Социалната поносимост на цената на ВиК услугите да бъде определена в Закона за ВиК, а не от Комисията за регулиране на ВиК услугите. Това предлагат от Националното сдружение на общините в България в становище по Закона за ВиК.
Социална поносимост на цената следва по прозрачен и категоричен начин да гарантира по-справедливото ѝ заплащане в зависимост от това кой колко потребява и поради тази причина единствено законодателят трябва да определи какво се включва в това определение. Обръщаме внимание, че средният месечен доход на домакинствата в големите областни градове е в пъти по-висок от средния месечен доход на домакинствата в малките населени места и общини от същите тези области.
Предвид че по-голямата част от домакинствата са в големите областни градове, съответно и средният месечен доход за едно домакинство за тази област ще бъде по-висок. Т. е., от една страна, жителите на малките населени места и общини ще плащат цени за водоснабдителни и канализационни услуги за съоръжения, които те изобщо не използват (като помпени и пречиствателни станции) съгласно единната цена по чл. 31, а от друга страна, показателят за социална поносимост много вероятно е да не отговаря на техния реален стандарт на живот, посочват от сдружението.
Според тях, като се вземат под внимание тези два компонента, ще се окаже, че част от потребителите ще заплащат ненужно високи цени за предоставяните им ВиК услуги. Именно поради тази причина част от общинските съвети и кметовете на общини в страната отказаха да включат управляваните от тях общински ВиК активи в досега съществуващите ВиК асоциации на областно равнище – за да избегнат заплащането на ненужно, а и несправедливо високи цени от техните граждани.
Поради тази причина в чл. 31 е необходимо да се създаде механизъм, който да отчита различните начини на предоставяне на ВиК услугите на крайните потребители.