Сирене. Снимка: МЗХГ
Водното съдържание в сиренето е ключов фактор за неговото качество и безопасност
За хората приемането на вода е нормален процес и затова рядко се замислят колко е важна нейната роля за качеството на храните. Количеството на водата в сиренето е изключително важен показател защото от него зависят биологичните и физико-химичните му свойства. Малка промяна в съдържанието на вода може да доведе до драстични изменения в качеството и безопасността на продукта. Разбира се, водата в случая е и едни спестени пари за производителя. Повишаването на водата в сиренето е опасно поради следните причини:
• Нарасналото водно съдържание активира нежелателни химични процеси в млечните продукти. При тях се образуват вредни, а понякога и токсични и канцерогенни химични съединения. Колкото повече е водата, толкова по-бързо протичат тези реакции и нарастват рисковете за потребителите.
• В сирената обикновено се развиват млечно-кисели бактерии които потискат болестотворните такива. Промяната в съдържанието на водата измества равновесието между бактериите и позволява растежа на нетипичини за сиренето микроорганизми. Някои от тях може да са патогени, опасни за здравето на потребителите.
• При зреенето на сиренето, ензимите отделяни от млечно-кисели бактерии образно казано „нарязват“ протеините на млякото. Когато сиренето не преминава пълния цикъл на зреене от 45 дена, в него остават повече вода, а бактериалната закваска не може да свърши своята работа. В допълнение към другите отрицателни ефекти, необработените млечни протеини са способни да предизвикват нежелателни хранителни разстройства.
• Както споменахме по-горе за да се задържи водата в сиренето се използват редица химикали и ензими, всичките нетрадиционни за млечните продукти. Дори когато са разрешени за влагане в други храни, не е напълно ясно дали са подходящи за сирене.
Научни изследвания по тези проблеми липсват, защото официално те не се използват по този начин. Затова всяко нарушаване на класическите технологии трябва да се прави внимателно и след предхождащи проучвания. За съжаление у нас единствените изследвания на тези „иновации“ изглежда са на тема колко пари могат да се спестяват.