Луната се отдалечава от нас постепенно
Луната винаги е вълнувала човечеството, служейки като муза за безброй митове, научни изследвания и артистични изяви, а загадъчното ѝ присъствие в нощното небе продължава да предизвиква удивление и любопитство в различни култури и поколения. Но едно изследване показва, че нашият естествен спътник бавно се отдалечава от Земята.
Това откритие, което изглежда като излязло направо от научната фантастика, се корени в щателни научни наблюдения и анализи. Екип от Университета на Уисконсин-Медисън се фокусира върху лунна скала от образувание на възраст 90 милиона години, за да разкрие, че постепенното отдалечаване на Луната от Земята има значителни последици.
Изследването подчертава, че Луната се отдалечава от Земята със скорост от приблизително 3,8 см на година, което ще има съвсем реално въздействие върху продължителността на дните на нашата планета. В крайна сметка това ще доведе до продължителност на земните дни от 25 часа след 200 милиона години. Изследването показва, че преди 1,4 милиарда години денят на Земята е продължавал малко повече от 18 часа.
Този феномен се дължи основно на гравитационното взаимодействие между Земята и Луната, по-конкретно на приливните сили, упражнявани от двете тела.
"Когато Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, който забавя ход, когато протегне ръце", казва Стивън Мейърс, професор по геонауки в Университета на Уисконсин-Медисън.
"Една от амбициите ни беше да използваме астрохронологията за определяне на времето в най-далечното минало, за да разработим много древни геоложки скали на времето. Искаме да можем да изучаваме скали на милиарди години по начин, който е сравним с начина, по който изучаваме съвременните геоложки процеси", допълва той, пише "Вести".
Рецесията на Луната не е ново откритие - тя е известна от десетилетия. Изследването на Университета на Уисконсин-Медисън обаче навлиза по-дълбоко в историческия и геоложкия контекст на това явление.
Чрез изследване на древни геоложки образувания и седиментни слоеве изследователите проследяват историята на системата Земя-Луна в продължение на милиарди години. Техните открития сочат, че сегашната скорост на рецесия на Луната е относително стабилна, но тя се е променяла в геологични времеви мащаби поради различни фактори, включително скоростта на въртене на Земята и континенталния дрейф (теория за свободното движението на континентите един спрямо друг, носени от литосферните плочи-бел.ред.)