Масовото обезлюдяване на селата започна в края на 90-те години на миналия век с повсеместното закриване на селските училища, за построяването на които местното население е участвало активно и безвъзмездно.
Вече 25 години моето родно и мило село е без училище. Няма ден, в който, минавайки покрай изоставената сграда, да не спра и да отдам почит към тази светиня. Спомените винаги ме връщат към най-щастливите ми детски и ученически години.
Учителите – местни жители, кой от кой по-хубави, спретнато облечени, а учителките – с модерни прически и престилки се открояваха от останалото население на селото. По-умни, по-добри и благородни смятах, че няма на света от моите учители. Техният начин на живот е бил за пример и подражание.
Подготовката, която получавахме в основното училище, ни даваше основание успешно да продължим образованието си в най-престижните учебни заведения на страната и в чужбина. Процентно от населението в нашето село има най-много хора с висше образование от околните села. Затова всеки жител на селото, когато минава покрай тази светиня, се спира да се поклони пред светлата ѝ памет. Мъртва е сградата, глуха и пуста, със счупени стъкла, изкъртени врати, а заради пропадналия покрив по време на дъжд класните стаи се пълнят с вода вместо с деца и техните песнички и смях. Подобно е и състоянието на училищата в по-голямата част от селата в България.
Каквито и оправдания да дават управляващите за последните години, те са безсмислени пред факта – обезлюдяването на селата. От 1200 жители на родното ми село сега има едва 400. Но вярата крепи човека, а надеждата умира последна, че ще има нов възход и където е текла вода, пак ще тече. Това ми дава основание да вярвам, че един ден училището пак ще се изпълни с деца, а селото ще замръква и осъмва с техния смях и песни.
В последните изнесени информации села със затихващи функции започват да се обитават от млади семейства, като броят на населението започва да расте бързо, а заедно с това да се строят нови училища или да се ремонтират старите. Споменава се за с. Елешница, Баница, Богородица и други. Надявам се че този пример ще стане заразителен и селата отново ще възвърнат старата си слава. Слава на села с многолюдни и образовани семейства.
Милчо Спиров, с. Шишковци