Петдесетият български парламент сигурно няма да се увенчае с правителство, но пък ще влезе в политическата история с най-скоротечния крах на политическа формация.
На седемнадесетия ден от парламентарното си битие депутатите от партия „Величие“ заличиха парламентарната си група.
Зрелищно
От самото начало не им потръгна. Медийната им звезда Николай Марков не дойде на тържествената клетва на народните представители. Небивал прецедент. С още по-небивало обяснение, че изпуснал церемонията заради някакви хора, за които така и не разбрахме дали са го агитирали за нещо или са го изнудвали. Или сплашвали. Прозвуча твърде бутафорно, за да предизвика реален интерес. Но да допуснем, че обяснението е достоверно. Тогава истинският въпрос е с какво някой би имал такава власт над избран депутат, че да го отклони от първото му задължение в парламента. Едва ли ще получим отговор.
Всъщност дори нямаше да си струва да се занимаваме с темата, ако не беше склонността на избирателите да наказват политическата класа като правят все по-абсурдни избори. На следващия парламентарен вот ще се появят други „величия“, които
ще обещават луната и звездите
И в яда си електоратът може да им даде парламентарно представителство.
„Величие“ влезе в парламента точно с енергията на ирационалния вот. Защото не се виждат нито политически принципи, нито идеология. Говоренето за „воини на светлината“ не е политическо, по-скоро е шаманизъм. А и как да се види идеология, след като сочената за „сив кардинал“ на партията Виктория Василева е изшетала цялата скала на политическия спектър? От СДС/ОДС до ДПС, ИТН и путиноида „Величие“. Никой не отрича правото на хората да се променят, но чак такава изменчивост отива към маскарад. Означава, че човекът не следва ценности и идеи, а се приспособява към ситуацията.
Марков също преживя не е една метаморфоза. Първо си създаде легенда пред сините избиратели – почти го героизираха, след като в НСО отказа да прави лицеви опори по заповед на висшестоящ. После поде тона на кремълската пропаганда, влезе в пейзажа на паравоенните формирования. Сега прилага проевропейска риторика. Впрочем, европейската заявка на „Величие“ е твърде сродна с духа на формациите от „Европа на суверенните нации“ и подобни на тях инженерингови проекти с московски привкус.
Има принципна разлика между партия и проект, макар тя да не се отразява винаги в назоваването на нещата. Партията се опира на идеология и принципи – дори да ги нарушава те остават като нейни ориентири. Тя е общност от съмишленици с дългосрочен хоризонт. Проектите не се опират на идеологии, те се създават ситуативно с определена цел. Затова не е нужно да обединяват съмишленици, достатъчно е да се съберат хора, преследващи конкретни интереси в даден момент. Да напомняме ли димите на Василева, че досега дори не е познавала т.нар. идеолог на партията си Ивелин Михайлов?
В имената си партиите отразяват идейния си облик. А какво отразява
името „Величие“
Явно не величието на историята ни, ако се съди по махленските свади между депутатите зад това название. По-вероятно е да отразява „величавите“ претенции на хората от формацията, които тотално се разминаха с реалностите. И загубиха шансове за следващия парламент. Оказаха се герои от едноактна пиеса.
Но пък са поучителен пример за по-лековерните избиратели.