаване на служебно правителство от президента. Настоящата политическа ситуация е именно такава, а кръгът за избор на министър-председател е ограничен.
Настоящи заместник-председатели на Сметната палата са Тошко Тодоров (ГЕРБ) и Горица Грънчарова-Кожарева (ДПС). След разговорите с президента Румен Радев през март при последната процедура за избор на служебен премиер те заявиха, че не са най-подходящите хора за тази позиция.
Проф. Михаил Константинов пред “Труд news”:
Резултатът е такъв, какъвто машината посочи
Машини за гласуване в Европа няма, в Латинска Америка са в Бразилия и Венецуела и освен това в Индия и Бутан.
В Индия машините са с копчета, до които има наредени символи. Много хубава здрава машина, която струва 60-70 долара. Няма разписки, няма нищо, резултатите се записват върху флашки, които се пренасят. В Африка има две-три държави, където гласуват с таблети. Там няма лични документи, има отпечатък. Къде ще ходиш из буша с документи? Като навършат 18 г., дават отпечатък от палец и като отидат да гласуват слагат палец в машината, тя казва дали имаш право да гласуваш и ако имаш натискаш клавиш на таблета. Държавата си контролира изборите и печели правилния човек.
Във Венецуела например, Мадуро винаги ще печели. На нашите машини също им казват мадуровки. Няма какво да ме убеждават, че резултатът е верен. Резултатът е такъв, какъвто машината посочи.
Христо Панчугов, политолог, пред “Труд news”:
Подозирам, че в следващия парламент ще видим сформирано правителство
Напомням, че все пак участниците в изборния процес биха могли да влияят на него. Не е въпроса да хвърлим отговорността в ръцете на избирателите, а трябва политиците да си дадат сметка, че биха могли да променят резултата от следващите избори през промяна в собствените си стратегии.
От тази гледна точка, как ще изглежда следващият парламент и какви са възможните коалиционни формули в него, може би е добър вариант да започне да се обсъжда отсега. Подозирам, че на фона на случилото се до момента, в следващия парламент ще видим сформирането на правителство. То е възможно да бъде много нетрайно, но смятам, че шансовете за кабинет са малко по-добри. Най-вече, заради цената, която плащат всички.
Аз не мисля, че от системните, малките политически формации, ще зависи това, а от основните политически формации.
А изборите в САЩ няма да окажат никакво влияние тук, не смятам, че в момента от там имат и желанието, и капацитета на фона на това, което се случва там, да влияят на българския политически процес.
Тезата, че българските политици не могат да се справят сами и някой трябва да ги натисне отвън, е доста безпомощна. Дали САЩ има влияние в България, е безспорно, дали това би могло да доведе до стабилно правителство, ми се струва невярно като теза.
Кузман Илиев, политически анализатор, пред “Труд news”:
Ще имаме редовен кабинет, ако Тръмп спечели изборите в САЩ
Мога да кажа нещо, което съм наблюдавал във времето - когато в САЩ управляват републиканците, както беше случаят с Доналд Тръмп преди, тогава ГЕРБ изкарват един спокоен мандат, обикновено с някакви консервативни партньори в коалиция. Така че, се чака резлутът от изборите там, ако Тръмп спечели, ще има един безоблачен мандат.
Бих казал, че трябва да се изчака, защото от една страна Сикрет Сървис в САЩ определено не са във форма, не се знае там всеки един момент какво може да се случи.
Има и сериозни манипулации в изборния процес, както видяхме на предишните избори, самата Камала Харис изведнъж е много подкрепена от сериозни хора, които няма да се дадат без бой, а това пренареждане отсега е опасно. До голяма степен векторът, коййто ще определя дали ще има редовно правителство, са точно изборите в САЩ.
Ако не спечели Тръмп, нещата ще са по-сложни. Ще трябва преформатиране, комбинация пак с ППДБ, една много нестабилна сглобка отново. Всичко е в полето за добро или лошо на американската политика, не на нашата.
Ако Тръмп спечели, виждам един изкаран мандат, но ако демократите спечелят, това означава, че тук ще се стигне до нови избори в един краткосрочен хоризонт в политическия ни живот.
Елена Дариева, социолог, пред “Труд news”:
Политиците трябва да преосмислят подхода си
Предстои предизборна кампания, от която много ще зависи не само резултатите какви ще бъдат и кой ще попадне в 51-то НС, а и в какви взаимоотношения ще бъдат политическите сили, които ще получат представителство.
Дотук загубихме време, обществена енергия, по-важното е, че се загуби доверие. Да не говорим, че тепърва ще загубим и средства, заради новите предсрочни парламентарни избори, които са 7-те за последните три години.
Очакванията ми са избирателната активност да бъде ниска, освен ако не се случи някакво извънредно събитие, което няма как отсега да бъде прогнозирано.
Няма веме да се появи нов политически играч на хоризонта, който да събуди обществена енергия. Това са двата фактора, които способстват повишаване на избирателната активност.
Политиците трябва да променят подхода си, ако не съумеят да предложат нови лица и някаква предвидимост и прозрачност на политическите си съюзи и то отсега, то разпадът може да доведе до там, че системните партии критично да свият своята представителност. А в парламента да попаднат нови алтернативни играчи от лагера на т. нар. извънсистемни партии.
Това също ще засили и идеите, които и в момента имат почва в българското общество за промяна на системата за държавно управление - процеси, които никак не благоприятстват добрия политически климат у нас.