Стоян Денчев, Би Нюз
„ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН …“
Георги Джагаров
Село Воден, село Крайново, град Болярово, Свиленград, Хисар, Стара Загора, Елхово, Варна, Тополовград, село Априлци, Харманли, село Отец Паисиево, Беклемето, … – Да, това е картата на моята, на нашата България, която гори…
Не ми се ще да разсъждавам относно причините за тези пожари, но искам да споделя някои мисли, свързани с героизма на пожарникарите и състраданието и готовността за помощ от страна на обикновените български граждани.
По силата на Договор от преди повече от 10 години между УниБИТ и общините Малко Търново, Болярово и Елхово беше организиран т.н. Международен Югоизточен летен Университет, в рамките на който студенти, докторанти и преподаватели от Университета посещават и работят на терен в тези общини. Обект на тяхната изследователска дейност са и общините Къркларери и Одрин, на територията на Република Турция.
По време на последните пожари в селата Воден и Крайново студентите от УниБИТ, водени от сърцатата доц. Диана Стоянова, съвместно със специалисти от музея в гр. Ямбол, изпълняваха своите задачи в местността „Малкото кале“ в близост до село Воден.
Тръгвайки за обекта, те са се сблъскали с огнената преграда и, посъветвани от кмета на община Болярово, г-н Христо Христов и кметицата на с. Воден, г-жа Стоянка Чакърова, са се върнали в базата си и са изразили готовност да се включат в спасителните операции.
По-късно със собствени средства са закупили и са препълнили багажниците на своите автомобили със стекове с вода за пиене, храна и хигиенни материали за пожарникарите и останалите доброволци, като са ги предали на кметиците на с. Воден и с. Крайново.
Загрижен за нашите студенти и съгласувано с Ректора на УниБИТ, проф. Ирена Петева, в петък (19 юли), в късния следобед аз посетих землищата на селата Воден и Крайново. Навсякъде, докъдето ми стигаше погледа, видях почернялата и опустошена земя и изгорелите домове на хората. Видях уплахата и трагедията в техните очи. Видях обаче и опитите на държавата да се справи с това огнено бедствие.
Министърът на вътрешните работи г-н Калин Стоянов умело ръководеше и координираше действията на всички, които имаха отношение към гасенето на пожарите и помощта за пострадалото местно население. Там бяха шефът на пожарната служба главен комисар Джартов, областният управител на област Ямбол, г-н Красимир Димитров, завеждащ службата за безопасност на Столичната община, кметовете на град Болярово, г-н Христо Христов, на град Елхово, г-н Петър Гендов и на с. Воден, г-жа Стоянка Чакърова.
Безупречен професионализъм показваха и 35 пожарникари от съседна Турция. Под ръководството на г-н Сали Ердан, ръководител на службата за гражданска защита и на г-н Исмаил Караканджъ, шеф на т.н. горска пожарна команда на валийство Къркларери, те се бориха успешно и „победиха“ пожарите в с. Крайново.
Снощи, по нареждане на министър Стоянов по-голямата част от турските момчета (27 човека) бяха командировани, за да преспят и да отпочинат в гр. Елхово. Останалите 9 пожарникари останаха да дежурят в с. Крайново.
Трогателно беше отношението на жителите на Елхово към тези турски момчета и мъже. Въпреки, че в нашия град (аз съм родом и съм израснал в Елхово) никога не са живели и сега не живеят турци, елховци по естествен начин изразиха своето уважение към тези смели мъже. След като вечеряха под чардака на една лозница в центъра на града, турските пожарникари вкупом тръгнаха към хотел „Колхида“, където кметът на Елхово, г-н Петър Гендов се беше разпоредил да ги настанят.
По пътя им, гражданите на Елхово ги спираха, правиха опити да разговарят с тях (с активната помощ на г-н Орхан Юсеинов, заместник областен управител на Ямбол), покланяха им се доземи и бурно ги аплодираха. Даже от едно ресторантче изнесоха две каси бира и им ги подариха за здраве.
Тази сутрин, заедно с кмета на Елхово и зам. областния управител закусихме с нашите нови турски приятели, пихме по едно комшийско кафе и отново с аплодисменти ги изпратихме за с. Крайново, а оттам и за тяхната страна.
Комшията е като брат – каза ръководителят на турската група, а кметът на Елхово допълни, че в нужда се познава!
Ето, това са моментни щрихи от нашата държава България, която е само като „една човешка длан“ …
