Автор: Олдъс Хъксли, Glasove.com
26 юли бе рожденият ден на английския писател-фантаст, философ, автор на романа „Прекрасният нов свят” Олдъс Хъксли.
Ето един текст, написан от него преди почти век, който си заслужава вниманието:
Защо удоволствията ще погубят човечеството?
26 юли e рожденият ден на английския писател-фантаст, философ, автор на романа „Прекрасният нов свят” Олдъс Хъксли.
Ето един текст, написан от него преди почти век, който заслужава внимание:
„Опасностите, които наистина заплашват нашата цивилизация, едва ли са външни по своята същност. Това не са безумните политици, не са войните и не са породените от тях банкрути. Значително по-голяма тревога предизвикват онези опасности, които я застрашават отвътре – застрашават не толкова здравето и имуществото, колкото самото съзнание на съвременния човек.
По мое мнение, от всички разнообразни отрови, които нашата цивилизация безшумно синтезира в собствената си утроба, едва ли има по-мощна от странното и страшно явление, означавано в ежедневието с термина „удоволствие“ (слагам тази дума в кавички за да покажа, че не говоря за истинско удоволствие, а за разпространените в нашето общество видове организирано свободно време). Като всеки друг човек със здрав ум и нормална психика, аз мразя да работя. Но по-скоро бих се съгласил да седя по осем часа на ден зад чиновническото бюро, отколкото да бъда обречен на живот, пълен с „удоволствия“.
Имаше време, когато забавленията изискваха определени умствени усилия от хората. Например, през 17-ти век членовете на кралските семейства и тяхното обкръжение изпитваха истинско удоволствие да слушат речите на ерудирани проповедници (да речем д-р Дон) и дебатите на теологични и метафизични теми. Част от развлекателната програма, предложена на пфалцграф Фредерик по случай женитбата му с дъщерята на Джеймс I, беше научна дискусия, вече не помня на каква философска тема, между пазителя на кралския печат лорд Уилямс и група логици от Кеймбридж. Представете си какво ще каже един сегашен властник, ако университетски учени му предложат да се позабавлява по този начин!
Особите с кралска кръв не бяха сами в любовта си към интелектуалните удоволствия. В елизабетинската епоха всяка дама или джентълмен със средно културно ниво можеше, ако е се наложи, да участва в изпълнението на мадригал или мотет. Запознатите с невероятната сложност и изтънченост на музиката от 16-ти век разбират какво означава това. Дори хората от простолюдието избираха за себе си развлечения, които изискваха известна интелигентност, оригиналност и лична инициатива. Слушаха например Отело, Крал Лир и Хамлет – явно с интерес и разбиране. Те пееха и свиреха на музикални инструменти. Година след година селяните изпълняваха обичайните си ритуали: през пролетта и лятото това бяха танците, през зимата - пантомими, през есента - празник на реколтата. Техните удоволствия бяха интелигентни и оживени, а хората сами полагаха усилия да се забавляват.
Ние променихме всичко това. На мястото на старите удоволствия, които изискваха интелигентност и лична инициатива, ние инсталирахме гигантски организации, които ни доставят готова развлекателна продукция, която не изисква нито лично участие, нито някакво забележимо интелектуално усилие от търсачите на удоволствия. Милиони кинотеатри радват публиката с едни и същи безсмислени глупости. Треторазредни писатели и драматурзи винаги е имало, но в миналото техните произведения бързо са умирали, без да прекрачат границите на града или държавата, в която са били родени. Днес творбите на бездарни сценаристи се разпространяват от Лос Анджелис по целия свят. От безбройните зрители не се изискват никакви душевни усилия, никакво участие – те трябва просто да седят и да се пулят в екрана.
Имат ли хората в демократичните страни нужда от музика? В старите времена те са я създавали сами. Сега трябва само да пуснат грамофона. А ако искат литература, за това има преса. Разбира се, номинално пресата съществува, за да доставя информация. Но всъщност нейната задача е да ангажира хората, без да изисква от тях ни най-малко усилие и без да натоварва умовете им с нито една мисъл.
Трябва да се признае, че тя се справя с тази задача с изключителен успех. Можете да четете два вестника всеки делничен ден и още един в неделя в продължение на много години, без изобщо да се налага да си мръднете мозъка и изобщо поне малко да се концентрирате - достатъчно е не особено внимателно да плъзгате поглед печатните колони.
В определени слоеве на обществото все още са популярни спортовете, които изискват лично участие от човека. Много хора от средната и висшата класа играят голф и тенис, а по-богатите стрелят по птици, ловуват лисици и карат ски в Алпите. Но огромни маси от населението дори със спорт не се занимават непосредствено, предпочитайки гледането на футболен мач пред трудностите и опасностите на самата игра. Вярно е, че хората от всички слоеве все още танцуват, но навсякъде танцуват на едни и същи мелодии, правейки едни и същи движения. Всички следи както от местно, така и от индивидуално своеобразие, вече са старателно изтрити от танца.
Тези пасивни удоволствия, тези готови забавления, еднакви за всички жители на западния свят, безусловно представляват страшна опасност за нашата цивилизация. През работното си време по-голямата част от хората вече са заети да изпълняват чисто механични задачи, а сега и през свободното си време прибягваме до забавления, които са също толкова стандартизирани и които изискват също толкова малко ум и инициатива. Добавете този вид свободно време към този вид работа и в резултат ще получите безупречно празен ден, до чийто край стигаш с огромно облекчение.
Отравяйки себе си по този начин, нашата цивилизация може лесно да изпадне в преждевременен маразъм. С душа и мозък, атрофирали от бездействие, неспособно да се забавлява и до такава степен захранено с клиширани развлечения, че само все по-явна демонстрация на насилие и жестокост може да го разтърси, демократичното общество на бъдещето рискува да се разболее от смъртоносна хронична скука. Напълно възможно е да тръгне по пътя на древните римляни, които в крайна сметка, също като нас сега, загубиха способността да се забавляват сами; римляните, които също като нас започнаха да живеят с готови забавления, без да взимат никакво участие в организацията им.
Непоносимата скука ги караше да искат все повече и повече гладиатори, все повече и повече слонове, които могат да ходят по опънато въже, все повече и повече екзотични животни, които могат да бъдат заклани пред очите на публиката. Нашето общество изисква не по-малко, но благодарение на съществуването на малкото идеалисти не получава всичко, което му се иска.
Най-жестоките форми на забавление вече се ползват само тайно; за да задоволите жаждата си за убийства и кръвопролития, трябва да станете член на ку-клукс-клан. Впрочем, да не се отчайваме: най-вероятно все пак ще видим как кръвта тече по арената на хиподрума. Обуздаването на хората, които жадуват на всяка цена да удавят скуката, може да се окаже непосилна задача дори за идеалистите."
Превод от руски език
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател и философ. В младостта си той се разболява от болест, която го ослепява за известно време, поради което отлага следването си в университета в Оксфорд. След като преодолява здравословния си проблем, завършва английска литература. След това се посвещава на пътешествия из Европа като изкуствовед и литературен критик.
На двадесет и две години той публикува първата си стихосбирка „Пламтящото колело“ (1916).
Едва през 1932 г. Хъксли написва една от най-известните си творби – „Прекрасният нов свят”. Тази художествена творба е футуристична, песимистична и визионерска. Става въпрос за кастово общество, в което наркотикът сома играе важна роля.