За да разбереш страховете на силна обществена фигура, не трябвя да си добър психиатър и той да ти гостува на диванчето всяка седмица.
Достатъчно е, човекът да си има медии, на които сам диктува и разкрива страховете си, когато е изпаднал в паника и безтегловност.
Излиза, че големите страхове на Делян Пеевски в момента са да не остане извън властта, а тя му се гарантира по право от служебния премиер Главчев, вътрешният министър Калин Стоянов и един непостоятен приятел и съдружник – Бойко Борисов.
Когато имаш за врагове Кирил Петков и Христо Иванов не е страшно, а дори е забавно. Но ако тях прибавиш и Румем Радев става опасно. Ако тази група застане зад Ахмед Доган, когото почти си ограбил, става кошмар. Тогава Бойко Борисов дава илюзорна надежда, а двата мъпета от Шоуто – Главчев и Калин Пожарникарчето, дават съвсем малко сигурност с къс хоризонт.
Статията със страховете и коментарът на един издател
“Другарки и другари, поради многобройните запитвания и протести смирено напомням, че мен вече ме няма…там. За онуй по-долу вина нямам.
Да видим колко тежи свободата на словото без Недялко (нескромно и самоиронично казано).
Продължаваме борбата на нов фронт, очаквайте блога ми fakla.bg!”
Така основателят на ПИК и негов бивш издатетел Недялко Недялков коментира с ирония “новината” в неговия бивш сайт и в още няколко сайта от портфолиото на Делян Пеевски.
Новината е, че в държавата тече заговор от политически лидери и президент от властта да бъде изолиран мощен бизнесмен и издател, който няма партия, но си има лично правителство. И лични служби плюс главен прокурор, (но дали има последните две?).
Е, какъв преврат е това? Преврат е другото – някой без партия и с 10-20 крадени депутати да управлява по служебен път с правителство, когото никой не е избирал, нито някой е гласувал за него – бил той гражданин или депутатин. Когато парламент си връща властта в парламентарната република – това не е преврат, а парламентаризъм в действие.
От мощен издател г-н Пеевски се превърна в още по-мощен политик, а сега е на път пак да стане издател след изключителната глупост да скочи на ментора си Ахмед Доган и да опита да му присвои с пладнешки обир партията. Ще кажете, дотук нищо лошо: това е той, Българският Берлускони. И ще сгрешите, защото Берлускони си имаше своя партия, а Пеевски се намъкна в чужда и след като го приеха като “свой” се опита да им отмъкне ДПС.
Сега Пеевски е под угрозата да изпадне от политическата рулетка, а оттам и икономическата, защото такъв е моделът у нас, който самият той създаде.
Затова Пеевски, който остана без партия и без сигурно депутатско място, а и без гръб в следващия парламент, е на път да изпадне в състояние на политическа безтегловност. Като всеки голям и страшен човек той има и своите големи страхове. Ето как ги е описал сам в тази конспиративна “статия”, която шества като под индиго в трите медийни флагмана от армадата на Пеевски в интернет – Пик, Блиц и сайта Епицентър.
Статията със страховете от Епицетър
“Втората цел е назначаване на друг служебен премиер и друг вътрешен министър, а това минава през свалянето на Рая Назарян от най-високия пост в държавата. Това трябвало да стане на всяка цена с оглед на предстоящите избори, което би довело до предизвикването на парламентарна криза на старта на кампанията. Атаката срещу Назарян означава атака и срещу Борисов, който категорично стои зад нея.
Третата цел е спешното пускане в действие на т.нар. „президентска партия“, която да участва в предсрочните парламентарни избори след три месеца и позиционирането й в следващия парламент.
Тъй като президентът Радев не може да я оглави, групата прави отново опити да склони бургаския кмет Димитър Николов да застане начело й. Това означава взривяване на ГЕРБ отвътре и отслабване на Борисов.
ГЕРБ е единствената стабилна парламентарна сила, към която Радев е насочил усилията си да бъде разбита. „В момента Борисов е в щастлив, но дълбок неутралитет. Потънал като руска подводница“, коментира поведението на лидера на ГЕРБ Христо Иванов. Това поведение на увереност, което демонстрира Борисов, дразни групата, която е насочила усилията си както срещу Пеевски, така и срещу него.” (край) В края неслучайно Пеески се опакова с Борисов – предупреждава го, че имат общи врагове и ще потъват заедно. Дали е така в действителност и къде и с кой се е разбрал Борисов Пеевски не знае и само може да предполага.
Единственият логичен въпрос е: Как човек без партия и с нулево обществено доверие иска да управлява цяла държава по служебен път – със схемата с Главчев, Калин Стоянов и с първа резерва Рая Назарян? Единственият коз на Пеевски е това, с което държи лоялен Бойко Борисов. Логиката сочи, че когато някой иска да управлява държава, но без да има партия и избиратели, тогава ще саботира парламента и изборите, за да няма дълго време редовно правителство. Както казахме, единственият коз в ръцете на Пеевски е Бойко Борисов. И неговите страхове.